Над 10 години продължи реставрацията на къща „Клианти“ в Стария град до откриването ѝ като музей преди малко повече от 3 месеца. От тогава тя вече е събрала стотици възхитителни реакции от посетилите я туристи и множество положителни послания в книгата за отзиви. Никой не си тръгва безразличен - а идват туристи от всички континенти, но и от самия Пловдив, които са чакали дълги години откриването на музея.

Обиколката за туристите започва от долния етаж, в който посетителите могат да видят детайл от предполагаем много по-голям пейзаж, който може би е обикалял като фриз всички стени. В стаята има запазено и красиво пано с букет цветя. На долния етаж посетителите могат да се запознаят накратко с историята на къщата и нейната реставрация с мултимедийна презентация на голям телевизор.

Истинските бижута обаче са на горния етаж. Най-голямата зала впечатлява с обилното си осветление. Макар и с изложение север-североизток, с множеството огромни прозорци, тя е обляна в светлина. Особено интересен е и таванът на едното странично помещение в централната зала. Едно от най-грабващите неща обаче е полуетажът. Това е помещение под цялото пространство на две от стаите на втория етаж, високо метър и петдесет. Възможно е то да е служило като склад, а има хипотеза и също, че е използвано за скривалище.

Къщата всъщност е една от най-старите все още запазени жилищни сгради в Пловдив от периода на Възраждането. Макар и преустроявана много пъти, нейното сигурно начало е в средата на 18 век. Няколко изследователи са проучвали къщата през годините и има редица установени факти. Къщата е претърпяла различни промени, била е разширявана, но и смалявана. Със сигурност по-голямата част от стенописите са създадени през 1817 година – както е записано от самия художник или майстор-декоратор върху пейзажите от Истанбул и Виена.

Стаята с градските пейзажи е едно от двете помещения, които са най-впечатляващи за гостите на Клианти. В нея е запазена изключително качествената стенопис на голямата алафранга. От двете страни пък има две ниши – едната, оригинална, с мраморен плот, е напълно запазена, а другата е нейно симетрично отражение. Стенописите имитират мраморни стени, а декорацията нагоре се превръща отново в цветя. Дървеният таван също е изработен ювелирно. 

Интересна част от историята на къщата и на стаята с двата пейзажа е изрязването на един от еркерите на югоизток. В началото на миналия век се взема решение съседната улица да бъде разширена по градоустройствени причини. Затова и еркерът се маха, а къщата и стаята се смаляват. Части от декорацията обаче се запазват по интересен начин – една от дъските,  с изрисувани цветя, които сега са представени обратно на стената на този еркер, е била използвана за ремонт на подовата настилка. 

Всъщност през годините след Освобождението в къщата се настаняват по-бедни семейства, имигранти от Армения, които нямат достатъчно възможности да се грижат за културната ценност. Къщата е разделяна на по-малки стаи, а поддръжката за прекрасните стенописи изобщо не е била приоритет. Съдбата на къщата не се подобрява нито през социализма, нито в годините след 10 ноември. Чак през 2005 година къща Клианти получава финансиране от Япония, с което започва нейното възстановяване. С уменията си се включват най-добрите реставратори, които по невероятен начин вдъхват нов живот на къщата, съблюдавайки изискванията за съответствия с автентичния първообраз. 

Сериозна реставрация е претърпяла и другата от двете стаи на втория етаж. В т.нар. „зелена стая“ туристите се наслаждават на интересен пейзаж с къща на фона на хълмист пейзаж. Според някои това е първообразът на къща „Клианти“ към периода на изграждането й, а според други – това е италиански пейзаж в близост до вулкан. Освен този пейзаж художникът е украсил стаята с флорални детайли,  изпълнени с много финес и лекота.

Най-впечатляващ в стаята обаче е таванът. Той е уникален със своите 12 стъклени декоративни елемента с форма на ромб, както и с майсторската си полихромна украса. В друга възрожденска къща е изработено копие на този таван.

Любопитно е, че под въпрос е дали изобщо името, с което къщата е известна – „Клианти“ има общо с Георгиос Клеантис. Според някои изследователи в къщата не е живял Георги Кашидоглу (по прякор – Клианти), а Ставри Бегликчията, както споменава в своя „Паметник на пловдивското население“ възрожденецът Константин Моравенов през 1869 година. Повече от половин век по-късно Никола Алваджиев свързва къщата с името „Клианти“, без да аргументира това твърдение с исторически документи. Името обаче остава.

Без значение дали къщата има общо с Клианти, Ставри Бегликчията или и двамата, тя без съмнение е една от най-красивите възрожденски къщи в България. Дори и след скорошното ѝ прераждане, тя привлича и впечатлява стотици туристи. Едва четири месеца изминаха от откриването на къща Клианти, а тя събра значителен брой посещения и породи сериозен посетителски интерес. Заедно със съседните си къща „Ламартин“, Жълтото училище, в което също започна реставрация, както и прекрасната църква „Свети Димитър“, къща Клианти формира привлекателен туристически ареал в сърцето на Стария град и засилва интереса към историческия Пловдив. Безспорно обаче тя е сред самостоятелните перли на архитектурния резерват и ще генерира трайни спомени у посетителите от близо и далеч.

Цигулките трябва да пътуват в самолетите без струни. Това изглежда е новата политика на някои от авиокомпаниите, научи по трудния начин талантливата лютиерка Евелина Бодукова-Марино. Заедно със Христо Маринов, тя е една от най-известните производители на струнни инструменти в Италия. При един от полетите си до България обаче става жертва на неприятна случка.

"Това е състоянието в което излезе цигулката ни след контролите за сигурност на Летище Пловдив (Крумово), България на път за Бергамо, Италия към дата 5 октомври с полет на Ryanair. Бяхме принудени от служителите по сигурността да свалим струните на цигулката, за да не бъдат конфискувани и изхвърлени, и да ги оставим на родителите ни които ни изпращаха на летището. Струните били считани за “режещи предмети” и затова потенциално опасни", това разказа Ева Бодукова-Марино. 

"Очакваме Министерство на Вътрешните работи да вземе отношение и съответни мерки по този и много подобни случаи все на Летище Пловдив при подаденият вече от нас сигнал. До тогава Цигулари, Виолисти, Виолончелсти, Китаристи и т.н.... един приятелски и лютиерски съвет, имайте едно на ум и ако можете избягвайте това летище до момента в който служителите по сигурността не покажат по цивилизовано отношение към струнните музикални инструменти", пише тя в своя фейсбук профил.

Семейството е от Асеновград, но работят в Италия, където са изключително популярни и ценени сред интересуващите се от струнни музикални инструменти. "Под Тепето" разказа преди време тяхната впечатляваща история, която може да си припомните от статията по-долу.

Делегацията, която ще презентира римското мозаечно наследство на Филипопол, се отправя към Париж

Пловдив ще почука на вратата на ЮНЕСКО след броени дни. Цяла делегация се отправя към френската столица, за да презентира Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол за вписване в индикативната листа за паметниците на световното културно наследство. Групата води лично министърът на културата Боил Банов. В делегацията са още кметът Иван Тотев, заместникът му Александър Държиков, представители на Фондация „Америка за България”, която финансира проектът по разкриването и експонирането на Епископската базилика, както и българският посланик в Париж Ангел Чолаков. 

Представянето на Мозаечното наследство на Филипопол е в две фази, като във втората ще се включат експертите, работили по реставрацията на уникалните мозайки в Голямата базилика.

Дигиталният гид Lost in Plovdiv ни отвежда на разходка по най-красивата пловдивска улица - „Иван Вазов”

Знаете ли коя е улица „Станционна“? Някои може би дори не са чували за нея, а втори да са забравили старото име на една от най-емблематичните улици за града ни. Това е днешната „Иван Вазов“, която най-вероятно ще е първата улица, която ще запомните в града под тепетата ако идвате с влак или автобус, а това съвсем няма да е случайно. Всъщност тя е правата, която свързва Централна ЖП гара, автогара „Юг“ и автогара „Родопи“ със същинския център на града.  Този път гидът на Пловдив lostinplovdiv.com ще ви разходи по нея.

Историята

„Иван Вазов“ не е като останалите улици в Пловдив. Тя е толкова пъстра откъм история, архитектура и символика, че трябва да бъде маркирана по особен начин в картата на града.  Паважът, върху който стъпваме днес, е положен преди век. Говори се, че улицата е застлана с каменни блокове заради калните ботуши на Цар Фердиданд, който бил посрещнат за деня на Независимостта на Централна гара през 1908г. и здраво се оцапал по пътя си до Военния клуб, с който улицата завършва и днес.

Широката павирана „Станционна” прима името „Иван Вазов”, след като през 1920г. патриархът на българската литература е посрещнат на централна гара за 50-я си юбилей, а празникът му се превръща във всенародно тържество.  Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай за идването на народния поет. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред  шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. Затова началната и крайната точка на улицата- ЖП гарата и Военния клуб, са толкова знакови не просто в архитектурно отношение. Свързани са с някои от най-ярките моменти от историята на Пловдив от началото на миналия век.

„Иван Вазов” е и градската зона, с която най-ярко се свързва индустриализацията на Пловдив в  края на 19-ти и началото на 20-ти век. Там видни архитекти са проектирали къщи за най-богатите и знатни граждани, а и днес можете да видите останките от Тютюневия град, в който е била концентрирана цигарената индустрия. Старите и аристократично извисяващи се тютюневи складове с призрачната си осанка са все още там и продължават да се борят за живота и съществуването си. Срещу тях, в посока центъра, ще се сблъскате с друга емблематична сграда, но с различно предназначение. Народна библиотека „Иван Вазов“, която няма как да не прикове погледа ви със своето соц излъчване.

Вижте още интересни факти за най-красивата пловдивска улица в lostinplovdiv.com