Историята на татуировките се заражда назад в историята, в Тибет, където е започнало създаването им, но не с мастила, а с масла от растения. Тогава татусите са били безцветни и хората от племената са се татуирали за сила, здраве, любов и благополучие. Днес обаче историята е силно изменена. Хората украсяват телата си с естетическа цел. За някои, татуировката е символ на нещо, което е важно за тях, за други – просто красива рисунка.

Рисуването върху кожа вече се възприема като изкуство. То е изкуство. Такъв пример са артистите Джейд Томлинсън и Кев Джеймс, които пренасят работата си от платната върху нечия кожа. Не, те не са татусти, те са художници, които правят лек завой. Джейд и Кев се опитват да възродят кубизма през 21-ви век. Те създават тату проекти, с които любителите на мастило върху тялото да украсят кожата си. Срещат се с клиентите си, които им разказват какво искат да имат върху себе си и двамата артисти интерпретират техните желания по оригинален начин, пречупен през погледа на двамата художници. Геометричният им стил е интересен, нестандартен и особено предпочитан.

А ето и живото доказателство, че татуирането е изкуство:

Над текста е татуировката на словенския илюстратор и майстор на кукли Зала, който е фокусиран над интуицията и силната на красивия и позитивен ум. Смята се, че ако ние несъзнателно мечтаем за нещо и то се случи, е възможно да се парализираме от страх.

Тази татуировка е спомен за бащата на илюстратора Илиас, както и неговите инструкции за оцеляване. В желанието си да намери хармония между градския си живот и любовта си към природата, Илиас си прави тази татуировка, за да му даде сили да преследва свободата си.

Това е татуировката на германеца Джулиян. Той е израснал в морето със своите родители. След като скъсва в живота във водата, двамата артисти създават тази картина за него. Кръгът символизира майката на Джулиян - Есмералда, която той описва като пътуваща душа, а баща му е тих и спокоен като сребърна лисица. Родителите му все още живеят в морето.

Тази татуировка изобразява безусловната любов на Джудит към нейната близначка, както и сложността и важността да откриеш себе си, когато си част от такава връзка. Джудит се е научила да откроява себе си и да се отличи като личност, различна от сестра си, която обича най-много на света.

Tова е част от Карлос, която ми напомня, че трябва да се борим всеки ден, за да извлечем максимума от живота. Това включва да търсим и проучваме, да споделяме, но най-важното за него е да сме любопитни към всеки детайл от живота си.

Tова е израз на двойнствеността на жените. Тази, която поема ежедневните функции и отговорности, и другата, която е създател, израз на творческа сила, която и дава сили на преодолее всички изпитания в живота.

"Плачът на земята" изразява настоящата екологична криза. Като любител на природата и активен еко участник, Нойл е насочил усилията си за запазване естествената ни среда.

Татуировката на модния фотограф Нора разказва за личната и и трагична история след един инцидент. Татусът и служи за напомняне на решенията, които е взела и това, че е започнала нова глава от живота си.

Листата в горната част символизират членовете на семейството на Паоло. Въпреки, че не са заедно физически, те винаги ще бъдат част един от друг.

Това е рисунката, която направихме за приятелката на Ерик. За нея каза, че тя е причината му да живее, че е чашата на живота му, мечтите му, тя е най-близкия и най-скъпия му човек, казват Джейд и Кев.

Преслава Пейчева и група „Те“ огласиха едно от прекрасните нощни места на Пловдив – „Конюшните на царя“. Музикалното събитие бе посетено само от отбрана публика, която приветства българската музика.

Чудесна симбиоза се получава от съвместната работа на една от най-популярните български групи от изминалото десетилетие с младата и очарователна певица – Преслава Пейчева. На участията си, сравнително младият тандем изпълнява само авторска музика. От сцената на Конюшните, Преслава се обърна към публиката с думите: „Много са ни скъпи тези срещи с вас. Нашата музика няма къде другаде да бъде чута, нито по телевизията, нито по радиа, а само на участията ни.“

По-голямата част от репертоара им е подвластен на любовната тематика на текстовете. А в Пловдив винаги е подходящо време за любов, особено през лятото и то с такава музика. Беше от онези романтични вечери, които се споделят с половинката. Разбира се, ако имате такава. Ако ли не, добър приятел също би бил чудесна компания, стига да можете да усетите музиката на бандата по сравнително сходен начин. Красивата българска поп музика все още съществува. Остава само да я откриете.

Младите композитори, отличили се по цяла Европа, идват в града под тепетата

Това ни очаква в навечерието на 31-ти август. Александър Матюсън, Максимилиан Цимерман и Светлин Христов са трима студенти с невероятен талант. Силната им вярва в това, което правят, ги вдъхновява да направят общ концерт в града под тепетата, като за целта ръка им протегна Тракарт.

Александър Матюсън е наполовина българин, наполовина шотландец и е гражданин на света. Живял е в Германия, Съединените арабски емирства и къде ли още не, в момента живее, учи и твори и в роднината на майка му – България. На пресконференцията, която дадоха тримата младежи днес, Матюсън сподели, че обича всички звуци. За него е красива не само музиката на писаното, но и звукът от бормашина, който включва в най-новата си творба, по която в момента работи. Той изразява музикално не само съзнанието си, но и несъзнаваното от него. Една от творбите му, която е пожънала голям успех в Мюнхен, се нарича „Смърт в обществена тоалетна“, която е вдъхновена от сън, който Алекс сънува няколко пъти. В него, както и на сцената, той умира. Освен провокативната постановка, той дава ново звучене и на християнски текстове. Сподели още, че харесва музиката на суфизма. Дали един звук е хубав или грозен, това е нещо субективно, заяви младият композитор.

Макс Цимерман е германец, учи композиция в Мюнхен, но в момента работи заедно с двамата си млади колеги. Той е ръководител на група за мюзикъли и пресъздава шилерови трагедии. Неговата „Агнес“ стана обект на разговор днес. Макс разкри, че всъщност това е цикъл от произведения за пиано и носи името на стара негова любов. Провокиран е от старогръцкия и латинския езици, които е изучавал. Изумих се как едно нещо може да бъде назовано с няколко думи в старогръцкия. Това исках да направя и аз, разказа Цимерман.

Светлин Христов учи в академията в София и сподели, че се чувства повече като пианист, отколкото като композитор. Все пак това е нещото, с което се занимавам от малък, добави той. Светлин рядко наименува произведенията си. Оставя ги без заглавие, за да провокира слушателите да вникнат по-дълбоко в творбите му и сами да открият какво се крие в тях. Той ще представи 3 свои произведения на общия концерт. Христов отвори темата за високото и ниското изкуство, като нарече общата им работа „почти апокрифна“. Тези събития се случват, но почти никой не разбира за тях, допълни той. Но отказа да приеме твърдението, че високото изкуство е като Антлантида. „Тя е потънала, а изкуството е като малък спасителен остров“, заключи той.

Концертът на тримата млади мъже ще се състои на 31-ви август, от 19:00 часа в „Тракарт“.

Пловдив ще е по-жив от всякога с есенната си програма

Есента чука на вратата ни и с нея е време на приветстване и Есенния салон на изкуствата, който тази година носи името „Ан Пасан“. По този повод в сградата на община Пловдив се проведе официална пресконференция от зам.-кметът Стефан Стоянов и кураторът на събитието – Галина Лардева. Освен тях, на срещата присъстваха и двама от артистите, които ще вземат участие в тазгодишното издание – Йоханнес Артинян и Саркис Нерсенян, които ще представят пловдивските изкуствоведи. 

На тазгодишното издание на Есенен салон на изкуствата ще можем да видим всички традиционни форми, познати от предни години, плюс няколко нови неща, които бяха запазени в тайна и да изненадат аудиторията. Официалното откриване ще се състои на 03.09 на сцената на Античен театър, като ще бъде представен мегаспектакълът на Теди Мосоков, съчетаващ телевизия и театър – „Улицата“. Самите изложби ще започнат два дни по-рано, на 1-ви септември в Балабановата къща. Стефан Стоянов сподели, че благодарение на договорките на община Пловдив, тукашните зрители ще могат да се насладят на „Улицата“ на два пъти по-ниска цена, отколкото в Пловдив, т.е. билетите за официалното откриване ще варират между 15 и 25 лева.

Кураторът на изложбите, Галя Лардева определи Есенните изложби като динамична система. Тя добави още, че се опитва непрекъснато да открива нови български имена, без значение дали те творят в страната или извън нея. Нейната цел е: „Искам да създам бранд на изложбите, да създадем каталог за тях, заедно с дипляни и плакати. Есенните изложби да се превърнат в марка.“ Тя допълни още, че никак не е лесно да подбереш автори, които да представят самостоятелни изложби, но събрани заедно да формират един общ проект.

И двамата присъстващи автори не дадоха определение за съвременно изкуство. Рисковано е да правим такова нещо, каза Саркис Нерсенян. Формата и медията, чрез която човек се изразява не е форма на съвременност, заяви Йоханнес Артинян. На самите изложби ще можем да видим съвременното българско изкуство и посоката му на движение. Стартът на есенния фестивал бе вчера и ще продължи до 6-ти ноември, като ще можем да се насладим музика, театър, кино, художествено изкуство и какво ли още не. Пловдив ще заблести още по-силно.

Още едно блестящо откриване на Opera Open

След грандиозния успех на оперния фестивал Opera open, идва и есенната част на красотата, изразена чрез това изкуство. Галаспектакълът , който се проведе по традиция на Античен театър, ни представи най-доброто от италианската оперна класика. От сцената чухме „Набуко“, „Риголето“, „Травиата“, „Бохеми“, „Севилският бръснар“ и „Любовен еликсир“.

Диригент на великолепното откриване бе Лучано Ди Мартино, а публиката го посрещна с бурни аплодисменти. Истинско щастие за очите и ушите бе представлението за насъбралата се аудитория, която отново изпълни античната сцена и почти не остави свободни места. Много от посетителите искаха да запаметят случващото се и извадиха фотоапарати и телефони, с които да заснемат галаспектакъла. За целта беше подбрано най-доброто от италианската оперна класика, а резултатът беше зашеметяващ. Силни аплодисменти и радостни усмивки грееха по лицата на всички.

След поредното успешно откриване на фестивала, ни очаква месец пълен със зашеметяващи представления. Следващият спектакъл ще се проведе на 1-ви септември, а на сцената на Античния театър ще можете да видите любимата ни „Кармен“.