Традицията започва от книжарницата на Христо Г. Данов, открита 20 години преди българите да имат своя свободна държава

Легендарната книжарница „Отец Паисий” на Симеон Василев

Владимир Балчев

Един чужденец през 1882 г. бил поразен от култа към книгата в Пловдив. Мест-ните жители имали възмож¬ност веднага да получат най-нашумелите световни загла-вия, дори преди французите из¬вън Париж. Случайните статис¬тики показват, че под тепетата книгите на чужди езици само няколко години след Освобождението се тър¬сят повече, отколкото българските. Редуват се войни, стопански кризи, а книжарството в Плов¬див неизменно е престижен бизнес, като  литерату¬ра се продава в самия център на града, където се струпват най-много хора.

Всъщност този култ към книгата в Пловдив се гради близо 30 години. Тук се утвърждава първата българска книжарница от европейски тип, а правилата се налагат от из¬вестния възрожденец Христо Г. Данов много преди българите да имат своя свободна държава.

Нека направим една обиколка по днешната главна ули¬ца в отсечката от кино „Балкан" до река Марица. Годината е 1929-а. В началото е „Всемирна книжарница" на К. Павлов. Следват книжарниците „Анжело" на Панижел, „Сполука" на Д. Златанов, „Надежда" на Д. Г Златарев, забележителната „Френска и международна кни¬жарница" на Тома Бучков. Собственикът доставял книги на различни езици, абонирал за вестници и списания, изпълня¬вал поръчки и на столични про¬фесори. За първи път той за¬почнал да предлага автоматични писалки от Америка, бил представител и на известната фирма „Пате Синема". През 1936 г. открил клон в София, а след това изцяло прехвърлил дейността си в столицата. Една до друга били книжарниците на Крум Маринов н Христо Н. Малинов.  Крум Маринов започнал бизнеса през 1910 г. с името на неговата „Модерна книжарница” са издадени стотици пощенски картички. По време на Балканската война ознаменувал всяка победна битка. Седмица след събитието цветната картичка вече била предлагана на публиката. Все¬общата еуфория допринасяла стоката му да се разграбва светкавично. Помагали му пловдивските художници и най-вече Димитър Андреев-Андро, известен с карикатурите и шаржовете си. И Христо Малинов поставил началото на дейността си през войните, но регистрирал фирмата едва през април 1919 г., когато бил на 41 години. Както пише летописецът на Пловдив Никола Алваджиев, Христо Малинов заеквал, а когато се ядосвал, едва успявал  да  свърже  думите. Щом станело дума за конкурента му Крум Маринов, не можел да се владее. Запитат ли го защо затваря късно, отговарял, че не може да спусне кепенците по-рано, „когато онзи шебек още стои". „Какво-о-то ока-ча на ви-и-трината и той го о-о-качи" - пелтечел Маринов и ядно отсичал, че и оная рабо-та да си отреже, за да я сложи на витрината, Крум Маринов ще направи същото.

Забележителен е фактът, че по това време банкерите и книжарите „владеели“ Джумаята и главната улица. На самия площад и в близките улици в продължение на десетина години имали книжарници Вълко Иванов, Никола Краварев, Борис Дишлнев, Никола Хрелков, Петко Беловеждов, Ково, Йосиф Пардо, Агоп Степанян, М. Ламбрев. Наблизо била и „Руска книжарница" на Израел Леви, „Левски" на Ангел Кунчев, книжарницата на Ервант Атамян. В „Капана" работел единственият турски книжар Щевкед Мустафов, до Куршумхан продавал стоката Александър Милков. Той наследил бизнеса от баща си, който през 1900 г. отворил книжарница точно срещу съперника си Христо Галунски.

В наши дни най-често се споменава книжарница „Отец Паисий“. Тя била в самия център на сегашния площад „Римски стадион“, предлагала най-различни стоки – от музикални инструменти до пощенски картички и бюстове на велики творци. През 1938 г. към нея в близките улици имало два клона. За да стигне до този успех, собственикът на книжарницата  Симеон Василев тръгнал от дъното. Чиракувал при различни занаятчии в родния си град Хасково, изкарвал си хляба като  обущар, дърводелец и тютюноработник. През 1913 г. открил в Пловдив будка за продажба на тютюн, цигари и вестници в близост до театъра. През 1914 г. отворил малка книжарница срещу храма „Св. Богородица“, през 1916 г. издал първата книжка, с която започнал книгоиздателската си дейност. Кантората на издателството била в дома му на ул. „Отец Паисий“№18. Изпратили Симеон Василев за фронта, тъкмо когато направил списък на книгите, които предстои да се издават. Към края на Първата световна война попаднал в пленнически лагер. Като се върнал в Пловдив, трябвало да подхване нещата почти от начало. През всичките тези години на къртовски труд, той се самообразовал, защото нямал средства да завърши образованието си. Това, което е постигнал Симеон Василев е забележително – издал 145 книги и речници, над 40 каталози и справочници, много брошури. Бил покосен от внезапен инфаркт на 7 февруари 1942 г., 49 дни след като навършил 55 години. Останал споменът за книжарница „Отец Паисий“ като една от забележителностите на града. 

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…