През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!"

Владимир Балчев

Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път  за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни  и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата, кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария - на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслуж-вала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!". С други думи - пий, ама си прави сметката... Разправят, че хрумването било на един стражар от края на ХІХ век. Вкарвал той някой заподозрян в стаята за разпит, като го оставял десетина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си кажа". След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите...

С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на ХІХ в. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 г. кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.

Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.

Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.

Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали.Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.