Мнението на привържениците на идеята там да няма автомобили е надделяло

Предложението за промяната на статута на пресечката ще бъде вкарано в една от следващите сесии на общинския съвет

Улица „Абаджийска” в квартал Капана ще стане пешеходна зона. Това дочу Под тепето от сигурни източници, на днешната сесия на местния парламент. След дискусиите, обществените дебати и откровени скандали около бъдещето на пресечката, надделяло е мнението на привържениците на идеята автомобилите да бъдат изкарани от там. В момента вървят ремонти на тротоарните площи по „Абаджийска”, но се очаква скоро паважната настилка да бъде вдигната. Това ще се случи обаче едва след като статута на улицата бъде променен с решение на общинския съвет. Предложението към бащиците в момента се изработва и ще бъде вкарано за одобрение на една от следващите сесии след лятото.

Кръстиха пространството пред храм „Св. Никола” в Стария град на маестрото

Площад „Димитър Киров”. Така вече се казва малкото калдъръмено пространство пред стария храм „Св. Никола” в Стария град. Решението за това дойде днес от общинския съвет, а от утре новата градска локация вече може да се сдобие и с табели. Вестта зарадва музата на големия художник- Русалия Кирова, която ще дари огромна мозайка на Ди Киро, която да бъде експонирана на площадчето с негово име, та да й се радват пловдивчани и гостите на града. Говори се още, че министърът на културата Вежди Рашидов пък щял да извае скулптура на приятеля си, за да бъде монтирана пак там, на открито, в любимия на маестрото приживе Стар град.

Единствено Снежана Фурнаджиев с възражения по новата концепция, отхвърлиха ги категорично

В комисиите за оценка на проектите няма да бъдат включени представители на културните гилдии

В Пловдив вече функционира нова Наредба за финансиране на прояви от културния календар. Местният парламент прие предложения от зам.-кмета Амелия Гешева така важен за културната политика на града документ с 35 „За”. Шестима се въздържаха, а гласували „Против” нямаше. Единствените съображения към изменението на Наредбата дойдоха от Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници. Тя се изказа от трибуната на общинския съвет, като първо поздрави Амелия Гешева за съществените изменения в наредбата и че е влязла в проблемите на творците. Но после попита защо представители на културните гилдии не са участвали пряко в разработката на новата Наредба. Трябваше да работим заедно по написването й. Наредбата в този й вид акцентира на техническите елементи, а не решава творчески задачи, каза Фурнаджиева. И допълни, че не е редно творци, които не са работили досега по проекти и не притежават компютърна грамотност, да нямат достъп до финансиране по културния календар. И че не е нормално проекти да бъдат отхвърляни заради дребни технически грешки. Ако е изтървана една запетая например, тази грешка може да бъде поправена, а не идеята да бъде зачерквана, допълни Фурнаджиева. И предложи забележките й да бъдат вкарани като корекции в Наредбата. Като основната от тях е в комисиите по оценка на проектите да влязат представителите на творческите среди, което в новата наредба не е предвидено. От групата на ГЕРБ в местния парламент обаче контрираха, че това би създало предпоставки за конфликт на интереси.

Зам.-кметът Амелия Гешева отказа да коригира Наредбата и подчерта, че в този си вид тя цели по-ефективна, устойчива и отворена към пловдивчани политика в областта на културата при максимална прозрачност, публичност и контрол в разпределението на финансовите средства.  

А какво представлява всъщност новата наредба. Тя ще включва четири компонента: Първият е отнася за фестивали и значими събития, вторият е наречен Мобилност и е насочен към пловдивските артисти, третият е Гражданска активност, обърнат към любители и непрофесионалисти,  а четвъртият се отнася до традиционното вече финансиране на книги на пловдивски автори.

Най-голямата част от финансирането е за Компонент 1 - до 80%, като бюджетът за всяка година не може да е по-нисък от предходната. Проектите се оценяват от комисии, а се  утвърждават от кмета. Проектите се оценяват и класират до 30 октомври на всяка календарна година и важат за събития в Културния календар на следващата година. Съфинансирането от самия кандидат не може да е по-малко от 30% от стойността на целия проект. При оценката са важни качеството на проекта, художествената му стойност, значимост от местно, национално и международно ниво, устойчивост в годините и др.

В Banitza отдавна се опитвахме да пренасочим разговора за бежанците от един опиращ се на страх и расизъм монолог към разговор, който е основан на разбиране, съпричастност и емпатия, разказва Николай Николов

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация. Започваме със създателите на небезизвестния сайт Banitza. Ето какво разкриха те пред екипът на НОЩ/Пловдив

Дигиталната медия Banitza ще направи своя „офлайн“ дебют в НОЩ/Пловдив с проекта „10х10: Лицата извън кадър“. Чрез изложба на серии от снимки с хора, които по една или друга причина остават невидими в нашето общество, авторите на идеята изследват алтернативните подходи как изкуството може да взаимодейства със социалната среда и да започне да я променя. „10х10“ е и много смислен опит разговорът за човешките права в България да бъде върнат в руслото на непредубедения контакт – там, където не всичко по подразбиране е винаги мрачно и печално. Потърсихме създателя на Banitza Николай Николов и се оставихме той да ни бъде гид в следващите редове, посветени на социалните медии, визуалното разказване на истории и приспособяването към метаморфозите в днешния свят. ENJOY!

Здрасти. Ще ни представиш ли с по едно изречение ядрото от хората, които стоят зад Banitza?

Това са Рая Раева, Николай Николов и… Николай Николов. Да, няма грешка. Прочетохте правилно. С Рая създадохме Banitza през 2013 г. Тя е главен редактор на изданието и работи в сферата на неправителствения сектор. Аз съм видео журналист, като през последните две години работих за Al Jazeera, а вече съм част от дигиталния отдел на Mashable. По-късно към нас се присъедини фотожурналистът Николай Николов, който има дългогодишен опит в различни български медии и интереси в сферата на човешките права и процесите в пост-комунистическото общество.

Вашата медия е насочена към взискателното поколение „милениум“. Какво е водещо при създаването на ангажиращо съдържание за такава аудитория – изборът на теми или начинът, по който те са представени?

Най-важното нещо е да се създава съдържание, което е насочено към определена публика. Ние се стараем да опознаем интересите на нашата аудитория и да й поднесем това, което я вълнува, но по критичен и иновативен начин. Когато започнахме преди три години, Banitza се стремеше да дава шанс на млади журналисти (студенти) да развият своя капацитет чрез писане на аналитични текстове и задълбочени авторски статии. От тогава (2013) насетне се появиха изключително много и качествени подобни платформи и затова нашият интерес се пренасочи към социалните медии и визуалното съдържание. В момента се занимаваме предимно със заснемането и режисирането на кратки концептуални видеа, които през последните две години са изключително популярни сред големите медии в световен мащаб, но са все още не добре разпространени в България.

Самият ти си професионално ангажиран с наблюдаването на глобалните онлайн трендове в медиите – “visual storytelling”-a ли е бъдещето на журналистиката?

През последните две години бях част от дигиталния проект на Al Jazeera – AJ+, който беше създаден точно с тази цел – да провери дали визуалното разказване на истории  е успешен начин да се ангажират младите хора по света, и ако да, то как най-успешно може да бъде използвано това от една медия. Днес всички големи медии работят с онлайн видеа, с които се опитват да представят случващото се по света в рамките на две минути – време, което всеки със смартфон в ръка може да отдели в ежедневието си.

Не мисля, че този метод на създаване на съдържание има голямо бъдеще, защото е изключително краткотраен и с ниска добавена стойност. Животът на едно “вайръл” видео във Фейсбук, а те вече са много и на често, е едва няколко часа. Една от най-успешните стратегии в момента е използването на Фейсбук Live. Това се използва не само за “живи” предавания, но и за предаване на живо от събития, например от Британския Парламент или някоя от речите на кандидатите за президент в Щатите. Това променя изцяло начина, по който публиката взаимодейства със съответната медия и времето, което те прекарват заедно.

Как се зароди проектът „10x10: Лицата извън кадър“, с който ще участвате в тазгодишното издание на НОЩ/Пловдив?

“10х10: Лицата извън кадър” е проект на нашия фотограф (и мой съименник) Николай Николов, който поддържа платформата за документална фотография Blindspot Photography (www.blindspot.bg). Николай има зад гърба си изключителен опит със серийна фотография – Minimalistic Sofia, Panelki Land, The Bulgarian Dream – и ние съвместно стигнахме до идеята за десет серии с по десет фотографии на хора, които по една или друга причина остават невидими в нашето общество. Целта на Banitza винаги е била да дава гласност на подобни групи хора, да се овластява тяхното мнение и да се дава платформа за изява на млади хора, които искат да се занимават с журналистика. Така всъщност се запознахме и с Николай преди две години. “10х10: Лицата извън кадър” е изключително важен проект за нас. Чрез него искаме да експериментираме с начините, по които изкуството може да взаимодейства със социалната среда и, надяваме се, да започне да я променя.

През какви етапи протича реализация на „10?10” – къде намирате героите във всяка серия от снимки, как избирате обединяващия въпрос, който да им зададете, какво ви прави най-силно впечатление при работата с тях?

Първата ни серия с деца-бежанци се осъществи благодарение на нашия приятел и колега Димитър Димитров, който тогава изпълняваше длъжността на Младежки делегат към Дружеството на ООН в България. В Banitza отдавна се опитвахме да пренасочим разговора за бежанците от един опиращ се на страх и расизъм монолог към разговор, който е основан на разбиране, съпричастност и емпатия. Затова беше важно да успеем да заснемем тези деца, озовали се тук не по своя воля, а след като семействата им са напуснали домовете си в търсене на по-добър живот. Темата е много сложна и тепърва ще търпи развитие. Нашият свят, такъв какъвто го познаваме, е изправен пред огромна трансформация и страхът и омразата определено не са начините, по които ние ще се приспособим към тази промяна. Това е посланието и на тази серия фотографии.

След нея проектът тръгна от само себе си. Последваха още три серии – на хора с увреден слух, хора, които заекват, и хора от ЛГБТИ общносттав рамките на София прайд 2016. Много от хората, с които работихме в рамките на проекта са изключително силни личности, които вероятно нямаше да срещнем при други обстоятелства. Като Тодор например, който като по-малък е отказвал да говори, защото са му се подигравали, че заеква. Когато се запознахме, Тодор разказа изключителни истории с много дълбоко разбиране за това кой е днес и какъв би искал да бъде. В момента той е преодолял почти напълно заекването и наесен ще влезе в класната стая като учител.

Казвате, че с този своеобразен визуален експеримент за представянето на маргинализирани групи в българското общество, нямате за цел да критикувате, а да инициирате дебат. Какво според вас липсва, а в същото време искате да видите в разговорите за човешките права в България?

Аз мога да коментирам единствено като човек, който не живее в България, така че моето мнение със сигурност не е обективно. Това, което виждам отстрани е, че се наслагва страх и омраза от всичко, което е различно. Създава се един наратив за “българското,” като нещо уникално, исторически издържано и хомогенно, което се представя като национализъм, а всъщност е ксенофобия – това влияе не само върху начина, по който се отнасяме спрямо бежанците, ромите и, като цяло, чужденците. Влияе също така на хора, които са различни от това ‘нормално’ по един или друг начин. И ако те не са главният “враг”, те просто биват игнорирани изцяло, така както се игнорират възрастните хора, бездомните хора, хората с увреждания и т.н

Но това, което виждам също така, когато се прибера в София е, че аз съм заобиколен от хора, които са млади, отворени към света, имат критично мислене и емпатия. Не мога да знам как е в други части на България, но със сигурност има огромна промяна, поне за мен и моя кръг от хора през последните десетина години.

Всъщност, досега публикуваните снимки от поредицата „10?10” са забележително жизнеутвърждаващи – това търсен ефект ли е срещу минорните стереотипи, традиционно използвани при отразяването на трудностите, с които се сблъскват „невидимите“ хора в нашето общество?

Да си човек с увреден слух не означава, че ти си тъжен или че твоят живот е скапан. Напротив – от нашата среща научихме, че съществува доста интегрирано общество сред тях, те се познават и помагат, чувстват се приети един от друг. С други думи целта е да подхождаш към другия с мисълта да научиш повече за него (или от него), а не да го съдиш, съжаляваш или да предлагаш помощ, без тя да е поискана. Тези хора са “невидими” не защото ги няма – те са тук – и живеят не по-малко интересен живот от нас. Те са невидими, защото нашите очи и очите на държавата не ги виждат, ние сме късогледите. Тази серия цели точно това, да се прескочи тази невидима граница между Аз и Другия.

За първи път се включвате в НОЩ/Пловдив – с какво ви привлече фестивалът като платформа за представяне на вашия проект?

За нас е огромно удоволствие и голяма чест да участваме. НОЩ/Пловдив ще ни даде възможност да достигнем до много повече хора и да проведем диалог на много по-голяма платформа. Това участие ще даде шанс на Николай да представи своето изкуство по иновативен начин и пред любопитна публика, която избира критично и е виждала много. За дигитална медия като нас подобна изложба “офлайн” е преживяване, което рядко ни се отдава възможност да изживеем. Надяваме се искрено, че ще харесате крайния вариант.

От Пловдив започва есенното турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“ – продуцентската компания на Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров.

Големият театрален тур стартира с най-касовата комедия компанията – „Спанак с картофи“ на Золтан Егреши, която ще зарадва Пловдив на 2 септември и ще се играе от 21 ч. на сцената на Лятно кино „Орфей“. Трима темпераментни съдии изкарват „на бял свят“ неподозирани до този момент чувства, огромни порции смях и една неочаквана "футболна рецепта" за спанак с пържени картофи.

През есента Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров ще имат още един гастрол в Пловдив – на 24 септември с представлението „Арт“ на Ясмина Реза в Дом на културата „Борис Христов“. Пиесата разказва за приятелството от първо лице, за изкуството да го съхраниш и да продължиш напред. Трима дългогодишни приятели Марк, Серж и Иван стигат до дълбоки откровения и прозрения, провокирани от модерното изкуство и от темпераментните си характери. Рeжисьорът Антон Угринов споделя, че „Владо, Захари и Юли са най-добрите приятели на земята. Познават се от около 15 години и са минавали през какво ли не заедно… Героите от пиесата Марк, Серж и Иван са най-добри приятели и се познават точно от 15 години“.

Турнето ще продължи месец и половина и ще се случи в 30 български града. Билетите вече са в продажба на касата пред Община Пловдив. Цялата програма е публикувана в сайта http://www.threebears.bg/programa/.

„Спанак с картофи“ от Золтан Егреши

Режисьор: Богдан Петканин

С участието на: Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Владимир Карамазов

видео за представлението: https://youtu.be/NFbOBbWj0MU

допълнителна информация: http://www.threebears.bg/proekti/spanak-s-kartofi/

2 септември 2016, 21:00 ч., Лятно кино „Орфей“, Пловдив

„Арт“ от Ясмина Реза

Режисьор: Антон Угринов

С участието на: Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Владимир Карамазов

видео за представлението: https://youtu.be/FWa9gQTIzvc

допълнителна информация: http://www.threebears.bg/proekti/art/

24 септември 2016, 19:00 ч., Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив

Певецът Дичо отново влиза в голямото кино

Паулина Гегова

Все нови и нови екранни продукции се осъществяват в родината ни, което е добре, защото най-после излезнахме от тъмните години на занемаряването на българското кино. Есента се очаква да излезе и най-новата лента, наречена „Беси“. Филмът е базиран на легенда за съкровища по земите, обитавани от племената на тракийското племе Беси, получени като дар от Александър Македонски в знак на благодарност за помощта, която те са му оказали по време на неговите походи. Легендата разказва за богатства и предмети притежаващи огромна сила скрити на тайни места, за да не могат хората да ги открият. Иманярите безуспешно търсят оставени знаци, които да ги насочат, докато в един момент по време на своята ежедневна обиколка горски служител случайно попада на следа, която вероятно указва място, криещо нещо интересно.

Филмът е изпълнен с много динамични обрати и заплетени истории, както и добър актьорски състав. Участват Дичо Христов, Ивайло Аспарухов, , Мария Миради, Деница Георгиева  и други. Оператор Никола Дамов, сценарист и режисьор Георги Врабчев.

За да ни разкаже малко повече за процеса и снимките, се свързахме с пловдивската актриса Мария Миради, която макар че крие доста тайни, за да не изгуби интереса ни, все пак ни сподели някои подробности.

-Как те избраха за ролята?

От доста време режисьорът ни Георги Врабчев замисля този филм , преди  това с него сме снимали  заедно! От там тръгна и идеята с него и Ивайло Аспарухов да работим отново заедно по нещо по-интересно, по-сериозно и за по-дълго. Та така, може да се каже, че  ролята Жоро я написа за мен! И съм му безкрайно благодарна , че повярва в мен и ми се довери !

-Как се казва твоята героиня и каква е целта й във филма?

Моята героиня се казва Яна, тя е Археолог .

-Разкажи ни повече за историята.

Не мога да разкривам много неща по филма, но мога да кажа, че се стремим да направим един филм, който да накара зрителя да се отпусне и да гледа без излишни тежести по него. Искаме да стигнем до всеки, да е забавно, интересно, да грабнем вниманието на хората, да има динамика. Филмът се снима по различни природни забележителности и сред природата. Ще видите кадри от невероятни места в България, които само местните познават.  Ще има изненади! Целим се високо, дано успеем да постигнем всичко, което искаме и да е на ниво! Екипът ни е добър! Разполагаме с прекрасен стилист  в лицето на Камелия Тодорова и младата гримьорка Савина Савова, много точен и прецизен режисьор - Жоро Врабчев , талантливият ни оператор Никола Атанасов. Докосваме се до легендите и историческите факти свързани с Бесите . Вървим по следите на предците ни и ги вадим от прашните, покрити с камъни, мъх и дървета Родопи.

-Приключенско – иманярски сюжет. Мислиш ли, че ще има интерес от публиката?

Дали ще има интерес? О, да! България е едно чудо, където копнеш да намираш нещо свързано с историята.  Докато бяхме в Родопите се срещнахме с хора иманяри  и те не са измислица! Такива история и места познават, че няма как да не е интересно!  А и в българското кино няма много такива сюжети, време е да направим приключенски филм!  И ние нека имаме един Индиана Джоунс, ха-ха!

-Как вървят снимките до сега?

Имахме много силен първи снимачен етап през Юли месец. Предстоят снимки през Август. Искам само да благодаря на всички хора, които застанаха зад нас до сега, защото този проект е частен и имахме нужда от много и различни неща, както и ще имаме, но проектът си заслужава. Благодарни сме на хората в Родопите, които отделиха от личното си време да ни помагат.  Всички станахме едно семейство!

-Какво е да снимаш в Родопа планина? Какво е усещането там?

Главно снимахме в Ракитово и местностите около него. Тази част от България е особена, там магията витае навсякъде.  Дърветата ти шептят за миналите времена.  Мистика си е! Мекотата на природата , която те поглъща ...  Невероятно, просто ставаш по-чист!

-Лесно ли се сработва екипа или имате визионерни различия?

Познавам Жоро и Ивайло от доста време, работила съм с тях.  Ивайло Аспарухов е любимият ми екранен партньор. Имам усещането, че с един поглед се разбираме, допълваме се. А и героите ни са повече от приятели във филма. Колкото до операторът ни Никола Атанасов - младо, амбициозно момче, предразполага те, внимава да изглежда всичко добре, добър тандем са с Врабчев.  С другите актриси се запознах скоро, но са страшни сладури всички. А Дичо е голям образ,  приятели сме! На него дължим саунтрака към филма, както и добре направена главна мъжка роля! Чудесен екип сме! Въпреки напрегнатите моменти и трудности се разбираме и намираме решенията заедно!

-На къде върви българското кино според теб?

 Върви добре.  Все по-смели неща се правят,  все повече неща.  Лошото е, че се отделят малко средства за кино и се налага да се търсят спонсори и помощ от други места, както е в нашия случай. Но това по никакъв начин не пречи на развитието на нашето кино. Забелязвам ,че все повече зрители влизат да гледат родни продукции. Пожелавам на всички да са амбицирани и дръзки да творят тук, в България. И очаквайте премиерата ни!