В Исторически музей – Стрелча можете да разгледате изложбата „Къща без бъчва не е къща” от днес, 14 февруари. Тя е резултат от съвместната дейност между специалистите от Стрелча и от Регионален етнографски музей – Пловдив. 

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

Свети Трифон е покровител и на бъчварите и кацарите. Те произвеждали така нужните съдове за направата и съхранението на скъпоценните течности. Във всяка къща е имало такива съдове – от големите бъчви до малките павурчета. Брането на гроздето, пренасянето му в къщата и правенето на виното и ракията е тайнство, което се е тачило като голям празник. Тези действия олицетворяват семейството и къщата. За това българите са казали: „Къща без бъчва не е къща!“. 

Виното е напитката, която бележи целия жизнен път на човека, от началото до края. Когато жената ражда, ѝ се дава вино, за да роди леко. С  вино се скрепява съюзът между двама (съпрузи, побратими и посестрими), за да ги свърже „кръвта“ и с вино се изпраща покойника след смъртта. Ракията, за разлика от виното е културен продукт – необходима е човешка намеса, за да се получи изпечената в огъня скъпоценна течност. Тя символизира жизнената енергия, която произхожда от сливането на двете противоположни стихии – огън и вода. Огънят се явява медиатор между природата и културата. Варенето на ракия е дейност, която изисква прецизност и внимание към детайла. По време на варенето, ракиджийниците са притегателен център за всички мъже, които пробват от новата реколта.

Освен в празник и делник, за сила и добро настроение, алкохолните напитки са използвани и за лечение. Както е казал народът ни: „Това, дето не се лекува с ракия е нелечимо“. Виното и ракията се оказват универсални продукти в ежедневието и празника на българина. Точно за това са толкова обичани и тачени. Те носят радостта и здравето, те са свързващата част на обществото от далечното минало чак до днес. Приготвянето на тези еликсири е гордост на всеки стопанин.