Всеки човек има ясни очертания, нарисувани от изборите в живота, които прави

Първо трябва да си отговорен за света, който създаваш и чак след това да мислиш за галерии, заявява маестрото 

Художникът Атанас Хранов е пред откриване на поредната си самостоятелна изложба, която ще се състои на 19-ти април, в софийската галерия „Ракурси”.  За да ни разкаже за новите си художествени разкази „Ясните очертания на господин Х“, скритата символика, пушещите животни, преходът от пластика към платно и обратно, разговаря със Стефка Георгиева.

Какво да очакваме от изложбата „Ясните очертания на господин Х.“?

Този път, концепцията не е чак толкова ясна, както беше при предната изложба с Халдеите. Тази изложба е повече обърната към мен. Ясните очертания на господин Х. – това ще рече моите си ясни очертания. До нея стигнахме със Сашо Секулов, тъй като картините са много различни, многопосочни са. Няма една ясна нишка между серафими, пушещи зайци, елени, някакви летящи неща из пространството и какво ли не, която да върви през цялото време. Затова извиках Сашо, защото не можех да намеря нещото, което ги обединява. И той каза: „Нещото, което ги обединява си ти.“ 

Всъщност, нещото, което е ново и му прави впечатление, са тези ясни очертания, контури каза той, които се появяват в картините и в крайна сметка на мен много ми хареса като заглавие, защото има малко разказ вътре в него. По-скоро е като заглавие на проза, отколкото на изложба, което за тези картини е окей, защото в тях има разказ. Обичам да ги правя така… Да не е спрял, зафиксиран момент, а да е една цяла история, която да се развива във времето. Да откриваш, да започнеш от единия край и да си я разкажеш, а на следващия ден да я видиш по нов начин. 

В крайна сметка ми допадна това заглавие. Малко е подробно и бъбриво, не е много художническо, но мисля, че е окей. 

Как се появиха ясните очертания? По естествен начин или са целенасочено действие?

Според мен, човекът битува в някакви негови си ясни очертания. Не тези, които са профил, анфас, биреното коремче и т.н., а в тези духовните очертания на нещата, които той допуска в себе си или отхвърля. Можеш нещо да го приемеш или да го отхвърлиш, няма значение, но то те очертава и те прави еди какъв си, на еди какво си място. Също като нещата, които обичаш, от които се страхуваш, нещата, за които мечтаеш… Всичко това прави от теб това, което си ти, истински. Не това, което си на пръв поглед, а другото, което е много по-смислено. 

Всъщност, това са ясните очертания. Всеки от нас има такива, независимо колко сложен като личност е човек. Независимо дали са му възвишени мечтите или са някакви плътски желания, очертанията са много ясни и човек си плува в неговия свят. Нарисувах как плувам в моя свят.

Как се родиха тези орнаменти, които напомнят за Изтока?

Първо, че то си е някакъв мой авторски начин на цветообразуване… Аз така правя цветовете. Освен че замесваш цвета и го правиш малко по-такъв или по-онакъв, какъвто ти трябва… Второ – като му сложиш отгоре синьо, става съвсем различно, ако му сложиш жълто пак става различно, ако му сложиш зелено – няма нищо общо с предните два. А ако отгоре, върху тези два цвята, сложиш и трети, става една много богата палитра. Вече не е само цвят, а едно петно, което има много отношение и започва да трепти. Самото то започва да играе и да ти пълни погледа, без да го знаеш това. То е подсъзнателно.

До тези неща, аз също, подсъзнателно съм достигнал. Не е плод на някакво яко мислене. В платната редувам много спокойни с много интензивни и врящи места.  Не е най-голямото откритие на света, но аз го правя - по моя си начин. 

Това все пак оформя отличителният характер на творбите ти…

Много са си мои. В крайна сметка, не съм го заимствал от някъде, а съм си го измислял сам. А не съм учил живопис, учил съм дърворезба. Всъщност, от там е афинитетът ми към пластиката. За това се връщам, по-лесно ми е когато има малко пластика вътре.

Живописта ми беше много трудна в началото, да започна да рисувам върху абсолютна плоскост като платното. Никога не го бях правил. Винаги бях работил върху дърво, върху някаква пластика. Тъй като самата пластика не ми беше достатъчна, исках да има и още нещо. Такъв съм, все искам още малко отгоре.

С течение на времето, започнах съвсем по малко и плахо да оцветявам дървото. За ортодоксалните дърворезбари, това нещо е кощунствено. До преди това никой не го беше правил. Започнах все по-смело и по-смело, докато пластиките станаха изцяло цветни. След това, предизвикателството беше, че  върху плоскост не можех да работя. Това не ми даваше мира. И докато не го изчистих и не стана абсолютно плоско, не мирясах. 

Сега вече започнах обратния процес. От плоското тръгвам към пластиките и да видим до къде ще стигнем… Смятам следващата изложба да е скулптура. 

Да разбираме ли, че се връщаш към началното си Аз?

То е като спирала. Пак се връщаш, но малко по-нагоре, надявам се. Имам много готина идея, да видим какво ще стане.

Част от орнаментите ти напомнят за пипала на морски животни. Има ли нещо общо със страстта ти към плаването?

Не, няма. На много хора им прилича на това, но е просто орнамент и няма подтекст в него. В крайна сметка, доста хора ги оприличават на пипала на октоподи.

Като заговорихме за фауната в картините ти – защо заекът пуши индрише, а вече и еленът, който ще видим в следващата ти изложба?

Ами това не е пушещ заек, всъщност. Това е ключ. Това че пуши, ти открива цял един друг свят – фантазен. Естествено, че не пуши. 

Индришето често намира място в работата ти, както видяхме и в предните изложби. Не се ли превърна в емблема за теб?

Да, много ми хареса идеята, защото всъщност всичко е много невинно. Няма порок в това. Заекът най-невинно си пуши индрише, не пуши тютюн или марихуана. Но самият факт, че пуши, вече не го прави заек от познатия свят, а от някакъв друг, където зайците пушат и имат фабрики. Обличат се и си имат готини, странни дрехи.

Защо се спря именно на това животно?

Защото е супер невинно, както и еленът. Сега, ако бях направил носорог да пуши, пак щеше да стане. Ако беше лъв, обаче, обичайно е. Точно това, че е толкова невинно, плашливо, крехко създание, пухкаво, да му придадеш малко по-арогантни действия от човешкия свят, свързани точно с порока…  Даже някои си имат и фабрики с комини. Противоречието в това, което ние знаем за заека и това, което е той в платното, го прави такъв мистичен и магичен. 

За какво друго бих рисувал заек? На мен не ми трябва, освен ако не е ключ.

Спомена, че ще имаш само една скулптора в изложбата – Серафимът. Има ли общо с това, което тепърва подготвяш?

Тя беше като упражнение за следващата изложба. Чисто технологично си отговорих на някакви въпроси, които няма да бъдат интересни на публиката. В тези неща има много занаят. Нито картината е просто картина, а за скулптурите да не говорим. Там е люта битка с реалността. Така се бях заровил в гипс и всякакви боклуци, до колене бях.

По едно време избягах от ателието, не се траеше. Винаги има един момент на безпътица, в който не знаеш тази работа, която я правиш, има ли някакъв смисъл. Но в крайна сметка, ще стане много яко.

Изложбата ще бъде представена в „Ракурси“, София на 19-ти този месец. Предвиждаш ли представяне и в Пловдив?

Не знам. Не е ясно какво ще остане от нея. Миналата година, например, представих във „Филипополис“, беше реплика на изложбата в София и се получи много добре. Едни картини, които са показани веднъж, не пречи да бъдат показани отново. За галеристите това е нещо ужасно, но аз не мога да го разбера. Какво става, картината ли се износва? Вече не е новина или не е интересна? 

Нямам намерение с една и съща картина да живея цял живот и да я показвам навсякъде, което всъщност правят музикантите. Те правят едно парче и го обичат докато са живи. При художниците това: „Ооо, пази Боже! Как може такова нещо?“ Но след като преди няколко месеца си показал изложбата в София, какво пречи да я покажеш и в Пловдив? Колко от хората в Пловдив са отишли да я разгледат в София? Николко. Картините обикновено не са рисувани за конкретна изложба. Те са създадени в ателието ми и толкова. 

И с „Ясните очертания на господин Х.“ ли е така?

Тази изложба специално е рисувана за тази галерия, защото я знам почти на изуст и знам какво за къде ми трябва. Но това няма никакво значение. Има само едно специфично място и знам, че ми трябват около 15-тина работи. Трябва ми една хоризонтална работа, но не нарисувах една, а две, защото две ми се рисуват. Имам повече работи, отколкото трябва, но какво? Ако ми се рисува, да спра да рисувам, защото имам необходимите картини ли? Съжалявам, но за мен това не е някаква търговска дейност. Ти създаваш свят. Първо трябва да си отговорен за света, който създаваш и чак след това да мислиш за галерии, и ще продадеш ли нещо или не. Не е задължително да продадеш всичко и не всеки проект е успешен. 

Всяко камъче е почистено и обработено ръчно

Общо над 2000 кв. м. мозайка ще бъдат възстановени от екипът на Елена Кантарева

Стефка Георгиева

Работата по Голямата базилика отново бе подновена. Обектът бе зазимен по време на студения сезон, но има един екип, който не спира не само да работи, но и да твори. Това са реставраторите, за които няма и миг покой. 

Екипът на Елена Кантарева продължи работа по възстановяването на красивият мозаечен под дори през най-студените зимни дни. Горният пласт на мозайката бе преместен в ателие в подножието на Стария град през септември миналата година, където реставраторите започнаха да връщат автентичния блясък на безценните артефакти. Те са богато украсени с различни птици и растения, а след внимателно реставриране и почистване, са по-красиви от всякога. Цветовете на всяко камъче се открояват ясно, а формите, които образуват са истинско произведение на изкуството.

„В помещението, в което работим е тясно и съответно процесите по реставрация се случват по-бавно. След като приключат археологическите разкопки на Голямата базилика, ще изпратим екип и там. Трябва да изчакаме археолозите да приключат, за да можем да открием засипаните с пясък мозайки“, споделя Кантарева, като заявява, че работата е много и ще тече успоредно на обекта и в ателието.

Припомняме, че над 2000 кв.м. мозаечен под е открит на уникалния археологически обект. Тепърва предстои да видим красотата на Голямата базилика, като реставратор Кантарева допълни, че срокът са възстановяване на мозайките е през 2018-та година.

Ако искате да научите какъв е процесът на работа при реставрирането на мозайките, прочетете тук: Реставраторите на мозайката от Голямата базилика като ювелири

Знаете ли, че…? Така започва статията, в която няма да ви занимаваме с много обяснения, дори никакви. Изброените по-долу факти, за едни може да са странни, за други налудничави, а за трети евентуално напълно логични. Какъвто и да е случаят, на земята, а и не само, се случват достатъчно абстрактни неща, с които си заслужава да се запознаете. Затова направихме и обещаното продължение.

И така – Знаете ли, че… 

Птиците пеят не защото са щастливи, а защото по този начин те маркират територията си.

Бебетата се раждат без капачки на коленете. Те се оформят след втората година.

Българската армия е единствената в света, която не е загубила нито един боен флаг.

Колибрито е единствената птица, която може да лети назад, но за сметка на това не може да ходи.

В кръвта на снежните скорпиони се съдържа антифриз. Те поддържат температура на тялото 6 градуса. Ако такъв скорпион се вземе в ръка, той ще умре веднага заради затоплянето.

Човешката ДНК съдържа около 80 000 гени. Голяма част от тях са патентовани и са собственост на частни фирми.

В главния мозък на човека за 1 секунда протичат около 100 000 химични реакции.

Крокодилите гълтат камъни, за да се гмуркат по-дълбоко.

Човешкото тяло може да оцелее при премахване на стомах, далак, 75% от черния дроб 80% от червата, един бъбрек, един бял дроб и почти всеки орган от таза и слабините.

Бразилия е кръстена на дърво.

Когато пишем бързо изразходваме 1/6 от калориите изразходвани при нормално ходене.

Пиратите носели превръзка на окото, за да може едното око да свикне със светлината на палубата, а другото с тъмнината под палубата.

Зъбите започват да растат 6 месеца преди бебето да напусне утробата.

Патологът, който е направил аутопсията на Айнщайн, откраднал мозъка му и го държал в буркан в рамките на 20 години.

15-те най-големи кораба в света произвеждат повече замърсяване от всички коли на земята взети заедно.

Докато е бил студент Папа Франциск е работил като охрана в дискотека.

В Истанбул има автомат, който дава вода и храна на бездомни кучета срещу пластмасови бутилки. 

Никой не знае кой е изобретателят на пожарни кран, защото патентът му изгорял в пожар.

Преди кафето да стане популярно, хората пиели бира на закуска. 

Броят на картите в тесте са 52. Те символизират 52-те седмици от годината, а четирите бои символизират четирите годишни сезона. 

„Посоки“ на Стефан Командарев ще бъде излъчен на юбилейното 70-то издание на фестивала

На пресконференция в Кан бяха обявени филмите, избрани в официалната селекция на юбилейното 70-то издание на международния филмов фестивал. Това се случи само преди няколко часа, а добрата новина е, че България има филм в официалната конкурсна програма „Особен поглед“. Това е новият игрален филм на режисьора Стефан Командарев „Посоки“, заснет само преди 5 месеца. 

„Радваме се да посрещнем и България на юбилейното ни издание“, разказа Тиери Премо директор на фестивала по време на  пресконференцията.

„Това е пореден голям успех за новото българско кино. За нас е изключителна чест и привилегия да сме селектирани в Кан и именно там да направим световната си премиера. До няколко месеца ще представим „Посоки“ и на българската публика“, сподели режисьор Стефан Командарев.

За Филма:

В рамките на двадесет и четири часа в шест софийски таксита се случват шест истории, повлияни от абсурдите и проблемите на днешната българска действителност. Всички те са обединени от една смърт, която ще даде шанс за нов живот. Шофьорите на таксита са водещите герои, които често са най-точните свидетели на действителността, включително и от тъмната й страна. Някои от тях са принудени да бъдат психолози и терапевти, понякога спасители, други са агресори, трети са жертви. Те са част от истинския живот. Останалите герои на тези истории са клиентите на такситата – различните лица на българското общество. Редуват се както драматични, така и комични епизоди из нощна София.  

Във филма ще видим актьорите Ирини Жамбонас, Асен Блатечки, Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Николай Урумов  и др. Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор е Веселин Христов, монтажът е на Нина Алтъпармакова, художник на филма е Мария Койчева. Продуценти на филма са Стефан Командарев и Катя Тричкова (Арго филм).

Предстои доклад за въвеждането на Монтесори педагогиката в града под тепетата

С много добри впечатлени от посещението си в Пловдив и от отличните условия, при които се отглеждат, възпитават и обучават децата в детските заведения останаха д-р Елизабет Матисен и д-р Ярд ван де Вижвер.

Двамата експерти по въвеждането на Монтесори педагогиката са членове на борда на Холандската и Европейската Монтесори Асоциации. За няколко дни бяха на работно посещение в града под тепетата по покана на Община Пловдив.

Те посетиха общо 5 детски градини, където от началото на годината се прилага на практика методът на Мария Монтесори, а именно - "Мирослава", "Мир", "Майчина грижа", "Буратино" и "Велимира". По време на срещите имаха възможност да наблюдават работата на учителите, да дискутират впечатления и дадоха няколко практически съвети. Те споделиха, че в Холандия много са малко учебните заведения, които имат двор, детски площадки или пък басейн.

Двамата експерти останаха приятно изненадани от силната мотивация на учителите и на ръководителите на детските градини по отношение на въвеждането на метода на Мария Монтесори и считат, че потенциалът на програмата е много голям.

Предстои да изготвят доклад, в който да включат своите по-детайлни впечатления и препоръки, който ще бъде предоставен на ръководството на община Пловдив.

Методът Монтесори е метод за възпитание още от най-ранна детска възраст. Основан на практическите наблюдения и на научните открития на д-р Мария Монтесори, италиански лекар и възпитател, методът се прилага успешно вече повече от 100 години и печели популярност в цял свят. Заради огромния си принос към съвременното образование, Мария Монтесори е номинирана три пъти последователно за Нобелова награда.

Днес методът Монтесори е изключително популярен и широко прилаган в цял свят /98 страни/. Най- убедително са залегнали идеите й в Скандинавските държави, Австралия, Африка, Индия, Китай, САЩ, Канада. Днес по света има над 20 000 Монтесори училища. Детските градини Монтесори в Света са хиляди.

Мария Монтесори смята, че всяко дете по природа е умно и талантливо. За нея е особено важно да се зачита уникалността на всяко едно дете. Задачата на възрастните е да помогнат на детето да разкрие и развие своя потенциал, да го научат самостоятелно да изучава света.

Главното във философията на Монтесори е детето. В специална среда то усъвършенства своето физическо състояние, формира моторни и сензорни навици, съответстващи на възрастта му, придобива навици на базата на собствения опит. Педагогът само наблюдава детето и създава среда, в която детето да може да се развива.

Основните принципи на метода на Монтесори са свободата и личният избор на детето. То само изгражда своето собствено „аз“, самостоятелно решава в кой етап от живота си кой „прозорец“ за познания да отвори и да направи възможно възприемането на определени умения и знания. Девизът на педагогиката на Монтесори е:“Помогни ми да се справя сам!”.

Методът се основава главно върху развиването на усещанията на децата. Чрез привлекателни материали за свободните и индивидуални дейности, детето укрепва своето зараждащо се „Аз“. Децата развиват креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, критическо мислене и умения за оптимално разпределение на времето, за да могат след това като пълноценни личности да внесат своя принос към обществото и околната среда.

Музикантите се държаха като първи приятели с посетителите

Комбинацията между саксофон, китара, барабани, бас, DJ пулт и хорови народни вокали вдигнаха феновете на крака

Автор: Паулина Гегова

Фотограф: Александър Карамфилов

Котарашки или Никола Груев е роден в София, в края на 70-те. От години той създава една от най-впечатляващите музики на родната сцена, като съчетава български фолклорни мотиви с психоделик и вуду стил. Заедно със своите музиканти, половината от които пловдивчани, снощи той разтърси стените на клуб VOID в един предвеликденски концерт, който ще се помни дълго от посетителите.

Ще се помни заради енергията на изпълнителите, които освен неоспорими професионалисти, са и много земни. Те свободно се движеха сред публиката, говориха си с различни личности и дори предложиха всички задружно да си починат 10 мин. по средата на концерта и да изпушат по цигара. И беше факт, че на калдъръмената уличка, музикантите не се отцепиха, а се сляха с тълпата.

Котарашки има зад гърба си три албума – „Opa Hey”, Demoni и Cats, Dogs and Ghosts. Освен индивидуалните албуми, Никола е правил и авторската музика за “Сляпата Вайша“ и „България, тази вечна ерес“.

Присъствието на музикантите на сцената е зареждащо, а комбинацията между саксофон, китара, барабани, бас, DJ пулт и хорови народни вокали няма как да те прикове на едно място. Напротив, кара те да танцуваш докато имаш сили.

Това, което се забеляза в сплотената обстановка на квартал Капана бе пълна липса на разграничение. Феновете на Котарашки варират от тийнейджъри до хора, преминали 40-те. Тази симбиоза на възраст и опит се сля в едно, като нямаше значение дали познаваш съседа по маса или не, за да танцувате заедно и да изпитате силата на българския фолклор, осъвременен, модернизиран, но също толкова ефектен. Нещо, от което сигурно всички имаме нужда преди почивните дни и преди Великден. 

Диаболичният образ на художника украси стените на Градската галерия

Стефка Георгиева

Много хора твърдят, че Георги Машев е забравен или поне не е получил вниманието от публиката, което заслужава. Но дали е така? Това е твърдение, с което съм готова да споря. Да, малко са неговите творби, които биват показвани в галерии и музеи, но броят на картините, които са в ръцете на частни колекционери, са многобройни. Нима този факт не е признание художника, макар и посмъртно? Въпреки унищожаването на голяма част от работата на Машев около Втората световна война, до днес са запазени десетки картини, които да ни напомнят за фината и прецизна ръка на художника.

Градските художествени галерии на Пловдив и Пазарджик си подадоха ръка, за да може пловдивската публика да си припомни за голямото име в българското изобразително изкуство. Експозицията бе открива на втория етаж в залите за съвременно изкуство на ГХГ Пловдив, а макар посетителите да бяха в камерен състав, то всеки от тях бе възхитен от платната на художника. Плавен е преходът от политическите карикатури, окачени още по стените на стълбището в галерията. Те могат да ви разсмеят, усмихнат или озадачат, но някои от тях са толкова актуални, колко и преди 100 години, по време на тяхното създаване. 

Представен е и цикълът „Адам и Ева“, който пресъздава до известна степен митът за сътворението на първите хора, пречупен през погледа на художника. Грехът и битът на опашатите Адам и Ева е представен в няколко експоната, които качени едни до други, разказват цяла история за живота им. Мрачни, тъмни, дори на моменти леко потискащи, картините представят човешките черти – физически и психологически такива, каквито ги е виждал Машев, изразяващ остро техните недостатъци.

Няма как да не обърнем внимание и на завладяващите портрети, които са почти академични. Ще видите лицата на Ботев, Цар Симеон и няколко портрета на фамилия Машеви, сред които и два автопортрета на самия художник, но ако се вгледате по детайлно в тях, ще забележите че погледите им са различни. Дори познатото изражение на Ботев, което сме свикнали да виждаме, е една идея по-мрачно, сякаш уловено в кратък миг.

Машев остава в историята на българското художествено изкуство като единствения диаболист, който не е намерил съратник, за да продължат това течение. Критиката, макар и изключително хаплива по онова време, се изказва с положителни и одобрителни отзиви относно работата му. И без да ви разказваме повече – разгледайте експозицията в Градската галерия. Не се знае кога отново ще имате възможност да се насладите на изящната работа на Машев.