Проект за Пловдив се опитва да разбере защо квартал „Капана“ се превърна в толкова желана дестинация през последните години

Паулина Гегова

Марина Вукова е студентка в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ , която е решила да направи проект за град Пловдив, в частност квартал „Капана“. Момичето е впечатлено от малкото, но така уютно пространство, поради което прави проучване, целящо да акцентира върху живота и развитието му.

Мнението на живущите и работещи там, както и на посетителите му е от основно значение, защото именно тези хора са наясно с всички аспекти на квартала и именно те попиват от бита на района всеки ден. Сблъскват се с цветовете, с фестивалите, с мероприятията или проблемите. Всекидневно крачат по кокетните павета, пият кафе в заведенията или пазаруват от работилниците. Те са цялостният жив организъм на колоритното пространство.

За да научи повече за творческия и занаятчийски квартал, Марина е подготвила три въпроса, като се надява да събере колкото се може повече различни виждания. Отговор на въпросите може да дадете като коментар под статията или публикацията във фейсбук на страницата на Капана.бг.

Ето ги и тях:

1. Какво прави Капана уникален като квартал за живеене?

2. Опишете го в едно изречение.

3. Бихте ли се преместили някога в друг квартал и ако да – защо? 

На днешния ден през 1935 г. в Ню Йорк е роден американският режисьор, сценарист, филмов композитор и актьор Уди Алън. Геният в световното кино е добре известен със своя пиперлив език, цинични мисли и интелектуални творби, които го поставиха в челните позиции на развлекателния бизнес. Поради успехите и смелостта си, Алън никога не се е притеснявал да казва това, което му е на сърцето. Освен режисьор, той е и автор на три сборника с разкази, в които не изневерява на прословутата си ирония. По случай рождения му ден, ви представяме десет негови цитата, които разсмиват и подобряват настроението. 

"Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например голям депозит на мое име в швейцарска банка."

"Лъвът и агнето може и да легнат заедно, но агнето няма да спи много."

"Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието."

"Любовният ми живот е ужасен. Последния път когато бях в жена, беше когато посетих статуята на свободата."

"Аз съм практикуващ хетеросексуален, но бисексуалността би удвоила шансовете ми да намеря с кого да изляза в събота вечер."

"Аз не съм по пиенето — тялото ми не приема никакъв спирт. На Нова година изпих две Мартинита и се опитах да отвлека асансьор и да отлетя с него за Куба."

"В Лос Анжелис вече не извозват сметта. Вместо това я преработват в телевизионно шоу."

"Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление, това е правителството."

"Когато до родителите ми достигна слуха, че са ме отвлекли, те веднага дадоха стаята ми под наем."

"Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да превзема Полша."

Много качествен крафт и наливна бира ще се лее този петък

Любимата на мнозина бирария „Котка и мишка” отново ще зарадва кореняците и гостите на града с представяне на поредната нова за българския пазар крафт бира – „Ромбус”.

Пазарджишката пивоварна излезе на бял свят само преди месец. Създателите заявиха големи очаквания за продукта си и събудиха любопитството на любителите на пиво. Започнаха с цели пет вида бира, сега се разрастват още повече, а за да ги запознае с пловдивската общност, „Котка и мишка” е поканила пивоварите, които ще разкажат повече на заинтересованите за производството, съставките и техниката на създаване.

Часът е 19:00, в петък, където освен бутилирана, бирата ще се предлага и наливна – светло, специално и английски портър. Най-новите видове бира на „Ромбус” също предизвикват интерес, защото до сега няма подобен пример в родната индустрия. Те са белгийски блонд, американски пшеничен ейл и черен IPA и ще бъдат на разположение за посетителите на заведението.

Освен многото бира, да не забравяме, че „Котка и мишка” ще се постарае да повдигне настроението ви на максимум и с приятна музика и гостоприемно обслужване.

Авторът проф. д-р Пламен Бочков е утвърден фолклорист, етнолог и антрополог

Представяне на книгата „Веда Словена“ – 140 години по-късно“ на фолклориста, етнолог и антрополог проф. д-р Пламен Бочков организира на 1 декември Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Премиерата е с начален час 16:00 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректорана на висшето училище на ул. „Цар Асен“ №24.

Творбата е най-новото изследване на възрожденската книга „Веда Словена“, която повече от 140 години привлича внимание на специалисти и обикновени читатели и представлява една от най-големите неразрешени загадки в българската културна история.

„Веда Словена“ е сборник в два тома на песенен фолклор от долината на Места и е съпоставим с други сборници от предосвобожденска България като „Народни песни на македонските българи“ на Стефан Веркович, сборниците на Кузман Шапкарев, Марко Цепенков и братя Миладинови. Точното заглавие на първия том е „Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан Веркович. Книга първа.“ Тази първа книга е издадена в Белград през 1874 г. Точното заглавие на втория том е „Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при Македоно-Родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга.“ Вторият том е издаден в Санкт-Петербург през 1881 г.

В България разполагаме с великолепното издание в две части на издателството на фондация „Отворено общество“ от 1997 г. 

„Веда Словена“ е вероятно най-оспорваната книга на Българското Възраждане. Караниците по повод „Веда Словена“ не стихват. Сблъскват се академичният дискурс и пантеистичното въображение. Всъщност академичният спор около записваните от Иван Гологанов и публикувани от Стефан Веркович песни започва далеч преди издаването на първия том на „Веда Словена“ – още при обнародването на доклада на Веркович пред Първата всеруска етнографска изложба в Москва през 1867 г., посветен на песента за женитбата на Орфей, за която Веркович дори получава награда, а песента е обявена за научна сензация.

Страстите се нажежават, мненията са категорични, а аргументите, често повече ad personem, отколкото опрени на конкретен анализ. Намесват се политически конотации, идеологически дискурси, родолюбиви каузи и дори семейни дрязги, какъвто е случаят с баща и син Иречек. Първоначалната еуфория от научното откритие бързо е заменена от скепсиса на специалистите, платили цената на прибързаното одобрение в предишни случаи на мистификации с подправени фолклорни текстове.

„Веда Словена“ – 140 години по-късно“ прави задълбочен анализ на песенните текстове от двата тома и търси смислова връзка между тях. Използвани са данни от кореспонденцията между Веркович, като издател, и Гологанов, като записвач на песните. Потърсена е аналогия с песенния и словесния фолклор от Западните Родопи и Пиринския край като контекст на записите от „Веда Словена“. Разгърната е хипотеза за ролята на песенните текстове, които погледнати заедно и отблизо, представят една локална идеология и културна практика, обърната към миналото, като основание за уникална идентичност и към семейството и рода, като опора на груповите ценности.