Европейската седмица на физическата активност и спорта MOVE Week за първи път през пролетта

Петото издание  на Европейската седмица на физическата активност и спорта MOVE Week ще се проведе за първи път през пролетта (23 – 29 май). Основният акцент на програмата в Пловдив е MOVE Weekend, който ще се протече от 27 до 29 май в Цар Симеоновата градина. MOVE Weekend ще се състои и в още няколко български града. През трите дни гражданите на Пловдив ще имат възможността напълно безплатно да практикуват различни форми на физическа активност и спорт. През 2015 MOVE Weekend се проведе за първи път в Пловдив като концепцията се показа изключително успешна и беше представена пред останалите държави участващи в инициативата на европейско ниво като добра практика.

От 27 до 29 гражданите на Пловдив ще имат възможността да се включат в различните типове активности и събития, които са разделени в тематични дни:

27 май (петък) – в петъчната вечер ще се проведат танцови събития, включващи различни видове танци от народни, през латино до модерни (хип-хоп и др.);

28 май (събота) – през целия ден в Цар Симеоновата градина пловдивчани ще имат възможността да пробват изключително широк спектър от дейности като Зумба, йога, Канго джъмпс, различни бойни изкуства, силови и високо интензивни тренировки, забавни игри и предизвикателства за цялото семейство;

29 май (неделя) – Обиколка на града със спортни игри и предизвикателства. В същия ден ще има и свободна зона за спорт и активности в Капана.

През 2016, като част от кампанията NowWeMOVE България ще се осъществят и други инициативи, насочени към промотиране на ползите от редовна физическа активност. Целта на кампанията е да промени съзнанието и нагласите на хората и да ги накара да се движат минимум 30 минути на ден – лесно и евтино усилие, което може да бъде разходка на кучето, ходене пеш, изкачване на стълби вместо асансьор, гимнастика – всеки спрямо своето време, възраст и интерес. Това е минималната дневна доза движение, което може да ни предпази от сърдечни-съдови заболявания, хипертония, рак на дебелото черво, рак на гърдата, деменция, диабет тип II.

По време на MOVE Week 2015 в България се включиха над 201 населени места. Общият брой на събитията бе 699, а организаторите на събития, които се регистрираха на доброволен принцип – 590. Общият брой на хората, които се включиха в различните събития и активност, бе над 120 000 души.

Споделените вселени дават възможност на потребителите да разгънат фантазията си, желанията и страховете си и да ги излеят на "дигитален лист".

Паулина Гегова

Role play игрите или на кратко RPG, са игри свързани с писане. Представляват форуми, в които имаш админ, разказвач, модератор и потребители (играчи). Самият форум е споделена вселена, измислени светове, наблягащи изцяло на фантазията. Вселените са във фентъзи жанрове, аниме, книги, компютърни игри или филмови стилистики. Ако си спомняте, преди години, много известен такъв форум бе този за Наруто, по който бяха луднали фенове из цялата държава.

Все пак най-често срещаните са тези, в които разказвачите, облягайки се единствено на силно развитото си въображение, създават паралелна реалност с територии и раси, които не съществуват в нашата действителност. Примерни раси са вампири, върколаци, асасини, магьосници, елфи, берсеци и всякакви подобни. Всеки играч си избира раса, измисля си собствена история и почва да играе. В процеса на игра, героят му се развива, трупа статистики, опит и злато и става по-силен. Възможно е да стигне до ранга на НПС (non player character). НПС-тата се ръководят единствено от разказвачите, които развиват цялостната линия и съдба на потребителя. Поставят го в най-различни ситуации - емоционални, политически, военни, любовни и всякакви, каквито измислят, за да предоставят на историята интересен развой.

Всичко става посредством писане. Това подпомага развиването на правопис, езикова култура, стилистика, както и общите познания в много области. Освен всичко, обаче, най-хубавата част е, че споделените вселени дават възможност на потребителите да разгънат фантазията си, желанията и страховете си и да ги излеят на "дигитален лист". Някои може да го нарекат бягство от реалността, но е факт, че има случаи, в които играчи са ставали дори професионални писатели, след като са почнали в подобни RPG-та. Този принцип на книгите-игри кара мозъкът да функционира постоянно, да изобретява, да излезе от стереотипите. Кой не желае да има нещо собствено? Едно лично местенце, в което да потъне когато всичко е срещу него. Или шанс да създадеш нещо общо с много други хора, които от непознати се превръщат в стабилна връзка. Играчите са интерактивни един с друг. Сами решават дали да станат другари или врагове. Потребители са споделяли, че подобни форуми са им помагали да се справят с депресия или лошо настроение. Да избият ядът и агресията си по безопасен начин. Други са намирали истински и верни приятелства. Хубав фактор е и този, че играта не отнема цялото ти време, защото всеки пише когато може, а "писатели" вътре се намират от всички възрасти. От неопитни тинейджъри до улегнали жени и мъже, които са открили в тази платформа шанса да покажат какво могат. 

За да ви стане още по-ясно, предоставяме активен в момента RPG форум, чийто политика не поставя никакви ограничения от страна на изказ, цензура и новаторство: http://incursio.omgforum.net/

Точно заради тази свобода има лимит за възрастта на потребителя и дете под 13 години не може да се регистрира. Този тип игри не целят да развратят никого, а просто да му предоставят възможност да надникне от другата страна на заешката дупка, да се докосне до една магия, да стане част от една нереална чудатост - понякога красива, понякога мрачна, но винаги произлизаща от дебрите на собствената ти душа. Защото там къдет илюзията царува, дори шута може да се превърне в крал, а убиецът да стане герой.

Теодора Богоева, член на поетичен кръг „Хормония“, с публикации в списание „Родна реч“, вестник „Литературен Форум“, ще представи новата си стихосбирка „Душата ми палитра“ с допълнение от дигиталната концептуална живопис на Иван Богоев  – графичен дизайнер и илюстратор с реализирани проекти във Флоренция и за пловдивското издателство „ Жанет 45“. Поезията и живописта ще хармонират и с музиката на Стефан Гераксиев – Денвър и Краси Йорданов, които ще изпълнят залата с магията на своите китари и проникновени текстове. Стиховете на Теодора ще поднесе актрисата Мария Генчева, известна с многобройните си роли в Драматичен театър Пловдив. 

„Душата ми палитра“ е арт събитие, което неговите създатели подаряват на Пловдив  по случай 24 май – празникът на българското слово и култура.

На 24 май в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ в Стария град от 18.00 часа ще бъде открита изложбата – среща на поезията с концептуалното дигитално изкуство.

Историкът е силно разтревожен за бъдещето на Небет тепе

Трудно му е да посочи добър пример за съхранение на история, дух и памет в Пловдив

Носителят на журналистическия приз на награда „Пловдив” и наш автор, водещ историческата рубрика „Забравеният град”, Владимир Балчев този път даде интервю за Капана.бг. Само ден след награждаването, историкът не е особено оптимистично настроен относно съхранението както на културно-историческите паметници, така и на народните дух и памет. Ето какво ни разказа той:

Поздавления, г-н Балчев! Историк спечели приза за журналистика, но не е изненадващо. Как си го обяснявате сам за себе си?

Нека разсъждаваме така – има награда за литература, за музика, за други изкуства, за журналистика, обаче, аз правя нещо, което не попада в нито един раздел. Знам, колко съм ровил за тази информация, и смятам, че това, което правя има стойност, защото малко или много, представям нови неща. Когато има новинки, вече говорим за журналистика, така че хем е в обема на жанра, хем е малко по-волна програма.

Имаме ли памет, културно- историческа и духовна памет, г-н Балчев?

За съжаление, паметта все още не е станала управленско явление. Тя е по-скоро на ентусиастите, на хората, които дават мило и драго да помогнат и да направят нещо. Някак си, управленските решения са много малко и, за съжаление, повече са обратните примери. Паметта липсва точно там, където трябва да се решават нещата.

На Пловдив са му трябвали около 50 години, докато разбере, че трябва да пази старините. Едва, когато се случва Международния панаир, кметът Здравков осъзнава, че това има много голяма стойност. Чужденците не гледат другите сгради, те отиват в Стария град. Там им е интересно и виждат нещо, което няма къде другаде да видят. Много по-късно, едва когато се възстановяват къщите в Стария град, 59-63-та година на миналия век, се получават пари от държавата, нещата се случват. Това е другият фактор за Пловдив - ако държавата се намеси финансово, нещата ще бъдат прекрасни. Става дума за паметниците. Но остави ли на мижавия общински бюджет да се занимава с това нещо, просто след време ще цъкаме с език.

Какво забравяме за града си, което хора като Вас са призвани да ни припомнят?

Най-напред се забравят хората. Ако другите градове имат дейци, които да броят на пръстите на ръцете си, Пловдив има цял полк, както се казва, които са направили страшно много не само за самия град, но и за българската кауза. Има цяла книжка на Стойо Шишков, който ги изрежда 50 и няколко души, но прави много голям подбор.

Често пишете за унищожения през годините град. Към днешна дата притеснявате ли се от нови загуби на памет и дух?

Духът и паметта се  поддържат по много начини, но когато някой се опитва да повдигне духа по административни начини, работата започва да мирише на гнило. Не става така. За това нещо е нужна солта на ентусиаста. Ентусиастите могат да изразят мнение, да предизвикат управлението да вземе някакво решение, да запазят нещо и да го спасят.

В това отношение, загубим ли ентусиастите си, Пловдив се загубва.

За кои пловдивски загуби Ви боли най- много?

Страх ме е да не ме заболи от друга. Отново се събират облаци над Небет тепе. Това е едно много първично и глупаво решение. Трябва да развиваме туризма, хубаво. Хайде, ще му построим неща на бърза ръка, които са интересни и като ги видят чужденците, веднага ще хукнат и ще забравят всичко. Не е така. Това е най-калпавото решение, защото ние отнемаме атрактивността на този паметник. Да, за момента може да събере хора, но след това ще погуби оригинала, защото изградените горе кули ще са менте – качено нещо си горе, което няма никаква стойност. Та това нещо се прави по друг начин. Събира се максимална информация, прави се хубаво проучване на обекта и ред други неща, и чак тогава излизат факти, които създават атракция.

Или пък нека се учим от европейския опит как се правят реконструкции и консервации. Вижте, например, колко милиарда дават в Италия за тази цел. Те ги имат, да, но и тук, каквото би могло, може да се направи. Историята дава много добър пример за това, как в Пловдив са събирани средства за археологически проучвания. Системата е просто уникална.

Това нещо се реализира у нас за първи път през 30-те години на миналия век. А който иска да научи повече, нега прочете рубриката в Под Тепето.

При създаването на подобни проекти, свързани с туризма, никой ли не се допитва до вас – историците?

Понякога се намесват светила в историческата наука, които имат малко по-различно разбиране и някак си са пристрастени да услужат на туристическия бизнес. Само че и на туристическия бизнес ще направят лоша услуга, защото един компрометиран паметник не може да доведе публика.

Какво Ви обижда днес?

Обижда ме това, че трудът на историка, на изследователя, на музейния работник все още остава принизен. Като че ли е недооценен и неразбран.

Вярвате ли, че хората ще започнат да се отнасят уважително към града си, ще видят естетиката наоколо?

В това отношение, старите възрожденци са създавали едно ново поколение – образовано, възприемащо, със силно развито родолюбиво чувство. За съжаление, гледам сегашното поколение… На историка му е трудно да му въздейства, защото то си има съвсем друга среда, има свои виждания. Но въпреки всичко, виждам, че на изложбите има доста млади хора от това проблемно поколение и виждам, че има интерес и у младите. Не са само белокосите, тези, които вече на прощаване гледат живота, а и тези, които сега навлизат в него. Ако има начин да задържим вниманието им, то тогава вече можем да разчитаме, че новото поколение ще има друго разбиране и за старините.

Това дава ли Ви надежда, че историкът няма да бъде загубена професия, а младото поколение ще съумее да я съхрани?

Дава ми. Само едно нещо има, България е единствената страна на Балканите, която не дава средства за исторически изследвания. Не става дума за археологически такива. Едно време имаше научни издания, които се съобразяваха и знаеха, че това е един бавен труд, който отнема година-две за една публикация и се даваха адекватни хонорари за това. Сега не само, че няма, но има научни издания, за които си плащаш, за да отпечаташ. Не се развива така наука. Без пари, това нещо става само благодарение на хората, които разбират, че това, което правят е значимо и то трябва да  остане. Пък следващите, вече, ако могат да го използват по-добре и по-рационално, чудесно, но поне ще го има.

Има ли забравена градска история, за която не искате да пишете и не бихте писали?

Сензационната, най-големите скандали. Даже преди години имах такъв случай с един вестник и се бях разбрал с редакторките, ако нещо ми пипат, за да направят текста такъв, да ми махат името като автор. Малко или много, аз нямам къщи и коли, едно име си имам и трябва да си го вардя.

Смятате ли, че чрез силата на гражданското общество можем да браним града си, както се случи с Небет тепе, кино Космос и тютюневия склад?

Нещата трябва да се прецизират, защото когато стане прекалено обширна програмата, средствата се разпиляват, а има неща, които са приоритетни. Такива са развалините, останали от разкопките на центъра, къщите на Стария град, които отдава не са виждали финансова грижа, Небет тепе. Започнат ли се много неща наведнъж, резултатът е само един кърпеж.

Има ли добър пример в града, който бихте посочили в Пловдив по тази тема?

Трудно ми е да посоча нещо и колкото и да се напрягам, не мога. Да, ето например, Капана, но това е само едно от многото му лица, които се смениха през годините. До 1910 г. районът е бил съвсем различен, през 40-те години се е променил, а сега вече е съвсем нов. Запазени са очертанията на улиците, които приблизително се движат по очертанията на старите улици, но има много по-важни неща, които трябва да се случат.

Смятате ли, че в бъдеще, ще има имена на големи дейци, като тези, за които Вие пишете в рубриката „Забравеният град” в Под Тепето? Ще има кой да се помни от нашето време?

Много е хубаво да има, но като гледам какво се случва с един Кудуглу… Цялото му огромно дарение вече не съществува. Последно израсна Копчето върху посмъртното му дарение, детската градина. Бе допуснато всичко да се разруши.

Тютюневите му складове, например, те са дадени за вечни времена да издържат едно болнично заведение и никой не може да промени волята на дарителя. Обаче стана така, че бяха продадени. Опитвахме се, писахме до къде ли не, но изведнъж от „Българтабак” отговориха, че този склад им бил продаден, но това няма как да се случи, той само бива стопанисван. Как стана това, какви бяха тея врътки, не знам.

По закон подобно нещо не може да се случи, а същия закон е гласуван 1927 г. Единственият закон в България, който е гласуван за 20 минути на три четения и 100% гласуват ЗА, след което стават на крака и бурно аплодират в продължение на няколко минути. Тая картина от Парламента няма как повече да бъде видяна. Но е била и е била точно заради този дом на благотворителността и народното здраве „Кудуглу”, и заради тея тютюневи складове, които години наред са го издържали.

Смятате ли, че към днешна дата Законът за културно-историческото наследство е адекватен?

Има нови предложения за промени, които ще го направят още по-неадекватен. Смята се да не е на национално равнище, а да са само местни пазители на духовните и материалните ценности и те ще бъдат зависими от града, в който се намират, а не се знае какви ще бъдат решенията. Дай Боже, да не се приемат такива решения.

Ще опазим ли Пловдив?

До някъде имам кураж, че ще успеем. Гледам, кмета има интерес към историята, чете, много неща са му ясни, така че би трябвало да има представа за тези неща. Но въпреки всичко, ако иска да разбра повече и ако иска по-бързо да формира правилна позиция, нека се съветва с хората, които имат за своя съдба опазването на старините и издирването на нови, непознати до сега сфери за миналото.