В компанията на Мирослав Турийски и Димитър Семов, джаз дивата плени пловдивската публика в Конюшните на царя

Филмите "Kриле на желанието", "Buena Vista Social Club", "Cinema Paradizo", "Черният Орфей" са част от филмите, които вдъхновиха Мира за проекта й Dreaming Cinema

Съвсем като в радио предаване поведе публиката Мирослава Кацарова миналата вечер, когато Летни сцени Конюшните на царя за миг се превърнаха в студио с музика на живо. Всеки любител на джаза и киното, който не беше напуснал Пловдив за ваканция, можеше да бъде видян в сърцето на Трихълмието. А сърцата на всички затуптяха в ритъма на музиката, преминавайки от тема в тема и от филм във филм.

Неколкократното спиране на тока не наруши спокойствието на жадните за джаз пловдивчани, дори повлия на атмосферата, правейки я още по-задушевна. В безметежния летен концерт, Мирослава сподели сцената с Мирослав Турийски – пиано и Димитър Семов – ударни.

Мира поздрави публиката, още след първото изпълнение, като подчерта, че се намира на любимата си пловдивска сцена и сподели, че тази вечер програмата се казва Cinema. Избра да я открие с песен от стар, черно-бял филм и разказа историята на един мъж и една жена. "Филм с много тишина и паузи, с по-малко диалози. Но... и с много красива музика, показваща много".

Изборът на Муси, както я наричат приятелите, за следваща тема от концерта също бе така вълнуващ. Оказа се, че е от Cinema paradiso - един от най-най-любимите й филми. Преди да прозвучат първите акорди от песента, тя разказа: "Това е история, свързана с нашия много болезнен път на себепознанието, разказана от Торнаторе във филма Cinema paradiso. А музиката е на Енио Мориконе, който е един от най-големите автори. Това, което всъщност бих искала да ви споделя е, че когато избирах музиката с радост осъзнах, че Мориконе е именно авторът на тази тема. Това е един по-нов филм, един по-нов режисьор – Торнаторе. Не знам дали гледахте последния му филм, който се казва Най-добрата оферта. Той направо ме отвя. Но да се върна на Cinema paradiso. Така стана, че избрахме тема, която е симфонично произведение. Използвахме мелодичната част от нея и вълшебният Елин Рахнев написа текст на български език. Така тази музика се превърна в песен. Аранжиментът е на Веселин Веселинов Еко, който тази вечер не успя да дойде тук с нас, но затова пък на сцената са едни прекрасни хора и музиканти, които, струва ми се, изпълват въздуха с истинска музика. Мирослав Турийски - пиано и Димитър Семов – ударни."

Гласовитата пловдивчанка зарадва присъстващите, повеждайки ги в красивата безметежност на горчиво-сладък боса нова привкус, избирайки за следваща тема един много красив филм, който описа така: "Следващият филм, от който съм взела темата е много стар. Той е един от онези красиви филми, които бележат историята не само на киното, но и на музиката. Защото с филма Черният Орфей се създава и се утвърждава онова течение в бразилската музика, прочуто по-късно като боса нова. Филмът е направен през 1958 година и за него са писали автори като Антонио Карлос Жобим, Винисиус де Моралес, Луис Бонфа. Луис Бонфа е последният, който споменавам, защото той е авторът на последната тема, която всъщност си е взела името именно от филма Черният Орфей. Тя има и друго име – Manha de Carnaval / На сутринта след карнавала. Това е любовна история отново, но това, което се случва с темата, която предстои да чуете е една много дълбока метаморфоза, защото тя не звучи като боса нова, а според мен звучи като една много красива, малко тъжна, но уютна джаз балада, градска музика. Затова всъщност вина има Мирослав Турийски, който направи тази рехармонизация и този тотално различен аранжимент. Това е една интерпретация и то с различен текст от оригинала. Текст, който аз лично чух за първи път в изпълнение на любимата ми Cassandra Wilson."

Мултимедия с откъси от филмите, чийто песни слушахме под откритото небе в Стария Пловдив ни поведе на запомнящо се пътешествие. А и след концерт на Мирослава винаги знанията ти се обогатяват, без това да ти е досадно. Защото тя разказва и както пее – толкова леко, ненатрапчиво, а в същото време оставаш запленен завинаги. По средата на концерта Мира сподели основното, до което е достигнала покрай проекта Cinema: "Всъщност, ако продължаваме нататък с историите от филмите, които някак се пренасят в музиката и някак музиката продължава да живее отвъд историите на режисьорите. Това, което на мен ми направи впечатление, когато се замислих за тази програма и когато си дадох сметка, че бих искала да направя нещо подобно, е всъщност, че музиката... забелязали ли сте как музиката променя целия свят. Когато слушаш музика в колата си, просто всичко става по-красиво и някак поносимо и всъщност музиката наистина има магично въздействие върху реалността. Прави ни по-сетивни, кара ни да откриваме красивото и доброто. Такава е следващата тема, която аз открих съвсем случайно, от един от най-любимите си филми на Вим Вендерс. Филмът се казва Криле на желанието. Направен е през 80-те години и е филм, който е изпълнен с пънк. Това е музиката на 80-те, това е музиката на този град – Берлин, в който се развива действието. Но един малък, много значим фрагмент от филма е свързан с това, че ангелът, който подслушва мислите на любимата си циркова актриса, чува как тя разсъждава в ритъма на люлеещата се люлка, на която тя се люшка и отмерва 1, 2, 3, 1, 2, 3... Така, в това време звучи именно един кратък, малък, много фантастичен валс. Толкова кратък, че не би могъл да се превърне в песен, ако Веселин Веселинов Еко не беше проявил фантазията си. Всъщност той превърна тази кратка тема в песен, а текста на песента написах сама, защото този филм е от тези, чийто послания са силни и бих искала да кажа онова, което осъзнавам, докато го гледам, докато слушам музиката, докато си представям как ангелите подслушват мислите."

Следващата тема е създадена по подобен начин на тази от Криле на желанието. Тя също е от филм на Вендерс. В поредното лирично отклонение, Мира ни припомни за поредица от музикални филми на режисьора - Buena Vista Social Club, Лисабонска история и наскор излезлият Пина, посветен на голямата балерина Пина Бауш. Оказа се, че и тя е вдъхновила певицата с абсолютно нетрадиционното си виждане за изкуството. С това как трябва да бъдем смели и дръзки, да експериментираме и да правим неща, които не са обичайни, да излизаме извън границите и да надничаме отвъд, създавайки други светове.

Ето какво още сподели Мира за великата балерина: "Пина Бауш всъщност е до някаква степен е героинята на филма Пина, но по-скоро герои са нейните балетисти, които изиграват нейните фантазии, нейните визии. Темата от филма Пина, която ми направи много силно впечатление, отново е  изключително красива... Написах текст на френски език, защото когато Еко направи аранжимента й се оказа, че тя звучи като танго. Малко самотно танго, но като танго."

Музиката от всички филми, включени в програмата, има запомнящо се присъствие. Тя говори на зрителя не по-малко от случващото се на екрана. Ето защо историите, разказани чрез нея, намират място в проекта Cinema и вдъхновиха Мира и музикантите, с които тя сподели сцената, да предадат посланията, закодирани в избраните мелодии, по свой начин.

"Мирослав Турийски, Димитър Семов. Това са музикантите, които създават друг облик, през цялото време на това, което съм чувала до сега и за мен е огромно удоволствие да чуя другото лице на тези песни. Следващата тема е от един много, много стар филм. Черно-бял, горчиво-сладък, смешно-тъжен. Разбира се, че е на Чаплин. Разбира се, че и музиката е на Чаплин. През 30-те години той създава филма Модерни времена. За него той написва симфонична музика, която кръщава Smile. По-късно се пишат думи за тази тема и така тя се превръща в песен. Сега ще ви изпея тази песен, под аранжимента на Мирослав Турийски, който е изключително различен и неочакван."

Няма начин концерт на Мирослава да мине без Бразилия. Посланието от следващия филм тя оприличи с нещо, което понякога прилича на нашия свят, в който наистина живеем - без да е измислен, без да е филм. Представянето на филма тя започна от главния герой: "Един романтичен чиновник, който мечтае, рее се в облаците и е отвъд правилата. Той дори не знае, че трябва да се съобразява с тях. Понякога е толкова абсурден самият той във филма. Това, което е много интересно и парадоксално в този филм е заглавието. Защо такъв филм се казва Бразилия? Ами заради музиката, заради темата, която звучи през цялото време. Действието изобщо не се развива в Бразилия, нито има бразилки или бразилци.
Има една тема от 1938 година, на Ари Барозо, която се нарича Aquarela do Brazil. Тя е аранжирана по един много интересен начин. Пълна е с ирония, пълна е с подтекст, с много пластове, но това, което се случва с тази тема – Brazil е, че е написана веднъж през 38 година, а през 1942 става част от саундтрак към един анимационен филм на Disney, който я прави популярна. Saludos Amigos се казва този филм. После тази тема се превръща в нещо като неофициален химн на Бразилия и съвсем естествено придобива краткото заглавие Brazil. И така, темата Бразилия, от едноименния филм на Terry Gilliam, в аранжимент на хората, с които сме на тази сцена под звездите."

С нов прочит, в който ясно личи възхищението от красотата на музикалните откъси, филмовите композиции стоплиха публиката в съботната нощ, а преди да слезе от сцената, Мира изказа своята признателност: "Много ви благодарим, че дойдохте в Конюшните на царя, за да споделим нашите мисли, нашата музика, нашите мечти, защото в крайна сметка това, което осъзнавам е, че колкото пъти се опитвам да мина отвъд границите, да използвам различни изразни средства, толкова по-интересно става, толкова по-красива и по-чута е музиката. Благодаря ви!"

Спектакълът на Жил Жобен, създаден в ЦЕРН - Европейския център за ядрени изследвания, гостува на ONE DANCE WEEK

На 30 август за първи път в България пристига танцовата компания на Жил Жобен със спектакъла КВАНТ. ONE DANCE WEEK в Пловдив е една от спирките в световното турне на представлението, което стремглаво събира овациите на публика и критика след премиерата си в края на 2013 г.

КВАНТ е необикновен спектакъл, роден от срещата на швейцарския хореограф Жил Жобен и германския визуален артист Джулиус вон Бисмарк с последните научни открития в областта на ядрената физика. Артистите са сред първите лауреати на наградата Collide@CERN(2012), която им осигурява стипендия за проучвания и тримесечна резиденция в дома на Големия адронен колайдер. Всекидневната среща с изтъкнати световни учени, с процесите, пробивите и откритията в тяхната работа, и интересът на Жил Жобен към създаването на нови танцови практики, изграждат основата на КВАНТ. В творческия процес са ангажирани пряко двама учени от ЦЕРН – Майкъл Доузър и Никола Шанон. Разговорите за вълни, полета, кварки, взаимодействие на сили, поведение на частици, диаграми на Файнман и генератори на движение прескачат от лабораториите на ЦЕРН в репетиционната зала и се появяват първите щрихи на КВАНТ – ода за молекулярната физика за шестима танцьори. 
 
Жил Жобен започва описанието на резиденцията си в ЦЕРН така: Физиците са господари на абстракцията. Никога преди не съм се докосвал до толкова абстрактни, противни на интуицията концепции в контекста на нещо така екзистенциално като самото съществуване на материята. За няколко месеца се потопих в свят на много висока експертиза, на учени, дошли от четирите краища на света, за да изследват с истинска страст произхода на нашата Вселена благодарение на Колайдера, който пък е най-сложната машина, която хората са измислили. Колайдерът произвежда феноменално количество данни и е постоянен източник на вдъхновение за научните среди. За мен самия бе изненада колко добре се чувствах, заобиколен от тези учени – така прецизни в описанието си на явленията в света, така прагматични, точни, говорещи без приблизителни стойности. Потънах в лабораторна работа точно като тях. Исках да открия „генератори на движение“, да изведа принципи за движението, базирани на квантовата физика, които да адаптирам в моята област.

По време на престоя си в ЦЕРН Жил Жобен среща Джулиус вон Бисмарк – също артист-резидент, чиято луминокинетична инсталация Versuch Unter Kreisen се превръща в сценографска и светлинна среда на КВАНТ. Реални данни от Големия адронен колайдер са в основата и на музиката към спектакъла, дело на американската композиторка Карла Скалети. 

Веднага след представлението на 30 август в дома на културата „Борис Христов“, Жил Жобен и танцьорите от КВАНТ ще се срещнат с пловдивската публика, за да разкажат подробно за специфичната подготовка на спектакъла.

Представянето на спектакъла КВАНТ е част от  „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за култура и изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).

Паулина Александрова

Hostel Mostel e една от първите къщи за гости в Пловдив. И към днешна дата е сред най-предпочитаните хостели от гостите на града Тя се намира на ул. Петър Парчевич 13, в близост до площад Централен, до който можеш да стигнеш само като пресечеш бул. Цар Борис III Обединител.
Старинността на къщата е подчертана и чрез интериора. При реновирането й са разкрити части от основите й. Красиви фигури в стените показват, че тя е каменна. Всичко е автентично, лишено от еднотипността и подражанието, нахлуло в хотелите, целящи да са в крак с модата. Вместо картонени окачени тавани там има автентичен покров от масивна дървесина. Вместо модерен платен паркинг - безплатен аромат на цветя от красивата градина. Вместо огромни плазми - контакт с истински интересни хора.

Хостелът разполага и с двор, където често се правят барбекюта и се разказват невероятните пътешественически истории на гостите. Тук идват предимно чужденци, най-вече аватрюристи. Някои от тях пристигат сами, но си тръгват с група, към която неусетно са се имплантирали в самата къща за гости. Там стават срещите, там се рамкират общите интереси, там се чертаят маршрутите, там хората се харесват, защото са от една порода. Съдбите им са много интересни - някои  са се отказали от всичко материално и са продали имотите си, за да могат да пътешестват по цялото земно кълбо. Един от гостите дори споделил, че е обиколил света седем пъти и вече се оправя сам навсякъде. Други пък се влюбват в Пловдив и остават да живеят в града под тепетата. Тези хора са цели енциклопедии. В рамките на една вечер с тях можеш да опознаеш половината вселена.

Хората, които въртят хостела почти винаги излизат с гостите и им показват нощния живот в Пловдив. Туристите, които идват при нас, предпочитат някой местен да им покаже града. Те успяват да намерят забележителностите, но няма как да знаят истински интересните нетрадиционни места за забавления например, разказват от Хостел Мостел

В къщата за гости има гид табло, където може да се намери информация за културни мероприятия, заведения, програми, транспорт и всичко, което е нужно в непознатия град. На всеки се подарява и туристическа карта на града, с която посетителите лесно могат да се ориентират.
Атмосферата в Хостел Мостел е непринудена и уютна. От тук тръгват много приятелства. Хората идват сами и си тръгват с компания.  Те са социални, отворени са за нови контакти и преживявания и винаги ги срещат тук.  Намират приятели, сродни души и приятни емоции - нещо, което е много по-скъпо от това, което предлагат луксозните хотели . Затова и често се връщат за още една доза от тях.  Други пък оставят нещо, направено от самите тях, в знак на признателност и благодарност за приятния престой и приятелското посрещане. 

Третото издание на Фестивал на цветовете в Пловдив на 13-ти септември ще бъде предшествано от тематична фото изложба, която ще краси главната улица в града от 25-ти август до 14-ти септември и конкурс за снимка.
Организаторите от Coco Agency обявяват конкурс за най-оригинална снимка направена по-време на софийското и бургаското издание на фестивала, с която да вдъхновят и Пловдив да се присъедини към най-цветното и усмихнато събитие в България.
Най-оригиналните 10 снимки, според организаторите и екип от професионални фотографи, ще бъдат включени в 3-седмична изложба на Фестивал на цветовете на главната пешеходна улица в Пловдив, а авторите им ще получат 2 покани за събитието в града на тепетата на 13.09.2014 г.!
Условията за участие в конкурса могат да бъдат намерите във фейсбук страницата на фестивала https://www.facebook.com/HoliColourFestivalBulgaria
Sofia Cartel (Danolite vs Vida), индийски артисти и танцьори, и още други интересни имена от електронната сцена ще бъдат част от изданието на фестивала в Пловдив.
Събитието ще се проведе с подкрепата на Община Пловдив като част от кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019.
Билети за Фестивал на цветовете в Пловдив могат да се закупят в мрежата на Eventim в цялата страна. Първите 200 билета са на цена от 12лв., след изчерпването им цената ще бъде 15лв. Торбичките с цветен прах посетителите ще могат да закупуват на място: 1 торбичка с цветен прах ще струва 4 лв., 4 торбички – 10 лв., а 9 торбички – 20 лв.

Стягайте се за голяма битка. Предстои пореден епизод от традиционните в artnewscafe Водни войни. „Нека намокрим човека до нас!” е несъвсем пацифистичното мото на събитието. Няколко армии вече градят бойните си стратегии за WATER WARS IV за бъдещия фронт на улица Отец Паисий. Търсят се оръжия, шпиони се вклиняват в тила на врага, за да научат стратегията на противника. Денят на голямата битка вече е фиксиран- най-горещият летник 24 август, а първата пушка ще гръмне точно в 14 часа. Правилата на битката за зададени от организаторите, като общо взето такива няма. Позволени за всякакви водни бойни машини и съоръжения, като е разрешено дори  използването на оръжия за масово поразяване- кофи с вода и мръсни мокри бомби. Бойни групи се въоръжават със специални водни картечници от водещи европейски оръжейни производители,  единични играчи пък залагат на класическата и свръхточна спринцовка. Трети си произвеждат сами специални водни ракети с далечен обхват на действие. Домакините ще се погрижим да покрият artnewscafe в найлони, а по време на лютото сражение ще звучи музиката, подбрана от Мартин. Който желае може да си носи и бански, защото ще разположим и надуваем басейн на улицата. Водата от нас. А най-оригиналното водно изобретение ще получи награда от artnewscafe, уточняват организаторите на патакламата.

Пърформансът част от предстоящия международен фестивал One dance week

No Movement No Sound е пърформанс, който проследява тънката граница между възможността да се движиш и липсата на такава възможност, да дишаш и да не дишаш, да живееш в тишина и да създаваш звук, да изчезваш в тъмното и да генерираш светлина. Или с други думи - разграничителната линия между крайностите, между това да бъдеш пасивен и да се примириш със средата, сливайки се с нея, и да бъдеш активен, да променяш, да бъдеш автор. В този смисъл всяко вдишване сгъстява въздуха и го изпълва с образи и препратки от личните ни възприятия. Присъствието и съществуването стават осезаеми и създават възможност за мимолетни срещи по протежението на тази тънка линия.

Изпълнителите се движат между две полета – цифрово и аналогово, които подобно на фабулата представляват две крайности. Първото поле е обособена зона, в която царуват електронните датчици, които управляват система от LED лампи. В него главният обект на изследването, а именно „дъхът“, бива „произвеждан/ вдишван/ издишван/ приеман” чрез една механизация на движението. От друга страна, второто – аналоговото пространство, обема останалата част от сцената, където танцьорите извършват физически експерименти в реално време и именно там „дъхът“ се превръща в „агент на” и ”основен свидетел за” своето съществуване.

Елементът на интерактивност също е различен в двете пространства. От една страна, в цифровото поле той се поражда благодарение на специално създадена програма, която свързва движението на танцьорите и координатите им със силата и начина, по който реагира LED осветлението. А от друга, в аналоговото – чрез непосредствена близост и взаимодействие с публиката в определени моменти от пърформанса.

Билети в мрежата на Eventim: 5 лв.