Капана.БГ

Капана.БГ

Днес отбелязваме Деня на българското кино. Този ден е повод да си припомним незабравими реплики от родните ленти

Днес отбелязваме Деня на българското кино. 27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино. Денят е избран защото на него през 1915 г.е направена първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант". 10-минутната лента е дело Васил Гендов, който е и режисьор и актор в ролята на Българан в кратката няма комедия в стила на Макс Линдер. Това е римейк на филма, създаден през 1998 г. по оригиналните записки и сценарий на Васил Гендов. Сниман е в София на същите локации.

Сценаристи: Деян Статулов и Юлиан Минков, оператор: Стефан Куцаров, режисьор: Юлиан Минков.

От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Този ден е повод да си припомним култови цитати от любими БГ филми. Насладете им се:

Кит (1970)

- Риба, ама цаца... - Цаца, ама риба!

С деца на море (1972)

- А какво е командировка? - Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.

* Имам да спя още 10 минути и идвам.

* Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.

* Няма да е делфин това. Любов ще е.

Момчето си отива (1972)

Ай, ожени се, че да има време да се разведеш.

Преброяване на дивите зайци (1973)

Хубав край, хубави хора!

Селянинът с колелото (1974)

Турското ни кафе е виетнамско.

Криворазбраната цивилизация (1975)

- Въх, уби мъ!

* Е ти къф искаш? От нибету, със зюмбюли ли да дойди?

Вилна зона (1975)

- Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.

* Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш.

Мъжки времена (1977)

Вашият ентусиазъм е алкохолен!

Топло (1978)

Ей, голям човек е дакелът!

* Чиче, дай 20 стинки, ша ти пея!

Двойникът (1980)

- Аз винаги съм разглеждал организъма като съвкупност от клетки.

* Като говориш с мен, ще мълчиш!

Дами канят (1980)

Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи!

* Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.

* Телефонирва ли някой?

Оркестър без име (1982)

- Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!

* Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!

* - Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?

* Млад съм бе! Живее ми се!

* Ти знаеш ли как е почнал Луис Армстронг? При това негър, при това в Америка.

* Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара... Ню Джърси Систърс от Полша.

* Момент, да покажа на другарката певица Рени тоалетната.

* - Ники...ще ти скъсам ушите.... Нииики...щи скъсам главата.. гад мръснаа!

* Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?

Куче в чекмедже (1982)

* Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!

Я, какво смешно куче! - Като те захапе за дупето и ще видиш какво е смешно!

* - Ама и между софиянците имало големи серсеми. - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.

Баш Майстора - На море (1982)

А, обвивка от бонбонче "Лукс".

Бон шанс, инспекторе! (1983)

- Таз наглед бистра водица, може да тръшне два тибетски яка! Два тибетски яка - да! Но инспектор Тюхчев - никога!

* Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не!

Господин за един ден (1983)

Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

Опасен чар (1984)

Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.

* - Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!

* - Роднина, милиционер, роднина, милиционер...

* Стига простотии бе, тате.

* Икономията е майка на мизерията.

* Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.

* - Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!

* - Вярвате ли във възкресението? - Умерено. Като всеки марксист.

* - Сиси боата тази вечер да излиза без змията. - Тя боата избяга... то всъщност беше смок.

* - Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно...

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата...

- Лошо! Лошо, другарю...

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо!

Търси се съпруг за мама (1985)

Като е чичо, защо няма коса?

Васко да Гама от село Рупча (1986)

Не знам, аз съм късоглед и пея в хора.

13-та годеница на принца (1987) - Аз съм само един прост магьосник. И то много прост!

* - Казва ли ти някой... Пък и смее ли човек да пита.

Вчера (1988)

Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!

* Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище.

* Не съм казвал, но пак повтарям.

* То от кино не се забременява!

* Само от добър приятел става качествен предател.

* Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!

Славена Шекерлетова

Проф. д-р Галина Лардева e преподавател по История на изкуството в АМТИИ от 2002 г. Завършила е изкуствознание в Национална художествена академия – София. От 2013 г. е художествен директор на Национални есенни изложби в Пловдив. От февруари 2020 г. е заместник-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

С нея разговаряме за избора да се занимава с изкуствознание, за предизвикателствата в това творческо поле и професия. Споменаваме и художникът Кольо Карамфилов, който почина преди 8 години, на 12 януари 2014 година.

Как стана така, че избрахте изкуството, в частност изкуствознанието за свой път и какво Ви донесе този избор?

ГЛ: Насочването ми към работата с изкуство е още от времето преди гимназията. Съществен подтик и ориентир в това време за мен беше телевизионната поредица „Цивилизацията“ на сър Кенет Кларк, а също и книгите на Кларк, които по това време се радваха на особено внимание у нас. Този избор ми носи и днес предимството да се занимавам с нещо, което ми е интересно и любопитно. При това познанието за изкуството е територия, която непрекъснато се развива.

Понякога към изкуствоведите има упреци, че слагат етикети, с което правят така, че да се говори само за определени творци, а в сянка остават други талантливи хора. Доколко е истината в това и възможно ли е да се промени?

ГЛ: Това са два въпроса. Мисленето не само на изкуствоведите, но и на всички останали в стереотипни рамки и шаблони представлява както прагматично улеснение, така и рефлекс на естественото желание за обозримост и ясен порядък. Но това мислене има недостатъка да приспива вниманието, да притъпява сетивата, да пренебрегва анализа на конкретното. Този основополагащ проблем засяга далеч не само творците, но например и мисленето за епохите, за жанровете, за школите и т.н. Отделен е въпросът за изграждането на канона – цялостната постройка, която разполага едни автори в центъра на вниманието, а други – в периферията. Канонът е резултат от въздействието на множество процеси, които при това не е задължително да протичат едновременно – в неговата система формули като „талантлив, но незаслужено забравен“ не действат. В исторически оформената плътна перспектива на канона невнимателно налепените етикети – както суперлативите, така и пренебреженията – падат от само себе си.

Изкуствоведската работа е комплексна и трудоемка, особено що се отнася до изследването и проучването на даден автор, например. Кое за Вас е най-голямото предизвикателство?

ГЛ: Може би именно изграждането и балансирането на тази комплексност на знанието за изкуството е от особена значимост – свързването, сговарянето на различни области, раздели и инстанции. И може би затова образователната роля и мисия на изкуствознанието представлява възел, който трябва във всеки момент да се уплътнява и надгражда. А именно плътността на този възел в момента е несигурна: в училище предметът „Изкуство“ се възприема като час за отдих, а в академиите специалността Изкуствознание се намира в дълбока криза.

Писането за култура и изкуство е специфична работа, малко са и журналистите у нас, които се занимават с това. Но има развитие в тази посока можем да четем онлайн медии като Въпреки, Тоест, в някои медии има хора, които пишат само за изкуство и култура. В БНТ все още поддържат такива тематични предавания, БНР може би има най-наситена програма в това отношение. Но сякаш не е достатъчно. Сякаш има нужда тези „новини“, тези разговори с художници, писатели… да бъдат по-чести, по-наситени. Нещо, което може би знаем, че вероятно няма да се случи. Но да си представим, че се е случило. Това как би се отразило на хората, според Вас?  

ГЛ: Недостатъчен е не толкова броят на публикациите или на пишещите, колкото техният авторитет, тежестта на текстовете им – недостатъчно е проблемното аналитично писане, защото то е онова творческо писане, която кара художествената творба да оживее, а не импресионистичните похвални слова по повод на поредните „етапни изложби“. Недостатъчни са не местата, а инфраструктурните мрежи, които те разполагат – неточен е начинът, по който тези мрежи търсят да проникнат в живота на обществото, затова и не успяват. Не удовлетворява медийният макромодел, по който изкуството или се разполага като новина редом с останалите, или пък се отделя от пространството на новините като софт-новина.

От девет години сте артистичен директор и куратор на Националните есенни изложби в Пловдив. Това не е много време за изкуството, но имайки предвид колко бързо се променя светът, в който живеем и благодарение на технологиите, но и  заради развитията в чисто социален, обществен план. В този смисъл как се променят Есенните изложби през това почти едно десетилетие?  

ГЛ: Общата картина на българското съвременно изкуство се променя бързо: появяват се нови лица с нов поглед, представите за творческа новост се променят, променят се и възгледите за ролята и мястото на изкуството в живота на днешния човек. В конкретен план: ако по-рано дизайнът, дигиталните образи и езици навлизаха в полето на изкуствата, то сега те са вече пренесени във визуалната памет и изобщо в творческия рефлекс. Една от основните задачи на Национални есенни изложби е да долови тези трансформации и да откликне на тях, като по такъв начин запази следа от процеса на развитие.

Надявам се през 2022 година отново да видим творбите на различни автори в този форум, очертали ли сте вече новата посока? И как избирате хората, които да участват?

ГЛ: Да, може да се каже, че посоката е вече очертана. Изборът и тази година следва цялостната политика, която наложих в последните години за представяне на изявени имена и явления в регистъра на изящните изкуства – в живописта, графиката, фотографията, скулптурата, като насочването към авторите става независимо от възрастта им, с трайното присъствие на нови имена в художественото поле, редом с утвърдени артисти.

Извън Есенните изложби вече, коя е изложбата, която Ви достави най-голямо удовлетворение и е била вдъхновяващо предизвикателство?

ГЛ: Измежду изложбите, които реализирах докато работих в Градската галерия, особено интересна и ползотворна за самата мен беше работата по музейната изложба „Акварелното богатство на галерията“ (2002). Сред международните си кураторски работи бих откроила Българо-канадския проект „Hold your breath“ (2000), доколкото ми даде организационен опит от нов порядък, а от по-новите изложби ще посоча „Необозримо за Кольо К.“, която направихме с Радост Коцева (2019).

Преподавател сте в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив, какво вълнува младите творци по отношение изразяването в изкуството?

ГЛ: Струва ми се, че младите творци днес се вълнуват от непосредствени въпроси – доминантно за тях е не толкова да знаят и да чувстват, колкото да могат и да правят. За тях времето на следване е отредено за натрупване на практически опит, като от значение за тях е да не губят твърде много време и да могат да продължат с летящ старт в живота още от годините на учението си.

В едно интервю художникът Кольо Карамфилов казва, че „Няма равен старт в нещата, които правим тук и там“, има предвид България и чужбина и колко е трудно на художниците у нас. Възможно ли е това някога да се промени и как, съществува ли такъв път у нас въобще?

ГЛ: Никъде и в нищо няма равен старт. Културата на западния свят се основава върху агоналната представа за такова състезание, което е без начало и без край: всеки започва отнякъде и завършва някъде, преминава по своя си път, среща хора по пътя си. Ясно е, че средите са от съществено значение за създаването на твореца, изобщо на всяка личност, но също така е ясно, че няма как човекът да присъства паралелно в две среди, за да може да отчете това въображаемо състезание със себе си: „аз у нас“ срещу „аз в Канада“ срещу „аз в Сомалия“ и т.н. Но специално за произвеждащите изкуство това не е от същностно значение. Атанас Далчев обръщаше внимание на това, че голяма поезия имат и племенните народи – литературна критика обаче имат само тези с трайни и системно създадени културни наслоения. Значимият творец е неразделен от своето място и от своя път – затова по никакъв начин не можем да си представим Кольо Карамфилов например като канадски автор.

На 12 януари се навършиха 8 години от неговата смърт. С какво го помните вие като човек и творец? И да си спомним, че през зимата на 2019-та година Вие бяхте куратор на ретроспективната изложба в ГХГ Пловдив „Необозримо за Кольо К.“?

ГЛ: Кольо Карамфилов е чудесен и ярък пример за това колко динамични и взаимно проникващи са отношенията на човека и неговата среда. И как всъщност тази динамика създава художествения продукт, а далеч не само ръката на твореца. Но наред с художествения продукт тази динамика създава и насочва нещо неуловимо, което мислим като дух на времето. Кольо Карамфилов беше спонтанен, принципно неуправляем, вечно играещ човек, празничен, ироничен и сантиментален като годините на българския преход. Но добротата му си беше само и единствено негова и тя разцъфваше напук на негостоприемното време, в което живя.

И да завършим с това - с какво би Ви се искало да се срещате в полето на изкуството и културата повече и има ли нещо, което Ви липсва там? А нещо, което Ви радва като развитие?

ГЛ: Бих искала в изкуството да има повече разговор. Не разговор за изкуството. А пълноценен разговор, в който границите между изкуство, критика, исторически разказ, рецепция се стопяват.

Специална програма български филми ще може да гледаме в LUCKY Дом на киното по случай 13 януари – Ден на българското кино. Той се отбелязва от 2005 година по повод датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант”. Събитието е организирано с участието на Националния филмов център.

Събитието се провежда в няколко града в страната. Прожекциите от програмата „13 филма за 13 януари“ са с ВХОД СВОБОДЕН. Специално за филмите „Страх“ и „Като за последно“ предварително трябва да се вземат пропуски от касата на LUCKY Дом на киното. Ето и програмата:

 14:00 часа: Селекция „Анимационни филми“

„Болт“ (аним.) – 2020, режисьор Илия Шекерджиев, 8’

Награда за анимационен дебют на фестивала „Златен ритон“

„Глич в йерархията“ (аним.) – България-Австрия, 2019, режисьор Весела Данчева, 7’

„Мармалад“ (аним.) – 2020, режисьор Радостина Нейкова, 5’

„Сантяго“ (аним.) – 2020, режисьор Анрдей Кулев, 16’

Голямата награда за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

Награда за български късометражен филм на 25-ия София Филм Фест

 14:45 часа:

„Призрак“ (аним.) – 2020, режисьор Сотир Гелев, 28’

Специалната награда на журито и награда на критиката за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

 „Човекът кал“ (аним.) – 2020, режисьор Пламен Николов, 6’

 15:30 часа: Селекция „Документални филми“

„Луцифер“ (док.) – 2020, режисьор Мария Николова, 56’

Награда на Община Пловдив на фестивала „Златен ритон“

 16:30 часа:

„Преди края“ (док.) – 2020, режисьор Елдора Трайкова, 54’

2 награди от фестивала “Златен ритон” – Голямата награда за документален филм и за режисура

 17:30 часа: Селекция „Късометражни филми“

„Магаре“ (к/м) – 2021, режисьор Мартин Негрев, 22’,

с участието на Красимир Доков, Голямата награда за късометражен игрален филм на фестивала „Златна роза“

„Мона Лиза“ (к/м) – 2020, режисьор Веселка Кунчева, 10’

с участието на Милица Гладнишка, Данаил Обретенов

Наградата на критиката за късометражен филм на фестивала „Златна роза“

„Хлад“ (к/м) – 2021, режисьор Девина Василева, 21’

с участието на Васил Василев-Зуека

 18:30 часа

 „Страх“ – 2020, реж. Ивайло Христов, 100’

с участието на Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев

4 награди от фестивала „Златна роза”, вкл. за най-добър филм и актриса на Светлана Янчева; Талин – Голямата награда; българското предложение за „Оскар“ за международен филм

20:30 часа

„Като за последно“ – 2020, реж. Ивайло Пенчев, 118‘

С участието на Мария Бакалова, Малин Кръстев, Филип Аврамов и др.

Филмът „Петя на моята Петя“ ще има официално представяне пред публика в Пловдив на 19ти януари от 18:30 часа. На галапремиерата в Кино Арена Мall Markovo Tepe ще присъстват и част от актьорите.

„Петя на моята Петя“ ще излезе във всички кина в страната от 21-ви януари 2022 г. и ще провокира поколенията с въпроси. Каква е цената да бъдеш различен? И колко далеч можеш да стигнеш в опитите да защитиш убежденията си, противопоставяйки се на системата, която цели да превърне младежите в „консервни кутии без етикети“.? Историята е вдъхновена от живота и творчеството на талантливата Петя Дубарова, оставила ярка следа в българската поезия със своя младежки устрем и непримиримост спрямо несправедливостта по онова време.

Ролите са поверени на Александра Костова (награда за главна женска роля от международното жури на фестивала „Златна роза“ 2021), Алиса Атанасова, Юлиан Вергов, Албена Павлова, Алена Вергова, Ясен Атанасов, Мартин Методиев, Моньо Монев, Васил Банов, Емил Марков и Александър Милчев. Режисьор е Александър Косев, зад камерата е Иван Вацов, а сценарият е дело на Нели Димитрова и Валентина Ангелова.

През 2022 г. се навършват 60 години от рождението на забележителната Петя Дубарова, което е и повод филмът да има прожекции във всички кина в страната.
За екипа на продукцията „Петя на моята Петя“ е не само филм, а преживяване. Разказва за онази борба на всяко поколение да бъде себе си със собствените си изразни средства и методи. Да защити своите ценности. Макар и грешни в очите на другите. Прелиства страници с поезия, отваря незаздравели рани и настоява за отговори. Строи мостове между миналото и настоящето, защото истината има много лица, а историята се повтаря.

 

 

Художникът Веселин Кирков открива самостоятелна изложба днес – 12 януари 2022 г. от 17 часа в Art Club N'Joy, на бул. Васил Априлов 104 в Пловдив.

 

 

Той работи главно в сферата на абстрактната живопис и графика. Завършил е анимационно кино в "Нов български университет", при доцент Иван Веселинов и Национална художествената гимназия "Цанко Лавренов" в Пловдив със специалност живопис.

 

 

Понякога художникът трябва да използва ограничен набор от цветове, за да направи живописна картина. Понеже фотографското наподобяване на натурата не е цел, а интерпретацията ѝ погледната през очите на твореца. Символиката на цветовете може да реши колорита на картината му, така че с три цвята да въздейства повече отколкото дузина.” - Веселин Кирков.

 

 

 

 

 

За първи път в България, днес в Пловдив бе подписано „Споразумение за сътрудничество“ между четири частни галерии и общинска структура в областта на културата и туризма. Споразумението е естествено продължение на установеното отлично партньорство и взаимноизгодно сътрудничество между четирите галерии и ОИ „Старинен Пловдив“, на чиято територия се намират обектите.

Подписването се случи символно точно на датата 12 януари - денят, в който през 2019 г. над 50 хиляди души от Пловдив, страната и чужбина дадоха началото годината на Европейска столица на културата. Слоганът #ЗАЕДНО е основна цел и мотив за регламентиране на ангажиментите и отношенията, които „страните поемат във връзка с осъществяваните от тях дейности, организирани в стопанисваните и управлявани обекти, с цел развитие и популяризиране на богатото културно наследство, както и при реализиране на общи проекти и инициативи в сферата на културата и туризма, на територията на АИР „Старинен Пловдив“, записани в споразумението.

В заседателната зала на Община Пловдив, в присъствието на кмета на града Здравко Димитров и заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, под документа своите подписи положиха Елена Кантарева- Дечева - и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“, Димитър Георгиев – собственик на Музейна галерия „Димитър Георгиев“, Димитър Инджов – собственик на галерия „Инджов“, Анна Джуркова – собственик на галерия „Джуркови“ и Стефан Малецов – собственик на Арт галерия – музей „Филипополис“.

"Пловдив се е славил с отношението си към културата и така ще е винаги“, каза кметът Здравко Димитров. „Благодаря на галеристите, защото отделят свои средства и време, за да събират изкуство, а пловдивчани и туристи да му се радват и да виждат доброто в изкуството, което няма граници. Нека децата да продължат да виждат това. Пожелавам 2022 година да бъде също толкова успешна за културата и изкуството, каквато бе 2021 година. ”, каза още кметът Здравко Димитров..

Зам.-кметът Пламен Панов подчерта, че днешното споразумение е еманация на „ЗАЕДНО“ и е радостен от факта, че три години след Европейска столица на културата „слоганът” е жив. "Културните институти, заедно оформят културната ни програма. Те са част от богатството и туристическия потенциал на Пловдив, затова си подаваме ръка, за да популяризираме туристическия продукт на града“, каза Пламен Панов. Той посочи някои от параметрите на това споразумение, като уточни, че то е реципрочно и Старинен Пловдив, заедно с частните галерии ще създаде чисто нов културен маршрут. Сътрудничеството по това споразумение е за срок от две години и не включва финансови ангажименти. То регламентира задълбочаване на партньорствата в областта на културата и туризма; разширяване на възможностите за представяне на конкретни културни събития и тяхното популяризиране; подкрепа за създаването на качествено културно съдържание и атрактивен туристически продукт; организиране на съвместни културни събития и разработване на туристически турове/беседи, свързани с дейността на страните.

ОИ „Старинен Пловдив“ ще популяризира партньорите чрез включването им в специализирани турове на тема „Изобразително изкуство“, разработени съвместно от страните, ще популяризира галерийните пространства и експозиции на партньорите, в обектите, стопанисвани от него, вкл. чрез рекламни видео клипове и други рекламни материали. Друг ангажимент е да популяризира събития, организирани от партньорите съвместно с Община Пловдив и нейните структури, както и да популяризира пред посетители и туристи възможността след представяне на закупен от тях билет за посещение на обекти, стопанисвани от института, да получат преференциална цена с 10% отстъпка на билети в музейна галерия „Димитър Георгиев“, галерия „Инджов“, галерия „Джуркови“ и Арт галерия – музей „Филипополис“.

Съобразно своите компетентности и при необходимост, Институтът ще оказва съдействие на партньорите с консултации при подготовка на съгласувателни процедури с други държавни или местни органи относно опазване на движими и недвижими културни ценности. Ще има възможност залите в обектите на партньорите да се ползват и за провеждане на официални срещи и събития. Галериите поемат ангажимент да осигурят безплатен вход за деца до 7 годишна възраст след представяне на закупен от придружителя им билет за посещение на обекти на института. Безплатен ще е входът на водачи на групи туристи над 10 човека, както и на журналисти, отразяващи дейности по настоящото споразумение. Пловдивчани и гости ще ползват безплатен вход и на официалните празници.

Елена Кантарева- Дечева разказа, че от доста време в ОИ „Старинен Пловдив“ са обмисляли партньорство с частните галерии, но в случая галериите са ги изпреварили и инициативата е дошла от тях. Главен инициатор е станал инж. Димитър Георгиев, на когото тя благодари, а проф. Емилия Константинова е изиграла ключова роля в координирането на процеса.

„Работим за идеята да вдигнем реномето на Пловдив като културно средище. Направихме първата крачка, но има още какво да постигнем заедно, каза инж. Димитър Георгиев. Анна Джуркова също сподели радостта си от реализирането на тази нова стъпка на партньорство, като отбеляза и любопитния факт, че четирите галерии като сгради се намират почти една до друга. Нещо, което го няма никъде другаде.
„Подобна инициатива се случва за пръв път в България и това е чудесно, още повече, че живеем във време, в което материята властва. Духът трябва да бъде спасен и запазен. Цялото това богатство, което Пловдив има, трябва да бъде надградено”, каза собственикът на галерия „Инджов”- Димитър Инджов.

Собственикът на най-старата от четирите галерии – арт галерия - музей „Филипополис” Стефан Малецов подчерта, че от години работи добре с общината и се надява това партньорство да продължи. Тази година с гордост ще бъде честван и 20-годишния юбилей на галерията. Той използва срещата, за да постави проблем свързан с крепостната стена, която минава през двора на галерията и която във външната си част е компрометирана. Заедно с доц. Кантарева, те продължиха разговора и след церемонията, като очертаха общи действия.

 

Литературен тур, който ще покаже емблематични места в Пловдив, свързани с живота и творчеството на известни наши писатели и поети, стартира тази събота. Той ще започне в 10.00 часа на 15 януари от Народната библиотека „Иван Вазов“.

Литературното приключение ще премине през няколко интригуващи локации – любимата беседка на Иван Вазов, къщите, в които Димитър Димов е живял и написал романа „Тютюн“, Седмото тепе, на което са изписани имената на видни български автори, творили в Пловдив,  и части от техните произведения. Разходката продължава с къщата на Йоаким Груев и сградата, в която Иван Вазов редактира в. „Народний глас“ и сп. „Наука“, паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина, дома, в който е живял Патриарха на българската литература, емблематичната Първа мъжка гимназия, в която са преподавали и учили плеяда наши поети и писатели. В близост е и къщата, в която Алеко Константинов е гостувал, преди да тръгне за Пещера, а по пътя е убит.

В маршрута е и паметникът на Пейо Яворов пред Арменската църква, експозицията „Възраждане“ на Историческия музей, която представя делото на някои от най-големите ни книжовници и будители, училището, в което П. Р. Славейков е преподавал, както и любимото му кафене. Участниците в тура ще научат и за красивите любови, свързали с Пловдив Яворов, Димчо Дебелянов, Вазов, Раковски.

Гид на разходката ще е Екатерина Терзиева.

Страница 4 от 2000

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…