Това е едно от най-големите постижения в историята на родната ни дипломация
На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз Фердинанд приема титлата цар. Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Няколко били причините, които довели до благоприятния развой за дотогава васалната България. През лятото на 1908 г. младотурска революция избухва в Османската, по това време пък Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готви да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на гостуване във Виена, се обръща директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си. В същото време по железопътните линии се въздига стачка и българското правителство използва момента, за да ги конфискува. . Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград– Иван Гешов– е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султана, води до влошаване на българо-османските отношения.
На 16-и септември българското правителство окончателно взима решение независимостта да бъде обявена. За първоначална дата е определен 21-и септември 1908 година. Това е провокирано от опасенията за колективни действия на Великите сили спрямо България, особено имайки предвид споровете по въпроса за железниците. На деня князът се завръща в България след посещение във Виена и на 22-и септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест. Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, а освен това дава надежда за постигането на националното обединение. След Велико Търново Князът и министрите се отправят на юг и през Габрово, Шипка, Казанлък, и Стара Загора пристигат в Пловдив. Посрещнати са от специално издигната триумфална арка до Офицерския клуб в началото на ул. Иван Вазов.
Обявяването на независимостта е едно от най- големите постижения в историята на родната ни дипломация. Макар че сме свикнали да го приемаме като един напълно формален акт, то е сред един от онези моменти, които трябва да помним, и с които трябва да се гордеем.
Източник: Lost in Plovdiv