Поредна – или първа – изложба в галерия L’Union представи снощи художникът Димитър Шопов. Поредна, тъй като Шопов (поне, според описанието към излобжата) се е занимавал с изследване на Милош Гавазов, чиито творби са намирали място по стените на галерията и са участвали в различни нестандартни проекти в Пловдив и София. Първа, защото Шопов за пръв път излиза със своето име, а не зад „Гавазов“.

Стилът на творбите, все пак е същият. Размити са границите между творчеството и пародията, между шегата и сериозният сарказъм, между подигравката и добронамереното намигване. Основната тема е известният „Музей на сътворението“ в пловдивското Ново село. Шопов е създал пълнометражен филм с главни герои кметът на селото Тодор Атанасов, и „неандерталците“ Инди и Диди. Те обитават средата, която на моменти е пародийна, на моменти е само сцена, на моменти е истинска „Туристическа дестинация“, както ги представя кметът.

В изложбата филмът е показан само със своя кратък трейлър, в който виждаме главните действащи лица. А в самата изложба са представени малки, изработени от всякакъв вид материали предмети – използвани като декор във филма. Ще можем да видим мерцедесът на кмета с „неговото малко“. Ще видим майстора, който изработва бутафорните фигури от Музея на сътворението – Борис, който кара количка, и Борис, който кара мотокар. В изложбата е представена и огромна слънчогледовата семка, от която тръгва целия живот. Ще видим и фигурки на главните герои – Инди, Диди, полицаите, кметът и други. Представени са и няколко картини – пейзажи от Музея на сътворението.

Самият филм все още не се показва на публиката. Очаква се той да се завърти по европейските екрани, с помощта на известният наш продуцент Мартичка Божилова.

Изложбата е представена в галерия L’Union и ще остане там около два месеца.

Кудоглу пуши цигара в изложбата „Дим” в тютюневия град

Мащабната интерактивна експозиция се открива довечера

Иво Дернев

В сърцето на Пловдив отново мирише на тютюн. В склада си Кудоглу пуши цигара. Тютюневи магнати дегустират стоката си. А работници тракат с налъми по паважа, на път за фабриките между „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки”. Тази атмосфера ще пресъздаде по мултижанров и интерактивен начин изложбата „Дим. Истории за тютюна”, която стартира тази вечер в СКЛАД на Фондация „Пловдив 2019”. Събитието е и пиронът в първия ден от откриващия  уикенд на Европейска столица на културата. Експозицията е подредена в общо четири зали на два етажа в бившия тютюнев склад и ще ни разходи из цялата история на това растение от род Никотиана, пренесено от Америка и влязло в живота на цяла Европа.

„Идеята на цялата изложба е чрез фокуса тютюн да разкажем за България, за прогреса и модернизацията, за градската култура, за изкуството и всичко, което се случва до наши дни. Никога не съм си давала ясна сметка колко България е свързана с това растение. Изненадващо много пътища минават през тютюна”, обясни за Под тепето кураторът на „Дим. Истории за тютюна” Весела Ножарова.

Изложбата включва архиви, фотографии, видео, филми, литература и произведения на известни български автори, които изследват историята на Пловдив чрез връзката ѝ с тютюневата индустрия. Има много текст- цитати и множество препратки. Много герои. Много теми. Човек трябва да отдели поне час, за да изживее цялата експозиция. Самата  идея на организаторите е събитието да е изложба- преживяване. Идея, която те реализират по изключителен начин.

„Разказваме цялата история на тютюна от докарването му от Америка. Именно с това започваме в първата зала. С растението, с историята на идването му в Европа и усвояването му,  стигането му до Ориента през 16 век. В къта на Османската империя ще имаме изложба на автентични наргилета. Там ще разкажем за ориенталския начин на живот. За да стигнем и до България през 19в. Разказваме за Пловдив и за ориенталския начин на живот тук. Има специален кът, посветен на пловдивските кафенета от това време. От този период имаме множество табакери и кутии за тютюн, осигурени от Етнографския музей. Постепенно минаваме през историята на Съединението. Спираме се и на първото пловдивско изложение, на което е имало специален павилион, посветен на тютюна. Той е бил на Ставридис, един от първите търговци на тютюн”, разказва Весела Ножарова.

В зала две изложбата разказва историята на тютюна на село и тютюна в града. Как се бере, как се обработва, как се суши. Там се намира и специално изработената сушилня. А върху нея има низове с истински  тютюневи листа. Те са били изработени от доброволци от Пловдив и Япония. А най-големият проблем в изложбата бил намирането на истински тютюн, тъй като е акцизна стока. Сокотаб правят услуга на организаторите, като им осигуряват няколко бали за автентичната сушилня.

„Дим. Истории за тютюна” разказва още за модернизацията на Пловдив, за градската култура. Разбира се, в особен фокус попадат големите тютюневи фамилии от града, както и самите складове. Има цял кът за историята на Кудоглу. Градската художествена галерия е осигурила знаковия негов портрет. Ще бъде представен и филм от 1922г., осигурен от Държавен архив- Пловдив, в който тютюневите магнати се събират, за да дегустират тютюн.

„Трета зала е посветена на тютюна и политиката. Войните, бежанците, работническите борби. Основен акцент тук е идването на бежанците от Беломорска Тракия като ключов момент за града и тютюневата индустрия. Те са хората, работили в тютюневите фабрики. Били са много бедни и са ходили с налъми. За тях са казвали „Налъмаджиите идват”, тъй като тропотът им по паветата отеквал в целия квартал. Осигурили сме 20 налъми, с които публиката може да минава и да тропа, като пресъздава звука на идващите работници”, развежда ни кураторът Весела Ножарова.

Разказът продължава с връзката между пушенето и войника. После идват темите за социализма и национализация. За Възродителния процес. Тютюнът и изкуството. Пловдивската бохема и Кръчма Пловдив. Към финала идват съвременни творци.

„Не е пропусната и темата за забраните. Говорим за това как светът се променя. Как цигарите вече започват да стават непрестижни, проблематични. В същото време забраните към цигарите са част от един гигантски елемент на забрани към обществото. Как то започва да се съобразява с прекалено много неща и дори вече нямаш право да умреш по идиотски начин, както си решил. Ще представим и работата на Стефан Николаев, който се занимава почти изцяло с темата тютюн и забраните, свързани с него”, допълва Ножарова.

В края на експозицията има аудиториум, в който ще се случват много тематични събития в рамките на тези три месеца. Ще има прожекции, срещи, дебати, лекции, все свързани с тютюна. Там вероятно ще се говори и за първата стачка срещу комунизма на 3 май, 1953г., организирана от пловдивски тютюноработници.  Тази тема се оказва и най-сложна за проучване, тъй като официална фактология за събитията от 53-та няма.

„Тази история е градска легенда. За нея няма документи. Търсихме хора, които да разкажат за събитието от първо лице, но не открихме такива. Няма нищо за нея. Нищичко. Дано покрай изложбата да се появи човек, който да разкаже нещо лично преживяно през спомените на сродник или близък”, надява се кураторът на изложбата.

Тютюнът, димът, цигарата е елемент от начина на живот. Той се променя с посоката, в която обществото мисли. От дъвченето и смъркането на тютюн, през чибуците и наргилетата, през цигарата, до електронните устройства днес. Жестът се променя, с него се променят дрехите, разговора, средата, бизнесът, политиката. Променят се цигарите. Всичко това, цялата тази история, може да се усети, помирише, преживее от днес в тютюневия град, в СКЛАД на фондация „Пловдив 2019”, в една мащабна изложба, която наистина ще ви впечатли.

„Дим. Истории за тютюна”се осъществява се в сътрудничество с „Държавен архив – София“, „Държавен архив – Пловдив“, „Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив“, „Национален военноисторически музей – София“, „Национален исторически музей – София“, „Национален литературен музей – София (Къща-музей „Димитър Димов“), „Национален политехнически музей – София“, „Национална филмотека“, „Регионалния етнографски музей – Пловдив“, „Регионален исторически музей – Пловдив“, „Исторически музей – Асеновград“, „Исторически музей – Благоевград“, „Исторически музей – Смолян“, „Исторически музей – Хасково“, „Градска художествена галерия – Пловдив“, „Софийска градска художествена галерия“, уеб платформа „Изгубената България“, Архив на БНТ, Гражданска група „Станимъшка Фотографчийница“, Илюстрация „Бьло море“.

Консултанти: доц. д-р Михаил Груев, гл. ас д-р Борис Стоянов

Куратор е Весела Ножарова, концепция и текст – Зорница Христова, историческо проучване – д-р Станислава Груева, визуална среда – д-р Димитър Воденичаров, дизайн – Калина Димитрова, мултимедийни елементи –  Калин Серапионов.

Изложбата с фрагменти от Берлинската стена пленява и провокира край Римския стадион

Снимки: Георги Матов

„Това е нещо, което няма да бъде забравено. Стените се вдигат и бутат, но изкуството остава. То свързва хората, въпреки преградите“. Това каза преди повече от месец за Под тепето френският колекционер Силвестър Верже, който гостува в Пловдив за откриването на Европейска столица на културата с изложбата си „Art Liberty“/„Изкуството на свободата”. 25-те оригинални фрагменти от Берлинската стена вече са подредени около Римския стадион, а изложбата официално ще бъде открита утре от председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Неслучайно. Пловдив ще е първият град в Европа, който ще отбележи 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Бетонните пана са изрисувани от знакови творци, рисували върху самата преграда между Източен и Запазен Берлин преди повече от три десетилетия. Работите, които са изложени под тепетата пленяват и провокират. „Тук виждаме изкуството като форма на протест срещу разделението. Паната са много ценни, но ще ги представим в градски условия, на улицата, тъй като в крайна сметка там е мястото на уличното изкуство, не в музея.”, каза френският колекционер.

Верже отбелязва, че изложбата утвърждава основните ценности на изкуството и свободата чрез 38 забележителни произведения на изкуството, които смесват сила, творчество и фантазия. Работите са едновременно крайно модерни и натоварени с история. Върху автентичните бетонни късове от Стената ще видим творби на култови  художниците предшественици на сцената на берлинското улично изкуство. Те са рисували по Берлинската стена от източната и западната й части в началото на 80-те години на 20 век. В Пловдив идват работи на шест от първите художници рисували по Берлинската стена- Тиери Ноар, Кристоф-Еманюел Буше, Киди Ситни, Индиано, Хайнц Куздас и Петер Унзикер, плюс двадесет и пет международно признати улични артисти. Заедно с бетонните пана пътуват три Трабанта, изрисувани от Тиери Ноар, Кристоф-Еманюел Буше и Киди Ситни.

Традиционно в рамките на трите месеца от изложбата се организират десетки събития – прожекции, туристически турове по „стената“, политически дебати, срещи с художниците, концерти. В Пловдив програмата към проекта включва повече от 30 късометражни филма, показващи художниците в процеса на тяхната работа. Те ще бъдат активирани чрез QR код към самите изложени работи на Главната.

Art Liberty“ включва още „Ефемера“- 32-минутен филм на основата на богатия архив на фотографа и художник на берлинската стена Хайнц Куздас, както и шестнадесет снимки на творби, изрисувани на Берлинската стена преди падането ѝ, всички те изложени върху брезенти с размер 250 x 350 см. Ще видим и оригиналния стенопис на бразилския художник Л7М, създаден по време на парижката изложба в Източната гара (Gare de l’Est) през 2015 г. Мегапроектът включва още три големи рисунки на Статуята на свободата от Кристоф-Еманюел Буше, емблематичен художник на Берлинската стена.

Очаквайте подробности!

Klein aber fein, Trabi is hier

 Соня Попова

Емблематичният автомобил на ГДР “Трабант”, наричан с любов “Траби”е тук под тепетата. Тази сутрин група мъже бутат красиво изрисуван трабант по наклона на Джумаята.

Още две атрактивни „картонени“ коли привличат вниманието на ранните минувачи, които снимат, усмихвайки се. Веднага след кадъра за спомен някой започва да разказва „едно време, един приятел имаше трабант и с него…“

Така започват безброй истории…

През 1954 г. Министерският съвет на ГДР оповестява директива да се произведе малък автомобил, който обаче да е надежден, с нисък разход на гориво и евтин. Така двигателят е надежден, но каросерията се произвежда от изкуствената материя дуропласт. Трабантът, сивмол на всекидневието в ГДР, днес отбелязва своята 60-годишнина и продължава да има фенклубове в Германия и по света. Първата серия Р-50 е пусната от производство на 7 ноември 1957 г. от автомобилния завод в град Цвикау. До обединението на Германия през 1990 г. са произведени три милиона автомобила.

Trabi is hier /Траби е тук/! Това е култова реплика от бившия соц лагер. Тя е израз на неописуемо щастие. Крещи се с очи пълни с красиви сълзи и неистови подскоци от цялата фамилия… защото след 10 години чакане колата вече е пристигнала до дома.

Klein aber fein /Малък, но чудесен! Това  е другата култова реплика, която гордите собственици на трабант, отправят към притежателите на други соц марки автомобили, които ги подиграват на тема размери.

Траби и днес пътуват по пътищата на Европа, а някогашният завод производител поддържа онлайн портал за доставка на резервни части. Към момента само в Германия се движат 34 500 “картонени автомобила” с наличните разрешителни. Актуалната цена при продажба е 10 000 евро.

Пъстрите трабанти на Джумаята са изрисувани от Тиери Ноар, Кристоф Емануел Буше и Киди Ситни. Те са част от пътуващата изложба „Art Liberty“ /Изкуството на свободата/, която показва в сърцето на града изкуството като протест срещу рaзделението. С експозицията Пловдив – градът Европейска столица на културата през настоящата година, ще е първият град на Стария континент, който ще отбележи 30-годишнината от падането на Берлинската стена.

Тук е мястото да напомним, че най-известния трабант в България е този на Мони Паси. Возилото вече е експонат и във Военноисторическия музей. С него като външен министър в кабинета на Сакскобургготски Соломон пътуваше до работата си. Паси превърна колата в символ на евроатлантическата ориентация на България, след като през 1991 г. почти „отвлече“ с него генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер, а през 2002 г. папа Йоан-Павел II го благослови.

Trabi is hier! Go, Trabiq Go!

Откриващия уикенд на Пловдив- Европейска столица на културата стартира днес с плътна събитийна програма. Изложби, кино, театър, музика и фотография предлага афишът в петъчния ден.

Ето и пълната програма:

9:00 – 17:30 Необозримо за Кольо К.
Градска художествена галерия
ул. „Княз Александър I Батенберг“ №15

10.00 – 17.30 ч. Детска програма на ГХГ
Градска художествена галерия (ул. „Александър I Батенберг“ 15)
Деца рисуват, вдъхновени от творбите на Кольо Карамфилов – съпътстваща детска програма към изложбата „Необозримо за Кольо К.“

В Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15 отворена за всички желаещи е голямата ретроспективна изложба на Кольо Карамфилов „Необозримо за Кольо К.“. Поради подчертания интерес отстрана на младата публика, изложбата ще е безплатна за всички ученици и студенти до закриването ѝ на 30.01.2019г.

На 11,12 и 13 януари в Залите на Главната улица ще бъдат разположени стативи с материали за рисуване за децата, посетили изложбата с родителите си.

11:00 – 21:00 Кино Програма
Lucky Дом на киното
ул. „Гладстон“ № 1 (Дом на техниката)
Специална зимна селекция на едни от най-награждаваните нови български филми.

17:00 Изложба „Песента на дървото“
Регионален етнографски музей
ул. „Д-р Стоян Чомаков“ № 2

Нова и атрактивна изложба със заглавие „Песента на дървото“ на Регионалния етнографски музей в Пловдив разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.

Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика. Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.

След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни.

Каква е „песента“ на дървото? Старите българи казват: „От всяко дърво свирка не става“. За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили.

В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живяли „герои“ от делника на българина.

Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България.

Събитието се организира от Регионален етнографски музей – Пловдив в партньорство с Фондация „Пловдив 2019“ като част от откриващия уикенд на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

17:30 Изложба „Пловдивски художници“ 2019
Галерия – Общински съвет Пловдив
ул. „Авксентий Велешки“ № 20

Дружество на пловдивските художници ще посрещне началото на „Пловдив 2019“ с откриването на изложба в галерия „Пловдив“ /ул. „Авксентий Велешки“ 20/ днес – 11.01.2019 г. от 17:30 ч.

Изложбата „2019“ представлява богато разнообразие от различни техники, стилове и търсения както на утвърдени имена в национален и световен мащаб, така и на най-младите търсещи, но смели заявки за творческа зрялост.

В артистичните послания на пловдивските художници ще усетите сложната многопластова палитра, оригинална форма и мисъл на творците от Пловдив – града на художниците.   В изложбата участват и произведенията на номинираните и наградените автори от Годишната изложба на ДПХ.

Награда Живопис – Минчо Панайотов

Награда Графика – Димитър Апостолов

Награда Скулптура – Веселин Ламбрев

Награда Млад автор – Никола Гулев

Награда на Кмета – Иван Поповски

17:30 изложба „От античност до съвремие“
изложба живопис, рисунка, пластика на доц. д-р Георги Трифонов
Стария град, ул. „Константин Стоилов“ №57
Място: Балабанова къща (вестибюл)

18:00 „ДИМ. Истории за тютюна“ (11 януари – 30 март 2019)
Тютюневият град / Tobacco City
ул. „Екзарх Йосиф“ № 16

„Дим. Истории за тютюна“ е изложба, подготвена специално за откриването на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ и посветена на един от ключовите проекти в програмата Тютюневият град .  Реализира се по идея на Светлана Куюмджиева като продукция на „Пловдив 2019“. Откриването е на 11 януари 2019 в 18,00 ч. в СКЛАД.

Изложбата включва архиви, фотографии, видео, филми, литература и произведения на известни български автори, които изследват историята на Пловдив чрез връзката ѝ с тютюневата индустрия.

Пловдивските тютюневи складове представляват жив възел от сюжети, които се заплитат и раздалечават. Ако ги проследим, те ще ни разкажат не само за вековната идентичност на града, но и за всички тясно вплетени в нея истории. Тютюнът е необичайна призма, през която жителите и гостите на Пловдив могат да погледнат под нов ъгъл големия разказ за мястото на Югоизточна Европа в света. Тази история е почти недокосната от клишетата, защото тютюнът е част от реалния, а не символен капитал на България, за разлика от розовото масло или присъстващите в герба житни стръкове.

Осъществява се в сътрудничество с „Държавен архив – София“, „Държавен архив – Пловдив“, „Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив“, „Национален военноисторически музей – София“, „Национален исторически музей – София“, „Национален литературен музей – София (Къща-музей „Димитър Димов“), „Национален политехнически музей – София“, „Национална филмотека“, „Регионалния етнографски музей – Пловдив“, „Регионален исторически музей – Пловдив“, „Исторически музей – Асеновград“, „Исторически музей – Благоевград“, „Исторически музей – Смолян“, „Исторически музей – Хасково“, „Градска художествена галерия – Пловдив“, „Софийска градска художествена галерия“, уеб платформа „Изгубената България“, Архив на БНТ, Гражданска група „Станимъшка Фотографчийница“, Илюстрация „Бьло море“.

Консултанти: доц. д-р Михаил Груев, гл. ас д-р Борис Стоянов

Куратор е Весела Ножарова, концепция и текст – Зорница Христова, историческо проучване – д-р Станислава Груева, визуална среда – д-р Димитър Воденичаров, дизайн – Калина Димитрова, мултимедийни елементи –  Калин Серапионов.

 18:00 Камерен концерт, посветен на 120 г. от рождението на Панчо Владигеров и 110 г. от рождението на Марин Големинов
Стария град, Балабанова къща
ул. „Константин Стоилов“ № 57

Програма:

П. Владигеров – Н. Стойков „Шопски танци в памет на Владигеров”

Солисти: проф. Ал. Спиров – цигулка и проф. Ромео Смилков  – пиано

М. Големинов: „Медитация”  и „Танц за четири ръце” – транскрипция Н. Стойков

Солисти: Велислава Стоянова и Евридика Вълчева – пиано

Ф. Лист: „Химн на Св. св. Кирил и Методий”

Солист: проф. д-р Ромео Смилков – пиано

Н. Стойков: „Концертино за гайда и пиано”

Солисти: д-р Надя Петрова  – пиано, д-р Иван Георгиев – гайда

Ф. Кутев: „Лале ли си, зюмбюл ли си”

Н. Стойков: „Хумореска”

Изпълнява: Хор „Тримонциум”, диригент  Ваня Атанасова

18:00 „Преоткриване на наследството“ – Фото изложба
Регионален етнографски музей
ул. „Д-р Стоян Чомаков“ № 2

Европейската година на културното наследство под наслов „Където миналото среща бъдещето“ – 2018, приканва към опознаване на наследствата и тяхното споделяне, съпреживяване и предаване на следващи поколения.

Фотографската изложба „Преоткриване на наследства“ предлага нов поглед към традиции, които поддържаме днес, към празници, които пресъздаваме, към културни пейзажи, които съхраняваме. Фотографиите улавят мигове на радост, израз на скрита емоция, празнично ликуване… Опознаваме празника през погледа на участниците, съпреживяваме настроението на момента, улавяме движението в кадъра.

Фотографиите отразяват градски пейзажи, запечатват атмосферата на балканския град, представят шарения свят на улицата. Те ни повеждат из градски улици и дворове на къщи, съпровождат ни в изоставени села, показват ни знаци на завръщането у дома. Изложбата предизвиква към откривателство – да опознаем културните наследства, част от начина ни на живот, да ги видим по нов начин, за да ги съпреживеем и почувстваме със сетивата си.

Фотографската експозиция е съвместна проява на Нов български университет и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – София с любезното съдействие на Регионален етнографски музей – Пловдив.

19:00 „Евридика в подземния свят“
Драматичен театър – Пловдив
ул. „Княз Александър I Батенберг“ № 38, камерна зала

Открита сцена „Ядрото“ в Капана (11, 12 и 13 януари)
ул. „Загреб“ № 14
Откриване: 20:00 часа – Октет Пловдив
21:00 – Brazz Vili DJ

„Занаятите – част от културното наследство“ са част от откриващите събития, по повод „Пловдив – Европейска столица на културата 2019” . „Улица на занаятите”  в дните петък, събота и неделя /11-13.01.19г/ от 11.00ч. до 16.00ч. отваря вратите на своите занаятчийски ателиета, за граждани и гости на град Пловдив. Особено желани и очаквани са децата!