Международната изложба WE SEE UKRAINE ще бъде представена за първи път на 15 ноември, в 18:00 в Градска Художествена Галерия на главната пешеходна артерия на Пловдив. Експозицията събира в едно артисти, обединени от търсенето на отговора какво ти дава горивото да продължиш по време на една война, която продължава без крайна дата.

19 месеца след нейното начало е лесно войната в Украйна да започне да се изплъзва от нашата сфера на възприятие, да потъне във филтъра на новото, острото, актуалното, да се слее с ежедневния новинарски шум, докато ние, жителите на останалата част на Европа продължаваме всеки ден по пътеките на собствените ни сложни и заплетени ежедневия. Украйна и хората ѝ обаче все така се нуждаят от нашата подкрепа– а нейният извор е разбирането на това, през което преминават. Да видим отвъд големите категории, геополитиката, обезличаващия език на новините – даже отвъд ужасите и болката. Да се свържем с хората. Защото това не е изложба за загуби и борба – това е една изложба за надежда.

Изложбата WE SEE UKRAINE е за всички измерения на съчувствието. Тя е за това, какво ти дава сила. Какво ти дава вяра. Какво е да си обикновен човек, поставен в ситуация, която изисква от тебе да си герой 24/7. Шестимата художника, които участват в изложбата, избрани с конкурс от над 170 кандидати, имат дълбоко индивидуален и по различен начин докосващ собствен поглед към войната. Сред тях има и млади художници, и автори с творби показвани във водещи европейски музеи. Има украинци, отказващи да напуснат страната си – и такива, които не могат да го направят.

Има бежанци – и хора, които ги посрещат в Европа. Има хора, загубили най-близките си по време на руската окупация в Украйна – и такива, на които това се е случило по време на войната в Югославия, и вече имат обезболяващия ефект на времето, позволяващ да се погледне назад 28 години по-късно.

В последната половин година тези толкова различни хора работеха заедно, комуникираха, обсъждаха и запознаваха един друг с историите на народите си, спореха, съчувстваха и строяха мостове – от човек до човек, от болка до болка, от Украйна към другите европейски държави. Тази изложба носи отпечатъка на това съвместно преживяване.

Запознанството с изложбата започва отвън – зрителят бива поканен от трите черно-бели знамена на хърватския художник Игор Грубич – простотата на техните изявления за войната и мира наподобява дзен коани, задавайки рамка и настройка за изложбата. Художник от Хърватия от смесено сърбо-хърватско семейство, Грубич отказва по съвест да отиде на фронта през 1990-те – неговата битка преминава в полето на публичните акции и аудио-визуални инсталации. Работата му включва специфични намеси в обществени пространства, фотография и филми и е фокусирана върху минали и настоящи политически ситуации, от задълбоченото изследване на съдбата на историческите паметници, до климатичните промени и малцинствените общности.

Полиптихът „Език на свободата“ на Ирина Ворона (Киев, Украйна) ни посреща със серия от графично очертани преплитащи се фигури, докосващи с усещане за подкрепа, заедност, но и за страха от раздяла. Напомняйки на монолита на Кете Колвиц „Майките“, прегръщащите се фигури се претопяват в една. Ворона е вдъхновена от моментите на посрещане и заминаване на гарите в началото на войната, когато украинските семействата се сплитат в прегръдки толкова силни, че всички фигури се сливат в едно цяло.

В следващата зала фотографският проект на Олга Филончук (Украйна/Германия) „Невидимата градина“ разказва за бежанския опит – който ще отекне в сърцето на всеки, който някога е живял далече от дома – чрез истории за растения. Цветя, дървета, тревни клонки, които срещате в чужбина, вдъхвате познатия аромат и те ви изпращат обратно в спомените и градината на село от детството. Проектът има за цел да направи видима мрежата от връзки между хората и природата; той е опит за съчетаване на документални данни и изследвания с художествена визуализация на паметта, опита на принудителната миграция, човешката крехкост и властта на спомените.

Документалната художничка Анна Стоева (България) работи по тема на българска почва. Каква е завесата, деляща България, която показа огромна вълна от лична и гражданска подкрепа за Украйна, от другата България, която е податлива и уязвима мишена за руската пропаганда? «Това, което ме провокира е абсурдността на цялата концепция за „неутралитет“. Може ли да има неутрална страна в една война? Какво да кажем за неутрално състрадание? Неутрална прегръдка?». В серия обекти-портали, Анна търси материалната метафора на дезинформацията и безличния език на новиние, който ни отдалечава едни от други.

Видео инсталацията на Михайло Барабаш (Лвив, Украйна) „Картофени диалози“ ни кани в проста среда, медитативна и банална по същото време, където трима мъже без военни униформи говорят за ежедневието си, за своите мечти, надежди и за чувства в ситуация, която вижда всеки мъж първо през призмата на фронта. Едно всекидневно действие – готвенето е нещо, което хората правят независимо от ситуацията, в която се намират. Това също така е едно от простичките действия, които Барабаш намира като убежища за себе си, за да се откъсне от постоянните мисли за войната, от следенето на новини и сигнали за въздушна тревога всяка минута. Медитативни, семпли, прости действия-убежища – да готвиш, да посадиш растение, да белиш картофи… Той предлага това убежище на осем мъже, които не са на бойното поле, като им задава въпроси за живота им, за тяхната семейна история и за чувствата и мечтите им.

Изложбата завършва с видеото и артефактите пърформънса на Дария Пугачова (Украйна/България) «През стената». От септември 2023 Дария е избрала София за свой дом по време на войната. В деня на откриване на изложбата, меюду 18:00 и 21:00 Дария ще проведе двучасов пърформънс, в който публиката може да влиза и излиза в една стая, която ги транспортира в реалността на един апартамент по време на въздушна тревога и основната емоция в него – страха. Художничката размишлява върху преживяното по време на войната чрез символични движения и предава с очертанията на тялото си етапите на страха, като приканва зрителите да се изправят срещу собствените си преживявания. Интроспективното пътуване на Дария Пугачова създава мост между личната уязвимост и колективната съпричастност, преминавайки през невидимата стена между страха и свободата.

Изложбата WE SEE UKRAINE в Пловдив ще продължи до 05 декември. След това предстои откриване на 11-ти декември 2023г. в галерия Форум в Загреб, а през февруари 2024г., за втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, изложбата ще бъде показана и на три локации в София – регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала, пространство за изкуство КО-ОП и контейнер VOX POPULI.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Творческа Европа на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”. Водещата организация в изложбата е Tanuki Films, а партньори са хърватската продукционна къща Eclectica и украинският Център за развитие на туризма на град Лвив. Партньори в организацията на изложбата в Пловдив са Градска художествена галерия – Пловдив и фондация Пловдив 2019.