Радва ме, че за нея се говори не само като за явление, но и като за вид театрална мода, каза директорката на културния институт

Ще съм на кормилото поне още един сезон, обеща тя

Всичко що е цифра е временен показател, а не тенденция. Успехът са новите приятели на операта и младите хора в публиката

Суперлативи отнесе приключилият преди броени дни фестивал Opera Open. Форматът доказа, че Операта в Пловдив не само е жива, но публиката си припомни, че нашата формация е на изключително високо ниво. А с подходящия ръководен екип ефектът е на лице- пълен Античен театър, доволни почитатели на изкуството, много чужди гости на спектаклите, страхотен имидж, вяра в бъдещето. И докато под тепетата се радвахме на успеха на нашата си културна институция, в столицата мнозина си прегризаха ноктите от нервност. Тъй като в първите шест месеца на годината сме на първо място сред оперните театри по продажба на билети. Директорът Нина Найденова застана пред КАПАНА.БГ, за да говори за онова, което се случи в Операта в последните няколко месеца, откакто диригентската палка е в нея.  

Градът е във възторг от приключилия Opera Open. Вие обаче доволна ли сте?
Фестивалът е с много добри показатели. Осемдесет процента от прогнозните ни очаквания са изпълнени с приблизително 12 000 души публика, седем заглавия на изключително и високо професионално ниво и много очаквания за фестивала, който ще е през 2015, програмата на който е готова.

Бихте ли издали нещо около нея?
Ами, да. Ще бъдат античните сюжети в музикалната драматургия на големи автори, в различни стилове и жанрове. Естествено, традицията Верди продължава с една голяма оперна премиера и в момента договаряме участниците, като се надяваме да не сме закъснели вече за техния календар, но отново амбицията ни е да докараме най-добрите певци в Пловдив.

 А дозата завист, която се прокрадна покрай статистиката на Операта в последните шест месеца?
Да, имам и опит за опровергаване на статистики от Министерството на културата. Интерпретациите могат да бъдат различни. Радвам се, че сме на конкурентна писта Когато се прави изкуство оценката е винаги субективна и някак си се стресирам, когато измерваме брой показатели, брой билети, брой зрители,а не художествени и творчески постижения. Зарядът в Пловдив е много силен, много емоционален, дори аз си признавам, че не очаквах такова въздействие. За мен е важно, че това се случва в Пловдив. Много приятно съм изненадана, че надскача очакванията ми за артистичен град или за град с публика с много силен усет за стил. Радва ме, че като че ли за операта се говори не само като за явление, но и като за вид театрална мода. За мен това е важното. Важно е и да виждам млади хора в публиката. Важното е да виждам трупата на пловдивска опера възродена, усмихната и ентусиазирана, въпреки голямата умора, която натрупа, за да може да бъде от последна по показатели в една от водещите. Определено считам, че е неуместно каквото и да било съревнование в границите на една малка България. Ако имаме необходимост да се сравняваме то ще бъде с големи театри от Европа.

Как реализирахте супер успешен фестивал, с такива имена и с толкова малко средства?
Първо- с много добър екип. Екипът, с който работя, музикалните директори Диан Чобанов и Лучано ди Мартино, артистичният директор, който поканихме – Жан Ангелов, който е може би един от най-важните двигатели в този фестивал, бяха гарант, че нещата няма да се пропукат от към ниво. Защото, за да поканиш такива звезди трябва да има съответния творчески контекст и професионализъм на трупата, и условия на работа, и визия на спектаклите и техническо обслужване откъм осветление и звук. Но може би това също така се дължи на моята вяра, че в Пловдив работят музикантите и артистите, които биха могли да бъдат на наистина по-високо професионално ниво. Не жалеха нито сили, нито време, за да се получи това нещо. И най-вече, че всички ние вече караме колата в един път и имаме една цел – операта в Пловдив да е важна не само за хората в Пловдив, но и за публиката в малко по друг мащаб.

Всъщност успяхте да вдигнете на крака един наранен и позадрямал гигант само за осем месеца, как се случи това?
Нивото си беше високо, аз само го открих за всички. Имиджът е много важен за една такава институция и някак си не е тайна, че когато има хора с лидерски позиции, които знаят категорично къде искат да водят една трупа и смея да твърдя, че екипът ни е точно така конструиран и събран, нещата вървят. Имаме много твърда концепция, имаме стратегия как да се случи. Това не е плод само на ентусиазъм, добра воля и очакване на чудеса – това е планирана работа. Общо взето се съчетаха всичките всевъзможни условия, за да се случи това нещо в Пловдив. Но повтарям – аз само отгърнах воала на този потенциал, който си го имаше, но презентирането в случая беше важно. И аз се радвам, че осмелихме да направим тази голяма крачка, защото това можеше да се проточи по-дълго във времето, а това е успех за всички, че го направихме още първия сезон.
 
Явно вече няма търкания в групата. Да приемаме ли, че томахавките окончателно са заровени, предвид онова, което се случваше в трупата преди да дойдете вие?
 На последното ни общо събрание, на което отчитахме резултати и показатели, и планирахме следващия сезон, всички като че ли си бяха стиснали ръцете. Атмосферата в трупата е много позитивна. Аз лично блокирам всичко, с което може да се прокрадне някакво съмнение, някакво разделение кой е по-важен и на кого трудът е по-ценен. Всички работим еднакво като ангажираност и енергия. Ръководителите на всеки от съставите са на много добро професионално ниво. Пак ви казвам – изкуството се случва, когато има хора с лидерски потенциал да водят напред, а в случая всичките ръководители, които са в пловдивската опера, имат този потенциал.

 Ще останете ли на поста, който заемате, защото се появиха разни слухове…
 Аз си давам много добра сметка за отговорността, която съм поела. Умората, когато се натрупа в човек, сякаш губи основа. Но добрият прием от публиката и трупата ми дават възможност да мисля смело за следващия сезон, а после ще видим. Поне показахме, че може да се случва. Ще съм на кормилото поне още един сезон.

Споменахте следващия сезон. Планиран ли е вече той?
О, да, категорично! По-големите неща от програмата вече са ясни. В първия сезон се опитахме да развием колекционерска страст в публиката. Например да събере всичките портрети на жени в музика написани от Пучини, като Тоска, Турнадот, Бохеми. Една смесена палитра, която рядко може да се случи в един сезон. Направихме и една, така наречена, Руска зима, на основата на руски големи композитори. Следващия сезон фокусът ми е върху големите драматурзи и композиторите, които са писали музика, като Шекспир, Шилер, Юго, разбира се, Верди и да не пропусна симфоничните програми свързани с Романтизма. Балетната ни трупа има два изключително интересни проекта в областта на съвременния танц и големи заглавия като „Лешникотрошачката”. Общо взето сме абсолютно наясно къде искаме да отидем. Имаме си творческите вълнения на тема Фестивал, защото вторият сезон трябва да е по-силен, а това е много по-трудно. Тръгнах, по-скоро да покажа, че когато дълго време не са се случвали събития е лесно да се получат нещата. Отдавам този първи сезон на това, че публиката е била и гладна за музика и изкуство. Вече другият сезон ще покаже дали успяваме или не.

 Дочухме, че се създава организация в подкрепа на операта. Какво повече можете да ни кажете?
 Бягам от думите подкрепа, помощ и всички останали с подобен нюанс. Другото хубаво на Пловдив, което се случи покрай операта е че се събраха много съмишленици, обединени от идеята Пловдив наистина да е Културна столица, независимо как ще се класира септември. Едни приятели, без които Фестивалът нямаше да бъде в този блясък. Лично те ме потърсиха, за да предложат своето съдействие и това е изключително радостен факт. Всички помогнаха най-вече за това имиджът на операта да бъде на друго ниво. Така съвсем естествено се формира един кръг от приятели, които по някакъв начин имат намерението да работят по каузата Операта в Пловдив да бъде алтернатива на субкултурата, да кажем. Това, което като стратегическа стъпка стартира от следващия сезон е един камерен клуб с приятели на операта, в който ще влязат много творчески личности и хора от бизнеса, и хора от големия културен мениджмънт, за да може да се върви по конкретен план за развитието на институцията. Всички са добре дошли като наши приятели. За мен най-големият успех е, че за операта се говори с положителен знак, има много приятели и много млади хора – това  мога да кажа като заключение. Всичко що е цифра е временен показател, а не тенденция.

77 събития в културния календар на Пловдив за 2015-та

Програмата бележи ръст на активностите и на финансирането

Културният календар на Пловдив за следващата година бе гласуван днес, в лятната сесия на общинския съвет. Арт програмата на града бе приета с 31 гласа За, нито един против и 6 Въздържали се. Мотивът на тези, които пасуваха, бе ранното изготвяне на събитийния афиш за догодина. Те пожелаха днешния вот да се отложи за средата на септември, след обявяването на победителя в надпреварата за Културна столица на Европа. Опозицията поиска още увеличаване с общо 15 хиляди лева на фестивалите Сцена на кръстопът и Opera Open, след като преди това повдигна въпроса за близо 300-тата хиляди лева, които платформата Едно получава за организиране на трите си големи събития- за дизайн, танц и архитектура. Малцинството в ОбС предложи форматите на Драмата и Операта да получат по 50 хиляди лева всеки, но това предложение бе отхвърлено. Като така местният парламент остави по 45 хиляди за Сцената и 40 хиляди за Opera Open. Мотивът за отрицателния вот бе, че двете културни институции се финансират по много начини и трябва да се търси баланс в ангажирането на културните оператори.

Мотивът за внасяне на културния календар сега е желанието да се спечели време за търсене на партньори и по-добра реклама на всяко от събитията в програмата. Винаги има дебат за културния календар, което е добре. Факт е обаче, че бележим ръст и в броя на събитията, и във финансирането им, коментира зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.

Всички важни за града културни прояви остават в календара догодина. Появяват се и поне дузина нови проекти, които общината ще финансира от 2015-та. Една от най-добрите новини от днес е, че мъртвото в момента Лъки Синема става Дом на киното, който ще функционира целогодишно. Ще бъде реализирана идеята за създаване на киносалон за некомерсиално и независимо кино в съществуващата зала в Дома на науката и техниката. Той ще се превърне във Фестивален център за регулярни прожекции на европейско и българско кино.

С началото на календарната 2015-та ще започне и изграждането на дигитална система за популяризиране на културните забележителности в града. Тя ще се казва "Културен Пловдив - навсякъде и по всяко време". 

Новост догодина ще е и Детски кино фестивал, който ще обедини 28 прожекции на специално селектирани анимационни филми. Стартира и проектът Plovdiv Working Visits for International Curators and Аrt Critics, в рамките на който ще се организират 4 официални визити на експерти, международни куратори и арт критици с акцентиране на културния живот и потенциал на града.
Календарът включва още Европейско по бийтбокс, фестивалите Пловдив танцува и PLOVDIV INTERNATIONAL DANCE FESTIVAL, както и новостта Students Tour of Plovdiv. Последният проект предвижда организирането на студентски тур за опознаване на Пловдив в приятна обстановка в английски автобус по веднъж на всеки два месеца.

На днешната сесия с пълно единодушие бе приета и важната Културна стратегия на Пловдив в периода 2014-2024г. Съветниците обединени гласуваха и за влизането на Пловдив в Българската фестивална асоциация.

Илия, Георги и Валентин определено привличат погледите. Когато ги видях на Главната - на външен вид досущ като Джъстин Бийбър, трябваше да ги снимам. Разговорът ми с тях беше кратък, но от него разбрах, че са фенове на тийн звездата - не само на музиката му, но и на стила му. Оказа се, че в Пловдив ги знаят като "Феймъсите". Най-малкият (Валентин) е на 12, а най-големият (Георги) - на 15.

Докато ги снимах, до мен застана един чужденец, който също помоли да им направи снимка. А отстрани една група момичета, техни връстници, търпеливо изчакваше да мине фотосесията.

38 177 638 евро е бюджетът ни за Културна столица на Европа, 1,5 от тях идват от ЕС

Брегович потвърди участието си в програмата ни за 2019-та в проекта Академия Столивуд, чакаме и Костурица

Адата става островна държава, а Младежкия хълм- детско царство, до което възрастните ще стигат с визи

15,9 милиона за инфраструктура са предвидени в план сметката, представена вчера пред Министерството на културата

Пловдив от мечтите ни. Така ще изглежда градът ни, ако спечелим надпреварата за Културна столица на Европа. Вчера в Министерството на културата бе внесена финалната апликационна книга Together, която е и основният ни документ в състезанието. А днес тя бе отворена за широката общественост на сайта www.plovdiv2019.eu. С едно кликане на мишката го стори зам.-кметът по културата Стефан Стоянов. Като преди това уточни, че този миг всъщност идва след упорит и тежък 3-годишен труд на изключително много хора, гмурнали се напълно безвъзмездно в каузата. Всъщност Пловдив пръв от всички 4 български града- кандидати за титлата показа апликацията си. Знакът бе ясен- тайни вече няма, картите са на масата, цялата документация е в ръцете на журито, предстои моментът на истината, но ние вярваме в това, което сме направили. А до кулминацията ще се стигне след още две големи събития- гостуването на представители на журито под тепетата и представянето на концепцията ни пред цялата комисия на 4 септември. Ден по-късно, на пети, ще е ясен и победителят в това изключително състезание.  

КАПАНА.БГ  ще се опита да ви представи възможно най-сбито и съдържателно основните акценти от апликацията, с която ще се борим за голямото звание Културна столица. Авторите на документа от фондация Пловдив 2019 са подходили изключително искрено, задълбочено и професионално в цялостното окомплектоване на книгата и заслужават шумни адмирации, по наше скромно мнение. На предварително зададения обем от 145 страници те са успели да направят пълен анализ на обществения и културен живот на града, да се вгледат детайлно в социалното, бизнес, административно настояще на Пловдив. Не крият пред журито гънките и треските, които има, но трябва да бъдат изгладени. С много смели, но реализуеми предложения, са начертани начините, по които можем да се справим с генералните проблеми като например социалното и етническото разделение. В книгата се говори за развитие, при това не само на думи, а с конкретни идеи за дела, за образование, за рязко вдигане качеството на живот.

Документът стартира с отговорите на 37-те въпроса, зададени от комисията, в които се разкриват и  основните цели на града за 2019-та. „Да премахнем „гетата” не като словесна употреба, а като градско явление. „Да се включим в Европа”, с десетки партньорства и инициативи. „Да спрем изтичането на „мозъци”, със създаването на среда за бизнес и развитие на младите и креативни хора, специални образователни панели и прочие. „Да забършем праха”, от забравения град, култура, от оцапаните през годините ценности. „Да начертаем новите хоризонти”, за времето след 2019-та, защото с тази година светът не свършва, както каза артистичният директор на фондация Пловдив 2019 Валери Кьорлински.

Идеите ще бъдат реализирани чрез четирите основни платформи на програмата с общо 12 проектни клъстера, които са изпъстрени с всякакво съдържание- проекти, инициативи, събития, фестивали, рамкови програми, конференции и социални дейности. Четирите са разделени на: Сливане- премахване на границите между социалните, етническите и малцинствените групи; Трансформиране- промяната на града и хората чрез градско развитие и образование; Възраждане- свързване на културата и наследството със съвременния живот; Релакс- популяризиране на устойчив модел за живеене и отдаване дължимото на красотата на културата и природата.    

В апликационната форма детайлно се изброяват връзките, които Пловдив е осъществил с 6-те италиански града, кандидати за паралелна Културна столица на Европа през 2019-та. С всеки от тях вече има изградена солидна комуникация и конкретни идеи за партньорство в рамките на сакралната година. Особено интересни са предложенията за съвместни проекти с Равена, Сиена и Каляри. С първия град е договорен общ проект „ Европейска пропаганда и новият популизъм”, в който градът ни ще участва по уникален начин с бомбоубежищата си. Със Сиена имаме обща идея за широк проект за арт терапия. А с Каляри- за съвместна мултижанрова инициатива върху голямото ни римско наследство, основана на творчеството на Омир.  

Клъстерите около платформата Сливане са Махала, Beauty end the (b)east, РегионалЕ. Платформата Трансформиране е обградена от Градски мечти, Образовай (се), Река на въображението. Край платформата Възраждане гравитират Културата среща хората, Машина на времето, Изкуство за забравеното бъдеще. А край платформата Релаксиране са клъстерите Айляшки град, EUритмика и Раздвижи града.

Част от проектите са меко казано впечатляващи и откъм въображението на хората, работили над концепцията, и от имената на партньорите, с които ще бъдат изпълнени.  Смайваща например е идеята от концепцията Махала- Арт революция в Столипиново. А тя е за създаване на мултифункционален социокултурен център в сърцето на малцинствения квартал за всички общности в града. Той ще бъде изграден изцяло от местното ромско и турско население заедно с берлинското архитектурно студио Raumlaborberlin и арх. Мартин Конвасер. Това ще е място за култура, за срещи и дебати. Там ще е люлката на ромско радио, което ще се роди в партньорство с радио Партин от Амстердам. Ще има още здравен център, пространство за изкуства, изложбена зала, кафе и ресторант с изцяло ромска и турска кухни и табиети.  За изтриването на думата „гето” от мисълта ще работи и проектът Академия Столивуд, която ще се организира с партньорството на Независим театър от Унгария и с опция за привличането към каузата на имена като Емир Костурица и Тони Гатлиф. Участието си в инициативата е потвърдил световноизвестният словашки фотограф от ромски произход Артур Чопка. В клъстера РегионалЕ пък са въвлечени зоните около Пловдив и предимно Родопите. Предвиден е гигантски фестивал на приказките в сърцето на планината с партньори от Белгия, Франция, Латвия и Швеция. Там е и проектът Rent-a-баба, който цели изграждането на социална и културна връзка със самотни възрастни хора в родопските села, като това да доведе до предаването на устното и нематериалното наследство от региона. Регионални са още проектите Среща на път и Тракийското наследство.

Балканите са акцентът като цяло в платформата Beauty end the (b)east. Там са предвидени също страхотни проекти. Сред които и Балкански керван, който ще организира трансбалкански експрес с каравани из целия регион в продължителен период от време, който ще финишира в Пловдив през 2019г. Тук е и мястото на Балканската музика, която ще събере вече потвърдилите участието си хипер звезди DJ Shantel, Ciocarlia и Горан Брегович. С нотка на самоирония ще се търси другото лице на турбофолка и чалгата в проекта Турбокултура, където лекият масов стил ще се смеси с високите музикални такива. В този панел е предвидена и акцията Кирилизация.

Може би най-мащабните идеи концентрира в себе си платформата Трансформиране. Там е клъстерът Градски мечти, който ще се опита да съживи и даде нов прочит на култови, но захабени кътчета в града. Започва се от Тютюневия град. Идеята е да се начертае сблъсъкът между архитектурното наследство и икономическите интереси. Но същевременно да се покаже най-добрият начин, по който могат да бъдат съживени и да съществуват сградите в това невероятно пловдивско пространство. Предвидено е събиране на средства за закупуването на един от частните тютюневи складове, който да бъде превърнат в център за култура и изкуство. В проектът Прозорец към света пък всеки прозорец от градската зона ще бъде превърнат в сцена на един известен артист- театрална, музикална, визуална и прочие.  В Трансформиране влиза и Капана- Квартал на творческите индустрии, който проект вече върви в Пловдив, при това с голям успех, а това най-вероятно ще се оцени от комисията. Основен акцент тук е и проектът Подземният Пловдив, който ще превърне бомбоубежищата по тепетата в зони за изкуство и живот. Идеята е там да се правят турове през цялата 2019г., като в различни периоди ще се случват различни събития. Не е забравено и архитектурното ни соц наследство. То влиза в панела 4get, в който ще бъдат съживени 4 знакови сгради от този период. Братската могила през 2019-та ще е място за публично изкуство и скулптура, Домът на новороденото- комплекс за дискусии и дебати, кино Космос ще стане център за независимо кино и видеоарт, а бившият ресторант Кишинев- галерия за съвременно изкуство. Внимание е обърнато и на архитектурното Баухаус наследство. Изключително интересен е и проектът за изоставени стари коли по пловдивските улици, които ще се трансформират в малки библиотеки, катерушки, миниградини, стрийт мини кафенета. Ще бъде транформиран и хотел за проекта Хотел Заедно, който ще е необичайно място за посетители през цялата 2019-та.

В концепцията си Пловдив предвижда и създаването на островна държава без граници. Става въпрос за Адата, който е основата на проекта Река на въображението. Островът ще е автономно кътче със свое екозаконодателство, собствена валута и банкова система, своя инфраструктура, арт и еко полиция. До нея ще се стига с еко мостове, лодки и салове, но само ако гостенинът получи виза. Артистите, които ще се изявяват на тази площ, ще кандидатстват за временно гражданство. Островната държава ще има посланици, а Общността на нациите ще я свързва по река чрез плаваща сцена с другите точки от града.

Отделни закони ще важат и в Детското градче на Младежкия хълм, което е част от платформата Образовай (се). Хлапетата сами ще си избират кмет и правителство, разплащателни средства, ще имат собствени електронни медии. Детската железница ще е транспортът в детския град, а възрастните ще бъдат натикани в Родителска градина и ще могат да влизат в малчуганското царство само с визи за час.

В платформата Възраждане основен акцент е поставен на читалищата, градската култура и етносите в нея. Предвидено е цирково училище в Столипиново, проект за хора с увреждания, както и за представителите на арменската, гръцката, еврейската общности.  В Изкуство за забравеното бъдеще се акцентира на съвременното изкуство, което ще се побере в мега Пловдивско Биенале.  Там има още заложени интересни литературни формати, фестивал на светлината, както и преобразяване на хълмовете, с които ще пътуваме през историята на града.

В платформата EUритмика е събрано част от музикалното съдържание. Предвидено е затварянето на булеварда Цар Борис III Обединител за 48 часа, с което да се повдигне дебат за движението с автомобили в центъра, но и да се потанцува в тунела, който ще е място за електронна музика и медийно изкуство. В EUритмика ще присъства циганската музика с най-големите световни майстори в жанра- Горан Брегович и неговия Оркестър за сватби и погребения, който е потвърдил участието си. Същото се отнася за Симфоничния оркестър на Будапеща. Тук е и операта.  

Платформата Раздвижи града залага на движението и спорта. Айлашкият град пък ще превърне пространствата под тепетата в живи с проект за жилище на открито, в което на различни точки ще се случват неща, характерни за кухнята, банята, градината, кабинета, детската стая.

Бюджетът, описан детайлно в апликационната ни форма, е точно 38 177 638 евро. Абсолютно изпълним и реален на фона на другите градове. От тях за оперативни разходи са предвидени 22,3 милиона, а за инфраструктурни такива- 15 877 638. В капиталовите разходи например е инфраструктурата в платформата Трансформиране- там са предвидени  1 милиона евро откупуване и стягане на тютюнев склад и 100 хиляди за реконструкцията на кино Космос. Проектът за Адата пък би струвал 1,3 милиона евро.    

Разбивката за начините на финансиране е следната- 3,5 милиона от частния сектор и всички останали- публични средства, като от тях 10 милиона идват от държавата, 23 177 038 от градския бюджет и 1,5 милиона от Европа.

Това е. От тук насетне ни остава да си пожелаем всичко, описано по-горе, да се случи, след като ни изберат за арт столица на Стария континент. Благодарим на всички, които се включиха в каузата. От днес всички трябва да стискаме палци. И да мислим за това Заедно, защото само с него имаме шанс да сполучим не само в тази битка, а въобще.