Зам.- председателят на ДСБ Радан Кънев ще представи първия си роман си „1 APRIL 2034” в Пловдив. Градската премиера на книгата ще се случи идния вторник, 10 април, в Капана, в Бар CRAFT. Ще предугади ли бъдещето авторът, питат се мнозина след излизането на творбата му. Дори приятелите на Кънев определят романа му като сензационен, тъй като никой не е знаел, че той пише активно в последните години.

Първите няколко страници на „1 APRIL 2034” са написани  преди десет години. И като всяка дистопия, се опитва да предугади бъдещето. Има две теми в книгата, в които със сигурност съм напипал верните тенденции, много преди да станат видими: Засилената, при това откровено реакционна, политическа роля на Православната църква и подмяната на понятието за "консерватизъм" към особена близост с позициите на ченгетата и бившите комунисти.
Когато писах книгата, тези процеси не бяха видими у нас, но бяха съвсем очевидни в Русия, казва за романа си Кънев. Описва историята като дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и "със сигурност недодялан" роман за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета, "(кой знае защо) една покривка, един властен кмет от мощната ПСП и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М.".

Откъс от "1 APRIL 2034" :

Високият светъл мъж с рядка мека брада и широка тъмна дреха огледа мъртвото помещение, в което беше попаднал. Мрачната, изтърбушена обстановка странно се връзваше с надписа “НОВ КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА” над входа. Думата НОВ беше изписана допълнително с боя, надписът – размазан и едва четлив. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА – на ожулена пластмасова табела, с избледняло червено фолио. Оригиналният цвят на боята и възрастта на табелата можеха да се определят единствено от дипломиран криминалист с богата практика. Всъщност светлият беше нещо такова, уж дори нещо повече. Но историята на къщата доста слабо го интересуваше. Търсеше само едно изчезнало момиче, което може би имаше връзка с обитателя. Или по-точно, грам не му пукаше за момичето, но то му даваше повод да търси самия обитател.

Или не - правеше се, че го търси. В действителност търсеше друго. Както много мъже, които в различни исторически епохи носят плащ, без да са благородници, расо, без да са свещеници и шлифер, без да са ексхибиционисти, търсеше преди всичко усещане за власт без отговорност, почерпена от страха на другите хора и пари без работа, почерпени от техните данъци… И както много пъти в нашия разказ, историята на постройката, в която русият влизаше, беше по-важна и по-интересна от неговата, която беше твърде банална.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…