Макароните на „Бебба“ са истинска наслада за любителите на сладките изкушения

Стефка Георгиева

Макар че френските макарони имат вековна традиция, те допиват популярност у нас едва в последните няколко години. Корените на този сладкиш ни отвеждат далеч във времето, чак до 15 век, а към днешна дата във Франция дори има Музей на макарона. Една млада двойка, обаче, решава да пренесе вековната история и в Пловдив, където отварят малка бутикова сладкарница, посветена на сладките изкушения и се казва „Бебба Макаронс“.

Зад „Бебба“ стоят двама лъчезарни млади души, Петър и Майя. Всичко започва, когато Майя се записва на сладкарски курс, за да изучи тънкостите в занаята. Тогава открива страстта си към френските макарони и дори след края на курса, тя продължава да ги прави вкъщи. Около година младата дама се е упражнявала в собствената си кухня, докато получи резултата, който цели, а именно мека вътрешност и хрупкава обвивка на макароните. Идеята за самото място се е зародила, когато приятели на двойката започнали да си поръчват от Майя макарони за най-различни събития, като рождени дни и сватби. И тъй като Петър е от Пловдив, решили да отворят „Бебба“ именно в града под тепетата.

Сладкарницата се намира на адрес ул. „Братя Миладинови“ 7А. Малка и уютна, тя се радва на своите посетители от септември 2016 година, а мненията на клиентите са повече от позитивни. За нас е важно клиентите ни да останат доволни и да се върнат отново, единодушни са Майя и Петър. И определено имат успех. Голяма част от хората в района ги посещават отново и отново, а други, живеещи в различни краища на Пловдив отиват директно при тях, за да опитат най-вкусните френски макарони в Пловдив. Както заяви един от клиентите им: „Толкова вкусни макарони съм опитвала само във Франция!“

Обаятелният вкус изобщо не е случаен. За създаването на макароните, Майя използва ядки, които прави на паста. В тях няма консерванти и есенции, а основната идея е да бъдат здравословни. В „Бебба“ можете да откриете 15 различни вида френски макарони, всички те с прекрасен вкус и вид, а поглеждайки към старателно подредената витрина, обагрена в различни цветове от сладкишите, няма как да не се изкушите да опитате от всеки вид. Освен това приготвят и торти, с които да зарадват своите посетители на по чаша кафе. 

Мястото определено се радва на голям интерес, а съвсем скоро ще участва и на сватбено изложение. Често имаме поръчки за различни празнични поводи, каквато беше и целта ни, заявява Майя, и допълва още че иска да популяризира френската сладка у нас. В Пловдив нямаше подобно място, което да е концентрирано в предлагането на макарони и затова решихме да отворим „Бебба“ именно тук.

Можете да посетите и тяхната фейсбук страница точно тук: Bebba Macarons

Администрацията мести ТИЦ-а от гърба на Централна поща на историческия площад

Най-старата книжарница на Пловдив, която изчезна от Джумаята, ще бъде превърната в Информационен център към общинското предприятие  „Туризъм“. Това става ясно от материалите за утрешната сесия на Общинския съвет.

„Преместване на ТИЦ 1 на стратегическото място на ул.“Райко Даскалов“ № 1“  е описано в целите на Годишната програма за развитие на туризма през 2017-а година. Очаква се документът да бъде приет на следващото заседание на местния парламент заедно с бюджета на Общината.

Имотът, в който до миналата година все още имаше книжарница на едно от българските издателства, е собственост на Община Пловдив. Позиционирането на туристическият информационен център на това място ще е от голяма полза за туризма, коментираха от пресслужбата на общината. Мястото е стратегическо, комуникативно и в близост до голяма група културно-исторически обекти.  

Няма видима разлика в културния живот между столицата и Пловдив

Българският народ се лъкатуши. Изградили сме стабилни основи, но ни липсва постоянство, споделя актрисата

Елена Атанасова едва ли има нужда от представяне на широката аудитория. Актрисата в Драматичен театър Пловдив не веднъж ни е запознавала с таланта си от голямата и камерна сцена на храма на Мелпомена. С чаровна визия, прекрасен глас и лишена от фалш методика на игра, през годините тя си изгради името на една от най-желаните актриси на трупата за различни постановки. Виждали сме я в пиеси като „Човекът от Ла Манча”, „Тишина, моля!”, „То беше чучулига, Жулиета”, „Секс без захар”, „Пет жени в еднакви рокли”, „Когато гръм удари”, „Турбуленции”, премиерата на театъра – „Двама на люлката” и още много други. Освен в театъра, тя е играла в телевизионни сериали, реклами и кино продукции. Но освен артист, Елена е и земен човек, който има какво да каже както за професията, така и за живота. Ето какво сподели тя пред Паулина Гегова за Капана.бг

-Да се върнем малко назад в миналото. Каква беше Елена Атанасова като дете?

Израснала съм в артистична среда. Баща ми беше режисьор в БНТ и прекарах много дни на терена с него. Като дете доста бързо се ориентирах и реших, че моят път ще е в сферата на изкуството. Първо исках да съм балерина. Исках да ме обличат в пачки, да се качвам на палци, да правя пируети. После преминах на оперна певица и най-после се спрях на актриса. Детството ми беше много шарено и в тези среди се чувствах наистина добре. Пътят ми като че ли беше предопределен.

-С какво си по-различна сега?

Надявам се да съм успяла да съхраня детското в себе си, което е необходимост за всеки актьор. Желанието да откриваш нови светове, да се учудваш, да виждаш красотата в живота, макар чернилките, с които сме принудени да живеем. Сега съм по-опитна, преминала съм през различни школи, срещала съм се с много режисьори и съм се изградила до това, което съм.

-Родена си и си израснала в София. Завършваш НАТФИЗ, а в последствие почваш работа в Пловдивски драматичен театър. Как ти понася Пловдив през годините?

Аз съм много тясно свързана с Пловдив, тъй като моята баба е пловдивчанка. Тя много рано остана сама и дойде да живее в София, но и до сега когато съм в Пловдив и имам време отивам в Стария град и се разхождам, защото къщата й е там. Усещам се доста особено и много приятно. Може би и тя ме е напътила да дойда да работя тук. Понася ми много добре, защото атмосферата в нашия театър е изключително добра за работа, развитие и постоянни провокации. Всички екипи работят на ниво и не случайно вече 5-та година съм в този театър и съм щастлива. А Пловдив е много красив град! Това, което съм опознала до сега много ме зарежда. Начинът на живот е по-спокоен и той ми допада, тъй като забързаността в София не винаги разполага за спокойно живеене.

-Каква е разликата в културно отношение, според теб, между града на тепетата и столицата?

В броя събития, които се случват в един по-голям град, но Пловдив също е достатъчно голям културен център, за да се случват и тук. На този етап не мога да кажа, че има някаква видима разлика, освен бройката. Но не само бройката е важна, а и стойността на събитията – да са наистина ползотворни и професионално изпълнени.

-По твои наблюдения на народът липсва ли му културна принадлежност?

Мисля, че народът ни много лъкатуши. Има едни стабилни корени, едни личности, изградили стабилна основа, върху която да градим, но през различните периоди не сме толкова постоянни. Нищо чудно, че и в културата продължаваме да говорим за Преход. Имаме отделни звена в отделни периоди, които стигат до върхове и в същото време, понякога ми се струва, че повечко мрънкаме и по-малко виждаме доброто. Подценяваме се! Иска ми се да гледаме с повече надежда и вяра напред и да продължаваме да творим във всички области.

-След толкова години опит на театралната и телевизионна сцена, чувстваш ли се сигурна за бъдещите предизвикателства, които носи професията?

Човек никога не е подготвен, винаги е като за първи път. При всяко начало на нов процес се вълнувам и страхувам, и в това е очарованието на професията. Ако има нещо, което ме притеснява, то това е рутината. Слава богу, все още не съм стигнала до етап, в който да ме затисне. Вярвам че всеки нов екип е зареждащ, стига драматургията да е добра, да попаднеш на режисьор на когото вярваш и на колеги, с които сте съмишленици.

-Знам, че е трудно за един актьор да определи любимата си роля, но как стоят нещата с най-трудната такава? Коя беше твоята и защо?

Всяка роля по някакъв начин е трудна, защото се опитвам да намеря в себе си някакви тайни кътчета, които до сега не съм разкривала или не са били провокирани. Не мога да кажа, че съм имала изключително трудна роля до сега, по-скоро всяка една е съдържала любопитство, радост или страх как да я изградя. Двете роли в моноспектаклите, които имам зад гърба си, носеха усещане за много голяма мощ, нужна ми, за да мога да понеса на плещите си тежестта да се изправя сама пред публика. Тогава тя е единственият ти партньор и нещата стоят по различен начин.

-Ще цитирам Оскар Уайлд, който казва: "Нямам какво да декларирам, освен собствената си гениалност." Какво мислиш по въпроса?

Веднъж съм се срещала с този автор по време на работата си и тогава до такава степен бяхме потънали в света на Уайлд, че на края на репетициите се чувствах странно отново да се върна в 21-ви век. Той е гении и може да си позволи да говори такива неща. Може би, след време някой може да каже подобно нещо и за нас. Не мога да се сравнявам с него, твърде голям е!

-Всъщност, с гениалността се раждаш или тя се придобива в последствие?

Раждаш се! Имаме достатъчно примери от миналото за гениални творци. Голям фен съм на класическата музика и се изумявам как още от деца на тези хора им е дадено свише. Винаги може да станеш по-добър, дори майстор, но гений се раждаш.

-Любителите на театър в Пловдив знаят, че освен актриса ти си и много добра певица. Кое ти носи повече наслада – музиката или театъра? Или не можеш да ги разграничиш?

Не мога да ги разгранича. Музиката е най-прекият път към душата на хората. За мен пеенето е изключително важно, винаги когато има постановки с пеене, съм много щастлива. Ето защо когато поставяхме „Човекът от Ла Манча” достигнахме изключително висока емоционална точка. Преплитането на театъра и музиката е съвършена форма на изразяване на сцената. Не мога да ги деля. Правила съм концерт с колеги и усещането беше толкова различно. Преди концерта бяхме като малки деца, толкова развълнувани и притеснени. По някакъв начин вярвам, че и това ми качество ще продължи да се развива занапред.

-Преди точно 2 години в наше интервю беше казала, че хората сме се увълчили и не виждаш обич в тях. Промени ли си мнението след 24 месеца?

Продължавам да твърдя, че искам да виждам светлата неща на нещата. Аз съм човек, който казва, че чашата е на половина пълна. Всеки осъзнава за себе си до къде се е променило увълчването. Може би сега се опитвам да гледам по-оптимистично и да вярвам повече в хората. Правя го дори на пук, в името на някакво съхранение на душата и вярата. Ако носиш в себе си светлина, не би трябвало странични фактори да я замъгляват.

-Какво му трябва на човек тогава, за да е щастлив?

Това да си в хармония със себе си. Да знаеш конкретно какво те прави щастлив, да живеем с по-малко заблуди. Тогава сигурно бихме били по-щастливи, но според мен няма конкретна формула.

-Ти щастлива ли си, Елена?

Да! Определено мога да кажа, че съм щастлива и няма причина да не съм. Случват ми се хубави неща. Вярвам и, че новата година ще е още по-хубава. 

След близо 100 години историческата книжарница „Отец Паисий” си отиде от култовия площад

Един от културните символи на Града под тепетата – книжарницата в историческата сграда на ъгъла на Малката главна и ул.”Христо Г. Данов” смени адреса си. Витрините на най-стария дом на книгата в Пловдив са грозно празни от няколко седмици. Стъклата на бившата книжарница "Отец Паисий" са облепени с обяви, които съобщават, че обектът е преместен в търговски център на ул.”Капитан Райчо”.  

Така след близо 100 години най-българската емблема на забележителния площад с ново име „Римски стадион” вече я няма. Кореняците пловдивчани цъкат с език и въртят неободрително глави, минавайки от там.    

Историята

Първите исторически данни за наличието на там на книжарница са от 1918 година, когато я е стопанисвал  Симеон Василев – местен издател и библиограф. Тогава тя е заемала два етажа на сградата. Според семейните архиви той е имал преди това по-малка книгопордавница до църквата “Света Богородица”, а бизнес е започнал с една будка за вестници и тютюн срещу Пловдивския театър. По-късно Симеон Василев основава издателство “Отец Паисий”, издал е 145 книги и речници. В печатницата на издателството са се правели и периодични издания, като „Литературни вести”. Култовата книжарница е имала и филиал около бившето кино „Капитол”.

През 1997 г. имотът е предоставен за ползване на Дом за литература и книга с решение на Общински съвет - Пловдив, след като е актуван от община Пловдив като общинска собственост. По-късно (2000 г.) Дом за литература и книга е пререгистриран като търговско дружество - "Страница" ЕООД, чийто собственик е била община Пловдив. През 2003 г. имотите са актувани и от областния управител в Пловдив, този път като държавна собственост. Следват съдебни спорове между община Пловдив и областен управител - Пловдив. На 18 август 2004 г. с обява в местен вестник областният управител обявява търг за продажба на имота на ул. "Христо Г. Данов" 2, в който е поместена половината от книжарница "Отец Паисий", складът на книжарницата и счетоводството на "Страница" ЕООД.

Спорна между община Пловдив и областния управител е и другата половина от книжарницата на ул. "Райко Даскалов" 1. В годините на по-новата история на Пловдив книжарницата се помещава на първия етаж на сградата на "Райко Даскалов" 1, след като на втория се настанява приемна на управляващата по онова време партия НДСВ. Тогава това предизвика протести сред четящата общност и дори всички пловдивски издателства се обединиха с открито писмо за спасяването на книжарницата. В него се чете: „Протестираме срещу опита да бъде преустановена дейността на най-старата пловдивска книжарница - "Отец Паисий", като й бъде отнет предоставеният за ползване имот. Намираме за крайно вредно поради спора за собственост между община Пловдив и областната управа пловдивчани да се лишат от най-старата книжарница в града, а издателите, авторите и техния труд - от едно от важните места, където българската книга тръгва към читателите си.”  

По време на тежките икономически кризи в страната книжарницата на два пъти затваряше врати, но после отново възкръсваше като феникс. 

Традицията на мястото изисква там да продължи да работи книжовен център, пишат още потомците на града майка на българското книгоиздателство.

Капана.Бг ще продължи да ви информира за съдбата на най-българската емблема на историческия площад.   

Импровизираната скулптора измести снежния човек

Бяла мечка се появи тази сутрин край река Марица. Тя не е типичния представител на животните, а импровизирана скулптора, сътворена от неизвестно до момента лице. Човекът, създал снежното животно, добре е оформил лицето на мечката. На снимките ясно можете да видите очите, ушите и устата на мечето. Като допълнение, на главата му има поставена малка метална кофичка, която играе ролята на шапка.

Снежната фигура събра погледите на минувачите. Малки и големи с усмивка оглеждаха и снимаха снежното творчество, което измести типичната фигурна на снежен човек с морков за нос и въглени за копчета.

Някои от минувачите коментираха, че това си е истинско произведение на уличното изкуство и едва ли човекът, който го е направил е случаен. Най-вероятно е скулптор или художник, питаха се хората наоколо. Никой, обаче, не е видял кога точно се е появила бялата мечка. Беше си тук сутринта, от нищото се появи, заявиха хората в района. 

Най-голяма бе радостта на малчуганите, които се снимаха с мечето с шапка. Децата весело позираха в снега, заедно със своите родители и баби, и създадоха весело настроение в района.