16 творби излизат в два тома, две от произведенията не са превеждани досега

След премиерата на „Иванов” – първата от големите пиеси на Антон Павлович Чехов, реакциите са крайни. Наричат го „безразсъден клеветник на идеалите на своето време“, а за драматургичната творба казват, че е „дълбоко безнравствена, нагло цинична бъркотия на понятията“. Героят му пък бил „негодник, който пренебрегва всички божествени и човешки закони“.

Трудно разперва криле и „Чайка” – тя преседява при Цензурната комисия с месеци, а писателят не искал да приеме исканите от нея промени. След премиерата отзивите в пресата са съкрушителни – „Това е просто някаква дива пиеса и не толкова в идейно отношение, а в сценично-литературен смисъл всичко в нея е първобитно, примитивно, уродливо, нелепо.“ Върху Чехов се стоварват обвинения в презрение към сценичните правила, в „ибсенизъм“, било „недопустимо да се стреля по университетски професор, дипломирано лице“ във „Вуйчо Ваньо“.

Така започва легендата на един от най-големите драматурзи в света – обруган, неразбран и под натиск. Чехов създава 16 пиеси – до днес пет от тях – големите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Иванов“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ – са поставяни на сцена хиляди пъти на почти всички езици по света, малките са по-непопулярни, но също показват гения на руския класик.

Сега за пръв път всички излизат заедно на български в два тома с твърда корица с логото на издателство „Лист”. Две от тях – „Татяна Репина“ и „Нощта преди съда“, преди не са превеждани. Преводите са на Рачо Стоянов, Димитър Подвързачов, Христо Влахов, Атанас Далчев и Боряна Даракчиева. В книгите са включени и историите около създаването на всяка пиеса. Оформлението на томовете е на Капка Кънева.

Самият Чехов има по-скромно мнение за пиесите си: „Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.“ „Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото“. Но в думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията.

Днес по пиесите на Чехов учат всички световни драматурзи, писатели, театрални режисьори, актьори.