Зам.- председателят на ДСБ Радан Кънев ще представи първия си роман си „1 APRIL 2034” в Пловдив. Градската премиера на книгата ще се случи идния вторник, 10 април, в Капана, в Бар CRAFT. Ще предугади ли бъдещето авторът, питат се мнозина след излизането на творбата му. Дори приятелите на Кънев определят романа му като сензационен, тъй като никой не е знаел, че той пише активно в последните години.
Първите няколко страници на „1 APRIL 2034” са написани преди десет години. И като всяка дистопия, се опитва да предугади бъдещето. Има две теми в книгата, в които със сигурност съм напипал верните тенденции, много преди да станат видими: Засилената, при това откровено реакционна, политическа роля на Православната църква и подмяната на понятието за "консерватизъм" към особена близост с позициите на ченгетата и бившите комунисти.
Когато писах книгата, тези процеси не бяха видими у нас, но бяха съвсем очевидни в Русия, казва за романа си Кънев. Описва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и "със сигурност недодялан" роман за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета, "(кой знае защо) една покривка, един властен кмет от мощната ПСП и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М.".
Откъс от "1 APRIL 2034" :
Високият светъл мъж с рядка мека брада и широка тъмна дреха огледа мъртвото помещение, в което беше попаднал. Мрачната, изтърбушена обстановка странно се връзваше с надписа “НОВ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА” над входа. Думата НОВ беше изписана допълнително с боя, надписът – размазан и едва четлив. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА – на ожулена пластмасова табела, с избледняло червено фолио. Оригиналният цвят на боята и възрастта на табелата можеха да се определят единствено от дипломиран криминалист с богата практика. Всъщност светлият беше нещо такова, уж дори нещо повече. Но историята на къщата доста слабо го интересуваше. Търсеше само едно изчезнало момиче, което може би имаше връзка с обитателя. Или по-точно, грам не му пукаше за момичето, но то му даваше повод да търси самия обитател.
Или не - правеше се, че го търси. В действителност търсеше друго. Както много мъже, които в различни исторически епохи носят плащ, без да са благородници, расо, без да са свещеници и шлифер, без да са ексхибиционисти, търсеше преди всичко усещане за власт без отговорност, почерпена от страха на другите хора и пари без работа, почерпени от техните данъци… И както много пъти в нашия разказ, историята на постройката, в която русият влизаше, беше по-важна и по-интересна от неговата, която беше твърде банална.