Пловдивски ученици почитат паметта на Васил Левски

Йоана Иванова, стажант

С изложба, литературно четене и концерт ученици от пловдивските училища почетоха паметта на Васил Левски. Събитията са част от тържественото отчитане на конкурса на тема „Левски и моето време”, организиран от Общински комитет „Васил Левски” гр. Пловдив , "Народните будители и Аз" – проект на Ротари, Зонта и Община Пловдив, по случай 180 години от рождението на Апостола.

Доц. Кирчо Атанасов, съосновател на Ротари клуб „Пловдив-Пълдин”, сподели пред Под тепето, че в конкурса децата са можели да участват с рисунка или литературна творба. Художествения си талант са показали 50 ученици от Пловдивска и Пазарджишка област, а петима от тях са били наградени – едно първо, две втори и две трети места. Всички останали са получили грамота за участие и книга. Ученическите творби бяха изложени в голямото фоайе на Дом на културата „Борис Христов”. Сред тях преобладаваха портретите на Апостола, но имаше също изображения на сцени от исторически събития и огромен макет на тефтерчето на Дякона.

В литературната част на конкурса учениците са можели да участват с разказ, есе, стихотворение, рецитация или мултимедийна презентация. Участниците са били общо 38 и за всяка една от категориите са се връчили по три награди. Всички участници и в тази част са получили грамота и книга, а наградените творби бяха представени на литературно четене в Дома на културата.

Доц. Кирчо Атанасов добави, че това е всъщност втори етап от конкурса. Първият етап се е състоял през февруари по повод годишнината от обесването на Апостола. Учениците са можели да участват и в двата конкурса и някои дори са спечелили два пъти.

Събитието ще завърши с Общоградско тържествено събрание концерт в чест на 141 години от Априлска епопея. То ще бъде открито със слово от доц. д-р Тодор Радев  от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Водещ и рецитатор ще бъде Христо Христов, а за тържествената програма ще се погрижат състави от Общински детски комплекс Пловдив и СУ „Любен Каравелов”.

Организаторите са предвидили и Кръгла маса по повод рождението на Васил Левски, която ще се състои на 14 юли. Очаквайте повече подробности за нея в Под тепето.

Занаятчии пивовари и любители на крафт пивото се събират на едно място, в градска среда

Мащабно бирено събитие ще разпени Пловдив през месец май - „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“. Фестивалът ще събере на едно място българските занаятчии пивовари и любителите на крафт пивото, което набира все по-голяма популярност в цялата страна през последните няколко години. Фестивалът ще се състои на 20 и 21 май 2017 година в занаятчийския квартал Капана.

„ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ ще посрещне под тепетата най-добрите крафт пивовари в страната, които ще презентират богатство от вкусове. Амбициите на организаторите са да превърнат „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ в най-големия фестивал на крафт бирата в градска среда. Целта е събитието да стане ежегодно и да се развива във времето. 

Посетителите на „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ ще могат да посетят 3 обособени зони. В първата от тях, гостите ще могат да се срещнат със собствениците на микропивоварни, които се родиха и развиват собствен бизнес през последните няколко години. Във втората зона ще са разположени т. нар. джипси пивовари – любители и професионалисти, които произвеждат бира в лимитирани количества в чужди пивоварни, а третата зона е специално за всички търговци, които популяризират занаятчийското пиво не само в Пловдив, но и в страната – специализираните магазини за необикновената и различна бира.

Ще можете да опитате и специално създадени за събитието коктейли с крафт пиво, а цялата тази хмелова прелест ще се проведе под открито небе.

Очаквайте още подробности за най-биреното събитие, събиращо крафт пивоварите на едно място, „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ в официалната страница на фестивала във фейсбук. Заповядайте в Капана на бирата!

„ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ е част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2017 година.

Следете отблизо информация за събитието тук:

https://www.facebook.com/dvetribiri/

https://www.facebook.com/events/154091411792303/

Еманюел Паю и Марио Кароли откриват VIII Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”

Спектакълът ще се състои в Дома на културата „Борис Христов” на 10 май

Соло флейтистът на прочутата Берлинска филхармония Еманюел Паю, наричан още „Кралят на флейтата” и “Флейтист Номер 1 в света” и блестящият италиански флейтист Марио Кароли откриват VIII Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” на 10 май в ГДК „Борис Христов” - Пловдив! Партньор на знаменитите музиканти ще бъде елитният камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров.

Флейтите на Еманюел Паю и Марио Кароли са едни от най-качествените музикални инструменти в света, изработени от благородните метали злато и платина. Възможността да бъде чут техния красив глас в рамките на един концерт е изключителна рядкост и голяма привилегия за публиката! 

Когато е само на 4 годинки, Еманюел Паю чува за първи път гласа на флейтата - синът на съседите му свири концерта за флейта в сол мажор от Моцарт. Казва на родителите си, че иска да стане флейтист и да изсвири точно тази музика! На 15-годишна възраст Еманюел Паю печели Първа награда от Националния конкурс на Белгия и изпълнява мечтаното произведение като солист на Белгийския Национален оркестър. Днес той е признат за един от най-добрите изпълнители в света именно на този концерт! 

Еманюел Паю с право е считан за един от най-великите флейтисти на нашето време. На 22-годишна възраст той става най-младия оркестрант в Берлинска филхармония, чийто диригент по това време е Клаудио Абадо. Солата му в Берлинска филхармония са еталон за подражание и недостижим връх в оркестровото майсторство. Сред тях безспорни шедьоври са „Дафнис и Хлое” – Равел, „Следобедът на един фавн” – Дебюси, Антракт от Кармен – Бизе, симфониите от Брамс и много други!  

Еманюел Паю изнася повече от 160 концерта годишно. Свири под палката на легендарните диригенти на съвремието – Абадо, Баренбойм, Булез, Фишер, Гергиев, Маазел, Перман, Ратъл, Разтропович. Като камерен изпълнител си партнира с едни от най-големите музиканти на нашето време - Eric Le Sage, Alessio Bax, Yefim Bronfman, Helene Grimaud, Stephen Kovacevich и много други. Един от прочутите камерни състави, в които Еманюел Паю участва е  “Les Vents Francais” заедно с именитите изпълнители на духови инструменти  Francois Leleux, Paul Meyer, Gilbert Audin и Radovan Vlatkovic През 1993 г. той става съосновател на Летния музикален фестивал в Salon de Provence, Франция, заедно с Eric le Sage и Paul Mayer. 

Той има извънредно широко амплоа - дебютира и в джаз-музиката, вдъхновен от запознанството си с джазмена Jacky Terrasson. През 1996 г. подписва ексклузивен договор с компанията EMI Classics, което му спечелва славата на единствения  флейтист в света, получил солистичен договор с топзвукозаписна фирма. EMI Classics издава над 25  диска с негови изпълнения, всеки от които е съпроводен с награди и блестящи отзиви в пресата.

Марио Кароли е  един от предпочитаните интерпретатори на някои от най-видните композитори на нашето време. Фигурата му е напълно различна от тази на всички други солисти, той е уникален и винаги изненадващ  със своя нов и свеж  подход в интерпретацията,  притежава невероятна виртуозност и харизма.  Марио Кароли редовно участва в най-престижните фестивали в цял свят, изнася концерти, под палката на световноизвестни диригенти, в прочутите зали на Берлинска филхармония, на филхармонията в Кьолн, Концертгебау (Амстердам),  Wiener Konzerthaus, Роял Фестивал Хол (Лондон),  Сантори Хол  (Токио),  Линкълн център (Ню Йорк), Ла Скала ( Милано), Двореца на изящните изкуства (Брюксел), Театър Шатле (Париж). Той преподава флейта в Academie Superieure de Musique в Страсбург, като  наред с това е и професор по флейта и във Висшето музикално училище в Freiburg, една от най-престижните позиции в областта на флейтовата педагогика в света.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” е част от културния календар на Пловдив и се осъществява с любезната подкрепа на фондация „Америка за България”, фондация „Музикартисимо”, Община „Пловдив”, Общински институт „Старинен Пловдив”, Министерство на културата и други. 

Билети за концерта – онлайн в мрежата на Ивентим.бг, Билетен център пред Общината, Мюзик център - ул. „Отец Паисий” 3.

Аладжа джамия била една от най-впечатляващите сгради в Пловдив

Пространството пред Община Пловдив се оформя като площад чак през 1960-те

Теодор Караколев

Площадът на Копчетата, пред Общината, пред Бингото, до хотел Молле, пред Аристократа или Атласа… Едно от най-живите места в Пловдив има много имена, а може би е най-малко известен с официалното си – площад „Стефан Стамболов“. И това пространство, заключено между улиците „Батенберг“, „Гурко“, Патриарх Евтимий“ и „Лавеле“, пази многовековна и богата история. И можем да я проследим назад чак до римско време.

От Римските терми до Аладжа джамия

През 30-те години под днешното бинго „Балкан“ са открити останките на античните Римски терми. Тези бани на Филипипол са най-старата сграда, за която имаме сведения в района на площад „Стефан Стамболов“. Всъщност археолозите са открили две постройки, изградени една върху друга – по-старата е построена през I или II век, и вероятно, след като е разрушена е построена нова през IV век. Термите са имали студени и топли помещения и впечатляващи мозайки – както по пода, така и по стените. Те са се намирали в живия център на града – както можем да видим и днес, Форумът е на броени метри от там.

През Средновековието структурата на града се променя. Как и доколко се използва тази част на града не е много сигурно, макар че при разкопките на Форума и най-вече на Голямата базилика, която също е съвсем близо, се откриват следи от живот през Средните векове. Със сигурност обаче тази част на града е жива и активна през Османския период – макар и не съвсем в центъра на Филибе, както в римския Филипопол.

Най-впечатляващата постройка е била т.нар. Аладжа джамия (в превод „шарената джамия“). Тя е заемала приблизително пространството на днешния фонтан големите чинари към ул. „Александър Батенберг“. Вероятно е построена през XV век, след което търпи и преуостройства. Не е била голяма, но отвътре е била изключително интересна – цялата е била облицована с многоцветни плочки, типични за османската архитектура (откъдето идва и името ѝ). За съжаление джамията е съборена през 20-те години. За личащите ѝ останки пише историкът Васил Пеев през 40-те години, а на снимки чак до края на 50-а можем да забележим масивните ѝ основи. Пространството е разчистено чак в началото на 60-тте.

Кварталът на хотелите

Дали е случайно или не – не знаем, но след Освобождението, това пространство – все още обикновен квартал, а не площад – се оформя като квартал с множество хотели. Първоначално се появил хотел „Търговски“, който приютил и няколко от първите пловдивски фотографски ателиета (сградата диагонално от днешното бинго „Балкан“). Двадесетина години по-късно, през 1908 година отворил врати хотел „Молле“. Сградата, издигната по проект на италианския архитект Мариано Пернигони (построил и преустрояваната в момента сграда на Централна жп-гара), е известна, като излючително модерна за времето си и първата с асансьор в Пловдив. В тези години в общи линии се оформя целият ансамбъл от страната на „Княз Александър Батенберг“.

През 1912 година започва строителството на днешната сграда на Община Пловдив. Първоначално тя е проектирана за Областно управление. Проектът се осъществява след спечелен и изпълнен конкурс (107 години са изминали от тогава) от архитект Никола Нешов. Втори в конкурса остава един от най-впечатляващите български архитекти – Антон Торньов (проектирал софийската църква „Света Параскева“). Сградата не е построена според цялостния си план – всъщност тя е трябвало да стига до Главната, но това крило на сградата не е реализирано. Много по-късно е реализирана свободностоящата сграда вдясно от общината. Тя е една от най-красивите постройки на арх. Боян Чинков и е издигната в средата на 30-те за д-р Крушев. Известно време там е настанена общинска администрация, а днес на партерния етаж има галерия.

Също преди Балканските войни започва да се оформя и обликът на площада откъм ул. Лавеле. Първа се строи сградата на ъгъла на Лавеле и Найден Геров. В архивите се пази първоначален проект от 1910 година от арх. Емануил Лупос, който също не е изцяло по плана в чертежите. Тази сграда също е построена за хотел на фамилията Протохристови – хотел „Палас“. Съществува и проект за съседната сграда в посока Цар Симеоновата градина от архитектурното дуо Стойков-Градинаров от 1923-а година, който също не съвпада напълно с реализираната сграда. Една от най-красивите, но и най-подценявани сгради е последната построена от тази страна на площад „Стамболов“ – къщата на Елена Самооглу и Клеоники Протохристова. Проектът е от 1936 година и отново от Стойко Стойков и Борис Градинаров, но в съвсем различен от типичния им стил. Сградата и до днес е перфектно опазена от собствениците си и е излкючителен образец на модерната архитектура от 30-те години.

По-късно се оформя облика на последната, северна „страна“ на площада. Първата постройка е издигната през 1922 година – сградата на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Найден Геров“, която в момента се ремонтира. Отново архитекти са Стойков-Градинаров. Любопитна е историята на следващата построена сграда – хотел „Астория“, започнат през 1923 година. Проектант е малко известният хасковски инженер Зафир Георгиев, който строи върху собствен семеен терен. Въпреки, че не е от популярните архитекти, сградата, в която днес е заведението „Рафи“, е оригинална и много привлекателна. Сградата се строи дълги години, като до средата на 30-те има спорове с общинската администрация относно нейното състояние и собственост. Известно време след започване на строежа инженер Зафир Георгиев и неговата съпруга Мара Георгиева се развеждат, като сградата в крайна сметка остава на съпругата.

В края на 30-те години се строи и днешното бинго – оригинално кино „Балкан“. Елегантната постройка е много интересна, с огромна тераса на последния етаж, която тераса обаче през социализма е затворена и надстроена. Архитект е софиянецът Константин Панайотов.

Построяването на площада

През цялото това време площад все още няма. Зоната, затворена от четирите улици – Главната, „Патриарх Евтимий“, „Емил де Лавеле“ и „Гурко“ е застроена с ниски посторойки, в които има различни търговкси площи – пазар и други. Една от сградите е била и кино-театър, някои от къщите са били недостроени, личели са и останките от съборената в началото на 20 век Аладжа джамия. Чак през 60-те години кварталът е разчистен и окончателно се оформя днешният площад с фонтана с пеликаните, с градинката и пешеходното пространство.

За първи път ще се реализират и продукции от световната сцена

Очакват ни две оперни премиери

Паулина Гегова

Наближава един от най-очакваните летни фестивали в сферата на изкуството – Opera Open 2017. Фестивалът се състои за четвърта година, като се наблюдава огромен ръст на зрителски интерес. Ако през първото издание публиката е възлизала на 8000 посетители, то през 2016-та те минаха 23 000.

Тази година програмата на Opera Open е също толкова впечатляваща. Залага се на няколко вече доказали се заглавия от миналите издания, както и на нови постановки. Ще се реализират и международни продукции от световната сцена с над 150 гостуващи артисти. Първата такава продукция е „Силата на съдбата“ с режисьор, художник и хореограф Стефано Пода. Постановката е на Театро Реджо ди Парма, който е вторият по големина театър в Италия, след Ла Скала. „Силата на съдбата“ е част от Верди фестивал, а диригент ще е музикалният директор на Опера Пловдив Диан Чобанов.

Стефано Пода посещава града ни за първи път и вече е очарован от красотата му. Той призна, че преживяването да си на Античния театър е особено и трудно за обяснение. Според него Opera Open е началото на нов път на развитие и растеж на амфитеатъра. Постановката ще се играе на 15-ти юли.

Другата новаторска брънка във фестивала са два клавирни концерта, представени от топ пианистката Пламена Мангова, която се завръща в родината, за да покаже произведения на Гершуин и Григ.

Самото начало на оперните събития ще се постави на 10-ти юни с концерт-спектакъл „Орфей и Паганини“, със специалното участие на Марио Хосен и италианското сопрано Никол Брандолино. За концерта ще бъде транспортиран специален кристален орган, изобретен през 1975 г. и ще е първият такъв инструмент, който не само пловдивчани, но и цялата нация ще види.

За първи път ще можем да се насладим и на камерен спектакъл, озаглавен „Звукът на Страдивариус“ , изпълнен от холандски оркестър, който ще свири на 12 безценни инструмента от епохата на Страдивариус.

Една от най-интересните копродукции, несъмнено ще е „Дон Кихот“, проект на Опера Пловдив и Македонска опера и балет.

Любителите на жанра мюзикъл ще могат да се насладят на световното заглавие на Боб Фос, Фред Еб и Джон Кандър – „Чикаго“, който е умело съчетан между творците на Опера Пловдив и Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.

По традиция фестивалът завършва с операта „Аида“ на 29-ти юли, където публиката ще се срещне с дългогодишната солистка на Виенската щатсопера Надя Кръстева.

Тази година финансовата подкрепа на фестивала идва от Фондация „2019“, която гарантира значимостта на оперното изкуство в платформата Европейска столица на културата.

Викат го в Бюрото по труда във ФРГ

Вижте кой влезе в ролята на машина на времето

50-годишен мъж от Пловдив получи писмо пуснато преди 36 години

Йоана Иванова, стажант

Таня Кънева

Магазините за дрехи втора употреба са изключително популярни у нас. Те предлагат огромно разнообразие от стоки на достъпни цени, сред които често се крият истински съкровища.

Оказва се, че понякога дрехата е повече от находка. Случва се тя да дойде при нас с цяла история. Това разбира пловдивчанинът Петър Гаджев, който си пазарува в подобен магазин и си харесва пардесю.

Мъжът разглежда дрехата и вижда, че е много добре запазена, дори е със зашити джобове. Пробва я, тя му става и е готов да я закупи. Забелязва обаче, че пардесюто има вътрешен джоб, който се закопчава с цип. Решава да пробва дали ципът работи и така открива писмо в джоба на връхната дреха. Озадачен човекът разглежда писмото и вижда, че то е на немски. Не владее езика, но е любопитен  да разбере на какво е попаднал. Петър потърси Под тепето, за да сподели любопитната история.

Първото нещо, което се забелязва е, че писмото е с дата 17.02.1981 г. Самият факт, че е запазено повече от тридесет години и пристигнало в България от Германия е невероятен, вълнува се той. Приема го като пътуване във времето и пространството. 

Оказва се, че става въпрос за призовка от немския еквивалент на Агенция по заетостта в град Оберхаузен, намиращ се на 35 километра от Дюселдорф между Дуисбург и Есен, във Федерална провинция Северен Рейн - Вестфалия. Получател е Herr  Йоханес  Зонабенд, който трябва да се яви в службата на 25-ти март 1981 г. в 9:45 часа в стая 407.

На гърба на бланката се уточнява, че е нужно личното присъствие на всяка от засегнатите страни и че неявяването по неуважителни причини ще бъде санкционирано, както и че господинът няма право да иска от службата възстановяване на пътните разходи.  

Хартията е изключително добре запазена, дебела и качествена, времето по никакъв начин не й се е отразило. Върху сивия плик личат червените печати на Deuche Bundespost.

Невероятната история с писмото пътувало 36 години е като машина на времето. Тогава службата по заетостта в града на територията на бившата Федерална република германия се е намирала на ул. Gertichstra?e 4. На актуалната карта на този град днес улица с това име е пълна с красиви семейни къщи. Сграда на въпросното бюро сега се води на адрес Friedrich-List-Stra?e 18. Така, че Петър може да отиде на гости на някое семейство в град Оберхаузен, чието население е от 212 945 жители.

Herr Йоханес Зонабенд чието над 30-годишно ново пардесю се продава в магазин втора ръка в Пловдив, е живял на улица Tackstra?e 32. Там все още има къща.