Най-старите фотографии показват като символи на Пловдив Джамбаз тепе с камбанарията на храма „Св.Петка Стара”, бившето гръцко училище и триетажната дървена камбанария на митрополитската църква „Св.Марина” в източното подножие на тепето. Тогава никой не е знаел, че между тях, дълбоко в земята, са скрити останките на Античния театър на Филипопол.

Едва през 1925 г. точно да тях започнало строителството на един от по-новите символи на Града под тепетата – сградата, наречена днес Къщата с куличката. Тя се издига върху скалите, подобно на замък, и през годините е била снимачна площадка и декор за няколко български продукции.

Собственост е на архитекта Стефан Джаков и била изпълнена в стил сецесион. В горната част се издигала кула, от която се виждала целият Пловдив като на длан. През къщата минавала вита стълба от дърво, която водела към тавана. Мебелировката и интериорът били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработен във Виена.

Постройката още в миналото представлявала огромен интерес за пловдивчани. Дори старите легенди разказват, че при голямото земетресение през 1928 г. , когато земята се разлюляла, редица от жителите на града хукнали да видят дали къщата не е съборена.

По време на управление на Тодор Живков къщата била харесана много от дъщеря му Людмила.  Появило се и предложение тя да бъде отнета от собствениците и превърната в паметник на културата. Това обаче не станало и до днес тя е възприемана като едно истинско архитектурно бижу, но не е защитена от закона.

През 1957 г. в нея били заснети два български филма на режисьора Вацлав Кръшка – “Легенда за любовта” и “Лабакан”. Две години по-късно уникалната постройка влиза като декор и в тв драмата “Малката” на режисьора Николай Корабов. През 1999 г. някогашният дом на Стефан Джаков става известен в цяла България като заставка в епизодите на комедията “Клиника на третия етаж“.