Втори национален колоквиум „По следите на българската книга:Описи. Находки. Библиология“ за празника
На 30-ти октомври 2014 г. в Народна библиотека "Иван Вазов" ще се открие Втори национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология“ . Форумът е посветен на 160 г. от рождението на Лука Касъров - библиотекар (1902–1915) и 135 години от създаването на Пловдивската народна библиотека.
Лука Иванов Касъ̀ров (1854–1916) е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф. Създател е на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник" от 1899г. В негова чест ще бъде открита документална изложба. За празника се пристигнат експерти от цялата страна.
ПРОГРАМА
СУТРЕШНА СЕСИЯ
10:00–10:30 Откриване и приветствия
Конферентна зала
Панел Лука Касъров и енциклопедичността – приноси и аспекти
10:30–10:45 Венета Ганева, НБИВ. Лука Касъров в Пловдивската народна библиотека - между дълга и професионализма
10:45–11:00 Райна Каблешкова. Родът на Лука Касъров
11:00–11:15 гл.ас. д-р Аделина Странджева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Фолклорни и фолклористични понятия в енциклопедията на Лука Касъров
11:15–11:30 Йорданка Кривошиева, Регионален исторически музей, Пловдив. Възгледите на Лука Касъров за образованието и просветителството
11:30–11:45 Константин Каменов, Интелектуално звено „Корени“, Пловдив. Перманентния процес на възраждане при Българския дух и ролята на Лука Касъров в това
12:00–12:20 Откриване на документална изложба 160 г. от рождението на Лука Касъров (1854–1916).
Фоайе Изкуствотека
СЛЕДОБЕДНА СЕСИЯ
Панел Българската книжовност в последните години на Възраждането
Конферентна зала
13:00–13:15 Маргарита Колева и Веселина Спасова, ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов. Книжовното присъствие на Емануил Васкидович в библиотеката на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов
13:15–13:30 д-р Виолета Тодорова, ГПЧЕ „Н. Вапцаров“, Шумен. Спомоществователството на книги с религиозно съдържание през ХIХ век
13:30–13:45 доц. д-р Живка Радева, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Издателски приоритети в последните години на Възраждането
13:45–14:00 Светлана Дяконова, Общински музеен комплекс – Банско. Книжовната дейност на Марко Георгиевич, българин от Банско и дипломат на сръбска служба (някои нови сведения)
14:00–14:15 Светлана Мухова, Дирекция на музеите – Копривщица. Личността на Константин Геров в просветното движение и национално-църковните борби на българите от средата на ХІХ век
14:15–14:30 Снежана Маринова и Малина Денчева, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора. Захарий Княжески – книжовник, дарител, общественик
14:30–14:45 Величка Петрова, Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“, Пазарджик. Хаджи Найден Йоанович (Йованович) Татар-пазарджичанин – учител-книжовник, книгоиздател и пътуващ книгопродавец
14:45–15:00 гл.ас. д-р Екатерина Дикова, ЦБ-БАН; Фондация НАБИС. Темплейт за представяне на дигитализирани възрожденски книги онлайн
15:30–15:45 гл. ас. Мариана Куршумова, ПУ „Паисий Хилендарски“. Преписът на „История славянобългарска“ от Н. Геров и неговото родословие (лексикално-семантични съпоставки)
15:45–16:00 доц. д-р Елена Гетова, ПУ „Паисий Хилендарски“. По следите на един възрожденски превод от френски и българската му културна адаптация („Сватбата на хайдут Янчо“)
16:00–16:15 ас. Александър Гьошев, АМТИИ, Пловдив. Приносът на Г.С. Раковски при утвърждаване на лъва за български национален символ през Възраждането
16:15–16:30 Вера Кисьова, Регионален исторически музей, Пловдив. Описите на Книжарницата на Христо Г. Данов след Освобождението
16:30–16:45 Анна Илиева. Нови сведения за отношенията на Найден Геров с Драган Манчов
16:45–17:00 Ани Граматикова, НБИВ. Пловдивските книжарници през Възраждането
Панел Неочаквани находки, лични колекции и сбирки
Читална зала № 2
13:00–13:15 д-р Данко Георгиев, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен. Маргиналии и книги от сбирки на възрожденци, съхранявани в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен
13:15–13:30 проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Книгите за „женския въпрос“, писани от мъже, и интересите на Яворов
13:30–13:45 доц. д-р Гергана Начева, Бургаски свободен университет, ЦХН. Щрихи към една старопечатна сбирка от фонда на Регионална библиотека „П.К. Яворов“, Бургас
13:45–14:00 проф. д.и.н. Надя Данова, Институт по балканистика, БАН. Книжовното наследство на гръцкия учител Атанасиос Псалидас (1764–1829) като извор на данни за историята на Пловдив
14:00–14:15 гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова-Банкова, Институт за литература, БАН. Люблянският дамаскин от края на XVII в. или отново за Карловската книжовна школа и нейния принос в ранната новобългарска традиция
14:15–14:30 доц. д-р Елисавета Мусакова, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Луксозните ръкописи на ХVІІ век
14:30–14:45 д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, Национален исторически музей. Пловдивското евангелие
14:45–15:00 доц. д-р Христина Тончева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Старобългарско наследство в един ръкописен требник от ХIХ век от сбирката на Пловдивската народна библиотека
15:30–15:45 доц. д-р Юлия Николова, ПУ „Паисий Хилендарски“. „Приключенията на Телемаха“ през българския ХІХ век (размисли по повод необнародван ръкопис на Емануил Васкидович)
15:45–16:00 доц. д-р Василка Танкова, Институт за исторически изследвания, БАН. Българската политическа емиграция по следите на „Задочни репортажи за България“ (неизвестни документи, лична колекция)
16:00–16:15 Марина Попова, Столична библиотека. Историята на една нова колекция на Столична библиотека. Оцелели книги от бомбардировките на 30.04.1944 г.
16:15–16:30 Соня Семерджиева, Регионален археологически музей – Пловдив. Две интересни находки (Евангелия от фонда на РАМ – Пловдив)
16:30–16:45 Петко Георгиев, НБИВ. Европейската преса и Съединението на българите в образи