Организация на писателите странници отново гостува в град Пловдив. Каним всички хора, обичащи литературата да споделят с нас една вечер, изпълнена с много усмивки и поезия. Този път събитието ще бъде посветено на жената в литературата. Без значение дали сте дама, която обича да пише (любител или не), дали пишете за любов или смърт, проза или поезия, сте поканени да почетете с нас. Разбира се ще обърнем подобаващо внимание и на мъжката половина от писателите.

Ще имате възможност да четете всичко, което ви вълнува в момента или ви е вълнувало някога. Въпреки поставената тема - Жената в литературата - все пак можете да се разпростирате във всички теми и форми.

Организация на писателите странници/ ОПС беше създадена преди около година в град София с идеята да приветства всеки човек с отношение към изкуството. Като първа точка 16 автора се събраха, за да сформират и първата анотология, която нарекохме "Абсент". В момента продължаваме да правим своите малки литературни вечери в редица градове. Но въпреки всичко любимото ни място си остава Пловдив, където беше и премиерата на нашия "Абсент" миналата пролет.

Единственото, което се изисква от вас е да се запишете с коментар в дискусията на събитието тук. Входът е абсолютно безплатен, от вас не се изисква нищо друго освен да присъствате на 20ти март в 19 часа. Препоръчваме ви да направите резервация за вас и вашите приятели няколко дни по-рано.

Гостуващи автори:
Енигма Лупус
Бела Бенова
Илияна Делева
Кристина Янкулова
Любел Дякоf
Рада Асенова/ Раяда
Вероника Йорданова Тодорова/ Стрелецът

*Всеки участник има най-много 15 минути, за да представи своите текстове (ако се налага и повече в зависимост от дължината им). Ако сте избрали проза, препоръчваме едно дълго или две по-кратки произведения, ако сте се спрели на поезия, имате възможност да прочетете около 10 и повече стихотворения. Разбира се, нищо не е задължително, бихте могли да се спрете и на едно-единствено.
Очакваме вашите коментари за записване в дискусията!

Basquiat Cafe & Bar
19 часа

Научете какви са чудатостите на Нютон, Сталин и Айнщайн

Сталин подменя рождената си дата

Гениалните хора често биват неразбрани, а още по-често това се дължи на техните странности. Някои видими, други познати само за приближени, но всеки един от нас има своите малки чудати неща, които го отличават от околните.

Много от големите имена, останали в историята и добре познати и до днес, имат своите отличителни белези от останалите. Без съмнение, подобни факти, догадки и клюки се носят почти за всяко светло име, което е надживяло времето и е добре познато до днешни дни. Няма как да ви изброим странностите на всички известни личности, но можем поне да ви запознаем с някои от тях.

След статията, посветена на Вирджиния Улф, започваме именно с нея. Тя работила права, за да няма чувството, че работи по-малко от сестра си, която била художничка.

Алберт Айнщайн

Никога не е носил чорапи. Колкото и да е странно, това е истина. Айнщаин никога не е носил чорапи, защото те често се късали, пък и защо да носиш и обувки и чорапи, като може само обувки?

Франц Кафка

За да освежи ума си, Кафка правил упражнения пред прозореца си. Гол.

Йосиф Сталин

Казват, че Сталин бързо се вманиачавал. Обожавал да ходи с едни и същи дрехи докато не ги съсипе докрай. Това, което си спомнят неговите съвременници, е, че имал само едни обувки, с които работил и ходил на театър – вършел всичко с тях и почти никога не ги свалял.

Официалната дата на раждане на руския диктатор е 18 декември 1879 г. Според руския календар това е 6 декември. Самият Сталин решава, че ще впише като рождена датата 21 декември, а за година на раждане посочва 1881 г.

Исак Нютон

В писма до приятели Нютон се оплаквал от глупав навик. Заспивал на стола до камината, а когато отивал да си легне, не можел да заспи по цяла нощ. Познато?

Фридрих Шилер

Шилер пък имал странен фетиш към гнили ябълки. Той не можел да пише, ако писалището му не било натъпкано с гнили ябълки. И още: Шилер сядал да твори късно през нощта. За да не му се спи, потапял краката си в студена вода. Ябълките били, защото ароматът им го мотивирал.

Виктор Юго

Когато чувствал, че започва да се разсейва, Юго се събличал чисто гол, за да бъде сам с перото и хартията.

Оскар Уайлд

Не се интересувал от хорското мнение. Веднъж е забелязан да води омар на каишка.

Всякакви джунджурии, които със сигурност ще предизвикат усмивки и различни по вид емоции. Магазин за подаръци „Kaya“ е мястото, което ще ви спаси когато се нуждаете от вдъхновяващ и необикновен подарък, който искрено да изненада човека, за когото е предназначен.

Тук ще откриете забвани идеи за мъжки, женски, унисекс, джендър, тийн и т.н. подаръци.

Понеделник  -  петък   10:00 – 19:00 ч.

Събота                        10:00 – 18:00 ч.

Обедна почивка           14:00 – 15:00 ч.

Неделя – почивен ден

Адрес:  „Христо Дюкмеджиев“, 1

089 928 59 85

Йорданка Белева е носител на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на стихосбирките "Пеньоари и ладии" (2001), "Ѝ" (2012), "Пропуснатият момент" (2017) и на сборниците с къси разкази "Надморската височина на любовта" (2011) и "Ключове" (2015).

За новата ѝ книга „Кедер“ Здравка Евтимова пише:

„Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника „Кедер“ на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото – стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. „Кедер“ е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто“.

Как стигна до тази книга със съвършено кратките, но много въздействащи разкази, описващи състояния, което познаваме всички - тъгата, мъката, скръбта? Няколко думи за заглавието - какво означава Кедер?
Нямам особени пътни знаци по пътя към книгата. Може би в едно по-спокойно време съм подреждала тези текстове. Колкото до заглавието, това е стара турска дума, която се превежда като мъка. Когато почина детето на най-добрата ми приятелка, исках да напиша разказ за него. Знам историята, която искам да разкажа, но още нямам сили, трябва по някакъв начин тази загуба да се утаи, за да се намерят най-точните думи.

Трудно ли се пише книга за мъката, загубата, самотата и за смъртта?
Лесно се пише, стига да усетиш, че е дошъл моментът за тази история.

Във време, в което е модерно да се мисли позитивно, някак тъгата се избягва като нещо противопоказно и някаква отживелица, не се ли притесняваше да пишеш за нея?
Не се притеснявам. Книгата ми не е ръководство за преодоляване на тъга, на загуба или мъка. Бих се притеснила ако пишех така, че да соча виновни за тъга или търсейки корени на световната мъка, трагедия. Иначе тъгата я намирам за много естествена.

Макар, че в книгата има тъга, в нея има и нещо светло, не те натъжава до безкрайност…
Надявам се да е светла. Когато пиша и се връщам към някаква история и тя продължава да ме боли, иска ми се човекът, който чете хем да се е изкушил от тази моя болка, но да не го заболява. Не искам да докосвам рани, нито да вадя на показ моите, както в картината на Караваджо.

Казваш “ничия мъка и болка не са ми чужди“, как успяваш да се съхраняваш, ако си толкова емпатиен и съпричастен, разбиращ?
Може би с някаква премереност. Не съм с претенции за майка Тереза в българската литература. Нито с претенциите, че когато някой прочете тези 20- разказа ще намери своята лична победа към болката или мъката си. Нямам нагласи и хватки какво очаквам да стане след този или онзи разказ.

Кой от тези текстове е най-силно емоционално зареден?
Тези, които идват от кръвта, от паметта, там, където са бабите, където е дядо, където е мъртвото ми братче. Това са разкази, които до вчера мислех, че ако прочета на глас, няма да се разплача, без 4 реда ми се получи...

Кой е този разказ?
„Домашен ябълков оцет“.