Разходка из тъжните потайности на Концертна зала

Стой, опасно за живота! Този кадър на разтворено ел.-табло, напоително полято с дъждовна вода, идеално визуализира ситуацията в Концертна зала и условията, в които работи пловдивската опера. Те, условията, откровено са си опасни за здравето. Картинката е тъжна, да не кажем покъртителна. Домът на операта е в потресаващо  състояние, след годините на безтегловност преди идването на новото ръководство в лицето на Нина Найденова. И очевидно дълъг период на незаинтересованост от страната на институциите. Найденова обаче е решена да промени това, за което й стискаме палци. За отбелязване е, че все пак споменатата по-горе високо- волтовата кутия се намира под покрива на второто ниво, а не под открито небе. Там, където до преди време се помещаваше кафенето в пристройката към бившия Партиен дом. Окаченият таван е прояден от непрестанните течове при всеки, дори лек, дъжд. Музикантите, хористите, техническият персонал, диригентите и шефовете на операта се опитват да овладеят или поне да се предпазят от природния рев, който се пренася в цялата база. Водите текат отвсякъде. Вървят от втория етаж като река, а колективът на културната институция търчи с кофи и парцали. Влагата от течовете унищожава дори изключителния стенопис на Димитър Киров край стълбите между двата етажа. На места монументалната творба е започнала да се лющи.

Само преди два дни министърът на културата Вежди Рашидов бе на посещение в клетата Концертна зала след писма от Нина Найденова и екипа й, с които те уведомяват ведомството, че ремонтът не е просто спешен, а крещящо спешен (дано да е погледнал и тоалетните, които ползват хората от трупата и публиката при концерт или оперно представление). И обеща старт на проект за реконструкция на базата. Ще видим! Още преди посещението на министъра обаче, обективът на Под тепето тръгна на разходка из тъжните потайности на концертна зала, за да види с очите си как долните нива на Дома на операта биват заливани с обратни води. Как архивът на тази повече от 60-годишна културна институция гние във влажните мазета заради липса на дори мъничко свободно пространство с нормални условия. За да ви покаже как течовете от покрива вредят дори на инструментите на музикантите, или как какво се случва под сцената. Коментарът, всъщност, е напълно излишен. Снимките казват всичко.

Големият проблем обаче е, че течове има дори в залата, тъй като тръбите за уточните води са вкарани в колоните и не могат да се ремонтират, а имат нужда от подмяна. Водата напира през тавана на сценичната зала, капе върху самата сцена и паркета, и ги издува. Състоянието на седалките пък въобще няма нужда да се описва или анализира. Те не са сменяни, откакто е построена залата. А най-ужасяваща е ситуацията, когато потокът от хора в бившия Партиен дом, в прилежащата му Концертна зала и в ресторанта под нея се засили. Тъй като наклонът на тръбите за обратните води не е достатъчен, те буквално си плъзват из подземните помещения на мястото за висока култура и пълнят всичко с… сами си представете.

В подземията на Концертна зала се крие цялата история на пловдивската опера в огромния й безценен архив. Въпреки, че екипът на институцията се опитва да го обгрижва, той е на такова място, че влагата си казва своето. Там, из мазетата, са струпани всички документи, събирани през годините, артефакти от съществуването на операта през всичките тези над 60 години- инструменти, техника, всякакви елементи от сценичния живот, много история. Този архив трябва да бъде спасен и опазен, да получи подобаващ дом, за да остане за поколенията. Надяваме се това да се случи с евентуалния ремонт на Концертна зала. За да се стане това обаче, реконструкцията не трябва да е на парче, а в цялост. Така, както се случи с пловдивския театър.  

Проектът цели да завладее младата публика и да промени мирогледа й

Паулина Гегова

През последните години България доказа, че операта не е архаично изкуство и към него все още има интерес. Този интерес се разширява все повече. По този начин операта се възроди от пепелта, пускайки корени не само във възрастните, но и в по-младите.

Най-новият проект на Държавна опера Пловдив е „Опера с Марк”. Марк Фаулър бързо се превърна в един от любимците на пловдивските почитатели на изкуството. Австралиецът пристига преди 10-тина години в България именно заради операта. В последствие животът го отвежда до Пловдив, а той е изключително щастлив, че работи именно тук.

Пловдивският екип е най-добрият, на който съм попадал. Той се грижи за зрителите си, поставя ги на първо място пред всичко останало. И доказа, че операта не е само за аристокрацията, а е достъпна на всеки и навсякъде, казва Марк и е напълно прав. Пловдивската опера не веднъж излезе на улицата. Сега тя влиза в училищата или по-точно казано, привиква училищата към себе си. Идеята „Опера с Марк” се ражда преди една година, а неин инициатор е директорът на институцията Нина Найденова. Тя е насочена към тийнейджъри от 12 години нагоре и се стреми да им покаже красотата на оперните спектакли.

Проектът е голямо предизвикателство. Тийнейджърската възраст е най-трудната от всички. В тези години младежите трудно се вдъхновяват, мислят за много други неща. Искаме да им покажем, че операта не е скучна, а може да бъде забавна и въодушевяваща. Самият аз мислех, че операта представлява само пълни хора, стоящи на едно място, докато не отидох за първи път. Бях на 17 и всичко се промени. Толкова ми хареса, че веднага тръгнах на уроци и подготовки за музикалните къщи. Но аз смятам, че ще пожънем успех.

Спектакълът, чиято премиера е  във вторник в Дом на културата „Борис Христов”, представлява сблъсък на две личности – един За операта и един Против. Те влизат в диалог един с друг, опитвайки се да изкласят, докато постепенно не влезнат в образите на главните герои от „Любовен еликсир”. От там нататък започва представяне на откъси от постановката, в които участват 150 човека. Стремежът е да се покаже, че операта не е само драма, а показва части от истинския живот. „Любовен еликсир” е избрана защото концепцията е много свежа. Прилича повече на мюзикъл с много движение. Освен това любовната история много по-лесно може да докосне един младеж и евентуално той да се открие в персонажите и техните преживявания. Както и да покаже на тези юноши, че музиката, декорът, те могат да те отведат на едно ново място, дори и само за час и нещо.

Ако успеем да докоснем поне един човек, значи сме си свършили работата. Ако някой дойде зад кулисите и ми каже, че не му е харесало ще му върна парите, смее се чаровният солист, убеден, че младежите ще осъзнаят силата на операта.

Такъв проект се извършва за първи път на национално ниво, поради което и засилва любопитството. Режисьор на „Любовен еликсир” е доц. Нина Найденова, по адаптация и сценарии на Славчо Николов. Диригент – Лучано Ди Мартино. На Марк партнира Арина Христова, която е пропагандиста на класическата музика. Солисти са и Станислава Иванова, Антон Марков, Евгений Арабаджиев и Светлана Иванова.

Билетите са по 8 лв., а всеки, на който му е интересно може да посети представлението. Млада публика има и тя само ще се увеличава, защото съвременната опера доказа, че може да излезе извън границите и да счупи четвъртата стена между артисти и зрители, които не само ще наблюдават, но и ще станат част от цялото приключение наречено музика.

Николина Барбутева  представи пред пловдивската публика стихосбирката ‘‘Звезда на любовта” и романa „Афера” в Балабановата къща

Младата дама е родена в града под тепетата. От 2012 г. до момента е учител по история в ОУ  „Васил Петлешков” гр. Пловдив. Авторката има издадени три стихосбирки – „Пътят към любовта , страданието и надеждата”‚ ”Силата на жената”  и „Звезда на любовта”. Освен с поезия, Николина се занимава и с белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й „Афера”. Има две издадени авторски песни – „Your name” и  „Всеки миг”. Победител е в множество конкурси за есе с различна тематика.

Стихосбирката ‘’Звезда на любовта’’ разкрива дълбоко личните преживявания на самата авторка. Засегнати са темите за романтичните чувства, които всеки от нас преживява, любовните разочарования, но и оптимизма в живота. Книгата е интимна и лична. Авторката дава възможност на читателя да се докосне до вътрешния й свят. В нейните творби всеки може да разпознае част от своя личен свят, а това е една от целите на Николина Барбутева. Стихотворенията са на актуална тематика, засягат общочовешки теми и гарантират наслада за сетивата. ‘’Звезда на любовта’’ е четиво, подаряващо прекрасни мигове на всеки читател.

Романът „Афера” е интригуващ, чете се лесно, на един дъх. Той представлява история за любовта, но също и история за предателството, двуличието, лъжата и прикритостта. Засяга темата за несправедливостта на Съдбата към едно добро и невинно момиче-Кристина, което за кратък период от време загубва майка си, възможността за кариера в София и бива въвлечено в любовен триъгълник. Други основни персонажи са Ани и Филип, за които навикът, сигурността и парите са онова, което ги държи вплетени в една изкуствена интимна връзка.

В средата на романа на преден план излиза властната и заможна дама Албена, която по доста коварен начин отмъщава за страданията на Кристина, причинени от Ани и Филип (без момичето да разбере), и въздава справедливостта.

От мечтите и еуфорията-до спадовете и разочарованията, а като за финал-и темата за възмездието, присъстват в „Афера”.

„Това е история, която има за цел да покаже, че никога не трябва да се подиграваме с чистите чувства на някого, защото животът е един кръговрат и ако поругаем тази чистота и невинност, ще заплатим за болката, която сме причинили.Но това е и история, показваща, че след нашите падения, идва ред и на възходите ни. Всичко идва в правилния момент, само трябва да го изчакаме търпеливо”, коментира Николина Барбутева своя първи роман.

След края на литературното четене,  всеки гост получи екземпляр от стихосбирката „Звезда на любовта” с автограф. Желаещите пък написаха своите електронни пощи на бял лист, за да се сдобият с онлайн вариант на "Афера".

За любителите на литературата имаше и още една изненада-те не пропуснаха  възможността да си изтеглят листче с цитат от романа-за спомен или за поука.

Николина Барбутева благодари на всички присъстващи и сподели, че срещата с различни хора я зарежда с творческа енергия и вдъхновение за нови литературни изяви. И загатна, че вече пише втория си роман.

Изложбата „Между модерното и канона“ е посветена на 120 години от рождението на големия художник Цанко Лавренов (1896 – 1978)

Градска художествена галерия – Пловдив представя изключителната възможност до края на октомври да бъде видяно богатото творчество на големия художник Цанко Лавренов в неговата цялост, допълнено с много документи и изследвания. Изложбата „Между модерното и канона“ е посветена на 120 години от рождението на големия художник Цанко Лавренов (1896 – 1978), а инициатор за честването е неговият внук Лаврен Петров, председател на фондацията, носеща името на художника. Амбициозният проект се реализира от Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия - Пловдив и Фондация „Цанко Лавренов“. Проявата е под патронажа на кмета на Община Пловдив инж. Иван Тотев. 

Запазеното място на самобитния творец в българското изобразително изкуство подчерта по време на откриването (07.10.) директорът на Градска художествена галерия – Пловдив Красимир Линков. Удовлетворението от високото ниво на експозицията и взаимодействието между толкова много институции за нейното създаване изрази внукът на художника - Лаврен Петров. Представеното в галерията беше оценен по достойнство и от заместник-кметът на Пловдив по куртура и туризъм Амелия Гешева, която изрази подкрепата си за повече подобни добри взаимодействия. 

Включените в експозицята над 150 произведения са от сбирките на държавни и общински музеи и галерии от цялата страна, най-голямата от които е на Градската галерия на Пловдив с 65 живописни творби. Другата значителна като обем колекция е тази на Фондация „Цанко Лавренов“. Участват частни колекционери от Пловдив и други градове. Кураторите на изложбата Анелия Николаева и д-р Станислава Николова са извършили задълбочено проучване на личния архив на художника и представят пред публиката непознати до сега страни от творчеството на художника. Това са неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху формиращия го период на обучение във Виена (1920-1922). За първи път Цанко Лавренов е представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в. чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като Данаил Дечев, Витко Бабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски - техни творби също са включени в експозицията. Откритие са непознати до сега произведения на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите ще могат отново да си припомнят познати знакови картини из циклите „Стария Пловдив“ и „Манастири”, както и емблематични образци като „Поет и природа“, „Малка нощна музика“, „Селски панаир” и други.

Изложбата е достъпна и за незрящи посетители, като за тях са изработени специални тактилни карти на някои от произведенията, придружени с обяснителни аудио текстове, предоставени от Софийската градска художествена галерия. Експозицията може да се види до 28 октомври 2016г.

Графити артисти преобразиха блок 42 в Тракия с топла рисунка

Скучната панелка може да се превърне в картина. Това доказаха графити майсторите от   Pyrotechnix-  Васко Лалов Димитър Механджийски Георги Ташкин, които видяха фасадата на блок 42 в Тракия като художествено платно и я преобразиха с великолепна творба. Рисунката събира погледите на жителите на целия квартал. Те не крият, че мечтаят и техните панелни сгради да изглеждат като №42. По продължението на целия калкан на блока е нарисувано момче, което е посадило растение в саксия под формата на къща. Цветето в графита символизира любовта, новият живот и природата, а кучето и къщата в стенната картина-  домът, семейството и приятелите. Идеята е момченцето и кучето да посадят новия живот. Преобразяването на блок №42 бе част от тазгодишния  „Стрийт Арт Фест”.

В рамките на Plovdiv GuitArt Festival  Цветан Недялков и Веселин Койчев ще представят нов проект -  The Teachers

Това ще е запомняща се музикална среща, която китарния фестивал ще предложи на ценителите на джаза. В проекта са включени изцяло авторски пиеси. Очарование, романтика и магия, пъстра смесица от звуци и емоции, поднесени с виртуозно майсторство – това са само част от отзивите за изпълненията на Койчев и Недялков. Изключителната китарна техника и усетът към импровизация правят музиката им жива, разпознаваема и запомняща се.

И двамата са изключително популярни музиканти, които не се нуждаят от специално представяне. Имената им са широко известни не само в професионалните музикални среди в България. 

Цветан Недялков е активно действащ китарист, познат на широката общественост като участник в култовата група „ Ку – Ку бенд“. 

Веселин Койчев е име, с което Пловдив неслучайно се гордее. Той е част от джаз групата „ Джаз линия“, която се счита за еталон на български етно-джаз. Койчев е и лидер на легендарната джаз формация „Бели, зелени и червени“ – най-дълго просъществувалата джаз група у нас.

В квартета участват още двама прекрасни и талантливи музиканти – Христо Минчев ( бас китара) и Кристиан Желев ( барабани и перкуси). И двамата са родом от Пловдив и са участвали в различни музикални проекти. 

The Teachers ще изнесат концерт, днес, 07.10, от 21:00 в Stage 51, а утре Цветан Недялков ще направи и уъркшоп от 13:30ч. в галерия Тракарт на тема: Импровизация в различни музикални стилове. Уъркшопа ще се проведе със специалното участие на Иван Стоянов ( бас китара). 

https://www.facebook.com/guitartfest/