Военни с автомати, полицаи и други представители на реда патрулират денонощно, пръснати из стратегически важните места на града

В Брюксел няма да видите пране по терасите

Бездомниците се веселят и танцуват наедно с гражданите, без да ги закачат

Паулина Гегова, специален пратеник на Под Тепето в Брюксел

Европа е голям и твърде стар континент. Подчертавам стар, защото поради тази причина е запазил съкровища и кътчета, история и спомени, които си заслужават да бъдат видени, преживени, припомнени или тепърва открити. А когато си в Рим прави като римляните. С други думи, ако си в чужда държава слей се с тълпата, стани едно цяло с живота, с типичната атмосфера, превърни се не в турист, а в кореняк.

Кралство Белгия е на 2000 години. Държава станала свидетел на много национални и културни потоци. Двустранна, двуезична, смесица между ренесансова структура и съвременно европейско влияние. Нищо чудно, че столицата Брюксел е седалище на Европейския съюз.

Пътешествието до Брюксел може да е изпълнено с напрежение, но сладко-горчивата тръпка от преживяното ще остави пресен отпечатък във всяко съзнание, до края на живота ви. Веднъж стигнали там, ще се потопите в нещо, което обичам да наричам дуализъм. Не само на религиозно, но и на философско ниво. А какво да очакваш и как да го изживееш?

Небето

Или с други думи изминатия път. Ако имате възможност, стигнете до Брюксел със самолет. Може да не е най-евтиният вариант, но гледката от малкото прозорче си струва всяка една стотинка, била тя и последната. Немските авиолинии се грижат подобаващо за пътниците си, а облаците са на една ръка разстояние. Жалко, че не можем да я протегнем и да ги уловим. Уви, съществува и неприятната част с летищата и строгите проверки. Внимавайте с какво пълните куфарите си, защото някои неща може да не преминат границата. Запознайте се предварително с изискванията, за да не се разделите по неволя с парфюма си или пастата си за зъби. Проверките са неприятни и досадни. Често могат да ви сметнат за съмнителен, но няма от какво да се притеснявате. Приемете го като първата стъпка от приключението и не се стресирайте ако някоя метална пластина по дрехите ви или обица на скришно място задейства детекторите. И не забравяйте да си сложите чисти чорапи, защото е много вероятно да ви събуят. След това просто се отдайте на небесната шир…

Сигурността

Тъжно, но факт, днес живеем в опасни времена. Проверките по летищата не са единствените мерки за сигурност, с които трябва да се съобразявате. Брюксел е важен за Европа град и безопасността му е особено голям приоритет за управляващите. А чужденци има много. Европейската столица е желана дестинация за различни раси. Има от всичко – през азиатци, до американци. Точно затова военни с автомати, полицаи и други представители на реда патрулират денонощно, пръснати из стратегически важните места на града. На централната гара, по летищата, в метрото, на централните улици, може да ги срещнете навсякъде. Столицата разполага дори с вело полицаи. Гледката на мъж в униформа и оръжие е малко плашеща, но те няма да ви закачат без причина. Е, не се изкушавайте да ги снимате, защото повечето няма да се съгласят. Все пак отиваме да си прекараме добре, а не да ни закопчаят.

Шоколадът

Не може да отидеш в Брюксел и да не пробваш белгийски шоколад. Той е един от водещите в сладкарската индустрия, а магазините за какаови изделия са сред най-срещаните. Ако тръгнете по центъра ще ги забележите един след друг, един срещу друг – големи, изпълнени с всевъзможни вкусотии и никой от тях не е конкуренция на следващия, защото желаещи за купуване има в изобилие. Веднъж влезли в магазин за шоколад, сякаш попадате в къщурката на вещицата от Хензел и Гретел. Всяка стена и витрина прелива с ново и ново изкушение, кое по-апетитно от предходното. Изборът е труден и нищо чудно да прекарате в една такава сладкарница половин час, че и повече.

Заведенията

По стари френски традиции, Брюксел е изпълнен с изискани ресторанти, предлагащи френски вина, а по белгийски тертипи, бирариите са основен конкурент. Въпрос на личен избор е кое ще предпочетете, но моят съвет е – ако имате възможност, пробвайте и двете. Няма да сбъркате! Вината са най-често висок клас. Бяло, червено или розе,те са сладникави и леки. Липсва им онази отлежала плътност на домашното българско вино, но са ароматни и пенливи. От друга страна, белгийските бири са едни от най-добрите в света. На центъра има магазин, в който предлагат над 1000 вида бира, а в пъбовете може да вкусите пресен наливен ейл. Лошото е, че за нашия стандарт, цените са високи. Много високи. Един малък наливен Вишнев крик в Брюксел струва 5 евро. Това е двойна цена на нашите крафт бири, но явно развитието на страната и стандарта си казват думата.

Забележителностите

Архитектурата на Брюксел е под основното влияние на фламандски и валонски стил. Точно поради тази причина са останали дворци, а жилищните кооперации са запазили кокетните си, продълговати фасади, най-често завършващи с кули. Интересен факт е, че на нито една тераса (френски стил) няма да видите проснато пране. Друг интересен факт е, че в старинната част улиците са павирани, а на места може да видите вградени миди с позлатена патина. Задължително трябва да видите Централния площад, който е обграден от дворците, сега играещи ролята на музеи, парламент и други. За определен период от лятото, площадът се покрива с килим от цветя. Зимата пък се нагледахме на туристи. Друга основна забележителност е Пикаещото момче, известно още като малкия Жулиен. Бронзовата статуя представлява малко момченце, което пишка във фонтан, а няколко пъти седмично го обличат в дрехи. Легендата гласи, че статуята е сложена, за да напомня на обществото за детето, което изгасило разположените от неприятеля боеприпаси, като се изпикало върху тях от градските стени. Ние, българите, интерпретирахме тази история по време на визитата си, че заради нарасналите терористически актове от последните месеци, момченцето е загасило фитила на поставена бомба. Дори в тежки времена трябва да се намери място за малко смях.

Изкуството

Както навсякъде, Брюксел не е ощетен от страна на улични артисти. Такива може да се намерят най-често в метрото или на Централната гара. Може би заради студа не видяхме такива по улиците, но все пак музиката се лее, а изпълнителите са истински професионалисти. В метрото например, се натъкнахме на трима музиканти, които толкова добре свиреха и пееха рок ен рол, че се спряхме да потанцуваме с тях, докато бездомниците ни правеха компания от страни и то без изобщо да ни закачат. Никой няма да те дръпне, дори няма да ти се провикнат, както сме свикнали по пловдивските улици. Но да се върнем на изкуството. Овен уличните артисти, столицата разполага с много театрални сгради и заведения, в които се изнасят представления или концерти, а картините са неделима част от по-значимите сгради.

След всичко казано, след всички трудности, все пак посетете Брюксел. Ще останете очаровани, но се пригответе психически и се заредете с търпение, че дори в такава подредена страна гафовете не са нещо несрещано. Защото дори в четири звезден хотел може да ви се развали тоалетната, да пиете рядко кафе или да объркате посоката на метрото. На нас ни се случи. Все пак приключенията нямаше да са истински приключения ако вървяха гладко, нали? И пак напомням – не забравяйте да си носите чисти чорапи по летищата.

Снегът е бедствие, може би, но той покрива всичко с бялата си пелерина. Превръща порутеното в тайнство, а красивото в магическо. В Япония властите имат за цел да предпазят поданиците си от бедствия, но в старата столица Киото, където традициите все още се поддържат, зимата е не само почитана, тя е запаметена, чрез фотографии, които показват как и в студа може да вирее хармония. Природата е именно това - хармония между земята и хората. 

Тези снимки показват приказната част на Япония в един по-различен аспект.

Гейшите никога не са били по-красиви

Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Той е алтернативен творец. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. През 2004г. на този ден, светът ни го отне, но остави след него поредица книги, които винаги ще научат на нещо ново както децата, така и порасналите. "Малки жабешки истории", "Ние, врабчетата", "Суматоха", "Прашка" са само малка част от литературното му богатство. 

Предоставяме ви 10 цитата от неговите разкази и лични мисли, които и до днес стоят толкова актуални.

 "Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!" ("Ние, врабчетата")

"Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!" ("Опит за летене")

"- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.

- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.

- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." ("Свирепо настроение")

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." ("Суматоха")

"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."

"Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" ("Ние, врабчетата")

 "Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти. Трябва ли тогава да убием мухата!" ("Убий мухата!")

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

"Надеждите ни тъй са се пръквали по пасищата и пак по пасищата са издъхвали. Много надежди помня от детските си години, накъдето и да се обърне човек тогава, беше пълно с надежди. Те се раждаха и умираха пред очите ни, но все някъде в някое ъгълче на душата оставаше тайната вяра, че ще се сбъдне някой ден някоя от нашите надежди... "("Ланските гнезда")

"Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни." ("Нежната спирала")

Ники Буун е имала огромна страст към фотографията по време на младежките си години. Тогава тя е живяла в Шотландия и това е било основното и хоби, което е поглъщало времето й. С времето, обаче, ситуацията в живота и се променя и изоставя това си занимание.

Времето лети, Ники се омъжва и ражда четири деца, като заедно със съпруга и се местят да живеят в Нова Зеландия. Когато остава у дома, грижейки се за децата си, тя вижда как малчуганите изучават света около себе си и я вдъхновява отново да хване фотоапарата в ръце. Именно в този момент, Буун прави поредицата фотографии „ Диво детство“. В поредицата фотоси, Ники показва живота на децата си, като акцентира, че това е детство без телевизор. Такова, каквото е било нашето – бурно, диво и много забавно.

Ето разказът на Ники в кадри:

Моите деца живеят без телевизия и модерни джаджи

Нашият начин на живот може да изглежда странен или сложен ...

…но аз съм толкова щастлива, че живеем в това напълно вълшебно място.

Това е моята хроника на дните, изпълнени с контакт с природата и да игри докато не припаднеш

Това е запис на детството и живота, такива каквито са

И реалността

И това е отражение на моето детство ...

Времето, когато бях напълно свободна

Имам същото преживяване и сега с децата си

Наистина искам хората, които видят снимките, да си спомнят за своето детство

Децата ми се пробират вкъщи целите в кал и разбирам, че те наистина имат нужда от това

Те обикалят където си поискат и живеят в единство с природата

Те живеят тук и сега, диви и свободни ...

и нищо не стои между младите техните души и природата

Да, селският живот изисква труд…

Те виждат откъде идва храната. Какво е живот и смърт

Те приемат живота, дори с трудните му уроци

Ще влизаме в залата с пеперудите с допълнителен билет от 4 лева

Все още не ясно какво ще се случи със зала „Лотос“

Стефка Георгиева

Ремонтът на Природонаучния музей в Пловдив е на финалната права. Вътрешните помещения вече са ремонтирани. Готова е и залата, в която ще бъдат представени между 300 и 400 пеперуди, като за целта помещението е превърнато в тропическа джунгла, с езера и растителност. Само фасадата на сградата все още не е довършена. Трябваше да приключим с ремонта до края на януари, но поради обилните снеговалежи ще се забавим с около месец, коментира за КАПАНА.БГ директорът на Природонаучния музей, д-р Огнян Тодоров, като допълни че сумата, разходвана за ремонти дейности от самото начало на проекта доближава 3 милиона лева.

През средата на февруари, посетителите на музея ще могат да видят изложбата с едни от най-големите насекоми в света, сред които ще са най-голямата пеперуда и най-големият бръмбар, които са уникални експонати за българските музеи. Залата с пеперудите, пък, ще бъде пусната в експлоатация през месец март, като в нея ще се влиза с допълнителен билет от 4 лева.

Цените на билетите за посещение остават непроменени и през 2017-та година, като изключение прави билетът за възрастни, който ще поскъпне с левче. Що се отнася до посещенията през изминалата година, Природонаучният музей е натрупал приходи от 200 хиляди лева, които са само от събирането на входни такси. Рязък спад има в посещаемостта през януари, но поради метеорологичните условия, хората са по-пасивни, коментира още д-р Тодоров.

Директорът на музея потвърди, че зала „Лотос“ официално е прехвърлена към тях. Кога ще влезе в експлоатация, обаче, все още не се знае, защото не е намерено подходящо помещение за персонала на Обредния дом, който в момента работи вътре. Той коментира, че има няколко атрактивни идеи за ползването на залата. Една от тях е експонирането на динозаври вътре, тъй като всеки втори наш малък посетител ни пита къде са динозаврите, но нищо не е решено със сигурност, допълни още той.

Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя от друга

През 1877 година се закрива Цариградската посланическа конференция на Великите сили, започнала на 23 (11-и по стар стил) декември 1876 г. Тя е първо международно признание на българската народност и нейните аспирации за независимост. В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София.

1900 година - Влиза в сила Закон за общинските налози.

1912 година - полита първият български самолет "Княз Борис Търновски", в деня на пълнолетието на българския княз - 20 януари 1912 г. Самолетът се издига на около 300 м височина и се приземява успешно на летище край Санкт Петербург. Машината е конструирана от възпитаника на Всерусийския императорски аероклуб в гр. Гатчина Сотир Черкезов, който разработва проекта през лятото на 1911 г. в Санкт Петербург и построява самолета с дарения на българи от Болград.

1930 година - Подписана е спогодба за намаляване на българския репарационен дълг.

1941 година - Започва тридневната мисия на американския полковник Донован в София. Той напразно се опитва да предотврати съюзяването на България с Германия.

1950 година -  Съставено е правителство с министър-председател Васил Коларов. Но той умира само три дни по-късно и поста му поема Вълко Червенков.

1990 година - Създадена е Федерация на клубовете за гласност и демокрация. Неин председател е дисидентът Петко Симеонов.

1998 година - Учредено е в София Движение за единство и развитие в БСП, т. нар. генералско движение. На практика то се саморазпуска още през следващата година.

Ще реконструира и реставрира разкошна сграда срещу Халите

И двата му последни проекта са съгласувани с НИНКН

Собственикът на „Розаимпекс” е взел още един паметник на културата в центъра на града, с което разгръща още повече инвестиционната си дейност, научи „Под тепето”. Няколко дни след информацията ни, че почетният пловдивчанин е закупил и започва да реконструира красивата сграда на ул. „Патриарх Евтимий №1”, днес установихме, че движи паралелно и друг проект. Става въпрос за разкошна къща в малката уличка „Феликс Каниц” срещу входа на Халите. Информацията ни бе потвърдена и от НИНКН, откъдето ни информираха, че проектите за постройките на  „Патриарх Евтимий” и „Феликс Каниц” са съгласувани. Експертите по опазване на недвижимото културно наследство ги определиха като много добри, целящи съхраняване на автентичния вид на съществуващите сгради.  

Къщата на „Феликс Каниц” се отличава с изключително красива декоративна орнаментика и страхотни архитектурни решения. Тя е на три етажа, плюс тавански такъв. В момента сградата пустее, прозорците по фасадата зеят отворени или разбити, а изключително красивата метална входна врата с атриум, делящ приземния етаж на две равни части, е закатанчена. Очаква се след реставрацията и реконструкцията да бъдат разкрити офис и търговски площи. Кога ще почнат самите строителни дейности, не става ясно.

Припомняме, че в ъгловата сграда на „Патриарх Евтимий №1” вече върви реализирането на проект за преустройство, ремонт, реконструкция и фасадно оцветяване. След завършването на дейностите постройката ще помещава банков офис, магазин и еднофамилно жилище на две нива, казва информационната табела на обекта. Ангажираният проектант е председателят на Камарата на архитектите за Пловдив- арх. Петко Костадинов.