„Домъ на плочата - SOUL SEARCHIN” официално отваря врати в Капана тази вечер, след едномесечен ремонт. Оазисът на винила на ул. Константин Стоилов 27, който е част от инициативата Капана – Квартал на творческите индустрии на Общинска фондация Пловдив 2019 ще посрещне гостите си със следобедно джамборе, на което всеки е добре дошъл. Хавата започва след 18ч. и ще продължи до 22ч., а афтърпартито, както подобава, ще е в Грамофон. 
Предстоят много интересни, различни по своя род следобедни събития, work shops, които ще имат за цел да обогатят и разширят музикалните знания и да приобщят повече млади хора към тази страст, а именно колекционирането и отварянето на слуха към виниловия звук, казват домакините. Зад грамофоните довечера със селекция от любими плочи ще застане домакинът SKILL, подкрепен от специалните гости на събитието ще бъдат Иво Матеев (китара и вокал) и Александър Михайлов (сакс и кавал). Те ще се представи LIVE проект озаглавен също SOUL SEARCHIN.

Паулина Александрова

 

Изложбата „Кучка и котарак” събра близо 40 човека, които се насладиха на изумителните картини на творческия тандем Мария Джакович и Димитър Грозданов. Тяхната възрастова разлика от 30 години, не пролича по никакъв начин в творбите, защото по талант сръбската художничка е достигнала своя ментор и съмишленик.

 Преди няколко лета двамата се срещат на симпозиум в Република Хърватска. Там Димитър Грозданов забелязва големия потенциал на младата художничка. Кани я в Оряхово. Организира няколко нейни изложби, а не след дълго започват да представят изкуството си съвместно.

 Мария Джакович не беше на изложбата, тъй като не е в България, но нейното творческо присъствие силно се усещаше. Тя е авторът на поредицата от картини на котки, като някои от тях бяха съвсем малки, а други достигаха до два метра.  Творбите й отпращаха към Египет, мистиката и еротичното.

 За разлика от нея Димитър Грозданов  представи композицията си от картини на кучета. Това са всъщност неговите домашни любимци, които са неизменна част от живота му.  Общото между хората и кучетата намирам в безграничната и всеотдайна любов, обяснява той, сякаш кучетата са останали в онзи първи период от развитието на човека, когато той е бил първичен и честен. За мен мастифите притежават по-висок морал от нас. Тяхната любов е най-чистата и всеотдайна.   Това може би е и основната разлика между мен и Мария Джакович. Аз съм идеалист и винаги положително настроен човек, а тя носи противоречието и драматизма на една тъмна епоха. Тя е пропила в себе си негативите от  войната в Босна, където е родена. В котките, които рисува има лека агресия, древен монументализъм и нещо грубо еротично. Те повече отговарят на нейната същност и виждания за света. Тя е известна със своя експресионистичен подход, а аз съм си прост реалист. Няма как да изобразиш едно куче негативно и една котка положително, допълва Грозданов.

 След речта на художника, той бе поздравен от студио Панта Рей, които изпълниха танц, отпращащ към женското начало. Димитър Грозданов от своя страна, като истински кавалер, подари букети на момичетата.

Изложбата „Кучка и котарак” е част от проекта на галериста Антония Димитрова "Балкански резонанс". Тя ще продължи до 31.07.2013г.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

 

 

 

Публиката пожела отново Ники Илиев, Орлин Павлов и Уди Алън

Организаторите на „Филмови нощи във Филипополис” добавят още една прожекция на „Живи легенди” в деня на зрителя. Датата 22 юли бе запазена за заглавията от програмата, които са най-желани  от публиката. Лентата на Ники Илиев, която преди броени дни спечели престижно отличие и в Ню Йорк, е най-посещавания филм в лятно кино „Орфей” това лято. Историята е свежа и ни връща към лудите тийн-години. Павел е тридесет и няколко годишен мъж, работещ на висок пост в елитна банка. Един ден претърпява инцидент и изпада в кома. Когато се събужда се оказва, че има частична амнезия и не си спомня нищо след абитуриентския си бал. Следователно хората, които той чувства като най-близки в момента са бившите му съученици. На чаровния Орлин Павлов, който записа и песен към филма,  партнират звездата от италианското кино Микеле Плачидо, Яна Маринова, Любомир Ковачев, Димо Алексиев, Георги Кадурин, Ники Илиев и съпругата му Саня Борисова.

Второто заглавие в деня на зрителя – 22 юли, е „На Рим с любов” на Уди Алън. Магията на вечния град вече втора година зарежда с романтика публиката и филмът отдавна си е спечелил мястото на истински фаворит. В романтичната комедия участват Уди Алън, Алек Болдуин, Роберто Бенини, Пенелопе Крус, Джуди Дейвис, Джулиано Джема.

Билети за панорамата „Филмови нощи във Филипополис ще се продават на касата на кино „Орфей” от 19:30 часа. Цените за тези заглавия са съответно 5 лв и 3 лв.

Онлайн резервации и продажба на билети на BOXOFFICE.BG в категорията кино.

При дъжд билетите важат за останалите ФИЛМОВИ НОЩИ!

• 
• 
• 
• 
•  

• 
• 
• 
• 
•  

Община Родопи започна изпълнението на проект  „Въвеждане на механизми за наблюдение и контрол при изготвянето и реализацията на общински  стратегически планове и програми“,  по схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO002/13/1.3-07, който се осъществява по Договор № 13-13-20 от 08.01.2014г., с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Това бе обявено на стартираща пресконференция в общината.

Общата стойност на проекта е 69 613 лева, като продължителността му е 8 месеца. В рамките му ще бъдат събрани статистически и социологически данни, ще бъдат проучени документи. Ще бъде създаден списък на заинтересованите страни и ще се направи анализ на изпълнението на периода 2007-2013 в Общинския план за развитие, както и на секторните стратегически планове и програми. Ще бъдат проведени обществени обсъждания и ще бъдат изготвени Общински план за развитие за периода 2014-2020 и секторни стратегечески документи. Ще бъде изготвен Механизъм за наблюдение и контрол и ще бъде проведено обучение на служителите на общината, съветници и представители на гражданския сектор.

Музикантът отбелязва 39-та си годишнина в родната Варна. Откакто стана татко, гледната точка за живота му се промени и в момента живее буквално за Ая.
Преди 5 дни бандата гостува на летни сцени "Конюшните на царя" с нов барабанист – Мартин. Само след 4 репетиции с него, подариха на пловдивчани впечатляващ трибют. Феновете съвсем се объркаха – P.I.F. виждат, а Depeche Mode чуват.
За да си музикант, трябва да свириш всеки ден, твърди Димо в интервю пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ.

Всеки ден преглеждам youtube, gmail, facebook и pornohub.com, откровено споделя музикантът

Първите ти спомени за Depeche Mode от кога датират? Как ги откри, кой ти ги показа?
Аз съм метъл по принцип. Когато имаше Depeche Mode и метъл музиката беше активна в България, аз бях метъл. Затова не съм ги откривал, те просто бяха от другата страна на реката. Преди 10-на години някъде, не повече, преди 15-на, о, не, повече, преди 17 години. Ухууу…
Албумът им Ultra излезе през 1997, само че аз го чух обстойно, след няколко години и установих за какво става въпрос и за що иде реч. Ангажирах се малко повече с текстовете и вече съвсем се обладах от това, което прави Мартин Гор. Аз съм фен на Мартин Гор. Не толкова на Depeche, колкото на Мартин Гор. Защото Depeche е Мартин Гор, за мен.
И от тогава са ми като една книга, която стои на полицата и от време на време се препрочита и не се пипа много, много, и се пази. Това беше много голямо предизвикателство за групата, преди няколко години. Преди 3-4 години някъде, започнахме да правим на живо, без подложки, няколко парчета на Depeche Mode, просто от чисто фенство. След което с Юри се зарибихме и решихме да направим трибют на Depeche Mode, защото има какво да се покаже. Освен това има какво да се каже. И около два месеца, с Юри не сме излизали от студиото, за да направим само подложките на Depeche Mode.
При тях не ми харесва това, че те почти не свирят на живо. Повече от половината им неща, вървят на компютри. Дори солата са записани. Ние все пак сме жива банда и пробвахме да направим някакъв прочит на Depeche Mode, тук, в България конкретно. И се опитахме да изсвирим това, което сме ние плюс това, което са Depeche Mode, като го представим по възможно най-близкия начин до Depeche Mode. Нашият поглед върху Depeche Mode. Това направихме тази вечер. И много съм щастлив, че хората го харесват.

Харесват го, определено. А ти дочака ли 21 юни 2006, за да отидеш на стадион Локомотив и да пееш с цяло гърло или преждевременно отиде на техен концерт някъде из Европа?
Не, виж, Pearl Jam ми е групата на живота по принцип. И Seattle ми е любима, но Pearl Jam са ми на живота. Брат ми е много голям фен на Depeche Mode. Той просто повече се беше зарибил по електронната музика. А пък Depeche Mode в България, първо беше много щастлива новина. Естествено, че бях там на 21-ви юни, но аз лично предпочитам тогава, когато свирят повече на живо. Около 2000 година имат повече концерти, Exciter tour 2001 е с по-живо свирене, което ми е много по-близко на мен. Просто аз обичам живата музика. Обичам живото, в момента, мимолетното състояние, което трябва по някакъв начин да се предаде на публиката. Ако успеят камерите да го запечатат, добре, ако не – здраве да е. Но колкото по-живо нещо има в една музика, толкова по е тя докосваща сърцето и съзнанието на човека. Така че около 2000 година, Depeche Mode ми харесват най-много, защото там са най-най-най-живи, най-много свирят на живо.

Последният концерт, който посети?
Една софийска банда – Sound Profit. Страхотна, страхотна банда. Аз много ги харесвам и специално отидох на концерта. Не ми искаха билет, не искаха да си плащам хората на входа, защото ме познават. И реагираха много странно, като им казах, че идвам да слушам бандата, а за музика трябва да се плащат билети. Платих 15 лева и ги гледах. Останах с това усещане, с което исках да остана – отидох и се изкефих. Ходя на концерти, да, но ходя на неща, които харесвам. Sound Profit ми харесват, това е.

Филмови фестивали посещаваш ли?
Преди време посещавах много, сега нямам време. Надявам се, догодина да започна пак да си ги посещавам, защото аз съм голям фен, много обичам филми. Приятелите ми във фейсбук, с които си пиша, те са 5000 и аз се старая да отговарям на всички. Има някакви смешни фусти, които реагират странно: "Тоя па е решил да съм му момиче за тази вечер!", а аз просто пиша, на когото хвана, разбираш ли? "Здрасти!" и ако той отговори, започваме да си говорим. Пращам им някакви неща, от които съм впечатлен и за които знам, че ги няма никъде. Основно филми и музика, които са различни от това, което го има масово. Който успее да се докосне до това, за него е, който не - жив и здрав да е.

Кои са сайтовете в интернет, без които не минава и ден за теб?
Олеее… youtube, gmail, facebook и pornohub.com

Съжаляваш ли, че си в България? Трудно ли ти е да си тук?
Ако трябва да съм честен, малко ми е кофти, ама явно така е трябвало да стане. Не съм имал избор. Щом съм се родил тук, значи е било заради нещо. Много е трудно тук, наистина, супер гадно е в България. Ония си правят парите, продължават да си ги правят, крадат, фалират банки, милиарди изчезват. То не е и смешно , а чак такова… не знаеш как да реагираш. Най-добрият вариант за мен, в съзнанието ми, е просто да ги изолирам. Изолирам ги максимално, колкото се може повече, не съществуват за мен и си живея. Те създават някакви закони, опитвам се да се придържам към тях, обаче си живея по моите си закони. И така става. Не знам кога ще ми писне и ще се махна.

Как те промени Ая?
Сигурно ме е променила малко. Да, променила ме е - не спя, всяка вечер, каквото и да се случи в живота ми, аз знам, че в 8 и ½ - 9, трябва да съм у нас, за да я изкъпя. Промяната е тази, всъщност тя е много съществена, но нали го има това: "Абе, как ще ме промени едно дете, бе?". Гледната точка на живота ми се промени. Започнах да живея за нея. Предполагам, това ще е до време, защото после ще си продължа живота и тя ще бъде в него, и ще вървим заедно напред, но в момента, наистина, буквално живея за нея.

Отделяш ли повече време на Ая, на Люба, отколкото на творческите ти проекти?
За да мога да съм постоянно с тях, си направих студиото в блока, където живеем, за да мога във всяка една ситуация да съм на 50 метра от тях, каквото и да се случи.

Четеш ли приказки на Ая?
Още не сме стигнали до там. Сега учим думи, някакви, каквито и да са думи. Последното, което научи е "Ало". Днес разбрах, че реагира на "Ало". Като вземе телефон и казва: "Ай, ай, ай!" Опитва се да каже "Ало", но не усеща "Л"-то явно още.

Колко често ходиш във Варна?
Много рядко. Ужасно. Майка ми не е виждала едната си внучка от 6 месеца. Сега отивам и мисля да съм цяло лято там. Или поне ще оставя там Люба и Ая за цяло лято, а аз ще се прибирам по работа в София и после пак ще се връщам. Това е схемата. Просто животът ми за жалост, нямаше как - забих се в това село София и не мога да мръдна от там.

За творец е нормално. А какви творчески проекти, стоят пред P.I.F.? Имате ли нови песни?
О, песни има. За последния албум имахме 25 парчета, а записахме 18. Останаха още 7 и плюс още няколко ще стигнат за албум. Има нови песни, които трябва да направим, но в момента, както видяхте, сме с нов барабанист. Предстоят репетиции, нови записи, нови неща…

А Наско временно го няма сигурно или…?
Ами Наско… Разделихме се с много любов, не е имало скандал, наложи му се така. И не знам дали ще се върне въобще в България, така че това е схемата.

Знаеш ли какво забелязах? Толкова щастие имаше в очите на Мартин - новото момче зад барабаните при вас, такова вълнение, страхотно.
Ами не е лесно да се свири Depeche Mode на живо, със слушалки и постоянен метроном в ушите. Много е гадно. Надали някой е изживял такова изпитание, защото днес му беше първият лайф, след 4 репетиции на целия концерт. Освен това, изсвири нашите неща, без никакви репетиции. Само след слушане от радиото, каквото е чул. Тепърва предстои да репетираме песните, които Марто изсвири тази вечер.

Кога пишеш музика най-често, по кое време на денонощието?
Вечер, късно вечер. За да си музикант, трябва да свириш всеки ден. Като хванеш китарата, изпадаш в някакво друго състояние. И си сам с китарата, и си свириш, и си свириш, и това е време, които отделяш. Всеки ден трябва да имаш няколко часа, които посвещаваш на инструмента, на който свириш. Отделно от упражненията. Просто да си дрънкаш. Тогава се раждат нещата.

Аржентина или Германия беше твоят фаворит?
Аз не обичам Германия. Не съм фен на футбола по принцип. Гледах Германия – Бразилия, много се смях тогава. Това беше толкова смешно, че просто…

Световното свърши на 13-ти юли. Какво си измислил за днес - 16-ти юли или импровизацията ще е пълна?
Не знам, наистина не знам, въобще нямам идея. Жена му на Юрката, на басиста ни, също има рожден ден днес. И сме заедно във Варна. Може би ще го празнуваме заедно. Трябва ли да се празнува, не знам – 39? Догодина няма да го празнувам, така или иначе, щото ставам на 40. Но каквото дойде, не знам.

Какво си пожелаваш за рождения ден?
Да е здраво семейството ми, ако може, покрай тях и аз да съм здрав. Това си пожелавам.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•