Днес той щеше да навърши 82 години 

Георги Христов Данаилов (1936-2017) е голям български писател, сценарист и драматург. Роден 8 януари в София, потомък на известен свищовски род. Потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, както и правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов.

Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Още първите му книги печелят широка популярност: „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982), „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“.

Автор е на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

По негови сценарии: са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.

Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.

От 1993 до 1995 г. Георги Данаилов беше председател на Агенцията за българите в чужбина.

През 1997 г. Георги Данаилов спечели първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж. Лауреат е на наградата на София, почетен гражданин е на Свищов, присъдени са му наградите „Чудомир”, „П.Р. Славейков” и „Стоян Михайловски”, „Аполон Токсофорос“ от Празниците на изкуствата „Аполония”.

Той почина през март 2017 г. на 81-годишна възраст след тежко боледуване. През последните години живееше в село Ковачевица.

„Има една държава Бутан, в нея хората са щастливи, а печелят по 1 долар на ден. Значи щастието е нещо различно от бедността, нещо допълнително, незнайно.”

Из интервю за Нова ТВ през 2016 г. по случай 80-годишнината му

„Ако някое слънчево утро усетим, че виковете на играещите вън деца се превръщат в нестихващ крясък, ако не смогнем да се приспособим към врявата и затворим прозореца, за да предпочетем задушната тишина, не бива да се притесняваме, няма нужда да се ходи на лекар. Това не се лекува. Започнали сме да стареем.“

Из „Убийството на Моцарт“

„Не сте ли забелязали, че лицето на всеки човек се изменя в мига, когато в огледалото съзре собствения си образ. Това е едва ли не закон. Някой леко разширява ноздрите си, друг свива устни, трети едва забележимо повдига едната си вежда, четвърти нарочно разтваря повече очите си, пети ги присвива... Какъв е изводът? Представата, която имаме за собствения си образ никога не съответствува на действителността.“

Из интервю за в-к „Полет“ 1988

„Това, което обединява тълпата, най-често е омразата. Види ли човек големи тълпи, изпълнени с ненавист, трябва да знае, че просвещението е убягнало на тези хора или те просто са го забравили и изоставили. Просветеният човек не мрази, той разбира и остава сам. За сега!“

Из „Всичко ново е под слънцето“

„Винаги съм вярвал, че гражданската същност на писателя се съзира в писмената, които той създава, а не в публичните представления и речи, в ламтежа към важни политически постове, в съмнителна връзка с властниците, изобщо в използването на политически кокили за суетно стърчене над останалите. Знам, мнозина първенци в литературата не са устоявали и са се втурвали в общественическото поприще, а някои от тях успешно са смогнали да запишат името си между първенците на държавническото изкуство. Известно ми е, че литературни невзрачия чрез политиката са удовлетворявали комплексите си за творческа непълноценност, уталожвали са властолюбивите си пристъпи или просто са се опитвали да се облагодетелстват, поставяйки се в услуга на една или друга власт... Знам всичко това и все пак настоявам, че в писателската необвързаност, в независимостта и благородния индивидуализъм има нещо достойно и гордо, но въпреки това, не по-малко суетно. Съществуват обаче мигове в историята, съдбовни, трагични, когато всякакви разграничения са неуместни и нелепи, всяка друга позиция освен прякото участие е страхлива и непочтена, разумното изчакване е гибелно, а безумството - единствено оправдано.“

Из „Писателят и политиката“, 1989

"Децата ще спасят света!" - казваше Селинджър. Да, но само ако не ги превърнем в същите възрастни, каквито сме ние.“

Из „Убийството на Моцарт“.

Рим прилича на Пловдив или Пловдив прилича на Рим... Преценете вие

Да сравняваш Пловдив с Рим за някои от вас може да звучи невероятно, но екипът ни откри няколко прилики, които определено си струва да се отбележат. Макар и на два отделни полуострова, и двата града са пълни с история и датират от над 4000 години. Все пак, тук Пловдив държи първенството, тъй като е всепризнат за най – стария жив град в Европа.

Когато си пишем за прилики обаче, веднага отбелязваме номер едно: само три града в света се издигат на 7 хълма - Рим, Пловдив и Рио де Жанейро. Е, за момента не можем да споделим повече допирни точки с бразилския мегаполис, но в редовете по-долу ще откриете още няколко с Вечния град.

Пловдив, както и Рим, се разделя на две от пресичаща го река. За българския град това е река Марица, а за италианския – р. Тибър.

Римският стадион, Античния театър, Одеонът и Форума, Римският аквадукт и други забележителности  са само малко част от сградите и съоръженията, запазени от времето на Древния Рим в днешния Пловдив. 

Макар и малко встрани от цялата туристическа шумотевица фонтанът на Деметра в Цар – Симеоновата градина несъмнено напомня на фонтаните, разположени на ключови места в италианската столица. Нейн скулптор е също италианец, но от Флоренция – Арнолдо Дзуки.

И може би ако кажем, че стълбите на Каменица наподобяват Испанските стълби в Рим, малко ще преувеличим, но оставаме на вас да прецените. Двете атракции водят към хълм и го свързват с централните улици на града. Те са предпочитано място за снимки, съответно за гостите на Пловдив и посетителите на Рим.

Всеизвестен факт е, че „Всички пътища водят до Рим”, но ние ви препоръчваме да не пропускате Пловдив, защото и тук всяко място има история и атмосфера и за да се потопите в тях, е добре да се загубите в града с нас.

Източник: Lost in Plovdiv

Какво трябва да знаете, когато пристигнете на летището според Lost in Plovdiv

Популярността на Пловдив като привлекателна туристическа дестинация нараства главоломно и неслучайно дори американската медия CNN му посвети специално видео и текст. В случай че сте пропуснали статията, може да си я припомните ТУК, а ние днес ще се опитаме да помогнем на всички туристи, пристигащи в града под тепетата, да не се чувстват изгубени и да стигнат до правилното място бързо и безпроблемно.

Да стигнеш до Пловдив със самолет вече е една идея по – лесно и достъпно, особено с редовните полети на нискотарифната авиокомпания RyanAir от Брюксел, Бергамо или Станстед. Вариант е също да вземете полет от Москва (Домодедево) на S7 Airlines или да се възползвате от някои от чартърите на туристическите компании. Приключението започва, когато стъпите на българска земя и логично се запитате накъде да се отправите. За момента няма маршрутна линия от летището, което се намира в Крумово, на около 13 километра от града. Така за всички пристигащи остават няколко алтернативи: да имат осигурен трансфер от мястото, където ще нощуват, да имат кой да ги посрещне. да си вземат кола под наем или да си хванат такси дотам, докъдето желаят да стигнат.

На първо място, искаме да уточним, че е много важно да бъдете внимателни при избора си на жълтата кола и да съблюдавате няколко основни съвета, за да започнете положително престоя си в най – стария жив град в Европа. На ключови места като аеропорта, централната жп гара,  спирки на градския транспорт и прочие, често има мошеници, които возят на по – високи цени. Подчертаваме, че на всички легализирани таксиметрови автомобили трябва на видно място да има стикери с ценоразписа на услугата. В Пловдив тарифите са: първоначална такса – 0.90 лв. дневна тарифа за 1 километър пробег – 0.75 лв, а нощна  - 0.85 лв., като минутата престой е 0.20 лв. Приблизителна цена от летище Пловдив до центъра на града варира в порядъка на 12-15 лв, в зависимост от часовия диапазон и трафика. Възможно е към вас да се доближат шофьори с различни оферти, предлагащи да ви закарат до крайната точка, но те не са лицензирани и най – вероятно ще се опитат да ви измамят. . Цени от порядъка на 20-25 EUR са високи и не приемайте да се возите.

Вижте всички съвети на дигиталния гид в Lost in Plovdiv.