Птици са изобразявани на много мозайки и в светски сгради, гущерче ни следи от корниз
Теодор Караколев
Стотиците птици в Епископската базилика на Филипопол грабват погледите на посетителите от цялата страна вече втора седмица. За богатите на символика и разнообразие два пласта мозайки може да се говори дълго, но именно птиците на горния пласт са един от тези елементи, които най-много впечатляват в новооткрития музей.
Оживявайки във виртуална реалност или появявайки се на образователните екрани, разнообразните видове птици изненадват – с различните пози, с разнообразието си, с елегантния начин, по който са представени. Разбира се, тези животни не са единствените, които ни „гледат“ от Античния Филипопол.
Животни в обекти на християнския Филипопол
Един от най-директните паралели – и, до известна степен, съвременен – на птици от Базиликата е от откритата само преди няколко години гробница от Южния некропол на Филипопол. Днес – под улица „Г. М. Димитров“ зад Партийния дом. Самата гробница е експонирана в Археологическия музей, макар и да имаше идея тя да бъде пренесена в Базиликата.
Там, освен уникалните сцени на Христос и Лазар, и Христос и Разслабения, откриваме и изрисувани два пауна, които пият вода от кантарос. Идентична като основна иконография сцена имаме именно в Епископската базилика. В катедралния храм на Филипопол тя е доста по-богата, но главната идея е същата.
Пауните и кантароса от Епископската базилика в ляво; Пауните и кантароса от гробницата от Южния некропол в дясно в дясно
Любопитното в случая е известното разминаване в годините. Първоначалната датировка на откривателката на гробницата Мая Мартинова е от IV век. По това време е полаган долния слой на Епископската базилика, в който има изключително геометрични и растителни елементи. Мозайките с двойките пауни – в двата странични кораба по една – са от втория слой, който е от втората половина на V век. Във всеки случай става дума категорично за използван широко през ранното християнство символ на вечния живот.
В другия експониран раннохристиянски храм в Пловдив – т.нар. Малка базилика – също откриваме животни. Освен гълъби, символ на Св. Дух и до днес, най-известен от там е еленът от баптистерия на църквата.
Животни в обекти на римския езически Филипопол
Изобразяването на животни обаче не е нетипично и за по-ранните години във Филипопол. Богатото мозаечно наследство на града пази още немалко животни, макар и във вече унищожени сгради при бурното строителство на булеварди пред 80-те години на миналия век. А освен в мозайки, можем да открием животни и на други места из града и до днес.
Близък мозаечен паралел е съществувал в непосредствена близост до Епископската базилика – буквално на „отсрещния ъгъл“. Там се е намирал известният „Аристократичен дом“, за който сме ви разказвали в по-ранни публикации. Съседно до него в южна посока е имало и друга сграда, също с мозайки. Това са били едни от най-богатите домове, намиращи се непосредствено до сърцето на града – античната Агора.
Унищожени мозайки от "Аристократичния дом" в непосредствена близост до Базиликата; снимка: Списание Архитектура
Тези сгради нямат късмет, тъй като попадат точно на трасето на пресичане на Подлеза под пощата и бул. „Цар Борис III Обединител“. Части от тях все пак са запазени и експонирани в Археологическия музей. Декоративното решение на мозайките – едните със специфични възли, а другата също с плетка, но и с пресичащи се правоъгълници, ромбове и други подобни – има паралели в Епископската базилика.
В ляво - мозайки от светските сгради до Агората - с плетка, подобна до тази в някои части на Епископската базилика (в дясно). В кръглите полета - птици, плодове и други обекти
И в двата случая в свободните полета има различни животни, а в някои – и други предмети. В Археологическия музей се пази мозайка с птици и четирикрако животно, чиято глава не е запазена.
Датирането на тези сгради предвид трудното проучване по време на строителството на булевардите не е сигурно. Почти сигурно те са правени в края на III век – след нашествието от 251 година – или в самото начало на IV век. Дори и да са правени след 312 година и приемането на християнството, тези мозайки – макар и с известни сходства с тези в Епископската базилика – са по-ранни от втория пласт с животни, който е правен поне 100 години по-късно. А много е вероятно те да са съществували и продължили живота си до V-VI век, когато животът в ниската част на Филипопол все още е бил активен и спокоен.
Ляво: Мозайка от Археологическия музей от разрушените светски сгради до Агората с четириного животно; Дясно: Мозайки от втория слой на Епископската базилика. Идентични са рамките, в които са поставени животните - квадрати, вписани в пресичащи се ромбове.
Извън мозайките, животни откриваме и по скулптурираните архитектурни елементи от различни сгради. Най-често срещаното животно е бикът – или по-точно бичата глава, каквито има стотици по цялата територия на днешна България. Само в големия град на Дунав Улпия Ескус има над 50 такива каменни блока. В Пловдив също има много такива, открити като части от различни архитектурни комплекси.
Бичи глави от блок до Римския стадион
Бичи глави можем да открием сред струпаните останки от архитектурни елементи в източната част на Агората. Други такива блокове има поставени в зелената площ до Римския стадион на площад „Джумаята“. Прекрасни експонирани блокове има и в Епископската базилика на изхода до магазина.
Ляво: Бича глава и птичка върху архитектурен елемент, оставен на тревната площ на Агората до Пощата. В дясно: Фрагмент - само птицата
По-редки и по-любопитни са други животни, които откриваме по подобни архитектурни елементи. Те се изобраяват в полета от корнизите на различни сгради. Две такива интересни животни са един гущер – на елемент, който е бил поставен в подлеза на Понеделник пазара, както и на птичка – който също е сред струпаните архитектурни елементи на Агора-Изток.
Бича глава и гущер от елемент, поставен преди време в подлеза на Понеделник пазара.
Снимка от научна публикация на археолога Здравко Димитров