Какво сме загубили заради политическата пропаганда 

Паулина Александрова

Призраците от площад Централен. Тях ще видите в днешния ни пореден епизод от рубриката Забравеният град. В случая обаче по- подходяща е шапката Унищоженият Пловдив. Тъй като сме загубили много, много с изграждането на новата поща, плаца за манифестации и прилежащите му територии. Сравнени със земята са знакови сгради, цял един мини квартал с чудни еднофамилни къщи, на които днес се дивим тук и там из Пловдив. Най-страшното- затрити са дух и история в името на политическата пропаганда. Представяме ви призраците от площад Централен и в контекста на изминалия международен архитектурен конкурс за нова визия на пространството, който всички се надяваме да бъде осъществен докрай и да превърне района от самолетна писта в красива и най-вече- човешка градска среда.     

До 1891г. на мястото на днешния площад Централен има само едно поле.
През 1892г. легендарната драматическа трупа „Сълза и смях” намира убежище в Пловдив след като била заставена да плаща непосилен наем в София. Местните общинари предоставили на софийските актьори терен, намиращ се в Централната част на града, за да изградят новия си театър. Внушителната сграда била построена бързо и евтино от дърво. Така на 23 август 1892г. трупата изнесла първата си постановка под собствен покрив. За 2 месеца представленията им били гледани от близо 30  000 зрители, а според статистиката по това време толкова било цялото население на Пловдив. На 20 февруари 1896г. обаче стихиен пожар изпепелява театъра до основи.
 
На негово място през 1923г. бил издигнат хотел „Цар Симеон” на Михаил Димитров. Три години по-късно сградата става собственост на крупния тютюнев търговец Димитър Кудоглу, който обявил, че превръща хотела в дом на благотворителността и народното здраве.  Там лечението било абсолютно безплатно. Хора, които никога не били посещавали лекар се трупали пред вратите на диспансера. Кудоглу дарявал огромни суми за поддръжката на лечебното заведение, но не било по силите му да помогне на всички. Земетресението през 1928г. едва не съборило сградата и благодетелят отново изпратил пари за спешния ремонт.

 За съжаление само 30 години след преустройството на дома на благотворителността и народното здраве той започнал да пречи на управниците. На 20 юли 1970г. Градският съвет за планово изграждане на населените места решава при проектирането на разширението да пощата да се разработи вариант за вграждане на къщата на Кудоглу. През 1971г. директорът на националният институт за паметници на културата НИПК предупреждава МИС, че тя е паметник на културата и не може да се променя при предстоящите строежи.  След експертни проверки  на 18 ноември 1972г. МИС изпраща писмо до първия секретар на ОК на БКП Дража Вълчева, че „разходите за цялостно преустройство на сградата ще бъдат равни на изграждането на съответния нов обем”, като допълват, че след земетресението сградата не е добре укрепена, както и че международния градоустройствен конкурс за Центъра на Пловдив предвижда събарянето й. В отговор Дража Вълчева пише, че ОК на БКП е съгласен с мотивите по   въпроса с къща Кудоглу. Тогавашният кмет на Пловдив се опитва по всякакъв начин да спаси сграда и изпраща  писма до НИМПК, МАБ и КИК, чиито отговор е да се запази къща Кудоглу, но и, че НИМПК заличава от списъка с културни паметници. Скоро след това и МАБ оттегля становището си за запазване на къщата. Специалисти доказват, че вграждането на къщата ще забави и оскъпи разширението на пощата. Така офицер сапьор набързо  отървава управниците от големия им проблем. А загубата на Пловдив е неизмерима.

На 15 юли 1974г. заместник-председателя на ИК на ГНС арх. Матеев пише на Районната проектантска организация, че се отказва  от официалната трибуна, предвидена да се построи на ъгловата част на пощенската палата.

Домът Кудоглу се е намирал на мястото на южните стълби на Централна поща. Още преди век управниците са били същите. Няма значение кое е важно или полезно за хората и културата, а кое е в угода на властта. Ето един нагледен пример как  невероятна сграда и безплатна клиника уж се спасява, а всъщност се изхвърля  от списъка с паметници на културата и безпроблемно се взривява.

Преди да се изгради площада днешната улица Княз Александър Батенберг е била павирана и по нея преминавали спокойно каруци, автомобили и автобуси.
След разширяването на пощата, площад Централен се застила със скъпи врачански плочи от варовик. Така теренът вече е готов за манифестации в прослава на партията, разрушила дом Кудоглу, а на неговото място често се издигат плакати с комунистически лозунги.  Не само той е заличен от Пловдив в изграждането на съвременния му облик. Чифликът на капитан Райчо е разрушен 50-те години, за да бъде построен хотел Балкатурист, днешният Тримонциум. На мястото на паркинга му пък се е намирала прочутата баня на Цар Симеон, както и други къщи, заминали си в разширението на главната. В близост са се намирали и къщите музеи на Ангел Букурещлиев и Светослав Хаджикалчев. Далеч в миналото е имало и Лятно кино на мястото на днешния Информационен център.

Невероятен е бил градът ни преди век. Много по-малък по площ, но с величествени сгради и архитектурни шедьоври, заминали си без реални причини с идването на ерата на манифестации и ограбване на културата. Цял един квартал около днешната поща е затрит с лека ръка в името на пропагандата. Ерата си отиде, но белезите от нея останаха.

6 comments

  • Comment Link Пешо Пешо Май 29, 2015

    Това, което простакът разруши и унищожи, нищо не може да го върне обратно.Сега децата и внуците на простаците, разрушили България, я доразрушават и накрая нищо няма да остане.

  • Comment Link Николай Вълканов Николай Вълканов Дек 05, 2014

    Лятното кино съвсем не е било ..."далеч в миналото" , защото то си съществуваше и работеше до началото на 80-те години. За поаследно сум ходил на кино там като студент през 1982 или 1983 година. И както се уточнява в еди коментар, то беше на мястото на одеона.

  • Comment Link пловдив пловдив Авг 19, 2014

    Площада и археологията наистина се нуждаят от реконструкция, реставрация и експониране.
    За другите харчове нещата също са ясни. Прави се 20 годишна програма за развитието на културата в Пловдив. Пълни глупости. Вече са отречени петилетните планове от соца. Защо тогава ? Явно за усвояване на европейски пари по програма. И отново разни чиновници се упражняват да докарат оправдание за извесно количество пари, които да похарчат заедно с Маминия и Чичовия

  • Comment Link au = o ? au = o ? Авг 09, 2014

    Pauline се чете Полина. Поли. На български формата е Павлина. Трудно е произношението по начина, по който е изписано горе. Но така или иначе е име, което запомняме, заради сравнително компетентното покритие на теми от жизнената среда напоследък. Ето например тази статия е отлично, членоразделно и добре проучено изложение по развитието на Пловдив - посоката на което развитие е ясна още от събарянето на Куршум Хан за да построят ... Халите, какво безумие. Пощата от арх. Стойко Стойков помним беше изискана, стилна, елегантна, постройка, (както Първа Градска, както Стайновата къща на скалата над Дановата) която комплексираният му син ЗАСЛ. Арх. Желязко Стойков кресливо изчалгира до непотребни размери. А на площада освен Кудоглу и Цар Симеоновата Баня станаха жертва на амбициозните нашенски политикани още и една сграда тип Баухаус, както и палацото на адв. Вахинак Хайрабедян (двамата му близнаци май още практикуват правото).
    Успехи, П.А.!

  • Comment Link пловдивчанин пловдивчанин Авг 09, 2014

    Лятното кино беше върху античния одеон. Не беше нещо особено. Сега е по-добре, защото се вижда античния форум. Дано се покаже по-голяма част от атичността, но без глупостите в главата на кмета Тотев.

  • Comment Link pb pb Авг 08, 2014

    Много добра статия, с невероятни снимки. Градината е все още, с нормалните си размери.Поздравления!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…