Трайчо Трайков стартира обиколката си в Нощта от галерия "Сариев"

Пале присъства на откриването на изложбата „Природа” на световноизвестния наш художник Недко Солаков. Събитието в галерия „Сариев” бе един от пироните в първата вечер на Нощ 2016, а четириногият ценител явно бе разбрал за важността му. Кученцето се вписа перфектно в темата, по която е работил Солаков и бе прието като най-естественият посетител на представянето на цикъла от рисунки. В новата си изложба „Природа“ известният ни художник Недко Солаков сякаш се стреми към извора на модерното изкуство – пленера, произведението навън, на открито, натурата. Авторът е излязъл от ателието си и се е отдал на обичайните си разходки из гори, но този път с молив и скицник в ръка. Резултатът от срещите на Недко Солаков с впечатляващите гледки е инсталацията - мащабeн пейзаж от Балкана, заснет от Димитър Солаков, и 12 създадени на място натурни рисунки.

На откриването на изложбата присъства и кандидатът за президент на Реформаторския блок. Трайчо Трайков. Той стартира обиколката си в Нощта от галерия „Сариев”.

Нощта е кино, нощта е музика, нощта е музеи и ателиета

Паулина Гегова

В нощите на музеите и галериите се случват чудеса или поне в това ни се иска да вярваме. Поради тази причина хиляди хода се стичат както от Пловдив, така и от останалите градове, че дори и от чужбина, за да разгледат какво предлагат. Улиците са препълнени, пукат се по шевовете. Галериите не могат да си поемат дъх, а заведенията са недостатъчни. Един двудневен пир, но не на суетата, а на изкуството. Това, което отразява мечтите ни или експонира страховете ни. Можем да открием хиляди емоции във всяка една картина или всяко едно улично изпълнение.

Старият град не само е неизменна част от Нощите - той е в центъра им. Павираното царство оживява с нови сили. Превръща се в излезнало от книгите, с безброй герои и приключения. Точно затова организаторите се погрижиха да предоставят плеада от събития за всяка аудитория - от невръстна, до най-възрастна. 

Една от най-посещаваните дестинации беше Конюшните на царя, които въпреки липсата на сцена, не се поколебаха и изкараха мултимедиен екран, на който се прожектираха късометражни филми. Зрителите бяха насядали направо на стълбите, за да погледат малко световно кино. Селекцията бе от класа - филми номинирани и победители от БАФТА, Оскар и Златна палма. 

Още повече народ имаше на прясно ремонтирания Етнографски музей. Всеки бързаше да види новата му освежена визия. До него танцуваха деца, а в арт галерия Андромеда оживя музика благодарение на три момчета. Три момчета, които свирят невероятно на цигулка. Руски песни огласяваха улиците, а когато засвириха тематичния саундтрак от "Игра на тронове" слушателите избухнаха в екстаз. Лъковете им се движеха по струните като истински мечове на съдбата. Музиката разтуптяваше и възпламеняваше човешките сърца. 

Всяка една къща в Стария град се превърна в домакин на посетители, без да връща никого, ако успеете да се шмугнете. Вратите на всяко едно ателие, всеки един магазин бяха широко отворени, приканващи те да влезеш и да си вземеш нещо. Или само да разгледаш. В Нощите няма задължения, само наслада. Защото Трихълмието е отделен организъм, където всичко тепърва предстои. 

Арт инсталации и снимки със светлина на върха на Трихълмието

"И нека бъде светлина" някой изкрещя и тепето светна в Нощта. Озари се за няколко часа с разнообразни цветове. Светлината бе на почит в първата Нощ. Докато звездите кокетно премигваха от небето, долу на земята хората поемаха функцията на осветители на открито. И макар никога да не успеем да бием природните елементи, не ни пречи да ги допълним.

Арт инсталациите на Небет тепе бяха малко, но пък за сметка на това интересни. Работилница "Рисуване със светлина" показа как се правят светлинни снимки - нещо, за което десетки се наредиха на опашката. Процесът изглежда изключително прост, но техниката зад него е сложна. Любен Кулелиев и Боян Бахрин са измислили как да съчетаят фотографията със светлинни ефекти. Желаещият застава пред камерата, а около него с осветително тяло, се "рисуват" форми. Рисуването представлява местене на тялото около човека, докато чрез техниката light-painting камерата запечатва и получилите се овални фигури. След това на компютъра излиза готовия продукт, където личността е заобиколена от множество красиви светлини.

На поляната, точно срещу фотографите бяха разпънати няколко малки палатки, които светеха отвътре. В тях не се влизаше, но всеки можеше да се наслади на лилавото, синьото, жълтото и зеленото, които се излъчваха изпод ватата. 

Точно до небезизвестното заведение "Рахата" пък се пускаха мултимедии на предмети или дестинации обляти със светлина. Тези три точки от тепето създаваха пълен контрапункт с мрака наоколо и бе въпрос на няколко крачки разлика, за да попаднеш в тъмнината или да се върнеш към цветовете. И двата варианта бяха приемливи, защото да си го признаем - няма нищо по-хубаво от това да наблюдаваш звездите в тъмнина.

Пиано и молитва се съчетаха едно в друго

Нощ 2016 започна, а с нея има толкова много локации, че свят да ти се завие. Различни хора-различни идеали, има една поговорка и типично в неин стил, всеки избира това, което му е на сърце. Докато едни бяха по улиците, в музеите или на тепетата, други влезнаха в църквата, а с тях влезе и музиката. 

Под покрива на Евангелската съборна църква се събраха десетки пловдивчани и гости на града ни, за да послушат класическо изпълнение на пиано. Концертът "Творецът създава творци" беше семпъл и успокояващ ума. Андрю Уингфийлд от Сейнт Лиус пристигна в Пловдив, за да дари слушателите с арии от симфонии на Моцарт и Бах. Интересното при Бах беше, че Андрю изпълни вариациите на Голдберг, където никой не може да реши коя е най-добра. 

Пръстите на виртуоза се носеха по клавишите нежно и създаваха красива музика. В тишина и без излишни аплодисменти, той поднасяше симфония след симфония. Всичко беше някак си на друго ниво - по-духовно, без да е накичено с проповеди и канони. 

Тази вечер фондация "Огънят на Орфей" ще продължи мероприятието с втория концерт за орган и класическа китара.

Хиляди са по улиците в Нощта

Пловдив ври и кипи. Стартира Нощ 2016, а централната част на града буквално е залята от гигантска вълна от хора. Улици, булеварди, всякакви публични пространства, подлези, музеи, галерии и заведения туптят в ритъма на културата и на градския живот. Стартираха голяма част от близо 150-те събития на над 70 локации, а под тепетата за двудневното събитие се изсипаха поне 20 хиляди души от всички краища на страната.

Официалният старт на феста бе даден от две места- Кино Космос, където се откри изложбата на френския артист Максим Бондю, и от австрийският културен павилион Флука на улица „Отец Паисий”.

Тези две вечери са символа на това Заедно. Нека изкуството бъде Заедно и нека Заедно му се насладим. А и Заедно да се забавляваме, дадоха старт на Нощ 2016 организаторите от Open Arts.

Всички подробности от двудневния маратон следете в Под тепето и КАПАНА.БГ

Как се изобразява Капана в 10 000 кв. см.?

Три поколения художници се събраха заедно в НОЩ-та, за да покажат как виждат Капана. Освен концепцията за изразяването на артистичния квартал на платно, ги свързва още нещо – всяко от платната е с размери 100х100 см. И нито милиметър повече. Това са Кирил Иванов, Михаил Анастасов и Румен Манолов, а куратор е Костадин Отонов. 

Всеки от тях трябваше да представи първоначално по 4 платна, подготвени по темата, но имаше малка промяна в плана. Така, в галерия „А+”, към момента са изложени общо 9 картини, като всеки от тях окачи с по една по-малко. Изложбата, обаче, напълно компенсира неспазването на първоначалния план и със сигурност е едно от най-пъстрите и цветни неща, които ще видите тази вечер. 

Михаил Анастасов удивява с реализма върху платната си, който ще ви накара да се взрете в тях сякаш и да се запитате дали творбите му не са фотографски. От друга страна, Кирил Иванов вижда артистичния квартал Капана по по-абстрактен начин, сякаш погледнат в отражението на счупено огледало, а цветовете, които ползва са предимно студени, навяващи меланхолия и напомнящи за онзи, някогашния Капан, преди да се прероди.

Румен Манолов се оказа приливът между другите двамата художници, който бе като свързващата нишка между стиловете на авторите. Десетки посетители се редят и към този момент, за да видят как тримата майстори на четката виждат артистичния квартал. Вие също можете да го направите. 

Въглените изграждат новия, модерния свят, а до тях лица, които са живели нестандартен живот, дават инетрвюта

Динко Ангелов и Христофор Балабанов са домакини днес на локация 24. Двамата артисти са добре познати на пловдивската публика, но за тайнствената нощ на музеите и галериите са подготвили нещо ново и вдъхновяващо. Те представят под един покрив работата си, която прелива от Леонардо към баба Дана рязко.

„Есента на Леонардо“, изложбата на Динко Ангелов, разглежда Йозеф Бойс и Леонардо да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е „Конвергенция”. Тя е едно своеобразно продължение на проекта „Пубертетът на Леонардо“ и представя 8 картини и 2 инсталации. Картините са нарисувани с туш. След края на Голямата война остават само прах, пепел и разрушени сгради. От въглените им, обаче, светът може да се възроди, нов и различен за идните поколения, модерните. Влаковите композиции или само вагоните присъстват във всяка една от творбите, както картини, така и инсталации, пресъздавайки различни моменти и мисли.

Произведенията са свързани с архитектурни проекти на нашата майка Земя, докато инсталациите са на труднодостъпни места - първата е на Антрактида, а втората - в орбита около Земята. Първата инсталация изобразява станция на Антарктида, сътворена от 4 вагона, а втората са две различни композиции, преплитащи в себе си различни символи. Тези на мъжкото и женското начало, на ДНК веригата. Грубите форми са характерни за мъжкото начало, затова единият влак е с остри ръбове, вторият е с обли – символизирайки женското такова, разяснява Ангелов.

До неговите творби се редят снимки на Христофор Балабанов. Портретите на възрастна дама и младо момиче едни до други ни карат да се замислим за бързо течащото време, прехода и неспирния ход на годините, за крехкостта на младостта. Балабанов е подготвил и прожекция. 

Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на комунизма и настоящия Преход. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст участници ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с доскорошната реалност в България.

Прожекцията започна преди броени минути, не я пропускайте!