Студентката Каролина Крист, която учи фотография в калифорнийски университет създава проект, който изумява всички и ги кара да се съмняват, че нещо подобно е изобщо възможно. Чрез фотография, тя рисува рокли от светлина. Трудността на проекта, кара учителите й да твърдят, че няма да се справи. Но макар недоверието и липсата на подкрепа, младият талант се се отказва и след часове труд, опити и експерименти, резултатът е на лице и то успешен. Никой не се съмнява след това, че уменията на момичето с фотоапарата са забележителни, а тази фотосесия може да я изстреля на върна на бранша, още преди да е взела дипломата си. Цветовете са ефирни и неонови, и до някъде ни се иска роклите да бяха истински, за да може всяка една от нас да блести със светлина... буквално!

Хората предлагат сцената да се превърне в парк

Всички са единодушни, че трябва да има охрана

Във връзка с решаване бъдещето на сцената Ядрото, бе организирана среща-дебат на самата сцена само преди броени минути. На нея присъстваха жители от квартала, инвеститори и представители на общината, сред които кмета на район Централен, зам.-кметът по културата и представители на Фондация "Пловдив 2019". Основната тема бе дали на мястото да бъде издигната 5-метрова сграда за културни мероприятия от различен характер, която да позволява провеждането на такива и през студените месеци на годината.

По време на срещата, обаче, бе дадено и ново предложение - мястото да бъде превърнато в градина. Така вече са на лице 2 предложения относно бъдещето на Ядрото, което все още остава нерешено.

Жителите, инвеститорите  и Община Пловдив, обаче,  са единодушни,  че това място трябва да бъде охранявано постоянно, независимо в какво ще се превърне. Към днешна дата, на някогашната сцена, всяка вечер се събират различни хора, сред които и вандали, които вдигат шум и замърсяват цялото пространство, а това трябва да бъде контролирано.

От общинска администрация уточниха, че ще изчакат да бъдат подадени предложения и проекти за бъдещето на малката сцена, а след това те отново ще бъдат обсъдени с жителите и бизнеса в артистичния квартал.

Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета

Владимир Балчев

Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките  - Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г.  Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и  да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците  с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика  страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.

Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдивр 1907 г..

Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдив 1907 г..си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за управляващата партия.

Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!

Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните - допълва очевидецът , -  бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “

Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си  в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия 

Екатерина Стоянова 

Огненият пой представлява кълбо, съставено  от кевлар. В централната му част има дървено кубче, за което е захваната верига с ръкохватка в другия край. Обикновено се използва чифт от два поя, които се напояват в гориво и се палят.  Изпълнителите извършват различни красиви движения с тях.   

Първите, които са се занимавали с пой, са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете - за развиване на сила и координация. По-късно това се развива в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес поят се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал в хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената "улична култура". Поят може да се използва и за жонглиране, което, съчетано с класическите движения, изглежда изключително красиво.  

Съществуват и други видове пой: glow poi, veil poi, led poi и т.н. Този вид огнено изкуство може да включва и огнени ветрила, снейкове, огнени обръчи, камшици, чадъри, стаф, дори креативните личности със свобода във възможностите измислят различни варианти като например рокля с горящи краища. 

Този тип изкуство е разпространен навсякъде по света и дори се организират огнени фестивали, най-вече в Италия, където се събират изпълнители от цял свят, обменят знания, изнасят представления или просто се забавляват заедно.  

Пловдив често ставаше свидетел на подобни представления в последните години. Едни от най-добрите български пърформари бяха NIM - група от прекрасни хора, изнасящи цели представления с актьорска игра, много хъс и различни предмети като кукили, факли, ветрила и прочее. Нощем излизаха и Джедая, когото понякога ще видите как левитира на главната в Пловдив, Филип, който замина, Дарио, с когото ви запознахме преди няколко месеца и други танцьори, сред които бяхме и ние, с нашата измислена формация - INRI. Напоследък, обаче, все по-рядко се изнасят подобни представления, по едни или други причини. Забраниха дейностите от този харахтер на Джумаята, по тепетата, по цялата Главна улица на Пловдив, освен на Площад Централен. Разбираемо е - хората се плашат, това, все пак, е огън. Но нека ви разкажа какво друго е, освен огън и какво е чувството да го практикува човек. 

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия.  

Когато спинърът е във вихъра си, за него не съществува нищо друго, той е пренесен в друг свят, където се преплитат щастие, спокойствие, мир. 

Тръпката е невероятна и, разбира се, в началото си е страшничко. Но този страх изчезва постепенно и остава само удоволствието.  Започва едно устремено учене на нови движения, откриване на съчетания, създаване на хореография. Поят често поглъща огромна част от времето на човек, не за друго, а защото започне ли, забравя да спре. Стремежът към постигане на по-добри резултати се засилва и това развива още повече постоянството. Този нов свят се превръща в най-желаното място за спинъра, танцьора, жонгльора - както искате го наречете. Това е като всяко друго изкуство - обгръща душата, сърцето, пречупва призмата на човешкия светоглед по малко по-различен начин и го кара да се чувства невероятно. Пораженията са изключително редки и леки. Така е, защото топчетата са малки, дори да ударят танцьора, те отскачат и остава само катранената следа, която се отмива и 5-6 обгорели косъмчета.  

Не бива това изкуство да поражда страх у хората. Тези, които танцуват с огъня, знаят какво правят и със сигурност няма да запалят косите ви. Те ще ви забавляват с огненото си шоу, ще забавляват и себе си, ще потанцуват и ще си тръгнат. Но ако хората продължат да ги гонят и да им повтарят, че са деца на дявола, както една жена обича да ги нарича, те повече няма да се върнат. Никой не стои там, където е абсолютно нежелан.

Приемствеността на различната култура и съвместното сътрудничество между градове от различни страни е изключително важно, както за градската среда, така и за развитието на туризма. В случая не град, а цяла страна ще бъде представена в рамките на няколко дни в Дома на културата „Борис Христов”. Екзотичната южноамериканска страна ще представи различни занаяти, традиционни облекла, снимки от красиви кътчета и цяла кино програма, която описва републиката.

Гостуването ще бъде на 22 и 23 юни, а ето и официалната програма на двудневното събитие:

ПРОГРАМА

22 юни 2016, сряда

15.00 часа -  Прожекция на венецуелския филм „Реверон” /субтитри на български език/, 110 мин.

17.00  часа –  Официално откриване на Седмица на културата на Венецуела

Приветствие от  г-н Кмета или представител от Община Пловдив

Откриване на изложба: „Занаяти, музикални инструменти, традиционни облекла, маски и фотоси с пейзажи от Венецуела”.

Слово на посланика на Боливарска република Венецуела Н.Пр. г-жа Ориета Капони.

Представяне на мултимедийна презентация: „ Венецуела- страна на мечти” /около 20 минути/

17.30  часа   -  Кулинарна дегустация с венецуелски ром

23 юни 2016, четвъртък

11.00 часа - Откриване на изложба с рисунки на наградени творби на ученици от СОУ „Симон Боливар”, гр.Пловдив

11.30 часа - Мултимедийна презентация  „ Венецуела - страна на мечти” /20 мин./

12.00 часа  - Прожекция на филма „Прах от вечността” /субтитри на български език/,   100 минути

14.30 часа -Прожекция на филма „Синьото ябълково дърво” /субтитри на български език/,   92 минути

17.00  часа -  Закриване на  Дни на културата на Венецуела.

Кулинарна дегустация с венецуелски ром

Всички прояви са с ВХОД СВОБОДЕН!

ПРАХ ОТ ВЕЧНОСТТА

Венецуела , 2011 г.

Маргарита Каденас 

100 мин.

Драма

Субтитри: Български

Прах от вечността  разказва  за  незабравимо то пътешествие в джунглата на Амазонка,  на   майка и нейната дъщеря. Бушуващите води на река Ориноко се превръщат в  сцена на трагичен инцидент.  Оцелял ата  Ана потъва   във величието на джунглата. Ранена , гола , безпомощна ,   обсебена от страх пред неизвестното. Когато е на път да изгуби и последна надежда , потънала в спомени за малката си дъщеря Елена,  пред погледа й се изпречват странни индиански  лица...

Драматично приключение в сърцето на Амазонка, сред индианското племе Яномами .

РЕВЕРОН

Венецуела , 2011 г.

Диего Рискес , 1 10 мин.

Драма

Субтитри: Български

Една любовна история,  случила се между 1924 г. и 1954 г. на брега на Карибско море,  в която   можем да открием вселената на големия венецуелски художник Армандо  Реверон , връзката му с Хуанита, неговата муза и неразделен спътник; приятелите, които го посещават,  предметите, които съставляват неговия свят,  заслепяващата го  мания по тропическата светлина.  Ще видим развитието на психичното му заболяване и  шарения, емоционален и болезнен   свят  в рамките на  магическото му   пространство, наречено  Ел Кастилет.

СИНЬОТО ЯБЪЛКОВО ДЪРВО

Венецуела,

92 мин., 2012 г.,

драма;  Олегарио Барера ,

субтитри на  български език

Диего, градско момче на около 11 години, е принуден да прекара ваканцията си с дядо си Франциско, когото едва познава, в малка ферма във венецуелските Анди. На фона на враждебната среда, без телевизия, без телефон, дори без електричество и толкова студено, че умираш от студ, Диего изживява нещо, което го белязва за цял живот. В това приключение  участват  дядото и едно ябълково дърво, което странно ражда сини плодове, но и крие в корените си една голяма тайна.

Картини върху листа с индийски почерк

Садеш Рангнекар е индийски гражданин, който има афинитет към изобразителното изкуство. Учил се е от собственият си баща, който също е художник и попива неговия талант. Интересното в случая е, че Садеш приема предизвикателството на боите в по-различен аспект и прави рязък завой към нещо, което е не само много трудно, но и изключително иновативно и впечатляващо. Той рисува върху листа! Главно портрети на известни исторически или митологични личности. Процесът е дълъг, самото изграждане на скелета на листото отнема от 35 до 40 дни, а за да нарисува нещо на него - цял един ден. Мона Лиза, Майкъл Джексън или Мерилин Монро, към всеки един образ трябва да се подхожда с перфекционизъм, търпение и изумителна прецизност, заради малките детайли. Това изкуство идва от индийската история, а ефектът е леко казано приятен. Ето и част от творчеството му.