Йоана Иванова

Изложбата „Нагоре от реката” ще бъде открита на 21 април от 18 часа. На следващия ден от 14 часа ще се състои тур с гид, а в неделя отново от 14 часа ще има панелна дискусия, на която посетителите ще могат да се срещнат и поговорят с артистите.

Идеята се е зародила преди повече от година и половина, когато Радослав Нинов, българското участие в „Нагоре от реката”, посещава Центъра за съвременно изкуство и се вдъхновява от пространството. Така започва подготовката на изложба, специално за Банята. Процесът включва дълги разговори, посещения на участниците, измерване на пространството и действия по самата среда, която е много интерактивна и въздействаща и както художниците с тяхната намеса работят върху средата, така и самата среда влияе на тях. Така се създава една съвместна работа със специфични творби за дадено пространство. Не само творбите, а и цялостната концепция са специално за мястото – с близостта на реката до Банята. Радослав е имал голямо желание да работи с колегите си от Лондон и е търсел точното място. Идеята това място да е Баня „Старинна” идва някак интуитивно. Изложбата включва много различни творби – от видео и звукова инсталация до скулптора и живопис. Всеки автор постепенно идва да види пространството и да се вдъхнови от него. Те разглеждат също историята на мястото и всичко това създава изложбата.

Интересното е, че младите автори използват нов модел на финансиране – crowdfunding. Това представлява платформа, където всеки може да се обърне към обществото и да представи идеята си, най-често става чрез кратко видео. След това всеки може да дари колкото желае за каузата и като благодарност да получи нещо. Предимство е, че всичко е много прозрачно и се дава ясен отчет къде точно отиват парите.

Този модел на финансиране все още не е много познат у нас, а е ефективен и би трябвало да започне да функционира и то в контекста на Пловдив - Европейска столица на културата 2019, където се казва, че не се влагат достатъчно средства, но не се и прави нищо по въпроса. Организаторите припомниха още, че в България има голям проблем с финансирането на културни събития, а възможности не липсват. Според тях програмата на правителството отново е лишена от реални действия в областта на културата, а това демотивира творците. А подкрепата и солидарността на обществото е много важна в случая.

Артистите успяват да погледнат на пространството по един нов начин и да допринесат към историята му. Те се събират и организират работата си в това уникално място, за да покажат усещането си към него. В изложбата се чувства интеракцията между пространство и артист, както и между новото и старото, защото творците се обръщат към старото и го извличат чрез материалността на дадения предмет или текстура.

Изложбата включва голяма разновидност от необичайни медии – от текстил до фотография, живопис, скулптура, а творците работят със самите размери на пространството. По същия начин някои от артистите работят с миризмата, със самия звук на пространството. Например инсталацията на Лиъм Хюз има и звук, и мирис, и светлина, допълнени от една голяма текстилна скулптура. Авторът някак си пренася тези сетива, чисто лични, в едно цяло изживяване. Тази творба е започната в Лондон, където той работи и живее, но тъй като е специфична към самото пространство, е довършена в Пловдив. Лиъм сподели, че инсталацията му е един разказ, който извиква потенциални ситуации и едновременно се подчертава историята на пространството - фактът че това е била функционираща баня. Не е история, която има начало и край, и някаква тематика, а е по-скоро отворена.

Интересна е също една от творбите на Емили Пейръ Смит – Послепис Изолиран окулус. Това е колона, която по един много интересен начин улавя светлината като в капан в един фокусиран кръг. Пространството е филтрирано с PVC ленти и дава възможност за по-интимна връзка, тъй като има място за двама човека. Тази творба може да е различна всеки ден, защото е дълбоко свързана с времето, което влияе на начина по който тя е активна, със светлината и дори с температурата.

Поредната арт инсталация се появи ненадейно в квартала

Чуждестранен шофьор заряза колата си в пешеходна зона

Паулина Гегова

С настъпването на пролетта цветята са на почит. И макар че в последните дни, метеорологичните условия се опитват да избутат пролетта и да позволят на зимата да напомни за себе си, квартал Капана не се отказва от слънчевите лъчи и усещането за нов живот.

След като не една или две арт инсталации се появиха по сградите на творческата зона, след като и цветя на кокили обиколиха улиците, е време и за нещо също толкова постоянно. А именно пътен знак, трансформиран във формата на цвете.

На снимката ясно се вижда как пилонът на знака, означаваш Влизането забранено е обвит с ликра, символизирайки стрък на тъкмо цъфнало цвете. Инициативата е част от проекта Лица/Faces/Caras, с който ви запознахме по-рано. Пътният знак се намира на "Широкото" в Капана и вдъхва положителни емоции на хората, които минават покрай него.

В същото време наши читатели ни алармираха за лъскав автомобил с норвежки номер, който спокойно е паркиран в пешеходната зона над писоарите на ул. „Железарска“.

Случайното съчетаване на двете явления едновременно е повече от куриозно, че и чак иронично. Докато пловдивчани украсяват пътни знаци, правейки ги още по-видими, чужденци смятат, че могат да заобикалят законите! Нищо ново под слънцето! Това не е инцидентен случай. Много пъти сме ставали свидетели на неправилно паркиране или навлизане на пътни превозни средства в забранените зони, резервати, тепета и изобщо навсякъде, където именно такива знаци поставят ограничителните мерки. Може пък норвежкият ни гост просто да е объркал стълба с истинско цвете.

Тя е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив

Само дебелите дувари устояват на бюрокрацията и огъня

Хамамът, наречен на едноименния квартал, през вековете бил „турски“ и „еврейски“   

Таня Грозданова

Собствениците на историческия паметник на културата от местно значение – турската баня Орта мезар, вече 12 години не могат да осъществят идеята за нейната реставрация и превръщането й в галерия със сцена и кафене. Проектът е бил предвиден още със закупуването на архитектурния паметник, който миналата година през февруари изгоря в опустошителни пламъци. Повече от година след огненото бедствие ремонтът все още не може да започне заради бюрократични пречки.

Не стигат те, ами изведнъж ни в клин, ни в ръкав зам.- кметът по строителство Димитър Кацарски хвърли бомбата, че положението на банята „е доста сложно да се отговори на въпроса докъде е стигнал проекта за реставрация“, попитан от репортер на Под тепето. Помолен за подробности Кацарски уточни, че Общината извършвала проверка какво точно влиза в договора за приватизация, тъй като било имало постановление земята да остане общинска. В същото време зам.-кметът отрече да има дела в съда за обекта.

Под тепето потърси за коментар настоящият собственик на сградата – хотелиера Радослав Бозуков. Към днешна дата, освен проблемите със съгласуването на проекта за реставрация, той е принуден да доказва и правата си върху земята по съдебен ред, защото от Община Пловдив отказали да издадат необходимата скица. Бозуков и съдружникът му са предявили иск в първоинстанционен съд, за да може магистратите да потвърдят собствеността им. „От тук насетне със съдружникът ми ще контактуваме с всички институции само в писмен вид и чрез българския съд“, отсече Бозуков.   

Май пловдивчани ще станат свидетели за пореден път на стоицизма на вековни културни наследства срещу бурите на времето, които могат да бъдат унищожени само и единствено от буквояди и властимащи. Животът го доказва.

Метаморфозите на историята сменят името на една емблематична древна сграда няколко пъти за близо пет века. Стопаните й през годините успяват да я опазят кой както може. Днес обаче, когато съвременния свят разполага с технологии и възможности, за каквито създателите на този паметник не са и подозирали, той стои полуразрушен и зависи от волята на чиновници…

Името си, опожарената постройка, приема от махалата в която е била издигната по времето на Османското нашествие по нашите земи. Хамамът „Орта мезар“ е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век. Банята е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив. Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище.  По стечение на обстоятелствата хамамът днес е загробен в нищото повече от година след пожара.

Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал  целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.

Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –а лично цар Борис III подписал указ за събарянето й. Това за щастие не се случва. 

При предишният строй тя се нарича „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците й избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години. Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея и Орта мезар остава като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.

В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели. И така до 2005-а година, когато сградата е приватизирана като част от активите на общинската фирма „Бига”. Тогава двама ортаци купуват дружеството, което се намира в дълбока финансова криза, заедно с всичките му активи и пасиви.  Орта мезар е малка част от сделката, която фирма „Си Би ЕС” осъществява. Купуват „Бига“ за 500 хил. лева със  задължения от 450 хил. натрупани до тогава.

През годините новите собственици на банята - пловдивски бизнесмени Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов много пъти ще повторят, че от самото начало са били наясно за факта, че купуват и паметник на културата.  Ще повторят и декларацията си за това да реставрират сградата по надлежния законов ред.

До момента освен думите им има и много извършени действия. Бавно със скоростта на охлюв, години наред… За да стигнат до момента, в който днес заявяват, че ще общуват с институциите на общинско и държавно ниво само писмено и чрез съда!      

Вековната постройка, устояла на превратностите на балканската история е застрашена от  срутване година след пожара, от стените пада мазилка, а обезопасителните ленти, които собствениците поставят постоянно биват късани.  

 „Твърдото ни намерение е да възстановим сградата, но вече четвърти месец чакаме отговор от НИНКН за преработения проект, който внесохме. Срокът за отговор изтече на 15 януари 2017-а година. Ако продължават в този дух, банята ще падне”, заяви Радослав Бозуков.

До ден днешен от Института ни вест ни кост! Пълно мълчание! Там дори никой не  вдига телефони! Опитайте да се обадите на техен телефон и вижте дали някой ще го вдигне, апелира бизнесменът.

В деня та пожара директорът на Историческия музей в Пловдив заяви, че Орта мезар  трябва да бъде съхранена, защото от многото турски бани в Пловдив сега имаме  останките на тази и Чифте баня, която също не е в цветущо положение. Това е част от историческото наследство.

Майстори на мозайки от 4 Балкански страни показват творбите си в Пловдив

Неизменна част от всяка страна се оказаха женският образи фолклорни елементи

Стефка Георгиева

Мозайките датират от хилядолетия. Тяхната история се корени назад във вековете, дори преди Христа, но „гласовете“ на майсторите в съвремието се чуха гръмко миналата вечер във фоайето на Общински съвет Пловдив. 

Почти 40 души взеха участие в общата изложба на мозайки „Балкански мостове“, които не просто впечатлиха, а оставиха публиката без дъх. Майсторите на изящното изкуство от четири страни се събраха под общ покрив, за да покажат, че мозайките са живи и до днес. България, Македония, Сърбия и Черна Гора ясно показаха приликите и разликите в хилядолетното изкуство. Фината ръка на авторите на творбите се откроява ясно във всяка една от тях. Фини камъчета, малко по-големи от песъчинки, обрисуваха красиви лица, пейзажи, натюрморти и фолклорни плетеници. Колкото повече се вглеждат в тях посетителите, откриват все нови и нови фрагменти, в които можете да забележите ползването на естествени полускъпоценни камъни като унакит, кварц, тигрово око и големи парчета халцедон и ахат.

Цялото фоайе на Общинския съвет се препълни с гости, разхождащи се с любопитни погледи. Всяко едно от произведенията на изкуството привличаше хора сякаш с магнитна сила. Посетителите се колебаеха кое да разгледат първо – окачените по стените пана или скулптурите, които се изпречваха на сами пътя им. 

Разнообразието в изложбата е огромно и смело можем да заявим, че пловдивската публика скоро не е виждала такова. Експонатите варират от семпли, изработени в близки цветове, до рубинено червени, чиито цвят ще забележите още с влизането си в залата. 

Изключително впечатление направи скулптурата на Крум Шаранов, фино изобразявайки лицето на кукер с маска. В нишката на фолклора на всяка една от нациите, гостуващи в Пловдив, кукерът добре кореспондираше с македонската шевица и традиционната бяла забрадка, характера за районите около Косово. 

Друга линия, която обединяваше мозайките от четири балкански държави, бяха портретите на жени, пречупени и изобразени през лицето на авторите. В някои от тях се усещаше нежност и покорство, в други – лукавост и сила, но женските образи бяха едни от онези експонати, които най-много впечатлиха посетителите.

Ако не сте успели да посетите изложбата, можете да го направите до 5 май във фоайето на Общинския съвет.