24-и май е  празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Първите сведения за отбелязването му са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Въпреки това за официална дата на първото шествие се приема 11 май 1851 г. , когато по инициатива на Найден Геров в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив се организира празник за създателите на глаголицата. Датата не е случайно избрана — това е общият църковен празник на двамата светии. През паметната 1856 г., когато била готова и иконата на равноапостолите, денят на Св. Св. Кирил и Методий от патронно честване на Епархийското училище прераства в празник на цялото българско население в Пловдив, а само няколко години по-късно се превръща в истински общонароден празник.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. пък се отделя църковния от светския календар и затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.

Още от миналото денят се отбелязва с празнични шествия, а най-масово това се е случвало през 80-те години на миналия век. В Пловдив манифестациите обикновено са се провеждали на площада в пространството между Централна поща и градския парк. Трибуната с официалните партийни и държавни ръководители се е разполагала до Цар-Симеоновата градина с лице към пощата. Манифестиращите ученически блокове са идвали откъм Главната и се изтегляли по улица „Иван Вазов“ в посока към гарата.

Няколко години манифестации са се провеждали и на булевард "Георги Димитров", сега  „Цар Борис III Обединител“. Те винаги са били пищни, шумни, много празнични и изпълнени с настроение. Ето и някои кадри, които ще са особено емоционални за всички, които гордо са носили чавдарската или пионерската връзка в не толкова далечното минало:



Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…