Над 120 събития в повече от 90 локации с участието на над 500 артиста от цял свят ни очакват в Пловдив на 12 и 13 септември

Само няколко дни след официалното обявяване на избора за културна столица на Европа за 2019 г., в Пловдив ще се проведе едно от най-мащабните културни събития в страната – “Нощ на музеите и галериите” - Пловдив, което отбелязва своята десета годишнина с двойно по-голяма програма, включваща над 120 събития на повече от 90 места и участието на повече от 500 артисти от цял свят. В рамките на двата фестивални дни - 12 и 13 септември (петък и събота), гостите на събитието от цялата страна ще вземат участие в интензивна програма от специални изложби, концерти, акции, спектакли и представяния, подготвени специално за събитието от общински, държавни и частни музеи и галерии, театри, университети, читалища, книжарници, клубове, барове, ателиета, работилници, алтернативни пространства за изкуство и независими куратори, които ще представят своите проекти в градска среда.

Традиционно програмата е организирана в няколко основни теми: „Музеи и галерии“, „Култура и клуб, „Град и публично пространство“ и „Детска програма“. По повод десетата годишнина организаторите на събитието от Фондация „Отворени изкуства“ и съорганизаторите от „Америка за България” в партньорство с Община Пловдив ще представят и специална юбилейна програма, свързана с характерните културни локации, включени в „Алтернативна карта на Пловдив“.

Програмата „Музеи и галерии“ може да бъде видяна в първия фестивален ден 12 септември и включва интересно съдържание, подготвено от пловдивските културни институции специално за събитието, и международно съдържание, представено в партньорство с най-активните културни центрове и посолства в страната. За първи път в събитието ще вземе участие Френският културен институт с изложбата „Кутия в куфар“, която представя съвременни интерпретации на Марсел Дюшан  от 15 френски артисти с изразните средства на живописта, инсталацията, видео, скулптура или пърформанса. Изложбата ще бъде показана в Градска художествена галерия – Пловдив, Експозиция Енчо Пиронков.

Основен акцент в програмата ще бъде проектът „Помогни на очите си да виждат“ на Регионален исторически музей – Пловдив и Центъра за рехабилитация на слепи хора. Инициативата е финансирана от Фонд „Специални проекти“ на „Нощта“ и цели да даде достъп на хора с увредено зрение до четирите експозиции на музея и до отделни експонати. Във всеки един от обектите ще бъде позициониран кът за работа с деца и възрастни с увредено зрение и ще бъдат изработени тактилни карти и анотации на брайл на определени музейни експонати, характерни за тематиката на всяка експозиция. Към експонатите ще има и аудио текст, възпроизвеждан от плеъри със слушалки. Кътовете ще бъдат обогатени с реални оригинални експонати от фондовете на музея – скулптури, релефни предмети, велосипед от XIX в. и др., предоставени за свободно „виждане с ръце“.

Регионален етнографски музей – Пловдив пък ще се включи в програмата „Музеи и галерии“ със салон за ретро-прически. В големия салон на музея ще се направи своеобразно модно фризьорско ателие и всеки желаещ може да си избере ретро прическа, която обучените млади фризьори от СОУ „Ана Май” да измайсторят. Ще могат да се видят „прабабата” на пресата и машата за къдрене, първите парфюми, помади и мазила.

В Малката базилика ще можем да видим проекта „Базилика Тессера - нови форми в културното наследство“ - сайт-специфик дигитална инсталация, дело на пловдивски артисти и институции, която пресъздава античните подови мозайки в Базиликата като мултимедийна композиция от образ, музика и текст. В Дружеството на пловдивските художници, Център Алос ще се включат в „Нощта“ с изложбата „ГрадАрт“, която събира фото и видео документация от художествени инсталации и акции в градската среда, резултат от уъркшопи с ученици от училищата по изкуствата.

В музея на авиацията в Крумово ще се проведат демонстрационни полети на леката авиация, демонстрация на изстрелване с катапулт, полети на симулатор на самолет L-410 и други демонстрации. В къщата музей на Златю Бояджиев ще може да бъде видяна пространствена мултимедийна изложба за Златю Бояджиев, реализирана от Антонио Кесерджеив в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив“.

В рамките на програмата „Музеи и галерии“ в Sariev Contemporary ще бъде представена инсталация на немските артисти Уте Мюлер и Кристоф Майер, курирана от Бетина Щайнбюрге и съставена от рисунки, архитектурни фрагменти и скулптури, както и списанието Black Pages, всеки брой на което е своеобразна изложба на отличителни артисти в световното съвременно изкуство.

Акценти в програмата „Музеи и галерии“ имат и новите арт пространства в Капана като фотографска галерия „Ластици“, която ще представи self-publish продукцията си за последната година в курирана за събитието изложба и галерия Point-Black, която ще представи групова изложба. Новооткритото пространство Sariev Project Space пък ще покаже проекта „Изкуството и неговата история – съкратена версия“ на Димитър Солаков, част от дългогодишната платформа на галерията ФОН: Млади автори. Проектът ще покаже непознаването на историята на изкуството и липсата на знания за него, преосмислени от младия автор като предимство, и виждането му за отражението, което епохите в изкуството имат върху съвременното общество.

Очаквайте скоро и повече информация и основни акценти в останалите фестивални програми на десетото юбилейно издание на „Нощ на музеите и галериите“ – Пловдив: „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“, детската програма „Малката нощ“, както и подробна информация за специалната юбилейна програма на събитието – „Тъмната страна на Нощта“, курирана от фондация „Изкуство – Дела и документи“. 

В компанията на Мирослав Турийски и Димитър Семов, джаз дивата плени пловдивската публика в Конюшните на царя

Филмите "Kриле на желанието", "Buena Vista Social Club", "Cinema Paradizo", "Черният Орфей" са част от филмите, които вдъхновиха Мира за проекта й Dreaming Cinema

Съвсем като в радио предаване поведе публиката Мирослава Кацарова миналата вечер, когато Летни сцени Конюшните на царя за миг се превърнаха в студио с музика на живо. Всеки любител на джаза и киното, който не беше напуснал Пловдив за ваканция, можеше да бъде видян в сърцето на Трихълмието. А сърцата на всички затуптяха в ритъма на музиката, преминавайки от тема в тема и от филм във филм.

Неколкократното спиране на тока не наруши спокойствието на жадните за джаз пловдивчани, дори повлия на атмосферата, правейки я още по-задушевна. В безметежния летен концерт, Мирослава сподели сцената с Мирослав Турийски – пиано и Димитър Семов – ударни.

Мира поздрави публиката, още след първото изпълнение, като подчерта, че се намира на любимата си пловдивска сцена и сподели, че тази вечер програмата се казва Cinema. Избра да я открие с песен от стар, черно-бял филм и разказа историята на един мъж и една жена. "Филм с много тишина и паузи, с по-малко диалози. Но... и с много красива музика, показваща много".

Изборът на Муси, както я наричат приятелите, за следваща тема от концерта също бе така вълнуващ. Оказа се, че е от Cinema paradiso - един от най-най-любимите й филми. Преди да прозвучат първите акорди от песента, тя разказа: "Това е история, свързана с нашия много болезнен път на себепознанието, разказана от Торнаторе във филма Cinema paradiso. А музиката е на Енио Мориконе, който е един от най-големите автори. Това, което всъщност бих искала да ви споделя е, че когато избирах музиката с радост осъзнах, че Мориконе е именно авторът на тази тема. Това е един по-нов филм, един по-нов режисьор – Торнаторе. Не знам дали гледахте последния му филм, който се казва Най-добрата оферта. Той направо ме отвя. Но да се върна на Cinema paradiso. Така стана, че избрахме тема, която е симфонично произведение. Използвахме мелодичната част от нея и вълшебният Елин Рахнев написа текст на български език. Така тази музика се превърна в песен. Аранжиментът е на Веселин Веселинов Еко, който тази вечер не успя да дойде тук с нас, но затова пък на сцената са едни прекрасни хора и музиканти, които, струва ми се, изпълват въздуха с истинска музика. Мирослав Турийски - пиано и Димитър Семов – ударни."

Гласовитата пловдивчанка зарадва присъстващите, повеждайки ги в красивата безметежност на горчиво-сладък боса нова привкус, избирайки за следваща тема един много красив филм, който описа така: "Следващият филм, от който съм взела темата е много стар. Той е един от онези красиви филми, които бележат историята не само на киното, но и на музиката. Защото с филма Черният Орфей се създава и се утвърждава онова течение в бразилската музика, прочуто по-късно като боса нова. Филмът е направен през 1958 година и за него са писали автори като Антонио Карлос Жобим, Винисиус де Моралес, Луис Бонфа. Луис Бонфа е последният, който споменавам, защото той е авторът на последната тема, която всъщност си е взела името именно от филма Черният Орфей. Тя има и друго име – Manha de Carnaval / На сутринта след карнавала. Това е любовна история отново, но това, което се случва с темата, която предстои да чуете е една много дълбока метаморфоза, защото тя не звучи като боса нова, а според мен звучи като една много красива, малко тъжна, но уютна джаз балада, градска музика. Затова всъщност вина има Мирослав Турийски, който направи тази рехармонизация и този тотално различен аранжимент. Това е една интерпретация и то с различен текст от оригинала. Текст, който аз лично чух за първи път в изпълнение на любимата ми Cassandra Wilson."

Мултимедия с откъси от филмите, чийто песни слушахме под откритото небе в Стария Пловдив ни поведе на запомнящо се пътешествие. А и след концерт на Мирослава винаги знанията ти се обогатяват, без това да ти е досадно. Защото тя разказва и както пее – толкова леко, ненатрапчиво, а в същото време оставаш запленен завинаги. По средата на концерта Мира сподели основното, до което е достигнала покрай проекта Cinema: "Всъщност, ако продължаваме нататък с историите от филмите, които някак се пренасят в музиката и някак музиката продължава да живее отвъд историите на режисьорите. Това, което на мен ми направи впечатление, когато се замислих за тази програма и когато си дадох сметка, че бих искала да направя нещо подобно, е всъщност, че музиката... забелязали ли сте как музиката променя целия свят. Когато слушаш музика в колата си, просто всичко става по-красиво и някак поносимо и всъщност музиката наистина има магично въздействие върху реалността. Прави ни по-сетивни, кара ни да откриваме красивото и доброто. Такава е следващата тема, която аз открих съвсем случайно, от един от най-любимите си филми на Вим Вендерс. Филмът се казва Криле на желанието. Направен е през 80-те години и е филм, който е изпълнен с пънк. Това е музиката на 80-те, това е музиката на този град – Берлин, в който се развива действието. Но един малък, много значим фрагмент от филма е свързан с това, че ангелът, който подслушва мислите на любимата си циркова актриса, чува как тя разсъждава в ритъма на люлеещата се люлка, на която тя се люшка и отмерва 1, 2, 3, 1, 2, 3... Така, в това време звучи именно един кратък, малък, много фантастичен валс. Толкова кратък, че не би могъл да се превърне в песен, ако Веселин Веселинов Еко не беше проявил фантазията си. Всъщност той превърна тази кратка тема в песен, а текста на песента написах сама, защото този филм е от тези, чийто послания са силни и бих искала да кажа онова, което осъзнавам, докато го гледам, докато слушам музиката, докато си представям как ангелите подслушват мислите."

Следващата тема е създадена по подобен начин на тази от Криле на желанието. Тя също е от филм на Вендерс. В поредното лирично отклонение, Мира ни припомни за поредица от музикални филми на режисьора - Buena Vista Social Club, Лисабонска история и наскор излезлият Пина, посветен на голямата балерина Пина Бауш. Оказа се, че и тя е вдъхновила певицата с абсолютно нетрадиционното си виждане за изкуството. С това как трябва да бъдем смели и дръзки, да експериментираме и да правим неща, които не са обичайни, да излизаме извън границите и да надничаме отвъд, създавайки други светове.

Ето какво още сподели Мира за великата балерина: "Пина Бауш всъщност е до някаква степен е героинята на филма Пина, но по-скоро герои са нейните балетисти, които изиграват нейните фантазии, нейните визии. Темата от филма Пина, която ми направи много силно впечатление, отново е  изключително красива... Написах текст на френски език, защото когато Еко направи аранжимента й се оказа, че тя звучи като танго. Малко самотно танго, но като танго."

Музиката от всички филми, включени в програмата, има запомнящо се присъствие. Тя говори на зрителя не по-малко от случващото се на екрана. Ето защо историите, разказани чрез нея, намират място в проекта Cinema и вдъхновиха Мира и музикантите, с които тя сподели сцената, да предадат посланията, закодирани в избраните мелодии, по свой начин.

"Мирослав Турийски, Димитър Семов. Това са музикантите, които създават друг облик, през цялото време на това, което съм чувала до сега и за мен е огромно удоволствие да чуя другото лице на тези песни. Следващата тема е от един много, много стар филм. Черно-бял, горчиво-сладък, смешно-тъжен. Разбира се, че е на Чаплин. Разбира се, че и музиката е на Чаплин. През 30-те години той създава филма Модерни времена. За него той написва симфонична музика, която кръщава Smile. По-късно се пишат думи за тази тема и така тя се превръща в песен. Сега ще ви изпея тази песен, под аранжимента на Мирослав Турийски, който е изключително различен и неочакван."

Няма начин концерт на Мирослава да мине без Бразилия. Посланието от следващия филм тя оприличи с нещо, което понякога прилича на нашия свят, в който наистина живеем - без да е измислен, без да е филм. Представянето на филма тя започна от главния герой: "Един романтичен чиновник, който мечтае, рее се в облаците и е отвъд правилата. Той дори не знае, че трябва да се съобразява с тях. Понякога е толкова абсурден самият той във филма. Това, което е много интересно и парадоксално в този филм е заглавието. Защо такъв филм се казва Бразилия? Ами заради музиката, заради темата, която звучи през цялото време. Действието изобщо не се развива в Бразилия, нито има бразилки или бразилци.
Има една тема от 1938 година, на Ари Барозо, която се нарича Aquarela do Brazil. Тя е аранжирана по един много интересен начин. Пълна е с ирония, пълна е с подтекст, с много пластове, но това, което се случва с тази тема – Brazil е, че е написана веднъж през 38 година, а през 1942 става част от саундтрак към един анимационен филм на Disney, който я прави популярна. Saludos Amigos се казва този филм. После тази тема се превръща в нещо като неофициален химн на Бразилия и съвсем естествено придобива краткото заглавие Brazil. И така, темата Бразилия, от едноименния филм на Terry Gilliam, в аранжимент на хората, с които сме на тази сцена под звездите."

С нов прочит, в който ясно личи възхищението от красотата на музикалните откъси, филмовите композиции стоплиха публиката в съботната нощ, а преди да слезе от сцената, Мира изказа своята признателност: "Много ви благодарим, че дойдохте в Конюшните на царя, за да споделим нашите мисли, нашата музика, нашите мечти, защото в крайна сметка това, което осъзнавам е, че колкото пъти се опитвам да мина отвъд границите, да използвам различни изразни средства, толкова по-интересно става, толкова по-красива и по-чута е музиката. Благодаря ви!"

Спектакълът на Жил Жобен, създаден в ЦЕРН - Европейския център за ядрени изследвания, гостува на ONE DANCE WEEK

На 30 август за първи път в България пристига танцовата компания на Жил Жобен със спектакъла КВАНТ. ONE DANCE WEEK в Пловдив е една от спирките в световното турне на представлението, което стремглаво събира овациите на публика и критика след премиерата си в края на 2013 г.

КВАНТ е необикновен спектакъл, роден от срещата на швейцарския хореограф Жил Жобен и германския визуален артист Джулиус вон Бисмарк с последните научни открития в областта на ядрената физика. Артистите са сред първите лауреати на наградата Collide@CERN(2012), която им осигурява стипендия за проучвания и тримесечна резиденция в дома на Големия адронен колайдер. Всекидневната среща с изтъкнати световни учени, с процесите, пробивите и откритията в тяхната работа, и интересът на Жил Жобен към създаването на нови танцови практики, изграждат основата на КВАНТ. В творческия процес са ангажирани пряко двама учени от ЦЕРН – Майкъл Доузър и Никола Шанон. Разговорите за вълни, полета, кварки, взаимодействие на сили, поведение на частици, диаграми на Файнман и генератори на движение прескачат от лабораториите на ЦЕРН в репетиционната зала и се появяват първите щрихи на КВАНТ – ода за молекулярната физика за шестима танцьори. 
 
Жил Жобен започва описанието на резиденцията си в ЦЕРН така: Физиците са господари на абстракцията. Никога преди не съм се докосвал до толкова абстрактни, противни на интуицията концепции в контекста на нещо така екзистенциално като самото съществуване на материята. За няколко месеца се потопих в свят на много висока експертиза, на учени, дошли от четирите краища на света, за да изследват с истинска страст произхода на нашата Вселена благодарение на Колайдера, който пък е най-сложната машина, която хората са измислили. Колайдерът произвежда феноменално количество данни и е постоянен източник на вдъхновение за научните среди. За мен самия бе изненада колко добре се чувствах, заобиколен от тези учени – така прецизни в описанието си на явленията в света, така прагматични, точни, говорещи без приблизителни стойности. Потънах в лабораторна работа точно като тях. Исках да открия „генератори на движение“, да изведа принципи за движението, базирани на квантовата физика, които да адаптирам в моята област.

По време на престоя си в ЦЕРН Жил Жобен среща Джулиус вон Бисмарк – също артист-резидент, чиято луминокинетична инсталация Versuch Unter Kreisen се превръща в сценографска и светлинна среда на КВАНТ. Реални данни от Големия адронен колайдер са в основата и на музиката към спектакъла, дело на американската композиторка Карла Скалети. 

Веднага след представлението на 30 август в дома на културата „Борис Христов“, Жил Жобен и танцьорите от КВАНТ ще се срещнат с пловдивската публика, за да разкажат подробно за специфичната подготовка на спектакъла.

Представянето на спектакъла КВАНТ е част от  „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за култура и изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).