
Капана.БГ
Всичко на масата по Чарлз Буковски в Club VOID
Моноспектакълът на Васил Дуев Всичко на масата по Чарлз Буковски е първото театрално събитие във VOID.
Хенри Чинаски – героят алтер его на Чарлз Буковски, е още млад, тъкмо пристъпил в истинския живот преди да започне шестването си из всички романи на своя автор. Пред нас той се изправя на сцената, за да се надсмее с дивашкото си чувство за хумор, преборвайки спомените от тежкото си детство, причинено от баща му. Чрез маската на своята ирония и цинизъм Хенри се противопоставя на затискащия го свят , в който от малък е трябвало сам да се справя… Той осмива всичко, с което се сблъсква всеки подрастващ – несподелени любови, проблеми в семейството, борба за насъщния, творчески пориви, мечти за един по-голям живот, борба със системата, която постоянно се опитва да ни засмуче… Самоироничен към себе си и своите стремежи, предизвикващ смеха на своите зрители, Хенри успява да надмогне меланхолията на ежедневието и тежките удари нанесени от баща му. Без да спестява нищо от това, което чувства и мисли.
Сценична адаптация и постановка: Ана Батева
Композитор: Стефан Здравески
Постановката започва точно в 19:00 часа.
Билети се продават на място от 15:00 часа и по предварителна резервация със съобщение на страницата на Club VOID или на телефон 0888 960 589.
Цените са 10 лева и 8 лева за студенти и ученици.
Местата за ограничени!
Театралните предложения на Драматичен театър Пловдив
Ако днес ви се ходи на театър, ето какво може да гледате:
"Почивен ден"
Постановка: Камен Донев
Участват: Милена Атанасова , Кирил Кавадарков , Мария Каварджикова , Антон Радичев , Пламен Пеев/ Васил Драганов , Благовест Благоев , Илиана Коджабашева , Марин Янев , Биляна Петринска , Карла Рахал , Зафир Раджаб
Напрегнатите взаимоотношения в бита на съвременния българин, които понякога точно в почивните дни добиват инфарктен характер, са в основата на предизвикващата взривове от смях комедия. Ставащото би могло да се подведе под кратката формула „битов идиотизъм“. Като единствено спасение от подлудяващото напрежение на неуреденото ни ежедневие авторът предлага дружелюбната веселост.
От 19:00 часа в Голяма сцена
"Слугините" от Жан Жьоне
Постановка: Диана Добрева
Участват: Александра Василева , Диана Добрева , Жорета Николова , Миа и Ния Шишкови
Жан Жьоне (1910–1986) е френски поет, драматург, романист. Отначало творбите му са били забранявани заради „посегателство върху добрите нрави“, но днес Жьоне е сред модерните класици на световната литература. Текстовете му са неповторима поетична сплав от болезнена красота и краен натурализъм, населени с престъпници, проститутки и хомосексуалисти, които съпътстват Жьоне през целия му живот.
Жан Жьоне:
Роден съм в Париж на 19 декември 1910 година. В приюта за сираци не можах да науча за себе си нищо друго. Когато станах на двайсет и една години, си извадих акт за раждане. Майка ми се е казвала Габриел Жьоне. Баща – неизвестен. Появил съм се на бял свят на улица „Асас“ №22.
Там ще науча нещо за произхода си, рекох си и отидох на улица „Асас“. На номер двайсет и две се намираше Майчин дом. Отказаха да ми дадат исканите сведения…
Из „Дневник на крадеца“
Жан-Пол Сартър:
Жьоне ни заразява със злото, което носи, и в същото време сам се лекува с него. Всяка негова книга е психодрама и сякаш се ражда от предишната – точно както новите му любовни увлечения са копие на отминалите. Но с всяка нова книга този налудничав човек придобива все по-голяма власт над демона, който носи в себе си. За него десет години литературна дейност се равняват на едно пълно лечение с психоанализа.
Диана Добрева:
Стоя пред „Слугините“ като пред почерняла катедрала на фона на искрящо синьо небе. Иска ми се да вляза вътре, но засега съм хипнотизирана от обгорелите ѝ контури. Пристъпвам бавно, като синьото става все по-малко, а релефът на катедралното черно – все по-мощен. Знам, че вътре в тази катедрала имам среща с две същества. С две от тези, за които Жан Жьоне пише, че са с красиви лица и пусти очи. Пусти очи – като празен театър. Като безлюден затвор. Като пустиня. Пустините са затворени и не общуват с безкрайността. Предусещам, че плътта на тази моя среща ще има мириса на „извисена пустота“.
От 19:00 часа на Камерна сцена
Стартира българската надпревара за европейските литературни награди „Еврокон“ 2017
Ще можете да гласувате за своите фаворити до полунощ на 1-и май
Започна гласуването за българските номинации за фантастика за европейския фестивал „Еврокон“. Българските любители на литературата и фантастиката ще могат да гласуват за своите фаворити, представени в 14 категории, на сайта http://bg.eurocon2017.eu/. Срокът за даване на вота е до полунощ на 1-и май.
В различните категории са номинирани отличили се в последните години български писатели, издателства, романи, сборници, разкази, периодични издания, представления, художници, илюстрации, изложби и изобщо всичко, популяризирало фантастичните жанрове в България. Има и две специални номинации: за дебют – на автори и художници, станали популярни през последните 3 години и за грандмайстор - личност с голям принос към фантастиката и фантастичната общност в продължение на поне 20 години. Българските представители на „Еврокон“ 2017 ще представят победителите от всяка категория и съответния жанр, в който творят и работят, на фестивала, който тази година ще се проведе през месец юни в Дортмунд, Германия.
В миналото България е била представяна от големи имена и писатели, едни от които са Любен Дилов и Весела Люцканова. Първата българска награда във фестивала е от 1983 година за култовата библиотека „Галактика“, а последната е от 2015-а за Алманах „Фантастика“. Миналата година фестивалът се проведе в Барселона, а българските участници бяха писателят-фантаст Елена Павлова, представители на електронното списание за фантастика Shadowdance, както и Атанас Славов, който представи там „Орфия – 2“ на английски език и нов брой на „Фентернет“ на испански.
“Eврокон” е ежегоден фестивал за фантастика, който се провежда на територията на Европа. Това е събитието, което събира най-масово представители на фантастичния фендъм от различни европейски страни. В рамките на фестивала се провеждат множество лекции, кръгли маси и интервюта с известни автори пред публика. Събитието е съпътствано от изложения на фантастична литература и изкуство, а по време на официалното му закриване биват връчвани Европейските награди за научна фантастика. Следващата година изданието на фестивала ще се проведе в Амиен, родният град на Жул Верн. Любопитно е, че и България беше домакин на “Еврокон” – през 2004 година в Пловдив.
Йордан Велче представя "Събиране на значенията" под тепетата
Издателство Жанет 45 и книжарница Хермес-Централ имат удоволствието да ви поканят на премиерата в Пловдив на стихосбирката "Събиране на значенията" от Йордан Велчев.
Стихове ще прочете Стефан Попов
27 април 2017 г., четвъртък,18:00 часа
Пловдив, Книжарница Хермес-Централ
* * *
АРГО
При извора – въже на кораб, а кораба го няма.
Отплавал някога, обратно как да се завърне.
Ако платната хлътнали ветрец за миг опъне,
от болка корабът ще протрепери само.
В очакването каменни, гребци без глас се молят.
От мисъл за море дори душата им е синя.
Разцъфнали весла във пясъка – от хиляди години,
и ромон на вода ечи от всеки облак.
Безкрайна суша днес от миналото ни разделя.
И тук, край извора, тъга водата ми нашепна.
Надолу във пръстта една след друга капките полепват.
И над завръщането неочаквана трева се стеле.
Нима затуй посрещаме дъжда като знамение?
И сред връхлитащите мълнии какво очакваме да видим?
Вода – на тласъци, и с нея неясен тътен иде,
сякаш в прокъсаната тишина весло на кораб стене.
В съюз със капките!... До корените на дъжда тъй близо,
че ако падне гръм, връз нас ще е – дълбоко тайнство
в докосването на водата с въздуха и в шепота на пясъка.
И светлинка, илюзия за дом, проблясва в извор.
* * *
"В тази поезия има стихове, които обичам - заради срамежливата им патетика, заради отказа на изреченията от сказуеми, заради тъжната им доблест, заради непринуденото им благородство, заради усещането, че те ме свързват пряко с велики митове"
Марин Бодаков за книгата "Събиране на значенията" от Йордан Велчев
http://www.kultura.bg/bg/article/view/25968
Поезията на Йордан Велчев ми помогна да направя и прехода между разбирането и вярването. Изведнъж повярвах, че цялото суетене просто не си струва. Че, въпреки че не зависи от себе си, поетът има само себе си. Изведнъж получих цялата свобода (заедно с всичкото време, следващо я като сянка ), за да правя нещата по собствения си вкус и разбиране без да бързам излишно за никъде. Излишно е да казвам, че съм безкрайно благодарен за това и че сега съм щастлив за възможността да си припомня нещо от забравеното.
Иво Рафаилов
Книгите на Йордан Велчев
стихове
Римски стадион (1979)
Нощна азбука (1984)
Аркада (1993)
Сияе (1999)
поетична проза, есета
Милиони малки убийства (1997)
проза
Старият Пловдив (1983)
Анонимни жития (1987, 2009)
Градът или Между Изтока и Запада ХІV – ХVІІ век (2005)
Балканският човек ХІV – ХVІІ век, т. 1 (2014)
Балканският човек ХІV – ХVІІ век, т. 2 и т. 3 (2015)
Книги на Йордан Велчев са отличени с национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика (2005, 2015), годишна награда на Сдружение на български писатели за поезия (1999) и хуманитаристика (2005), награда „Пловдив“ за литература (2005, 2015).
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия „П. К. Яворов“ в Пловдив (1967) и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив – Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. „Военноисторически сборник“ при Военно издателство – София.
Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста „Изток – Запад“, на сценарии за документални филми.
Издава поетичните книги „Римски стадион“ (1979), „Нощна азбука“ (1984), „Аркада“ (1993) и „Сияе“ (1999, награда на Сдружение на българските писатели за книга на годината); есето „Старият Пловдив“ (1983, на български, руски, английски и немски език); историко-есеистичната книга „Анонимни жития“ (1987, 2009) за предтечите на българското Възраждане от първата половина на ХІХ век, отличена с литературната награда „Светлоструй“; книгата с поезия в проза и есета „Милиони малки убийства“ (1997).
През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд „Градът, или между Изтока и Запада ХІV–ХVІІ век“, в който чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) изследва човека на Изтока и Запада в съвкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията от ХІV в. до началото на разрива между източния и западния тип цивилизации. За тази своя книга Йордан Велчев получава националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – раздел Хуманитаристика. За втори път е отличен с годишната награда на Сдружението на български писатели. Получава и наградата за литература „Пловдив“. Носител е на Почетния знак на Пловдив.
В следващото десетилетие Йордан Велчев работи върху капиталното си изследване в три тома „Балканският човек ХIV–ХVII век“ – за историята на народите на Балканите в глобалния контекст на световните цивилизации през последните две хилядолетия до съвременната епоха от началото на ХХІ век, за което получава повторно национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура и награда за литература „Пловдив“.
Негови творби са превеждани на английски, немски, португалски, унгарски и руски език.
Живее в родния си град.
Новият туристически център на Пловдив отваря врати до месец
Центърът, намиращ се до Одеона, ще продължи работа
Двата етажа на сградата вече са разделени
Стефка Георгиева
Новият туристически информационен център на Пловдив ще отвори врати през месец май. Очаква се пространството да посреща посетители още в средата на следващия месец, но тъй като в момента все още се извършват ремонтни дейности в сградата, времето за откриване е ориентировъчно.
От местната администрация заявиха, че за сега няма да затварят центъра, който се намира в близост до Одеона и Централна поща. Така Пловдив ще има 3 места, на които ще дава подробна информация на посетителите на града – това до Одеона, центърът, намиращ се в Стария град и новото пространство.
Припомняме, че новият туристически център ще се намира до Римския стадион, на мястото на най-старата книжарница в града. Обектът, който се намира на ул. „Райко Даскалов“ 1, е на два етажа. На първият от тях ще бъде поместен информационният пункт, а вторият етаж на сградата ще приюти целят екип на общинското предприятие „Туризъм“.
Ремонтните дейности са към своя край, а промените са значителни. Двата етажа на вече бившата книжарница няма да бъдат свързани по между си със стълбище, както бе преди това. Изграден е нов таван, а ОП „Туризъм“ ще ползва страничен вход към сградата. В момента работниците са се концентрирали върху новият под, който ще има помещението.
60-секундна реклама на Пловдив ще се излъчва в Кан
40% от младите хора избират дестинациите, които да посетят, според това колко нестандарти и интересни снимки могат да направят
Най-доброто видео за града под тепетата е дело на софиянци
Стефка Георгиева
Двама столичани спечелиха конкурса за видео до 60-секунди, което ще бъде представено на фестивала в Кан “Cannes Lions”. 33 късометражни филма, създадени от общо 30 екипа се състезаваха в надпреварата, чиято награда е представянето на видеото и поемането на пълните разноски за участие във филмовия фестивал. Всички кандидати имаха на разположение точно 48 часа, в които да заснемат Пловдив през техния поглед, да монтират кадрите и да ги изпратят за участие в конкурса.
Отличеното клипче е дело на Яница Добрева и Александър Антонов. И двамата са родом от София, и са завършили висшето си образование извън пределите на страната. След обучението си в Англия, 27-годишният Алекс се връща обратно у нас и започва работа в рекламна агенция, занимавайки се с дизайн. Съдбата на 24-годишната Яница е същата, но тя се е съсредоточила върху копирайтинга.
Във видеото, двамата младежи показват Пловдив по един по-нестандартен начин. Те са направили кадри на различни надписи и табели предимно на емблематични търговски обекти в града, сред които можете да видите входа на зъболечебицата в Капана, магазин за платове и други.
Двамата споделиха, че са минали през много идеи, докато са избрали именно тази. Антонов заяви, че е попаднал на интересно проучване, според което 40% от младите хора избират дестинациите, които да посетят, според това колко нестандарти и интересни снимки могат да направят. „Пловдив е неоткрита дестинация за много хора. В инстаграм, например, много хора не искат да споделят познатата картина на Античния театър, а нещо, което те самите са уловили като дух на града, а другите посетители не са“, коментира той.
Яница и Александър ще заминат за Кан в края на месец юни, а тяхното видео, както и тези на всички други участници ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на общината.
Авторката на „Тина и половина“ гостува под тепетата
Едно интервю с Юлия Спиридонова за наркотиците и правилния избор
По специална покана на Детски отдел на Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, Юлия Спиридонова ще бъде специален гост на Младият Пловдив чете на 26 април, сряда в Профилирана хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (16,30 ч. в Актовата зала). Училището е един от първите и постоянни партньори на Литературен фестивал Пловдив чете.
Очакваме срещата с Юлия Спиридонова и Тина, Графинята, Макс и Кронос.
След като през 2015 г. Юлия Спиридонова написа две книги за деца – „Бъди ми приятел” и „Каква магия крие се в снега” (ИК „Кръгозор”), отново се връща към тийнейджърската си поредица. След „Тина и половина”, „Графиня Батори” и „Макс” (ИК „Кръгозор”) продължава с романа „Кронос”, който излиза на 24 март. Ето какво сподели тя за новата си книга:
Значи не сте се отказали да пишете за тийнейджъри?
За нищо на света! Много обичам да пиша за читателите в тази възраст и не смятам да се отказвам. Също така не ми харесва мисълта, че трябва да се ограничавам – да бъда само детски автор или само писател на романи за тийнове.
Кога и как се роди идеята за образа на Кронос?
За първи път Кронос се появи в „Макс. Всичко на макс“. Така се получи, че когато излезе „Тина и половина“, читателите поискаха да напиша роман и за нейната приятелка – Графиня Батори. А след като излезе книгата „Графиня Батори“, момчетата поискаха и момчешка гледна точка – така се появи „Макс“. Тоест, това са книги, писани по поръчка на читателите. След като вече имаше три книги, аз реших, че с това поредицата приключва. Но не познах. Отново имаше много силен читателски натиск – хората искаха четвърта книга и това е. Получих и куп предложения за главен герой (тоест поръчки), но нито един глас за Кронос.
Защо избрахте темата за наркотиците?
И докато се чудех защо никой не харесва Кронос… Добре, де, не се чудех – ясно е защо никой не го иска, тоя нещастник. Та по това време случайно попаднах на ревю на една преводна книга – за едно момче, което било адски смотано и решило да стане яко, като взема наркотици. Да, ама накрая се оказва, че всъщност то си мислело, че взема дрога, а били някакви измислени хапчета, нещо безобидно. „Аха! – помислих си. Авторът се е шубелисал!“ Съжалявам, но точно това си помислих. Честно, не уважавам такава позиция – уж си тръгнал да пишеш за наркотиците, а накрая замазваш нещата.
В това време Кронос вече се беше настанил до мен и започна да разказва историята си. Сега ще разкрия една тайна – завърша ли една книга, се разделям с героя си и той тръгва сам по света. Най-трудно ми беше да се разделя с Кронос. Вероятно той е моят любимец. Но моля, не го казвайте на останалите ми герои – на гугулетата и Джиго, на Кръстьо частния детектив, на Иво и Кодо от „Страната на сънищата“ и в никакъв случай на Тина, Графинята и Макс!
Имате ли личен контакт с хора, употребяващи/употребявали наркотици във Вашето обкръжение от ученическите години?
Да, имах приятели, които се друсаха – в началото на 90-те. Тогава за първи път ми хрумна идеята, че мога да напиша книга за това. Обаче бързо прогоних тази мисъл, не вярвах, че някога ще се престраша да пиша. А още по-малко, че един ден ще стана писател.
Кой или какво може да спаси човек от зависимости?
Само любовта може да ни спаси. „Имаш ли любов, имаш всичко“ – така завършва и моята приказката за най-малките „Каква магия крие се в снега“. Любовта, приятелството, вярата – заради тях си струва да живееш. Семейството, добрите примери, хората с големи сърца, тези, които не се страхуват да бъдат себе си и го отстояват с действия, пречистващата сила на природата. В крайна сметка, това осъзнава и самият Кронос. Той винаги е мислил, че е недостоен за обич. Винаги му е било адски трудно да се довери. Този път обаче Кронос е влюбен и това променя живота му. След многобройните опити да откаже дрогата и също толкова многобройни провали, Кронос си връща вярата. Вече не е сам, вече има приятели (дори ако не броим Галоа, въображаемото другарче). Има майка. Има брат. А двама братя – това са цели двама титани!
Говори ли се според Вас достатъчно за вредата от наркотиците в училище?
Говори се, но въпросът е не колко се говори, а как. Сигурна съм, че романът „Кронос“ ще помогне на много млади хора да направят правилния избор. И знаете ли защо съм толкова убедена? Защото аз също вярвам в Кронос!