Много са големите обществени пловдивски сгради, построени през 30-те и 40-те години на миналия век, но сякаш малко ги познаваме. Покрай поредното заличаване на естетиката на впечатляваща стара пловдивска сграда – т.нар. „Юг-Енерго“, днешната сграда на EVN на ул. „Христо Г. Данов“, решихме в поредица статии да ви припомним историята на някои от по-големите обществени сгради на Пловдив.
Периодът след края на Първата световна война е интересен – след преодоляването на негативите от разрушителната война, много сфери от живота се развиват много бързо през 30-те. Историята на различните български градове всъщност си прилича по доста показатели, а по други се различава и е интересно да се направи това сравнение. Въпреки развитието и въпреки легендарното борбено управление на кмета Божидар Здравков, градът изключително трудно се сдобива с някои важни обществени сгради, а други изобщо не успява да построи. Днес ще акцентираме на тях – не унищоженото наследство, а това, което дори не сме успели да издигнем. В други градове именно тези сгради са някои от най-добрите примери за архитектурата на града като цяло, и в следващите редове ще се опитаме да ви сравним техните истории.
Общинският дом
Дългогодишен проблем пред пловдивските управници и общественост е изграждането на Общински дом (сграда на Общината) и на Драматичен театър. Много градове успяват да построят сграда на своята местна управа именно в този период. Най-впечатляващ пример е Бургас с шедьовъра на архитект Георги Овчаров. Там все пак също имат трудности – макар и след конкурс, строителството се проточва дълги години. Самият конкурс се провежда в средата на 20-те, след което проектът е преработен, а строителството започва през 1934 година. В крайна сметка сградата е завършена окончателно през 40-те и днес е един от най-красивите примери от българския архитектурен модернизъм.
В Пловдив Общинският дом остава проблемна тема дълги години. В годините след Освобождението администрацията сменя и разширява сградите си непрестанно. Проблемът не е само с условията за персонала, а и с архивите – те страдат от наводнения, от мухъл и други неприятности, за които общественици и кметове редовно изкарват на дневен ред. Проблемите със строителството са свързани най-вече с финансирането на такава сграда, както и избора на място.
Много близо до окочателно решение се стига след събарянето на Куршум хан след Чирпанското земетресение от 1928 година. Тогава усилено се коментира вариант за изграждане на обща сграда на Хали и Община, но в крайна сметка не се прави компромис между тези коренно различни функции и се построява единствено този своебразен покрит градски пазар, който изпълнява тази си роля и днес. Така, дори след 45-те години тоталитарна власт, Пловдив няма Общински дом. Сегашната сграда всъщност е компромисно решение, което не е построено за такъв тип административни услуги – тя е построена за областна управа, след което е била и полицейска сграда, преди да приеме сегашната си функция.
Съдебна палата
Дългогодишни са опитите да се изгради и сграда на Съдебна палата в Пловдив. Особено активно в тази посока се работи отново по времето на Божидар Здравков. Една от идеите, които почти се изпълняват, би лишила града от едно от големите му богатства – Градската градина (която сега наричаме „Дондукова“). Първата пловдивска градина – затова наричана дълги години „градска“ е оформена още след Освобождението и е гордост за пловдивчани. Така, когато се появява идеята тя да бъде разделена на парцели и разпродадена за покриване на дългове, а в един от тях да се изгради Съдебна палата, обществената реакция е сериозна. Идеята се обсъжда сериозно на национално ниво, но така и не се стига до крайно решение. Днешната сграда на Съдебната палата е оригинално построена за Търговско-промишлена палата с инвестиции на едноименната организация на пловдивски индустриалци. Тя се превръща в сграда на Темида през социализма.
Една от най-впечатляващите сгради от периода е Съдебна палата в Ямбол. Не много популярна, но изключително красива сграда, тя изненадва и с историята си и бързото строителство. Едва за година и половина огромната сграда е завършена и до днес се използва за правораздаване. Проектът е на архитект Георги Папазов. По това време, след приет „Закон за построяване сгради на съдебните места“ се отделят много средства за тези постройки. Всеки съд и град обаче е отговорен за себе си – набраните средства от приходи в Ямбол, например, се заделят за постройка на ямболския съд.
Известен пример е и сградата на Съдебната палата в Русе от големият архитект Пенчо Койчев. Тя е проектирана в края на 20-те и построена през 30-те години. В Пловдив Койчев е известен със съборената Аптека Марица и нейната малка сестра – днес съществуваща Къща с медальона.
Градското казино
Преди години градските казина са представлявали повече културни и развлекателни центрове, отколкото това, което имаме днес като представа за тях. В казината са се провеждали срещи, изложби, сказки (нещо, като открити образователни лекции) и всякакви други културни събития. Макар, че в Пловдив е имало много места, в които са се случвали такива неща – от средата на 30-те и известният Дом на изкуствата и печата – то конкретно „казино“ не сме имали.
Постъпки в тази насока обаче не са липсвали. Покрай много обсъждани места, Цар Симеоновата градина се оказва най-подходящото към края на 30-те е отделен парцел в близост до езерото. Във вестници от периода дори откриваме обяви, рекламиращи бъдеща апартаментна сграда, в която се съобщава, че ще е до „Градското казино“ – което все още не е било построено, но явно всички са били сигурни в неговото бъдеще. Всъщност нито казиното, нито интересната кооперация, проектирана от арх. Светослав Грозев (на снимката горе - която е трябвало да се намира приблизително на мястото на днешния Младежки дом) не виждат бял свят.
От градските казина в цялата страна, най-много заслужава внимание бургаското Морско казино. Издигнато на стръмния скат между Централния и Северния плаж, то доминира целия пейзаж и е гордост за всички бургазлии. Проектирано от арх. Виктория Ангелова-Винарова I и Борис Винаров (работила и в Пловдив, например - днешната сграда на АМТИИ до Античния театър), то безспорно е една от българските сгради на най-високо европейско ниво, що се отнася до естетика. Построено в периода 1936-38 година, макар и с известна пауза, то и днес е дом на множество културни мероприятия и е любима сграда на бургазлии. Пловдивчани, за съжаление, не се сдобиваме с такава сграда.
Така в този период пловдивската управа постига много успехи в други сфери, като строителството на училищни сгради или поддържането на панаира, но в някои не стига до краен резултат – така например дълги години се правят опити и дори се провеждат конкурси за строителство на сграда за Общинския театър. Такава обаче така и не се строи преди социализма.
Въпреки тези неуспехи на общество и общинска управа, през тези години в Пловдив се строят много красиви големи обществени сгради. В следващите статии ще ви разкажем и за тези, които все още са сред нас – някои много променени, някои по-малко, други все още пазещи своя блясък, но всичките, нуждаещи се от достойно опазване.