Японски майстор изработил кукла специално за пловдивския театър за уникалния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“

Теодор Караколев

Уникална среща с културата на японския куклен театър предстои на Пловдив. Общо 4 трупи ще представят различни части от вековната история на това изкуство в започващата днес „Седмица на японското куклено изкуство „Духът на японската кукла“. Пловдивчани и софиянци, за които Държавен куклен театър – Пловдив е подготвил няколко спектакъла в София, ще научат повече за три от типовете японски куклен театър – Но, Бунраку и Кабуки.

Три театрите са гостуващи от Япония – Театър „Пук“ и групата „Хачооджи Курума-Нишкава Корую“ от Токио, които са две от най-добрите трупи на Япония, както и Националният Бунраку театър от Осака. Освен тях пловдивският Куклен театър ще представи и своя спектакъл, вдъхновен от японската култура „Принцът на морето и принцът на земята“ на 19 септември от 19 часа, както и на следващия 20-и септември в София на сцената на театър „Българска армия“.

„Куклите, които ще бъдат представени тук от тези театри никога не са показвани в България. Гостуването на театъра Бунраку също е уникално. Това е една рядка възможност за пловдивчани – и за софиянци – да се срещнат и опознаят тази култура“, разказа за „Под тепето“ Елена Панайотова, която е режисьор на „Принцът на морето и принцът на земята“.

Бунраку ще пристигнат за демонстрация на своето изкуство. Техният спектакъл е на 28 септември в Кукления театър в Пловдив. Ден по-рано (на 27 септември) ще се представят и в София. „Нямаше как да докараме цял нормален бунраку театър – обикновено той се състои от 20 актьора, 30 музиканта, 5-6 разказвача и още много хора помощен персонал“, добави Панайотова, и каза че това, което идва ще е уникално преживяване и невероятна възможност.

Българският спектакъл, на който Елена Панайотова е режисьор, е по японска легенда, която досега никога не е поставяна на сцена. Той е вдъхновен от бунраку, който поначало е театър за възрастни. В случая се прави нещо, което да комбинира интереса и на по-млада публика, и на възрастни.

Една от причините екипът на Куклен театър – Пловдив да се фокусира върху тази история е била интересното откритие, че Николай Райнов я е превел през 20-те години на български език. Това, обаче е театрална премиера.

В създаването на „Принцът“, който вече е игран няколко пъти пред публика, са участвали японски кукломайстори, а една от актрисите е преминала и специално обучение в Япония. „Това беше интересен обмен, защото се срещнаха различни култури. В Япония майсторите не говорят, когато те обучават – показват, и ти имитираш. Но в случая актрисата, която замина – Даниела Тенева, си говореше с майстора, той, вербализирайки всичко, което показва, успя да я обучи много бързо и сам беше изненадан от успеха си, постигнат за 10 дни“, разказа Елена Панайотова.

„В спектакъла ще видим няколко стила – освен бунраку, и бунянингу, и театър но. Запознаването с тази непозната за нас култура е много интересно, този театър се развива линейно, а не синкопно, както европейския“, добави и Виктор Бойчев. Преживяването на този спектакъл е много интересно и различно, и грабва децата, които гледат представлението внимателно, затаили дъх. Те виждат една съвършено различна естетика, не само във визията, но и в изговора, в това, че има разказвач, който води цялата история, каза още той.

„Когато аз се запознавах с този театър това, което ме впечатли е енергията, която преминава от устата на разказвача към куклата. Тя заживява в момента, в който получи тази енергия от разказвача – този дух, буквално го усещаш как прелива в бунраку, както и в другия стил кабуки“, сподели още директорът на Държавен куклен театър – Пловдив.

Съществено в случая е, че човекът, който лицедейства, той е зад маска или кукла и той не говори. За японците това е нещо като профанизация – за тях воденето на куклата е сакрално, добави Елена Панайотова. „Синхронизацията между водещия куклата, моториката и движенията му с гласа на разкавача са много трудни“, каза още режисьорът на спектакъла.

Предизвикателството е голямо за българските актьори, които са много игриви и много импровизиращи. В случая, обаче им се отнема средството да говорят, и целият диалог става чрез играенето. „Но не така, както при нас – ярко, енергично, а с едно друго темпо, с едно цялостно променено отношение не само към предмета кукла, а изобщо към цялостната философия на кукловоденето“, коментира Виктор Бойчев.

Елена Панайотова изтъкна, че за актьорите е било трудно да се запознаят и усвоят тази култура. Това беше една археологическа работа, гледане на много филми, да изградят собствен език на движение. Но то не е имитация на нищо, което е правено някога.

Донякъде историята в „Принцът на морето и принца на земята“ включва и реални персонажи. Тя стига до първия японски император, макар и да започва от легендарни принцове, внуци на богинята на слънцето. Любопитен момент на културно разминаване е имало при решението за обличане и създаване на куклата на принцесата.

„Тази кукла е създадена специално за пловдивския театър. Смятам, че е първата такава от 50 години, тъй като куклите бунраку са около 70, и рядко се правят нови“, коментира Панайотова. „Когато стана въпрос как да я обличаме, от Япония ни питаха – тази история е от V век, как да я облечем? И ние отговорихме – ами като от пети век. Но японците казаха – да, но бунраку театърът възниква през XVII век, няма как да стане. И ние отговорихме – тогава я облечете като от XVII век, след което пак се върнахме на проблема, че принцесата е от V век. Този парадокс бе непреодолим за японците. В крайна сметка тя е облечена просто в едно червено кимоно“, добави режисьорката на спектакъла.

„Другата кукла на принца е изработена от Данчо Янаров, който работи по донесен от Япония модел“, добавиха още авторите на „Принцът…“.

Бунраку е един от най-сложните театри в света, тъй като една кукла се води задължително от трима души – един води главата и дясната ръка, един само лявата ръка и един актьор – краката. Понякога само един актьор отговаря за главата, а други двама – за ръцете и краката съответно. Това е нещо, което е много рядко срещано в съвременния европейски куклен театър, случва се някои животни да се водят от двама или повече актьора, но за човешка фигура е нещо напълно необичайно, обясни Виктор Бойчев. Освен това куклите са много по-детайлни, особено ръцете.

Важна част от спектакъла е и музиката на живо, в която ще участват класически музиканти. Водеща е Мариана Великова, която ще свири на чело, което ще се използва като японска арфа, но и други инструменти – тибетски купи, гонгове и др.

Другите два спектакъла ще са 21 септември – „Топография на японската кукла“ и „Духът на японската кукла Бунраку“ на 28 септември в пловдивския куклен театър. Те ще имат и образователна роля. Бунраку е театър за възрастни, в който има драма, често са трагични истории. Те ще представят популярна история от тяхната култура, както и кратка лекция, заедно с видео презентация, разказа Елена Панайотова. „Топография на японската кукла“ пък ще ни срещне с четири различни истории, разказани през 4 различни стила фолклорен японски куклен театър.

Проектът е част от официалната програмата на Пловдив – Европйска столица на културата 2019, „Фокус: Японска култура“, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“.

Летящата чиния каца на 21 септември, ще остане на място поне седмица

Космически кораб планира приземяване в Западен Пловдив на 21 септември около 19:00 часа. Артистичната интервенция е част от художествения проект В е ч е н, продуциран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Артистичната намеса е игра със съществуващия монумент „Братска могила“, открит през 1974 г., на 30-годишнината от 9-то септемврийския преврат или т.нар. Социалистическа революция. Върху паметника с помощта на многоцветна светлина и звук ще „кацне“ космически кораб.

Летящата чиния ще остане на място поне седмица и ще бъда видима само след залез. Все още не е ясно, колко дълго ще остане, за това всеки може да се присъедини към откриващото събитие, кулминацията на което ще бъде специално трансгалактическо парти. Пловдивските диджеи denitza & sayulke ще забавляват гостите, а дрескодът също е космически.

Паметникът на Братската могила е модернистична версия на тракийска могила. Висок е 23 м и е с диаметър 90 м. Автори на проекта са арх. Любомир Шинков, арх. Владимир Рангелов и скулпторът проф. Любомир Далчев.

Проектът е реализиран в  партньорство с Район Западен, РИМ-Пловдив и Каменица.

Taiwan Temples

Камила Шейнох – визуален артист, живее и работи във Варшава, Полша. Работата й е съсредоточена към практики на изкуство в публично пространство, и по-конкретно инсталация, скулптура и художествена интервенция. Работи в различни градове, сред които Варшава, Осло, Белград, Бирмингам, Киев, Орхус, Сеул, Вашингтон. Завършва „Скулптура“ в Академията за изящни изкуства във Варшава (2005) и Социална политика във Варшавския университет. През 2008 г. завършва Публично изследване и практики в изкуството в Холандския художествен институт. През 2007 г. получава стипендия от Министерството на културата и националното наследство на Полша, а през 2008 г. – едногодишна стипендия на швейцарското правителство за художествено развитие в Швейцария. Нейните проекти са реализирани в сътрудничество с институции като Център за съвременно изкуство „źaźnia” (Гданск), Studio Gallery (Варшава), Incheon Art Platform (Южна Корея), Smithsonian American Art Museum във Вашингтон, Европейска столица на културата Вроцлав 2016.

Петя Банкова, стажант

Екологичният и природосъобразен начин на живот не са нова тема, но са изключително популярни в момента. За да покажем, че това всъщност освен полезно за природата, е и забавно, екипът ни подготви за вас „списък” с места, които можете да посетите в Пловдив, попадащи в категорията „eco-friendly”. В добавка акцентирахме  и върху някои неща, които можете лесно да промените в ежедневието си, за да живеете в хармония с природата.

Представете си едно сравнително натоварено през деня заведение в Града под тепетата, което сервира напитки на клиентите си с пластмасови сламки. В края на деня всички тези сламки се изхвърлят и тяхното разграждане отнема много години, като същевременно замърсява природата. Затова има заведения, които избират да променят именно това в начина, по който обслужват клиентите си. Пример за такова заведение е Бар „Пощата”, в който сламките са два вида – хартиени и... направени от паста! Да, правилно прочетохте – паста. Този вид сламки не променят вкуса на напитката и са далеч по-„полезни” за природата от пластмасовите. А и трябва да признаем, че да ни сервират напитка със сламка, направена от паста всъщност е доста готино.

Друго заведение, което обслужва с мисъл за природата е „Котка и Мишка” в Капана, където освен на хартиени сламки можете да се насладите и на крафт бира, а защо не и да си вземете текстилна торбичка, която да използвате при пазаруване. Така ще можете да кажете гордо „Не, мерси, нося си”, когато ви предложат найлонова торбичка в магазина.

Можете да използвате сламки от алтернативни материали и вкъщи, докато пиете сок, кафе или вода. Метални и хартиени сламки се предлагат на много места в интернет и био магазините. Освен сламки можете да си купите и чаша с капаче за многократна употреба и да я взимате с вас, когато излизате. Така на някои места ще можете да използвате ваша чаша, вместо пластмасова при купуване на напитка, а и можете да получавате отстъпки. В Старбъкс например получавате 30ст. отстъпка за напитка, ако си носите собствена чаша, каквито предлагат за купуване и в техните обекти.

За тези, които пък забравят чашката вкъщи, също има алтернатива. В кафетерия Сезони предлагат любимото ви кафе в ядлива чаша, която след това вкусно може да похапнете. Сутрешна доза кофеин и закуска в едно... защо не!?

Хубаво е, че все повече заведения се опитват да променят практиките си в посока на по-малко пластмаса и zero waste философията. Разбира се, процесът е бавен и тепърва ще ви информираме за всички крачки, които се правят в посока на по-чиста околна среда. 

Вече споменахме за носенето на собствена торбичка, затова само ще дадем идея за места, от които можете да си купите такава, освен „Котка и мишка”. Ако искате торбичка с по-интересно послание и дизайн, можете да разгледате предложенията на „Cyanoprom/Цианопром” онлайн.

А знаехте ли, че съществуват кокосови купички, в които много ресторанти на известни шеф-готвачи сервират десертите си? Пример за такива купи са “Coco Bowl”, които можете да закупите в комплект с кокосова лъжица. Закуската и десертът никога не са изглеждали по-готино!

И последно, но не на последно място – кампанията „Капачки за бъдеще”. Дори да използвате пластмасови шишета или да се е случвало да намерите капачки от такива, не се притеснявайте, не е задължително това да е нещо лошо. Можете да събирате пластмасови капачки и да ги занесете в някой обект, който е част от „Капачки за бъдеще”. Капачките се предават и със събраните пари се купуват медицинска техника и кувьози за болници в цяла България.

Целта на тази статия не е да ви накараме да се чувствате лошо, че сте или все още използвате пластмасови сламки или шишета, а да покажем, че да си в хармония с природата е готино и никак не е трудно. Казано в друга връзка и в различно време, изречението на Нийл Армстронг от стъпването на Луната през 1969г. важи с пълна сила и тук, защото малката стъпка за човека води след себе си голям скок за човечеството... и за природата.

Източник: Lost in Plovdiv

„Велико Търново“ с нов облик до два месеца

Една от най-красивите улици в сърцето на Пловдив – „Велико Търново“, добива съвременен вид. До два месеца тя ще бъде изцяло обновена. Стартът на реконструкцията ѝ бе даден днес от кмета на града Иван Тотев и районния кмет на  „Централен“ Георги Стаменов.

През последните години красивата стара улица, която преминава досами Цар-Симеоновата градина, обслужваше целия квартал, заради пожара на Тютюневите складове и затварянето на успоредната „Иван  Вазов“. Тя бе много натоварена и постоянно имаше ВиК-аварии, постоянно се копаеше и кърпеше през годините, припомни Тотев. Ремонтът ѝ е по инициатива на г-н Стаменов и администрацията на р-н Централен, която успя да съгласува дейностите заедно с ВиК, да сключат договор и изцяло улицата да бъде обновена, допълни той.

Ремонтът тече по цялата улица от „Авксентий Велешки“ до бул. „Руски“. Тя ще бъде реконструирана на етапи – от пресечка до пресечка, за да не се натоварват живеещите с липсата на достъп през това време, поясни районният кмет на „Централен“. Срокът на изпълнение е два месеца. Дейностите включват: изцяло нова канализация, водопровод, ново енергоспестяващо улично осветление, подменени тротоарни настилки и асфалт, така че да няма нужда от ремонт в следващите над 20 години, каза Георги Стаменов.

Иван Тотев нарече райкмета „един от най-активните кметове, с много свършена работа, което и до момента продължава да е така“ и напомни, че е номиниран за втори мандат от ГЕРБ.

Изпълнители на ремонта са Драгиев и Ко, съвместно с ВиК.