Министър на културата. Директор на НИНКН. Шеф на полиция. Областен управител. Представители на РДНСК. Бивш шеф на парламента, макар и в предизборна кампания в момента.
Всички тези хора се събраха днес около унищожаваните два склада в тютюневия град. Поцъкаха с език. Повъзмутиха се. Повечето от тях казаха, че предприемат действия за опазването на историята, културата и духа на Пловдив. Но единият от тях вече взе, че падна.
На този фон, в епицентъра на събитията, който събра на едно място държавната власт, нямаше нито един представител на местната.
„Бранете си историята! Бранете си града!”, призова министърът на културата Велислав Минеков.
Кметът не го чу. Защото го нямаше.
Къде си кмете?
Този въпрос отправяме, макар и задочно, към Здравко Димитров. Който днес се хвърли с „голи гърди и туптящи юмруци” да спасява горящото училище „Душо Хаджидеков”. Снима се и обясни, как всичко ще бъде наред. Да не се притесняват пловдивчани.
Не го стори обаче с бутаните от багери вековни сгради в тютюневия град. Който е притежание на пловдивчани, по думите му, а не на едно семейство.
Нямаше пуснати от пресслужбата му героично-загрижени снимки на незапретналия ръкави градоначалник, който се чуди да се хвърли ли в огъня на покрива на Душото.
Защото в тютюневия град огън нямаше- той мина оттам преди 6 години. Имаше багери. И инвеститори. Пуснали багерите в имотите си с решения на подчинената му администрация. И личната му благословия, тъй като зелен светофар за събарянето на тютюнев склад не се дава току така, без знанието на кмета на Пловдив. Въпросът е този град има ли човек на този пост? Все по-често си го задаваме?
Сигурно заради приятелството си със „семейството”, което държи огромен процент от тютюневия град, Димитров дори не прати на място, така, от кумува срама, някой от заместниците си.
Дори не се опитва да замаже ситуацията пред твърде мълчаливите до днес медии, които реагираха като ужилени, щом заради разрушаването на две сгради в центъра на Пловдив дойде министър на културата. Темата вече е национална новина. Бре, видяхме я по телевизията. Не е просто поредица в Под тепето, както бе през последната седмица.
Но не е новина за Здравко Димитров и екипа му. Там интересът към културно-историческото наследство очевидно е нулев. Важен е инвестиционният такъв. Приятелският.
