Пижо и Пенда от читалището в Прослав украсиха входа на Общината

Копчетата са пременени в червено и бяло

Читалищата провеждат работилници на открито

Баба Марта раздава мартенички пред сградата на Община Пловдив отрано днес, придружават я възпитаници на Комплекса за социални услуги „Св. Георги“, които са изработили сами подаръците за пловдивчани.

Ако още не сте избрали червено-бели символи за здраве и берекет за любимите хора, може да се включите в работилниците на открито, които се провеждат на пл.“Стефан Стамболов“. Там на маси около копчетата са представители на читалищата в Пловдив, които показват как се правят мартенички и предоставят материали за това.

Може да поседнете докато творите на седалките, които ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства са декорирали в бяло и червено. Задължително е да си направите снимки в селфи зоната на пейката с Пижо и Пенда под дървото с мартениците. То е дело на Мариан Миланов, който също е завършил това училище преди години, а сега се занимава с рекламни макети. Негови продукти има по улиците на Германия, Франция и други.  

Мариан подчерта, че дървото с мартениците е изработено от него, но е поздрав от общината към пловдивчани и гостите на града.

Читалището в Прослав пък подари на администрацията огромна мартеница Пижо и Пенда, която краси врата на сграда на Община Пловдив.   

Пейката за селфита е дело на талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив. За тяхната тематична изложба ви разказахме ТУК.

Честит първи март, скъпи приятели! Желаем на всички ви здрава и сполучлива година! Днес е денят, в който всички ще се окичим със символа на здравето – мартеницата и по този повод ви разказваме три легенди, за произхода на бяло-червеното украшение.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука. 

Втора легенда гласи, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. 

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. 

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех. 

Третото поверие гласи, че хан Кубрат имал петима сина една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. 

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681". 

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.

Не пуснаха във Фурната Емил Миразчиев, той организира пърформанс с кубе и ток от джипа си в парка отпред

Поддръжниците на идеята Гарнизонна фурна да бъде запазена и да заживее като Център за съвременно изкуство защитиха каузата си с танци в парка пред бившата казармена сграда. Днес трябваше да се състои изложба на няколко артисти вътре в самата Фурна, но от районната администрация на Западен не допуснаха ентусиастите вътре, тъй като тя представлявала опасност за здравето и живота им. Това не попречи на Емил Миразчиев и съмишлениците му да си организират събитието, защото така или иначе се бяха събрали с тази цел. Председателят на сдружение Изкуство днес извади кубе, върза го за акумулатора на джипа си, паркиран пред входа му на метри от портала на Фурната, и изду музиката. Като сам се включи в танцовата импровизация.

Миразчиев продължава да настоява, че 320 хиляди лева ще стигнат за ремонта на сградата. Дори извади детайлна план- сметка, която искаше да връчи на поканения на събитието кмет Иван Тотев. Градоначалникът обаче не се появи. А Миразчиев подчерта, че настоява за диалог и дебат по темата.

Припомняме, че от няколко дни в публичното пространство върви дискусия за бъдещето на бившия военен имот. От общината настояват сградите в него да бъдат съборени, за да бъде изграден парк там. А водените от Емил Миразчиев артисти държат основната постройка в комплекса да бъде съхранена и да се превърне в Център за съвременно изкуство. Те дори пуснаха подписка в квартала, като твърдят, че вече 200 души са подкрепили каузата им. От администрацията пък отговарят, че идеята за изграждане на парк е на самите жители на района и обявиха, че ще направят мини референдум там, за да проучат обществените нагласи. Засега Фурната няма да бъде бутана. 

Експертите: Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско

Раннохристиянският храм свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран градът по онова време

Роберто Нарди: Всички държави с културно-историческо наследство са в риск. Вредите идват от нас самите

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера, казва Гайл де Гишен

Световните светила в консервацията и реставрацията на мозайки си дадоха среща в Пловдив на голям международен форум, посветен на опазването и експонирането на културно- историческото наследство.  Събитието, организирано от Международния комитет за консервация на мозайки, Община Пловдив и фондация „Културно наследство“, събра на едно място най-значимите експерти в сферата, по-голямата част от които идват за първи път в България. Изненадващо е, че мнозина от специалистите дори се са чували за Пловдив и историческите напластявания тук. И не го крият. Затова пък бързо са натрупали впечатления днес и вчера, и след тях подчертават, че имаме привилегията да живеем и обитаваме изключително специално място. В културните пластове на древния ни град потънаха специалисти от Италия, Франция, Турция, Гърция, Тунис, Сирия, САЩ. Вчера те са били на Епископската базилика, видели са и ателието , в което се реставрират мозайките от най-важния археологически обект в Пловдив. Посетили са още Малката базилика, Източната порта, Стария град, Римския стадион, Античния театър, Одеона. Не бях чувал за Пловдив. Дори като писах, че идвам в този град, мои колеги ме попитаха къде точно се намира. Първите ми впечатления бяха лоши. Разбрах, че сте имали седем тепета, също като Рим, но сега са шест - върху едното има търговски център. Постепенно, обаче, впечатленията ми се промениха. И днес, пред вас, казвам, че съм удивен от този град. Пловдив е Рим на Балканите. Ще разкажа на всички и ще им препоръчам, да видят вашия град, каза Гайл де Гишен, инженер- химик, бивш почетен президент на ICCROM и ръководител на реставрацията на пещерата Lascaux във Франция.

България е ключова страна в процеса по опазване на мозайките. Тук сме, за да създадем нови връзки с града. Нашата мисия е да браним мозайките, да разпространяваме добрите практики за консервация и реставрация. Всеки ден много квадрати ценни мозайки се губят по целия свят. Те са крехки, лесно се рушат. Затова и ние искаме да разпространим най-добрите практики за съхранение на мозайките, да научим хората на отношение към тях. Да разберат те значението, смисъла и духа на мозайките, знаците от древността, които те ни дават. Защото мозайките идват от миналото, но са за бъдещето на културата, на обществата и икономиката на тези общества, обясни Роберто Нарди, президент на Международния комитет за консервация на мозайки.

Той подчерта, че в момента градът е изправен пред предизвикателството да организира нов вид туризъм, който ще се активира в Пловдив с откриването на музея Епископска базилика в края на 2018г. Разкри още, че бъдещите интереси на Международния комитет са свързани именно с Балканите. Значението на Базиликата е огромно. Сградата е много интересна, а големината на мозайките е впечатляваща. Именно Епископската Базилика свързва това място с Византийския свят. Тази специална сграда показва колко е бил глобализиран града по онова време, каза Нарди.

Качеството на мозайките е свързано с историческото съдържание, а не с естетическото им такова. В Рим например, естетическото качество на мозайките е много по-ниско от изящните мозайки в Сирия или Тунис например. Но вторите не са задължително по-интересни от римските. Мозайките в Пловдив, обаче, са изключително интересни и откъм историческо съдържание, и откъм естетическо. Изключително интересни заради историята, която е написана на тях. Ако не уважавате това, ще загубите качеството на мозайките си. В Италия има мода като ги вдигнат мозайките от земята, да ги вкарват на склад, а на обекта да слагат 3D модели. Това е най-глупавото нещо, което можете да направите. Грешно е да се слага и на нова основа, тъй като става като снимка. Така унищожаваме оригинала и даваме на туриста копие. Така прекъсваме история на мозайката, спираме духа й, интересното в нея, препоръча Нарди.

Той определи страните с културно-историческо наследство като тези, които са богати на петрол, с тази разлика, че при вторите суровината е изчерпваема. Държави като България и Италия имат ресурс, който е възстановим, но само ако се подходи по правилния начин. В Италия например, много от паметниците бяха загубени поради лошо управление заради чупливостта си. Не искаме това да се случи и тук. Всяка страна с културно-историческо наследство по света е в риск - виждаме войните и природните бедствия какви щети нанасят. Войната, обаче, се води всеки ден и във всички държави, в това число в България и Италия. Вредите идват точно от нас. Списъкът с грешни възстановявания на паметници е огромен. Затова е време нашата организация да дойде в България, за да се колаборира с администрацията.  А в Пловдив сме по покана на самата община, което е отличен знак за отношение към старините, допълни Нарди. 

Процесът на деструкция е много ускорен заради булдозера. Строителството на пътища и високи сгради застрашава културно-историческото наследство. Трябва да бъдете внимателни. Защото ако искам да видя небостъргачи- ще ида в Дубай. Ако искам град с пътища няма да дойда в Пловдив. Какво предпочитате: Една Епископска Базилика или 1 километър път? Един асфалт няма да доведе до нищо и няма да докара никого, бъдете сигурни в това, каза Гайл де Гишен. Французинът живее от 48 години в Рим, но заяви че дори в италианската столица няма толкова информация за римската история, както в Пловдив. Живея на Пиаца Навона, където е бил римския стадион. Днес там няма дори елемент от него. Но тук, в Пловдив, има. Смятам, че дори децата тук могат да разберат повече за римската история, отколкото ако посетят Рим. Вижте Епископската базилика- невероятна сграда. Вижте размерът й, за да разберете колко голям и важен е бил градът ви тогава.  За първи път видях и разбрах как изглежда градския съвет в империята- Одеона. На негово място в Рим има църква, допълни впечатлен от Пловдив Гайл де Гишен.

Всички специалисти заявяват едно- че Епископската базилика може да заслужи мястото си в Юнеско. И това вече се коментира сред експертите.

Хю Хъдсън и Мериам д’Або представят новата си лента Алтамира в Лъки

Специални гости ще представят и „Белгийският крал” пред киноманите

Класното кино ще властва под тепетата от 16 до 26 март, когато ще се проведе 12-я София Филм Фест в Пловдив. По традиция, домакин на маратона на седмото изкуство е Лъки- Дом на киното. И пак по традиция, да представят новите си творби в града специално ще дойдат много важни за киното гости.  В Пловдив се завръща четирикратният носител на Оскар Хю Хъдсън, който заедно с прелестната си половинка- момичето на Бонд Мериам д’Або, ще запознаят киноманите с новата лента на режисьора, в която играе и съпругата му- Алтамира. В Лъки на прожекция и за разговор с феновете ще дойдат още Титус де Воогт и Люси Дебе, двама от главните актьори във филма „Белгийският крал”, който ще се прожектира в рамките на фестивала.

За негов старт организаторите са подбрали най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017). Непосредствено след премиерата в столицата в програмата на 21-вия София Филм Фест, филмът ще представи на киноманите в града под тепетата историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна...

„В „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим, - споделя Иглика Трифонова. - Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване - същински герои... Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти?...”

Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова - Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.

„Белгийският крал” ще е друго от ударните заглавия в програмата. Освен чуждите гости, в представянето на лентата ще участва и Стефан Китанов, директор на СФФ. Той е копродуцент на филма, четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award). „Един вулкан в Исландия изригна и се роди идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, - споделят двамата режисьори.

В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други. „Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).

Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.

Носител на четири награди „Оскар” (за най-добър филм, музика, сценарий и костюми) и „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм с творбата си „Огнените колесници” (1981), Хю Хъдсън идва отново в България специално, за да представи „Алтамира” – историческа драма, в която оживяват едни от най-древните рисунки в човешката цивилизация. Кинотворбата разказва за първото в света откритие на праисторическо изкуство, намерено в пещерата Алтамира в Испания през 1879 г. Антонио Бандерас е в ролята на Марселино Санс де Саутуола, любител археолог, собственик на земята, където се намира пещерата. С течение на времето откритията завинаги променят разбирането на човечеството за праисторическите му предци. Във филма участват още Рупърт Еверет, който ще бъде специален гост на фестивала в София, Голшифте Фарахани, Пиер Нини, Мериам д’Або, и др. Хю Хъдсън и Мериам д’Або ще представят лично филма в Пловдив!

Специален гост в Пловдив ще бъде и прочутият арменски режисьор Харутюн Хачатрян, директор на фестивала „Златна кайсия” в Ереван. Той ще представи най-новата си творба „Безизходица”. Това е втори филм от поредицата документални разкази на Харутюн Хачатрян, посветени на арменската диаспора. Главният герой получава зелена карта за САЩ и напуска родината си, за да търси по-добро бъдеще в страната на свободните и смелите. Уви - светът, доминиран от печалбата, непрекъснато смачква мечтите на хората. Човекът работи в автосервиз и едва оцелява, затова и започва да тъгува за родината си. И въпреки че работи здраво, за да събере пари и да се върне в Армения, няма как да си го позволи...

„Безизходица” е болезнено размишление и своеобразно политическо изследване чрез художествените средства на киноразказа за живота на емигрантите и краха на техните илюзии.

Публиката ще види още много заглавия. Сред тя е и отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза”, „Безбог” на Ралица Петрова, е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с лични карти на възрастни пациенти, която неочаквано проявява пристъп на човечност. „Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия.  Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Ралица Петрова завършва визуално изкуство в Лондонския университет, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Част от екипа на филма лично ще представи „Безбог” пред публиката в Пловдив.

Още от програмата на София Филм Фест в Пловдив:

Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция,  „Императорът” на световноизвестния документалист Люк Жаке отново (подобно на епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година) е посветен на императорските пингвини в Антарктида. Филмът предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата... Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея...

*

Най-новата творба на режисьора Дейвид Макензи, добър приятел на София Филм Фест, се нарича „На всяка цена” и беше номиниран в четири категории за престижните златни войни на Американската киноакадемия. Филмът беше представен миналата година на фестивала в Кан, където получи отлични отзиви, а впечатляващият актьорски състав включва самият Джеф Бриджис, както и Крис Пайн и Бен Фостър. „Мисля, че филмът не е просто модерен уестърн, - споделя режисьорът. - Той е няколко неща. Има малко уестърн, също е и филм за приятелството. Криминална драма е, но може да се каже, че е и роуд муви. Но най-важното е, че запечатва състоянието на съвременна Америка.” Това е история за сблъсъка между стария и новия Запад. История за братята Тоби – примерен, но разведен баща, който се опитва да осигури по-добър живот за сина си, и Танер – избухлив мъж, бивш затворник, разчитащ винаги на оръжието си. Двамата се съюзяват, за да оберат клоновете на банката, която иска да вземе ипотекираните им семейни земи. И точно когато братята смятат, че планът за отмъщение ще проработи, съдбата ги среща със суров тексаски рейнджър, който търси последния си триумф, преди да се пенсионира...

*

В програмата на 12-ия София Филм Фест в Пловдив е включен и носителя на три награди „Оскар” „Лунна светлина”, които бяха присъдени на филма на сценариста-режисьор Бари Дженкинс за адаптиран сценарий, за поддържаща мъжка роля и най-желания от всички кинаджии златен воин – този за най-добър филм. „Лунна светлина” е втори филм за Дженкинс, като световната му премиера беше миналата година в един от петте най-престижни фестивали в света – Торонто.

„Лунна светлина” проследява живота на един афро-американец в три различни периода от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж, като трите роли са поверени на различни актьори. Те са се ангажирали с пресъздаването на този образ в съответната възраст, със съответните тегоби и неволи - защото вероятно това е реалността за един хомосексуален младеж с тъмен цвят на кожата в Маями, но главната тежест и отговорност пада върху режисьора, който трябва да направи така, че публиката да повярва и съпреживее и с трите превъплъщения на главния герой. Ролите в „Лунна светлина” са разпределени между Джанел Моне, Махершала Али, Треванте Роудс, Алекс Р. Хибърт, Джейдън Пайнър и други. Сценарият е дело на режисьора, по пиесата на Таръл Макрейни; визията на Джеймс Лакстън е възхитителна.

„Variety”, „Screen International”, „The Hollywood Reporter”, „The Guardian” - всички дават 100 от 100 на филма, който е включен в програмата на 12-ото издание на София Филм Фест в Пловдив.

*

Премиерата на „Другата страна на надеждата”, най-новия филм на Аки Каурисмаки, беше на 67-ото издание на Берлинале. Филмът на легендарния финландски майстор получи „Сребърна мечка” за режисура.

„Другата страна на надеждата” е втори от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил - той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.

*

Волфганг Херндорф е един най-добрите немски писатели. През 2010 г. излезе бестселърът му „Сбогом, Берлин” – приключенската история на двама тийнейджъри, които не успяват да се впишат в заобикалящата ги среда и решават да избягат. С екранизацията се заема най-големият съвременен немски режисьор Фатих Акин.” Когато в селекция с филми присъства заглавие с подписа на Фатих Акин, това винаги е привилегия – най-вече за публиката. „Сбогом, Берлин” е пример за перфектно напаснати елементи - изходният материал представя картина на онзи странен момент в живота, когато се опитваш да намериш своя път, а работата по този материал е поета от режисьор, който знае отлично как се прави комедия и как да открие група очарователни млади актьори. Преди всичко това е портрет на лятото, което всички мечтаем да сме имали; с онова заветно пътуване, което предприемаш - млад и свободен - преди да те приземи безмилостната реалност. 13-годишният Маик се чувства невидим: никой не се интересува от него, нито у дома, нито в училището. Един ден той и най-добрият му приятел открадват кола и поемат на пътешествие по знойните асфалтирани улици... „Сбогом, Берлин” е великолепен пример за това колко страхотен и забавен може да е един тийнейджърски филм, направен от истински майстор!