Димитър Герганов и д-р Димитър Димитров заедно ще разгледат отношението на средновековните българи към морето, взаимоотношенията на Венеция и Генуа с българските царе и Добруджанското деспотство

Следващият гост на Пловдивско Историческо Общество на 23 февруари, четвъртък от 19 ч. в клуб "Петното" ще бъде историкът доц. д-р Димитър Димитров, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски, автор на чудесната книга: "Венеция и Генуа на западното Черноморие през 13-15 век", както и на множество научни публикации. Научните интереси на д-р Димитров са в областта на Средновековието и по-специално - Византия, търговското корабоплаване, Венеция и Генуа. Модераторът Димитър Герганов и д-р Димитър Димитров заедно ще разгледат отношението на средновековните българи към морето, взаимоотношенията на Венеция и Генуа с българските царе и Добруджанското деспотство, походът на граф Амедеус Савойски срещу българските черноморски градове, генуезките и венециански колонии и техните галери, търговията им и тяхното жестоко съперничество и още много други интересни неща.

А сега малко история в аванс подбрана от водещия Димитър Герганов: "Светлейшата република" - така била известна Венеция в своя зенит. В продължение на 11 века от края на 7 век нататък градът на Сан Марко бил важен, а в известни периоди и незаобиколим фактор в Средиземноморието и Черноморските брегове. Републиката управлявана от дожове натрупала несметни богатства и упражнявала влияние далеч надхвърлящо "скромната" й територия. Властта на венецианските владетели – дожовете съвсем не била неограничена за разлика от другите европейски монархии. Все пак Венеция била република. Така например дожът нямал право да се появява на обществено място сам,  да се среща насаме с чуждестранни държавни глави или посланиците им, не можел самостоятелно да отваря официалната кореспонденция на републиката. Нямал право и да притежава собственост на територията на чужди държави в лично качество. За сметка на това дожите управлявали до смъртта си, макар че имало случаи на оставки и принудително отстраняване от поста. Доходите на дожа за заемания пост не били големи на фона на богатството на Венеция. Дори през през 1501 г. била гласувана процедура за посмъртно обезщетяване на вредите причинени от дожа по време на управлението му. Сред важните церемониални задължения на дожа било участието му в церемонията "Годеж на дожа с морето". Владетелят хвърлял пръстен в морето от държавната церемониална галера Бучинторо. Облеклото на му включвало шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата Сан Марко до женския манастир Сан Закария, където игуменката на манастира му връчвала нова шапка, ушита от монахините от брокат във формата на рог. Краят на Венецианската република настъпил през 1797 г., когато била окупирана от армията на Наполеон. Един от първите „подвизи” на французите бил да ограбят и подпалят величествения „Бучинторо” – символът на Венеция. „Така отминава световната слава”…

Още интересни неща по темата ще научите в четвъртък, 23 февруари от 19 ч. – „Петното” на срещата с историка доц. д-р. Димитър Димитров. Сбирките на Пловдивско Историческо Общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…