Много често се говори за богатото културно наследство на Пловдив – хилядолетният град с културни напластявания от много векове. Градската среда, която обитаваме и културното наследство, завещано ни от поколенията е отговорност, която имаме към целия град. В поредица статии ще се опитваме да ви показваме примери за отношениети към тази градска среда и тези сгради и обекти културно наследство. Заедно със съвременното отношение към тях, ще ви припомняме и тяхната история. Тематично ще избираме един период от пловдивската история, като ще ви представяме добър пример, лош пример на недостатъчно добра поддръжка и грозен пример – в който отношението на собствениците вреди на културната ценност или на градската среда.
Днес ще ви представим три сгради на Трихълмието, свързани с епохата на Възраждането. Пловдивската възрожденска къща е всеизвестна и популярна, продукт на много научни трудове и гордост за всеки пловдивчанин. Дали обаче състоянието на Стария град е достойно? Добре ли се пази средата и знаем ли наистина какво имаме като наследство? Ще ви представим три примера на една относително добре поддържана къща, една много лошо поддържана и къща, която си е просто грозна.
Добрият пример – къща Недкович
Къщата „Недкович“, която функционира като музей от няколко десетилетия, е построена през Възраждането, но в стил с много препратки към европейския класицизъм. Много специфичен е входът - портик с колоните и кръглите арки, прозорците, обрамчени с фронтони, както и централният голям фронтон над цялата издадена част на къщата.
Тя е богато изрисувана по фасадата, а интериорът е впечатляващ с различните си стаи – зелена, червена, лилава и оранжева, по доминиращият цвят в тях. Сградата отвън и отвътре е много добре запазена в доста автентичен вид. Състоянието ѝ все пак не е перфектно – външната стена от дясната страна не е в много добро състояние, като боята и изписаните пейзажи се рушат. Централната фасада е в доста по-добро състояние.
Лошият пример – къщата на Георги Чернаев на Небет тепе
Последните къщи преди излизането на върха на Небет тепе по ул. „Д-р Чомаков“ са любим, но и малко тъжен, пловдивски ансамбъл. Последните две къщи от двете страни – Бакаловата и Баятовата къща са сред най-добре реставрираните къщи в резервата. От дясната, или източната страна на улицата обаче положението далеч не е толкова розово. Точно преди Баятовата къща е странният имот със съвсем малък излаз към улицата (подобно на Капана), където е била къщата на Гадин лангера. Само преди няколко години тя беше съборена, а днес там е ресторант с красива тераса, но тъжно минало.
Преди нея обаче е къща, за чието спасение все още има шанс. Голямата и интересна сграда е къщата, обитавана от Георги Чернаев в средата на 19 век – българин от Копривщица, според данните на Константин Моравенов. От години тя е изоставена и оградена с предпазна мрежа. Съседният имот на юг пък пустее. От северната страна е проходът на споменатата къща на Гадин лангера – тесен и дълъг имот, който разделя къщата на Чернаев от тази на Касандра Баятова. От източната страна е заведението с живописната си тераса.
Така къщата може да се разгледа на практика от всички страни. Въпреки това състоянието ѝ е плачевно и сякаш по чудо продължава да стои, без да се разпада. Къщата е интересна с архитектурата си и с някои запазени детайли и декорации в интериора, които в момента са достъпни само от любопитни погледи през прозореца. Дали ще се намери спасение за тази къща?
Грозният пример – имитациите на Възрожденска архитектура
Трябва да се признае, че пловдивското Трихълмие не е напълно едностилен архитектурен резерват. Именно това обаче е част от чара му – в рамките на „Стария град“ има както почти 200-годишни къщи от Възраждането, така и много нео-класически постройки от първите години след Освобождението, от епохата между двете световни войни или дори от социализма. Всички те обаче се вписват по един или друг начин в средата със свой собствен стил.
В последните години обаче модата на сляпата имитация завладя представата на инвеститори за добра архитектура. Вместо желание съвременната архитектура да се впише в автентичния исторически квартал, се издигат имитации, залъгващи туриста и непрофесионалиста, че стои пред историческа сграда. Тенденцията не е единствено във Възрожденския Пловдив, а в целия град – строят се всякакви псевдо-неокласически и необарокови сгради, които често не са дори и добри в имитацията си.
По подобен начин стои един нов хостел на ъгъла на ул. „Перник“ и ул. „Константин Стоилов“. Визуално сградата се опитва да имитира Възрожденска архитектура, но резултатът е сграда, която по идея не се различава от имитативните класически дворци в Скопие.
Проблемът е комплексен – строителството в архитектурния резерват е строго регулирано и контролирано. Собствениците (и по-точно архитектите), както вероятно е случаят с хостела, нямат свобода да внедрят своето виждане за една съвременна архитектура, вписана в средата, а са задължени от властите да създават имитации. Дали обаче тези резултати са най-добрите? Искаме ли ментета и какви са вариантите за решаване на тези проблеми по света?
В следващи материали ще се опитаме да потърсим отговор на тези въпроси. За други подобни случаи ще стане дума в новите статии от поредицата „Добрият, лошият и грозният пример“. Засега оставаме с надеждата за повече автентичност в работата на архитектите и дизайнерите в Пловдив.
