Капана.БГ
Млади творци с обща изложба в галерия Червеното пони
Връчват десетата юбилейна награда на фондация Атанас Кръстев- Начо Културата тази вечер
Националната студентска изложба-конкурс за наградата на фондация Атанас Кръстев – Начо Културата ще излъчи своята десета юбилейна награда днес навръх 24 май днес от 18 часа в галерия „Червено пони”. Бронзовата пластика на Георги Трифонов вече чака новия си стопанин в двора на къщата на Начо.
Страхотната инициатива навърта десет години. В изложбата, която вече е подредена в дома на Начо Културата в Стария град, участват студенти от Националната Художествена Академия – София, АМТИИ – Пловдив и ВТУ – Велико Търново. Връчват се общо две награди – за скулптура и живопис. На младите творци, спечелили отличието, се дава възможността да направят собствена изложба в галерията, с което самата инициатива изтласква таланта на новото поколение на нивото на вече утвърдените творци.
В журито, оценяващо работите на младоците, влизат Иван Шишков, председател на организацията, доц. Румен Жеков, преподавател в АМТИИ, проф. Стефан Лютаков от ВТУ, Вихрони Попнеделев от НХА, Свилен Костадинов, преподавател в АМТИИ и Николай Кучков, представител на старото поколение артисти в Пловдив. Самата изложба е съвместна инициатива на галерията и фондацията.
Тема няма. Съобразявайки се с всички млади творци, на тях им е позволено да участват с творба по техен избор. Големина, материали, тематика – няма значение, важното е да изобразиш себе си чрез изкуството. Колажи, бои, мрамор, дърво и стъкло могат да бъдат видени в галерията. Във всяка една работа е вложена душата на млад творец и невинното му, чисто и девствено отношение към изкуството. Тази вечер ще станат ясни победителите. След церемонията гостите на събитието ще могат да се насладят на изкуството на новото поколение, а защо не и да си купят нещо, което ги е впечатлило силно. Вероятността това да се случи е голяма- работите в конкурса наистина са страхотни. Изложбата ще е отворена до 8 юни.
Картина на токчета
Радост Коцева като подвижна галерия с дънки на Кольо К. и обувки на Наско Х.
Очи от Карамфилов по джинсите й, плодове от Хранов по чепика
Подвижна галерия по паважа на Отец Паисий е Радост Коцева. Дамата, която менажира популярното арт пространство под земята U .P.A.R.K.- дом и обител на напусналия ни в началото на година художник Кольо Карамфилов, носи гениалността и четката му дори на бедрата си, върху леко протрит деним. Дънките, рисувани от Кольо К. точно преди една година, тя съчетава често с обувките, които пък й разкрасил с невероятния си колорит друг голям- Атанас Хранов.
Кольо е „прекроил” с текстилна боя джинсите на Радост в типичен стил. Рисува запомнящ се силует на жена, вечно отворени очи на двете колене, тайнствена стрелка и една красива чапла, символизираща полета на духа. Стана случайно, не съм търсила този ефект- да се кипря по улицата с панталон с творческия почерк и подписа на Карамфилов. Той случайно хвана четката и работи директно върху краката ми в един майски ден точно преди 12 месеца. Тогава подготвяхме представянето на библиографското издание със Сонетите на Шекспир с негови 13 оригинални офорта. Тази специална книга го инспирира. Накара ме да застина на място и за няколко минути стори това с джинсите ми. Днес за мен те са абсолютно безценни. Не заради точно четката на Кольо, а заради любовта, заради спомена, заради красивите момента заедно, заради свободата да се превърнеш в платно пред него ей сега, на мига, без подготовка и без усилие. Заради нуждата ми от Карамфилов, обяснява днес, пет месеца след смъртта на художника галеристката Радост Коцева. Не крие, че все по-рядко носи дънките с онова Кольо К. по тях, тъй като се притеснява да не протрие боята по тях. За Коцева дрехата е една различна творба от личната й колекция с работи на големия й приятел и съдружник в U.P.A.R.K.
Съвсем наскоро Атанас Хранов хваща четката по драматична молба на Коцева. Насе, помогни ми. Не мога да ги нося така, някак скучни ми идват. Имам нужда от малко цвят и на краката, и в душата, атакува тя с чифт сини обувки с висок бял ток маестрото в ателието му, докато той готви поредна изложба. А той, като човек със сърце колкото цял океан, зарязва платното, което току що е започнал, за да превърне чепика й в свежа картина. Рисува резен ябълка и черешка на лявата обувка, ягода на дясната. И едно малко Наско над тока, за да маркира необичайното си творение. Отнело му 30-тина минути, най-вече заради цветовете, които сякаш придават аромат на плодовете. Изляза ли с тези обувки, всички погледи са в краката ми. Но почти не ги нося. Гледам си ги, както дънките на Кольо. А и в това време- да падне някой дъжд и да измие четката на Наско… не, мерси, казва галеристката, с картина на Наско Х. на токчета и платно на Кольо К. с крачоли, цип и джобове.
Авторите на Молескин по Радио Пловдив: Опитваме се да върнем навика да Слушаме музика
Стефка: Когато напускахме радиото в Стара Загора всеки един от нас направи предаване със себе си. Аз от моята музика не помня съвършено нищо…
Празник на детето в Стария град
Община Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и „ВиК“ ЕООД – Пловдив канят малки и големи на Празника на Детето в Стария град на 1 юни от 10:00 ч. Предстоят много песни, танци, приказки, игри, театър, работилнички и други изненади, осигурени с подкрепата на Фондация „Америка за България“, EVN България и издателство "Летера".
ПРОГРАМА
МУЗЕЙНА АПТЕКА „ХИПОКРАТ“, ул. „Съборна“ № 16
10:00 ч. Творчека работилничка „В света на феите“.
11:30 ч. Среща с писателката Величка Настрадинова нейните „24 чисто нови приказки” (изд. „Летера“ ).
12:00 ч. Акция "Млади Ботаници".
ГАЛЕРИЯ „ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ“, ул."Съборна" № 18
11:00 ч. Демонстрация на ателие „СевКолорит“ - рисуване на маска и лице.
13:00 ч. Представяне на детско списание „Изворче“ с издател Мария Атанасова.
13:20 ч. Празнична програма с участието на ВИГ „Сладурана“ към ОУ ,,Александър I“ с ръководител Донка Гугова и Мюзикхолен театър - Пловдив с ръководител Николай Серафимов.
14:30 ч. Детско ревю с песни, танци и рисувани маски.
ЛЕТНИ СЦЕНИ „КОНЮШНИТЕ НА ЦАРЯ“, ул."Съборна" № 40
10:30 ч. – 12:30 ч. "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ С ВиК" - изпълнения на вокални групи, ансамбли, солови изпълнения и танцови състави.
БАЛАБАНОВА КЪЩА, ул."Константин Стоилов" № 57
10:00 ч. – 12:30 ч. Игри с публиката и представления на ученици от НГСЕИ – Пловдив:
• "ПРИКАЗКИ, ИЗМИСЛИЦИ, ФАНТАЗИИ" по Джани Родари
• „ХАРАКТЕРИ СЪДБИ И МАСКИ“
КЪЩА ХИНДЛИЯН, ул."Артин Гидиков" № 4
10:00 ч. Изложба на детски рисунки от конкурса „ЦВЯТ И ФОРМА“, организиран от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” – Пловдив.
10:30 ч. Работилнички по галантерия, изработване на бижута, картини и други изделия от кожа и текстил.
13:00 ч. „ХИТЪР ПЕТЪР“ - детско куклено представление на театър „Hand“.
КЪЩА НЕДКОВИЧ, ул."Цанко Лавренов" № 3
10:30 ч. „ДА ЖИВЕЕМ И РИСУВАМЕ ЗАЕДНО“ - пърформанс, в който деца рисуват заедно с Перица Георгиев и други художници и участници.
МАЛКА БАЗИЛИКА, бул."Княгиня Мария Луиза" № 31 а
10:30 ч. Детски шахматен турнир за деца от 5 до 10 години, организиран от Фондация „Америка за България“, Шахматен клуб - Пловдив и община Пловдив.
РИМСКИ СТАДИОН, пл. „Римски стадион“
18:30 ч. ГОЛЯМ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ от програмата на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“.
Стани доброволец в ONE DESIGN WEEK
Екипът на ONE DESIGN WEEK търси доброволци - енергични, позитивни, креативни хора, пълни с ентусиазъм да се включат в организацията и осъществяването на шестото издание на международния фестивал за дизайн и визуална култура. Тази година за първи път фестивалът ще се проведе тук, в Пловдив между 20 и 29 юни.
Ако искаш да станеш важна част от това вълнуващо събитие и да се запознаеш отблизо с изложбите и проектите в рамките на фестивала, с международните гости и техния професионален опит, изпрати кратко CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. със subject Volunteers до 2 юни!
Като доброволец те очакват много позитивни емоции, ценен опит в организацията и подготовката на събитие от този мащаб, много нови запознанства и сертификат за стаж. От ONE DESIGN WEEK пък държат на ентусиазъм, доброто настроение и отговорност към задачите.
Театърът качва на сцена и „Трънски разкази” на Петър Делчев
Драмата откупи правата на трета топ книга, след Възвишение и Сестри Палавееви
Стартира ремонтът на храма на Мелпомена
След период на мрак и въглен, съчетан с творчески възход, добрите новини в пловдивския театър започнаха да следват една след друга. Покрай готовото вече начало за старт на ремонтните дейности, които трябва да възстановят щетите от миналогодишния пожар в големия салон и сцената и да превърнат залата в може би най-модерната в техническо отношение в страната, дойде и друга блага вест. Днес Драмата сключи договор за откупуване правата на една от най-добрите български книги в последните 20 години- Трънски разкази на Петър Делчев. Авторът, директорът на театъра Кръстю Кръстев и драматургът Александър Секулов днес стиснаха ръце за съвместната си дейност и общата им работа вече е в ход.
С Трънски разкази завършваме първия етап на цикъла театър-литература след Възвишение и Сестри Палавееви. В тези проекти рискът да не успееш е огромен. Но сме готови да го поемем. Тъй като искаме да наложим отношение към българската литература. Алек Попов и Деляна Малева вече завършват драматургията по Сестри Палавееви, следва Трънски разкази. А след това ще се обърнем към големите български автори от Пловдив, за които театъра трябва да е дом. Ще предложим на някои от тях да напишат текст, който да е подходящ за сцена, обясни Александър Секулов и изброи няколко имена- Недялко Славов, Митко Атанасов, Иван Странджев, Петър Анастасов, Елена Пенева, Антон Баев.
Желанието ни е да създадем лаборатория за литература, ориентирана към драматургията за сценично изкуство. Тя ще заработи с пълна сила в мига, в който театърът върне блясъка си след ремонта. Това е важно за всички, допълни Кръстю Кръстев.
Не знам как текстът ще се случи на сцена, Говорим за това със Секулов отдавна и не се притеснявам, не със се колебал нито за миг след предложението, обърна се към ръководството на Драмата авторът на Трънски разкази Петър Делчев. Той не скри, че ще помага в драматургичната работа само идейно, като тя е в ръцете на Александър Секулов. Мисля, че ще се получи. Аз имам известен опит в подобни сценични залитания с текстовете си. Писах сценарии са кино, който спечели субсидия, но след идване на поредно ново правителство парите за него бяха орязани. Наясно съм, че с качването на Трънски разкази на сцена ще има компромиси, най-вече с героите. Готов съм да се работи върху текста, каза още Делчев.
Изключителният трънски диалект от страниците му ще бъде запазен и в драматургичния текст за спектакъла. Примерът на Възвишение в това отношение е повече от добър. Какво ме свързва с Трънско? Корените. Баща ми е от този район. От него съм научил много от легендите за този край на вълците, както го наричат. И без преувеличения- там човек и вълк се родеят. Аз лично съм ходил там няколко пъти да промивам злато с тиган, добави писателят.
След добрата новина за Трънски разкази директорът на театъра зарадва още повече поклонниците на Мелпомена- започва ремонта в Драмата. Държавата осигурява 1,2 милиона лева. Над 80 хиляди са дошли от дарители и близо 200 хиляди от застрахователя. Моето желание е големият салон и сцената да бъде на Хай тек ниво- всичко най-добро като осветление, озвучаване и механизация. Нека си пожелаем това, което сме поискали, да се случи. Аз съм готов да похарча веднага милион и половина, зависи какво ще ни дадат от държавата, обяви Кръстев.
101 снимки подредиха в първия Международен фото салон
Организаторите на събитието мечтаят за ремонт на галерията на Гладстон и за мотивация на младите
Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените. 
Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257.
За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите.
А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи. 
