Ледени висулки украсиха Халите

На ръба, точно между централната част на Пловдив и Капана, преди няколко месеца се появи пъстроцветен графит. Работата на уличните артисти провокира голяма част от пловдивчани. Едни се радваха на обагрената в най-различни цветове стена, други не бяха съгласни с тази проява на изкуство, но така или иначе, тя съществува и продължава да създава настроение на минувачите.

Благодарение на студеното време, още една украса се появи на гърба на Халите. Това за различни по големина ледени висулки, които като кристален гирлянд украсиха задната част на сградата. Малки и големи, наредени една до друга, ледените висулки са надвиснали по цялата дължина на сградата, но най-хубавото е, че не са опасни за никого. Те са разположени във високата част на Халите, под която има просторна козирка, така че дори някоя от тях да се отчупи и падне, то няма върху да се стовари насред улицата и тротоара, а бетонния навес. Пешеходците и хората, паркирали автомобилите си в близост до мястото нямат повод за притеснение, но не пречи да им се полюбувате, макар само за няколко секуди.

Далеч по-назад в историята, през 1610 година, Галилео Галилей открива Ганимед, спътника на Юпитер

В хода на Руско-турската освободителна война на този ден, 11-ти януари през  1878 година, главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

През 1893 година е обнародван  Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

Ма 11-ти януари 1921 г.  Цар Фердинанд I е получил помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

Датата е бележита и за българското кино. През 1954 г. Се е състояла премиерата на филма „Песен за човека“ по едноименното произведение на Никола Вапцаров. Режисьор е Борислав Шаралиев, а сценарист е  Христо Ганев. Главната роля е връчена на Динко Динев.

Далеч по-назад в историята, през 1610 година, италианският астроном, астролог, физик и философ Галилео Галилей открива Ганимед, спътника на Юпитер.

Нека не пропускаме възможността да кажем няколко мили думи на хората около нас

Имаме повод да се изправим срещу нашите близки и приятели и да им благодарим за всичко, което са направили за нас и за това, че са в живота ни. Макар че по принцип не е нужно да изразим признателността си на определен ден, то днес е Международния ден на думата „Благодаря“ и ако сме пропуснали да го направим, то сега имаме такава възможност.

Думите на благодарност могат да бъдат изречени дори на напълно непознат човек, без значение дали ни е отворил врата, направил ние път да се разминем или просто ни е отстъп място в градския транспорт. Нека не забравяме да благодарим на хората за милите жестове, които правят спрямо нас не само днес, а по принцип.

Ние, от Капана.Бг, благодарим на вас, нашите читатели, че ни подкрепяте и ни подтиквате да бъдем по-добри и по-отговорни с всеки изминал ден. Благодарим ви!

През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!"

Владимир Балчев

Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път  за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни  и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата, кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария - на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслуж-вала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!". С други думи - пий, ама си прави сметката... Разправят, че хрумването било на един стражар от края на ХІХ век. Вкарвал той някой заподозрян в стаята за разпит, като го оставял десетина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си кажа". След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите...

С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на ХІХ в. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 г. кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.

Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.

Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.

Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали.Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.

Млада дама демонстрира нестандартен начин за справяне със снега и поледицата

Снегът в Пловдив продължава да вали и трупа. Шофьори и пешеходци борят поледиците по улици и тротоари. Мнозина проклинат, но пък други се радват на истинската зима. Няма лошо време, има лоши дрехи и лоша подготовка. Тази максима доказа на практика млада дама, която се пусна на разходка из Капана в снежния вихър… със снегоходки на краката. Тежат малко, но са изключително стабилни. Нито леда, нито снега и ми пречат. А и държат краката сухи. Чувствам се отлично, обясни момичето.

Снегоходките се използват в планински условия, но стават и за градски в такова време. Намират се лесно в големите спортни магазини. Средната им цена е 100-120 лева.

Водният канал не може да се различи от обширната белота

Все пак хора ходят да спортуват

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Снегът е основен проблем тези дни за пловдивчани и колкото и да не ни се иска, трябва да признаем затрудненията, които ни създава. Пловдив не е виждал такава зима от поне няколко години, а бялата пелерина продължава да трупа на парцали. Но също така не можем да отречем, че е красива. По парковете и природните кътчета тази красота се откроява най-силно, най-вече защото те са по-малко засегнати от човешка ръка. С други думи – неопетнени. Вкочаняващият студ е приятел на природата, защото малцина смеят да излязат на разходка.

Ние го направихме, като избрахме за желана дестинация Гребната база, която без преувеличение, можем да кажем, че е запустяла. Ако сме свикнали да я виждаме обсипана със зеленина, то сега е обсипана с белота, и то чиста. Преспите сняг не са мръсни, а водата в канала не може да се различи заради бялата й повърхност. Слива се с алеите, а ако погледнеш в далечина, няма да можеш да уловиш с поглед хоризонта заради мъглата.

Въпреки това, малцина смелчаги, или пък непукисти, не пропускат редовните си тренировки. От спортните клубове се долавят виковете на спортния хъс и отдаденост, а тук-там някое хлапе ще е пристигнало с родителите си, за да се пързаля с шейна.

Като изключим броящите се на двете ни ръце посетители, единствените останали обитатели са врабчетата, които дори в този студ си намират храна. И макар че виелицата влиза в очите, а крайниците треперят по време на разходката, всяко дърво, всяка висулка, всяко заскрежено листо разказва история.