Капана.БГ
Каравана
Гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз
Кирил Николов
Обичам да прекарвам лятото най – вече на караваната си. Запалих се преди доста години, докато се чудех как аджеба да съчетая мизерните мерни единици в свободата на отпуската с безмерната широта на морето и небето над него. Щеше ми се, а и на вас сигурно ви се иска, окичените с благородни пластмаси самовлюбени постсоциалистически мутанти да ги няма...
А караваната е начин на мислене – гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз. Лентяй, отдаден на летаргични размисли за „важното” в живота, приютен под един сламен навес и три квадратни метра битова площ. WC - на 100 метра от тебе.
Мммда! Както се казва: Какво му трябва на човек - един комат хляб и голяма бяла яхта!
Ииии, начи, пак до вещите опряхме! Мани я тая яхта, гледай си хляба! Пък не пропускай и мастиката. Ако има маринован зарган – супер! Печени патлаждани, чушки, тиквички, бяло сирене, розе..., Марк Кнопфлер, Сезария Евора...
И много, много джента – на плажа, зад плажа, сутрин, обед, вечер...
Не знаете какво е това!? Джин с мента. Аз си сипвам и малко спрайт, но за сметка на това джинът е в двойна доза. Дядо ни Ърнест би ме разбрал.
И така по месец – два. Тихо, безметежно, децата тичат, смеят се и се пръскат с пръскачките, а докато им ги вземеш, напръскваш се и ти, което пък действа периодично деджентиращо...
Пасторал!
Уфф! Няма оправия тая скапана държава. По света хора с моя ценз не си знаят парите, а аз работя на едни идиоти за 800 лв. на месец, плюс съботите. Имам и 15 дена отпуска. Национални празници – йок! Иначе шефката е все на спа-ма, моренца, скички-мички, хотелчета с по 50 звезди и какво ли още не. На шефа колата харчи на месец годишния бюджет на една малка африканска държава, а каското й е по-голямо от брутните заплати на персонала.
Ходи ми се на море, ама къде да ида, то е бахти скъпотията. Един приятел ми даде за седмица ключовете от караваната си, оставена за цял сезон на един къмпинг.
Отидохме с децата. Оле, майко – мизерия, ужас! Вътре пространството е колкото един килер, а запетайките по подкожушените плочки в общите кенефи не са чистени след ХІІІ-тия Конгрес на Партията.
Комари – бол. За сутрешния ритуал си пръскам с „Оф” и гъза. Хубаво, че носихме мръвки от прасето на дядото, а на караваната имаше скара и безплатен ток. Нося си една джанковица. Перфектна е, слагам й малко „кадън баджак” и тя става като бургаска мускатова, ма е по – хубава, щото е домашна. Колата е до нас – можеш да я измиеш без пари с маркуча, а и радио „Вероника” слушаш на воля.
Една вечер се бяхме събрали с разни колеги – готини, обикновени хора като нас. Надушихме се същия ден на барчето по време на сутрешната бира. Идват по едно време некви хипари, напушеняци, да ни мрънкат за силната музика – на къмпинга имало правила, тука се почивало, чалгата била за село и дрън-дрън.
Ми аз кво правя, бе, брат ми, нали почивам и все едно съм на село! Ти се разлагаш аристократично на плажа цяло лято, ама си си надвил на масрафа, а аз имам една седмица, за да извадя плувката и после пак съм под вода. Аре сядай да удариш една домашнярка от моята или чупка да не взема манивелата!
Каквото и да ми говорите, по – хубаво от Татовото време нямаше. Бачках в Балкантурист и не си знаех парите. Тогава нямаше нужда до доказваш доходи – имаш – харчиш. Бях управител на един къмпинг, а по онова време това беше супер хит. Хайде да не разказвам – който знае, добре знае какво имам предвид, който не знае – няма и да разбере. Аз и досега се чудя защо германките и чехкините бяха с толкова космати крака. Не, че ни пречеше, де!
После дойде демокрация - промени, приватизации, куфарчета... Последното от тия неща беше истинско. Аз останах управител на къмпинга. Дълго време това беше ялова работа, но после нещо бизнесът с каравани дръпна яко и къмпингът се напълни – тея хора са луди, ама добре, че ги има!
Започна спор със собствениците кой бизнес е по – добър. Викам: Дръжте караваните, бе – натискат се да дойдат тия балъци, взимате им най – малко по два бона на година, а даже кенефите ви са от време оно и една стотинка не сте дали. За комари не пръскате дори. Като направите хотел и извадите строителството и поддръжката, по – малка печалба ще има. Да, ама някой навремето бил дал заветното куфарче и същият /или пък жена му, не разбрах/ сега си искал хотела – уелнес-муелнес, спа-ма, ала-бала и екзотични самоебачки във всяка стая.
Аз съм си за къмпинга – да вземаш, без да даваш е най – гот.
Обичам си караваната. Обичам това, което ми дава тя – плаж на 20 метра от мен, следобедна сянка, безметежност, два чифта къси гащи и две тениски. Не роптая за цената – тоалетната е далече, в банята няма топла вода след 17 часа, черният дроб ломоти погребалния марш, а в края на сезона и д-р Шол не може да оправи петите ми.
Е, понякога има малко приходящи чалгаджии, но те идват за не повече от седмица, понеже толкова им е отпуската. От управата на къмпинга не взимат отношение по тези проблеми, защото взимат пари от всички.
Но има нещо ужасно истинско в това да вместиш живота си в една консерва с малки прозорчета, под няколко рогозки, но непременно да ползваш стъклени чаши – от уважение към питието. Като се върнеш в края на лятото в миниатюрния си апартамент, иначе платен за 100 кв.м., разбираш, че дори и той ти е много…
Ако стигнеш до това прозрение, натрупаният през сезона километраж до общите кенефи е изпълнил целта си. Ако е случайно стечение на обстоятелствата – Бон шанс! Ако е стратегия за възпитаване на нацията в доволство и смирение – хвала на тоя Гуру!
Жалко, че последното не е вярно, но пък виж – караваната дава шанс на всеки...
Мирослава Кацарова тръгва на турне от Пловдив
Най-успешният БГ влогър снима по хавлия в Билла
Емил Конрад с апел към младите творци: Не потискайте порива, действайте на мига
Той е феномен в интернет пространството. Известен е по-целия свят. Където и да го видите, вероятно ще бъде обграден от хилядите си фенове. Той е Емил Конрад. Едва на 25, вече е най-успешният български влогър. Видеата му в мрежата са гледани от стотици хиляди, а всъщност той припечелва доста добре от това. Срещнахме го някъде в Пловдив, дошъл бе за съвместно интервю за Форбс с други успешни млади хора, сред които и Цвети Пиронкова. За видеата, музата и мотивацията си Емил разказа пред КАПАНА.БГ
Разкажи ни за влогърската си дейност.
Правя видеа в интернет, които са забавни. Не съм сам, ако това ви е интересно. Има едно момиче от Пловдив, Инна, което се пише Wednesday Adams в Ютуб и също прави влогове. Това не е нещо, което само аз правя. Има много хора в България, които се занимават с това.
Ще направиш ли видео в Пловдив?
За жалост не. Само за няколко часа съм тук и нямам време, но по принцип всяка седмица пускам ново видео.
Какви рубрики снимаш?
Снимам обикновени видеа, в които говоря по теми, които са ми интересни. Дали ще е за тийнейджъри, дали ще е нещо, което ме е подразнило, нещо, което ми е харесало. Иначе правя неща като отделни рубрики, например „Истината или се осмеляваш”, „Войната между половете”и много различни неща, които се стремя да пускам в интернет, за да има разнообразие в това, което правя.
Променял ли си нечий живот чрез видеата си?
Случвало се е хора да ми пишат, че нещо им е помогнало в трудни моменти от живота им. Това за мен е много хубаво, защото все пак съм успял да помогна на някого, не е било просто снимане на видео.
Имал ли си абсурдни ситуации по време на заснемането на видео?
Обикновено снимам в нас. Рядко се случват абсурдни ситуации, макар че веднъж се опитах да си направя брада за един клип. Направих я със сажди и накрая се оказа, че няма вода и не мога да се измия. Случвали са се най-различни забавни неща докато снимам. Да съм в Билла по хавлия, примерно, макар че и това не го намирам за толкова неудобна ситуация.
Някакви бъдещи проекти имаш ли?
Да, имам нов проект, по който работя. Свързан е с цял екип, който ще снима. Не мога да кажа нищо повече от това, защото е в процес на работа и уговорки, но е нещо ново, което до сега не съм правил. Нямам очаквания кога ще е готов, тъй като не искам да си поставям срокове, които евентуално не мога да изпълня, но се надявам до месец, месец и нещо да сме го снимали и качили.
Какво те мотивира в началото, когато започна?
Не знам дали нещо ме е мотивирало. Просто ми харесва това, което правя. В момента мотивацията ми е, че много хора гледат клиповете ми.
Какво ще препоръчаш на младите творци?
Следвайте нещата, които искате да направите през живота си. Недейте да чакате твърде много време, а ги създавайте сега. Не подтискайте порива, а се стремете да ги направите възможно най-бързо и по възможно най-добрия начин.
Геро, Бойко Кръстанов и Стефан Мавродиев идват с комедията „Г-н Балкански”
Приключенията на Алековият Бай Ганьо в чужбина, в политиката и издателския бизнес ще забавляват зрителите в комедията „Г-н Балкански” на 24 юни в кино „Орфей. Сценичната версия на Бина Харлампиева за похожденията на националния ни „герой” е може би една от най-добрите, правени досега. В образа на Ганьо Балкански досега царстваха Георги Калоянчев и Николай Урумов, а сега короната поема Герасим Георгиев-Геро. „Г-н Балкански” спечели 2 награди за постижения в комедийния жанр – Златен Кукерикон 2013 за главна мъжка роля на Герасим Георгиев – Геро и Златен Кукерикон 2013 за режисура на Бина Харалампиева.
Смешните скечове започват още от първата миниатюра на спектакъла. Удоволствие е да гледаш как Бай Ганьо и компания (Гочоолу и Дочоолу) заедно със студента Иван Бодков (звездата от „Възвешение” Бойко Кръстанов) пътуват с влак до Виена, как търговецът на розово масло гостува на Иречек, а после и на Бодков в Прага, как се запознава с чехкините - Марженка (Лилия Гелева) и нейната майка (Мариана Миланова). Как започва да издава вестник и прави от Бодков депутат.
В „Г-н Балкански” Геро е наистина в стихията си, а Бойко Кръстанов с кръглите очила, студентска куртка и барета е неузнаваем. Доста път е извървял от Дани в „Стъклен дом” . Вежен Велчовски влиза в образа на вироглавия македонец (Данко Харсъзина), Александър Хаджиангелов напълно съотвества на Дочоолу, както и Светослав Добрев (Гочоолу). Доайенът Стефан Мавродиев играе Иречек.
„Бай Ганьо носи и изразява детската възраст на националните ни недостатъци. Днес той е пораснал и е много по-коварен и неразпознаваем. Затова можем да благодарим на учителите му, по-опитните европейски нации. Но това не ни освобождава от задължението да се вглеждаме критично в себе си.”, споделя Бина Харалампиевa.
Билети за „Г-н Балкански” се продават на касата на кино „Орфей”, на касата на Драматичния театър и в Билетницата в Мол Пловдив.
Сашо Секулов: Текст и музика
Любимите парчета на емблематичния пловдивски писател Сашо Секулов може да чуете в новото издание на „Молескин“. То е качено в рубриката на предаването в дясната част на сайта. Чуйте историите и якия playlist!
Реставрират хотел Берлин по снимка от 1934г.
Заблестя фасадата на сградата на театъра
Бившият хотел Берлин на Главната ще бъде реставриран от архивна снимка от 1934г. Ремонтните дейности започнаха днес с монтиране на скеле на задната част на емблематичната сграда. Всеки архитектурен елемент ще бъде възстановен, цветовете ще бъдат освежени, страхотните тераси над кафене Ален Мак ще заживеят отново. Сградата е общинска собственост, като след ремонта се очаква засилен интерес към помещенията в нея. Рекламни съоръжения и климатици на лицето на паметника на културата няма да има. Това е новата линия на общината за цялостната визия на Главната, която е скрита зад програмата Чистота на възприятието. Външните тела на климатици по емблематичните сгради из центъра ще бъдат разчистени, стартира и административна битка с висящите отвсякъде кабели.
Примерът, който ще се следва, е прясно реставрираната фасада на сградата, съсобственост на Община Пловдив и Драматичния театър. Години наред тя бе скрита зад строително скеле, а от няколко дни блести ярко в новата си визия. На нея виси само един климатик, който скоро ще бъде премахнат.