Традицията започва от книжарницата на Христо Г. Данов, открита 20 години преди българите да имат своя свободна държава

Легендарната книжарница „Отец Паисий” на Симеон Василев

Владимир Балчев

Един чужденец през 1882 г. бил поразен от култа към книгата в Пловдив. Мест-ните жители имали възмож¬ност веднага да получат най-нашумелите световни загла-вия, дори преди французите из¬вън Париж. Случайните статис¬тики показват, че под тепетата книгите на чужди езици само няколко години след Освобождението се тър¬сят повече, отколкото българските. Редуват се войни, стопански кризи, а книжарството в Плов¬див неизменно е престижен бизнес, като  литерату¬ра се продава в самия център на града, където се струпват най-много хора.

Всъщност този култ към книгата в Пловдив се гради близо 30 години. Тук се утвърждава първата българска книжарница от европейски тип, а правилата се налагат от из¬вестния възрожденец Христо Г. Данов много преди българите да имат своя свободна държава.

Нека направим една обиколка по днешната главна ули¬ца в отсечката от кино „Балкан" до река Марица. Годината е 1929-а. В началото е „Всемирна книжарница" на К. Павлов. Следват книжарниците „Анжело" на Панижел, „Сполука" на Д. Златанов, „Надежда" на Д. Г Златарев, забележителната „Френска и международна кни¬жарница" на Тома Бучков. Собственикът доставял книги на различни езици, абонирал за вестници и списания, изпълня¬вал поръчки и на столични про¬фесори. За първи път той за¬почнал да предлага автоматични писалки от Америка, бил представител и на известната фирма „Пате Синема". През 1936 г. открил клон в София, а след това изцяло прехвърлил дейността си в столицата. Една до друга били книжарниците на Крум Маринов н Христо Н. Малинов.  Крум Маринов започнал бизнеса през 1910 г. с името на неговата „Модерна книжарница” са издадени стотици пощенски картички. По време на Балканската война ознаменувал всяка победна битка. Седмица след събитието цветната картичка вече била предлагана на публиката. Все¬общата еуфория допринасяла стоката му да се разграбва светкавично. Помагали му пловдивските художници и най-вече Димитър Андреев-Андро, известен с карикатурите и шаржовете си. И Христо Малинов поставил началото на дейността си през войните, но регистрирал фирмата едва през април 1919 г., когато бил на 41 години. Както пише летописецът на Пловдив Никола Алваджиев, Христо Малинов заеквал, а когато се ядосвал, едва успявал  да  свърже  думите. Щом станело дума за конкурента му Крум Маринов, не можел да се владее. Запитат ли го защо затваря късно, отговарял, че не може да спусне кепенците по-рано, „когато онзи шебек още стои". „Какво-о-то ока-ча на ви-и-трината и той го о-о-качи" - пелтечел Маринов и ядно отсичал, че и оная рабо-та да си отреже, за да я сложи на витрината, Крум Маринов ще направи същото.

Забележителен е фактът, че по това време банкерите и книжарите „владеели“ Джумаята и главната улица. На самия площад и в близките улици в продължение на десетина години имали книжарници Вълко Иванов, Никола Краварев, Борис Дишлнев, Никола Хрелков, Петко Беловеждов, Ково, Йосиф Пардо, Агоп Степанян, М. Ламбрев. Наблизо била и „Руска книжарница" на Израел Леви, „Левски" на Ангел Кунчев, книжарницата на Ервант Атамян. В „Капана" работел единственият турски книжар Щевкед Мустафов, до Куршумхан продавал стоката Александър Милков. Той наследил бизнеса от баща си, който през 1900 г. отворил книжарница точно срещу съперника си Христо Галунски.

В наши дни най-често се споменава книжарница „Отец Паисий“. Тя била в самия център на сегашния площад „Римски стадион“, предлагала най-различни стоки – от музикални инструменти до пощенски картички и бюстове на велики творци. През 1938 г. към нея в близките улици имало два клона. За да стигне до този успех, собственикът на книжарницата  Симеон Василев тръгнал от дъното. Чиракувал при различни занаятчии в родния си град Хасково, изкарвал си хляба като  обущар, дърводелец и тютюноработник. През 1913 г. открил в Пловдив будка за продажба на тютюн, цигари и вестници в близост до театъра. През 1914 г. отворил малка книжарница срещу храма „Св. Богородица“, през 1916 г. издал първата книжка, с която започнал книгоиздателската си дейност. Кантората на издателството била в дома му на ул. „Отец Паисий“№18. Изпратили Симеон Василев за фронта, тъкмо когато направил списък на книгите, които предстои да се издават. Към края на Първата световна война попаднал в пленнически лагер. Като се върнал в Пловдив, трябвало да подхване нещата почти от начало. През всичките тези години на къртовски труд, той се самообразовал, защото нямал средства да завърши образованието си. Това, което е постигнал Симеон Василев е забележително – издал 145 книги и речници, над 40 каталози и справочници, много брошури. Бил покосен от внезапен инфаркт на 7 февруари 1942 г., 49 дни след като навършил 55 години. Останал споменът за книжарница „Отец Паисий“ като една от забележителностите на града. 

Момичетата се върнаха със сребърен медал от Единбург

За майските празници момичетата от Девическа хорова формация „Евмолпея” донесоха на Пловдив престижната втора награда от един от най-големите международни фестивали с конкурсен характер за детско-юношеско творчество. Фестивалът, под егидата на ЮНЕСКО, на границата между Европа и Азия се състоя в далечния руски град Екатеринбург от 24 до 30 април тази година и е най-престижният форум от подобен характер в Азия. Независимо, че се проведе за 16-ти път от 35 години насам и в него през годините са участвали състави от 51 страни от цял свят, български колектив се включва за първи път. Честта да запознае публиката на столицата на Свредловска област с хоровото изкуство на България се падна на хор „Евмолпея”. Съставите бяха селектирани дълго и „разглеждани под лупа”, защото традицията този фестивал да е истински всенароден празник и в него да са включени възможно най-добрите колективи, е запазена и до днес.

Във фестивала участваха 37 състава от 16 страни, между които Индия, Китай, Узбекистан, Беларус, Таджикистан, Русия, Австрия, Румъния и др. 15-членното жури бе обхванало някои от най-големите имена в съвременното световно музикално изкуство като Ким Брейтбург, Илзе Лиепа, Хосе Хуан Медина, Генадий Минх, Флавио Сала, Елена Сапогова и др., под председателството на Президента на световната федерация на клубовете на ЮНЕСКО г-н Дхирендра Бхатнагар. Журито бе безкомпромисно, но и призна, че тазгодишното издание е най-силното в историята на фестивала. Представянето на нашите момичета е изключително постижение. По време на гала-концерта на лауреатите публиката ги обсипа с възгласи „Браво!” и „Молодци!” и си извоюва бис.

Евмолпеите отново проведоха своя културно-дипломатическа мисия. Те бяха приети от Евгени Ройзман - кмет на града и бъдещ губернатор на Свредловска област, изнесоха концерт в кметството, оставиха прекрасно впечатление с гласовете и красотата си и бяха широко коментирани в руската преса.

Най-щастлива от спечелената награда е диригентката на „Евмолпея” – д-р Рада Славинска. Писател, композитор, преподавател, диригент, ден след като беше приета и за дописен член на Българската академия на науките и изкуствата, тя полетя заедно със своите момичета към безкрайната руска шир, заяви се безапелационно и грабна среброто. Да е честито на пловдивчани това ново постижение.