Дъжд, сняг, вятър, жилещи пчели – нищо не ги спира да показват изкуството си

Култовите Pyrotechnix Crew правят десет години творчески вихър

Стефка Георгиева

Ако кажем, че са художници – не са точно. Графити майстори – не само. Талантливи млади хора – не е достатъчно. Те са Васко Лалов, Димитър Механджийски и Тихомир Вачков, за който най-точно можем да кажем, че са много добри в това, с което се занимават. Говорихме с Васко и Димитър. Ето какво ни разказаха те.

Pyrotechnix Crew се сформира преди 10 години и тази година ще отпразнуват първия си юбилей.  Васко и Димитър се запознават през далечната 2004 година на „строежа“, както го наричат те. Това е първото място, на което двамата се изявяват като графити художници и правят първите си стъпки в рисуването по стените. Мястото е паметно за тях през ученическите години. Няма стена на това място, по която да не сме рисували или поне да не сме се тагнали, казват те. На въпроса от колко души се състои крюто, отговарят: „Между един и десет. Не работим само тримата. Рисуваме с доста и различни хора.“

От „бомби“ на случайни места, до мащабни проекти като Рушащата се сцена на големия гръб на Драматичния театър и фасадата на Арт хотела в София, работата им е обширна и непрестанна. За разлика от други графити майстори, които през зимния сезон са в затишие, Митко, Васко и Тихомир продължават да работят. Дъжд, сняг, вятър, жилещи пчели – нищо не ги спира да показват изкуството си. Особено впечатляващ и може би най-мащабният им проект, поне от тези с които съм запозната, е една арена за лазерни игри в София. Два етажа, коридори, тавани, площите преди самата арена – всичко е изрисувано от тях. Сякаш си в една летяща чиния, която е осветена от неоновите лампи и бои. Или може би не е това. За 10 години са събрали толкова проекти зад гърба си, че никак не е лесно да се определи кой е най-мащабният или пък най-добрият. Не случайно много хора, които са запознати с това изкуство, ги определят като едни от най-добрите в страната.

Училища, детски градини, жилищни сгради, електрически табла и гаражи – всичко паднало под спрейовете и боите им е преобразено и съживено. Те не просто рисуват или работят. Вдъхват живот на заобикалящият ни свят. Крокодили, динозаври, лисици, прасенца и какво ли още не, ви се смеят от стените, след като те си тръгнат. Разбира се, не само те. Краката на Мерлин Монро се подават из под роклята ?, а Рушащата се сцена (неприкрито сред фаворитите) определено може да ви озадачи.

Двамата не просто работят заедно, но и са близки приятели. Със сигурност е интересно да наблюдавате този дует отстрани. Още по-интересно е да говорите с тях. На пръв поглед много различни, те са обединени от любовта си към изкуството. И тази към Пловдив, естествено. Техните работи можете да откриете от стените на сградите, през страницата им в социалната мрежа, до изложби както в страната, така и извън България.

Напоследък все по-често пътуват извън Пловдив. Благоевград и Бургас са малки точици от дестинациите, които посещават и преобразяват. Особено впечатляващи са работите им в няколко села около Пловдив, жителите на които грейват при вида на случващото се пред очите им. Тези хора са навсякъде, дори там където най-малко очаквате. Огледайте се наоколо, може би някоя тяхна рисунка дебне точно зад вас.

Участниците в кампанията „Книги за смет”, която стартира в Пловдив тази събота и продължава със София в неделя, и тази година отново ще могат да си тръгнат със специален подарък нов тираж книги на едни от най-обичаните класическите приключенски творби.

Една от най-добре познатите истории в американската литература - тази на малката Дороти и кучето й Тото, които са отнесени от торнадо във вълшебната страна на Оз, ще бъде сред избраните заглавия. Освен „Магоьсникът от Оз” друг известен хлапак от американската литература ще попадне в ръцете на хората с романа „Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен. „Дивото зове” на американския писател Джек Лондон с невероятната история на кучето Бък също ще зарадва участниците в кампанията. В „Книги за смет” ще бъдат включени още романи като „Пътят на Сантяго” на българския автор Момчил Савов, сборник с разкази „Историите от куфара”, пролетните приказки на Андерсен, както и книги, посветени на астрологията и здравето като например „Как да се храним според зодиата”. За най-малките са предвидени заглавия като детската книжка „Мистър Фини и загадката сред дърветата” и поредицата от романи "книга за татковци" на Иван Раденков, насочена към деца между 5 и 105 годинки. Книжките с приключения на Унки Марлюнки са изпъстрени с над 200 авторски рисунки на художничката Лили Ламер и ще бъдат част от кампанията във всички градове. Поредицата си има уебсайт с игри, музика и и картинки www.knigazatatkovci.com

Кампанията ще се състои на 25 април от 10 до 13 часа пред Общината в Пловдив, на 26 април от 10 до 13 часа пред Паметника на Съветската армия и пред THE MALL в София, на 9 май от 10 до 13 часа пред Драматичен театър „Иван Радоев” в Плевен и на 16 май от 10 до 13 часа пред Пантеона в Бургас.

В замяна на 1 килограм пластмасови отпадъци всеки ще получи талон, с който може да вземете своята безплатна книга. Предалите 2 или повече от 2 килограма, ще получат и втори талон. Трети талон няма да бъде предоставян, независимо от обема на предадените отпадъци.

Премиерното заглавие на Пловдивския театър вкарва публиката зад кулисите на актьора

Антракт,  с подзаглавие "Неприлично заглавие",  е последната постановка на Пловдивския театър, която ще бъде представена довечера на публиката. Всички любители на театъра са гледали поне веднъж постановка за това, що е то да си актьор – колко забавно е зад кулисите, как решават проблемите си и колко бързо се случва всичко, но пък винаги завършващо с усмивка и смях. Не винаги, обаче, е така.

Ние също живеем вашия живот, каза директорът на театъра на днешната пресконференция. Макар и да издигаме актьорите на нивото на боговете, то всъщност те са си най-нормални хора като нас. Имат си ежедневните проблеми, имат си тъгата , имат си и спънките в живота, но това не бива да има значение щом излезеш на сцената. Дори за 15 минути антракт, животът ти може да се преобърне по такъв начин, че да те остави вцепенен, но вдигне ли се завесата – то всичко си остава в гримьорната. На сцената не е като в живота – не можеш да играеш две роли.

Спектакълът представя живота на пет актриси, директора на театъра и странстващия режисьор, който след 20-годишно отсъствие се връща, за да помете всичко като торнадо. Да бъде ли поставена провокативна постановка на сцената на малкия провинциален театър или не? Как ще завърши войната на две жени за голямата им любов? Театърът е отражение на обществото, в което живеем, казаха артистите днес. Постановката е за заминаването и връщането. Защото всичко, което не сме направили ни се струва като по-добрия вариант, макар и това да не е така винаги. Разбира се, оригиналният руски текст е преработен и адаптиран за българската публика, след като водеща цел е добрата комуникация между постановката и публиката.  Макар и да се чу мнение, че това е „постановка в развитие”, то болшинството не беше на това мнение. Както и в самото представление, тук се взима решението да бъдат смели и да действат интуитивно.  Така се случва, че актриси играят актриси – това може да звучи  лесно на пръв поглед, че не трябва да играеш, тъй като това си си ти, така или иначе. Но е майсторство да покажеш душата на актьора – онази чистата, без грим, която не говори по сценарии , а живее един обикновен живот. Антракт е една интензивна, съвременна и актуална постановка, която всеки трябва да отиде и да види.

Никакви синтетични пестициди и торове както и ГМО организми

Виното – това е напитка, която съпътства човека от незнайни времена. Виното е дар от Дионис,  глътката победа след война и нежната целувка след тежък работен ден. Виното е красота и символ на нещо вечно. Това е традиция, която много се опитват да поддържат жива.
Днес често говорим за връщане към корените- а именно, производството на биовино. Какво точно е това обаче, разказват от Винарна ‘Загрей’- един от най- модерните комплекси в нашия регион с напълно завършен цикъл на производство, започващ от гроздето и завършващ до бутилката. Оборудвана с най-съвременни ферментационни съоръжения с възможност за оптимизиране и контрол на всички процеси на винификация, съзряване, стабилизация и бутилиране на вината. Началото на лозовия масив се поставя през есента на 1998г, като към момента стопанството разполага с 1200 декара собствени лозя. Сортовете, които се отглеждат са Мавруд, Каберне совиньон, Сира и Мерло. От 2010 година лозята се отглеждат според нормативите на Европейския съюз за биологично производство и през 2013,эслед задължителен три-годишен изпитателен срок, получават сертификат за БИО производство.
А какво се използва при отглеждането на гроздето? Никакви синтетични пестициди и торове както и ГМО организми. Използват се само и единствено серни препарати, съдържащи мед(син камък,зелен камък) и извлеци от растения и щамове микроорганизми, които имат инсектициден ефект. Поддържането на лозе с такива препарати е трудоемко, защото изисква повече превантивни мерки и труд, но пък именно това прави виното такава наслада за душата. При винификацията не се използват каквито и да е синтетични химикали. Дрождите за ферментация са гарантирано без ГМО, а допустими са само добавки с естествен произход, извлечени от естествени продукти – растителни, минерални, микроорганизми без ГМО. Серният диоксид,който се добавя преди бутилиране с цел предпазване от окисляване, е на половина от максимално разрешеното за конвенционално вино.
Освен вино в  ‘Загрей’ се произвежда и студено пресовано БИО масло от гроздови семки, което е един от най-силните природни антиоксиданти.Намира приложение както в кулинарията, така и в производството на натурална козметика. Това, което предстои e че от април месец тази година, ще бъде пуснат в продажба БИО лимец, който се отглежда в цели 80 декара. 

Алеш Хръдличка и Венцислав Петров влязоха в противоречие.

Стефка Георгиева

Алеш Хръдличка и Венцислав Петров изнесоха лекция за фотография и влязоха в лека схватка, защитавайки теориите си. Пречупена през призмата на хумора, двамата представиха фотографското изкуство като наука и изкуство.

Лекцията откри Венцислав Петров, който пренесе аудиторията през няколко хиляди години – от времето на скалните рисунки, които според него не са създавани заради изкуството, а като гордост на вожда, през Рим, та до Троянската. В началото бе словото, а след него идва светлината, която е работата на фотографите, с тези думи бе открита срещата. Петров показа развитието на живописта и връзката и с фотографията, като според него двете са тясно свързани. Фотографията е еманацията на визуалните изкуства, каза той.

След него заговори Алеш Хръдличка, който разби трите дадени до момента определения за фотографията, които определени като „приятна манджа – миш-маш“  и предложи ново – четвърто, което обединява част от теориите, но вече по-конкретно и точно. Той вижда фотографията като наука, която допринася за комуникацията между хората. Според него образът е вид комуникация, което носи послание, а науката която се занимава с това се нарича Ангелматика. Хръдличка основно говореше за създаването и характера на съобщенията, които носи фотографията. Самите изображения са емотивни, а не емоционални. Емоционални са реакциите на хората, но това, което ги подбужда е емотивно, заяви ясно и строго Алеш. Той разделя снимките на три групи: снимки със значение, но без въздействие; снимки със значение и въздействие; снимки без значение, но с въздействие (абстракции).

Не на последно място бяха засегнати проблемите и грешките във фотографията. Освен проблема за цвета, беше и засегнат този за размера. Това е проблемът, липсата на възможност да се направи снимка с размер 7х8 метра с перфектна разделителна способност като платно от Ренесанса, каза Венцислав Петров.

Изключително полезна и достъпна лекция се проведе в Археологическия музей. Нейното предназначение далеч не обхваща само интересуващите се от фотография. Тази лекция сякаш ви кара да погледнете света по един малко по-различен начин, да направите връзка между на пръв поглед несъвместими неща, да се замислите за собственото си възприятие относно заобикалящата ви среда. Перспективи, проекции, цвят и какво ли още не. Дали фотографията е обективно отразяване на субективната действителност или субективно отразяване на обективната действителност? Напълно възможни са и двете, но тези двама лектори са способни да си поиграят със сетивата ви.

Срещата продължи с обиколка на Археологическия музей , а след това с разговор за техническите възможности  на новия модел на Pentax. 

Вдъхновена от стереотипите, Сузана Хайнц обикаля света и прекарва празниците с два пластмасови манекена - съпруг и дъщеричка

Що за жена трябва да си, че да направиш подобно нещо? Луда, ненормална, психо или наистина откачена. Това ви идва на ум, щом видите снимките, нали? Ако е така, то потвърждавате теорията ми. Не може да съдите човек по корицата му, но спокойно, не сте единствените, които го правят. Макар и 21 век, жената все още се определя по визията ѝ на майка и съпруга. Ако случайно не е в тези роли, то тя излиза от рамките, поставени от обществото ни. За това пък ѝ слагаме други етикети, които рядко биват толкова ласкателни.

Сузана Хайнц започва тази поредица от снимки в  ранните си години на фотограф, вдъхновена от натиска на всички около нея да се омъжи най-сетне, преди да е станало късно и да се превърне в стара мома. Но това ѝ е изглеждало като твърде старомодна идея. Отказва да бъде приета като успешна, само защото до нея стои мъж и дете, за това си намира пластмасови такива и с творчеството си показва какво не му е наред на това общество.

Сузана се поставя като предмет на снимките, с което се опитва и да каже, че те изобщо не са създадени само за нея. Те са за това, което се очаква от една жена да бъде. Как да се определим какви сме в един модерен свят, ако закостенелите традиции го правят вместо нас. Ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите, че тук не се обръща внимание само на жените. Става въпрос за личния избор на всяко човешко същество. Хайнц казва, че тази сесия за нея е била предизвикателство, но пък именно това я вдъхновява. Чувствам се достатъчно мъж, достатъчно жена и достатъчно забавна, за да го направя, споделя тя пред феновете си.