Как Грозното патенце става най-великия разказвач на приказки
Или защо 2 април е Международен ден на детската книга
Майка перачка и баща обущар в студена Дания дават живот на едно слабичко момченце с голям нос и дислексия. То се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен. Датата, на която целия свят избира да отбелязва Международен ден на детската книга.
Майката Ан-Мари е седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична и земна, а той е налудничав фантазьор. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от "Хиляда и една нощ". Именно таткото обущар въвежда хлапето си в света на книгите, като чете на малкия Ханс “Приказки от 1001 нощ”. Поради бедността, авторът получава много оскъдно образование. На 14-годишна възраст младежът отива в Копенхаген с надеждата, че ще успее да стане актьор. Заради отличното си сопрано е приет в Кралския датски театър, но след мутация в гласа, Андерсен се насочва към писането. Директорът на Кралския датски театър изпитва симпатия към младия Андерсен и убеждава крал Фредерик VI. да заплати част от образованието на младежа. Първата му книга с приказки се появява на бял свят през 1835 г., а децата са влюбени в произведенията му. Някои от най-прочутите истории са за Палечка, малката кибритопродавачка и грозното патенце. През 1867 г. авторът получава ключовете на град Одензе, а на 4. август 1875 г. умира. Един от най-известните разказвачи, автор на множество пиеси, романи и пътеписи, но познат най-вече със своите приказки, преведени на 146 езика. Чрез своите безсмъртни произведения Андерсен повлиява значително на детско-юношеската литература. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява на негово име наградата “Ханс Кристиан Андерсен” за значителен принос в развитието на жанра, а 2-ри април – рожденият ден на автора, е признат за Международен ден на детската книга.
Ето защо днес ви предлагаме 8 малко известни факта за Ханс Кристиан Андерсен и още толкова негови вдъхновяващи цитати
- Ханс Кристиан Андерсен никога не се жени, но милиони деца обичат него и приказките му.
2. Обича и мъже, и жени. Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката "Славеят" е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й "Славеят на Швеция". Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: "Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени". Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: "Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна." Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: "Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания." Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Една от най-известните приказки на Ханс Кристиан Андресен - "Малката русалка" е смятана от него за автобиографична, в нея той излива терзанията си в сферата на сексуалността. Андерсен се чувствал некомфортно в кожата си и искал да бъде част от друг свят. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен я преработва. Русалката е принудена 300 години да върши добри дела, за да получи обратно душата си. Според критиците този финал съответства много повече на вътрешната драма на писателя, отколкото мотивът за самоубийството.
- През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в "Ролигхед", в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел - банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява "ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца". Андерсен е погребан в гробището "Асистенс" в квартал "Ньоребро" в Копенхаген.
През 2012 г. е открита първата приказка на великия приказник – “Лоената свещичка”. Намират я случайно на дъното на кутия в Датския архив на остров Фюн в Оденсе. Смята се, че е написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик.
- Приказките на Андерсен първоначално не били популярни и са необходими около десет години, за да започнат да се харесват и купуват от родителите и децата.
- Андерсен не е смятан за красив и се предполага, че в приказката “Грозното патенце” авторът въплъщава личните си преживявания.
- Въпреки, че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. Андерсен обаче е различен още от раждането си, защото страда от дислексия и въпреки, че се научава да чете, никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.
Андерсен обичал да бъде фотографиран и за времето си има над 200 фотографии. Проблемът е, че авторът бил много суетен и държал да изглежда добре на снимките, а като се има предвид височината му и огромният му нос, задачата пред фотографите е била истинско предизвикателство.
„Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“
"Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце."
„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”
"Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка."
“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”
"Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога."
“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”
„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”
Андерсен написва над 180 произведения и по-малко известните са също толкова добри, колкото и най-популярните. В негова чест в Копенхаген е издигнат паметник, превърнал се в символ на града - бронзова фигура на малката русалка. В родния му град Одензе има точно два музея, посветени на автора: H.C. Andersen Hus и H.C. Andersens Barndomshjem.
