Vlasta Popic са хърватска рокендрол група, за която от седмици знаехме, че ще ни посетят под тепетата. Това с първите посещения на дадени банди винаги съм го обичала, тъй като отиваш там напълно неподготвен и всичко е изненада. Можеш да преслушаш някоя друга песен из интернет, но свиренето на живо си е съвсем друго изживяване.

Подземието в Петното беше вдигнато чак до небесата от гостите ни. Дамата в бандата яростно възседна барабаните и от там на сетне цялото ъндърграунд съсловие на Пловдив искаше да ѝ предложи брак. За момента, в който започна да свири и пее съм убедена, че в главите на мъжката публика вече са се въртели и имената на децата им. Факт: това, че си дребна и руса НЕ означава, че не можеш да си бог на барабаните. Китаристът сме сигурни, че кости нямаше, след като вдъхновен от музиката, започна да се върти по изключително нечовешки начин. Тези движения, съчетани със свирене и пеене от своя страна успяха да завладеят дамската част от публиката. „ДОБРО Е“ крещяха всички в клуба, за да са сигурни, че бандата би разбрала, че са оставили хората доволни. Братушки са ни и те хърватите, така че дори и никога да не си чувал и името на бандата, то от първо слушане на песните не би имало проблем да ги разбереш. Място едвам можеше да си намериш, но то така или иначе беше употребено при сблъсъка на хубава музика и ентусиазирани фенове. Бутане, скачане, удряне или пого, казано с една дума, успя да зарази всички и да дори да събори няколко човека на земята, но това е гаранцията, че хората се забавляват на подобен тип мероприятия.  

Изпитах поне три душевни оргазма, беше най-лекият коментар, който можеше да се чуе след концерта, а моето мнение, че три са даже малко. Горди и с ехидна усмивка искаме да кажем, че това беше не само първият, но и за сега единствен в България концерт на хърватското трио, което посети Пловдив покрай Балканското си турне и друг концерт на наша територия за сега няма да има. Можем да се надяваме, че след десетките предложения за брак и очевадно влюбената и в музиката им публика, Vlasta Popic ще се върнат възможно най-скоро с нов концерт. 

Остава само седмица до Великден, а яйцата из магазините чакат да ги купите и оцветите. Няма правилен начин за декорацията им, единственото правило е да се забавлявате докато го правите. Ние предлагаме да зарежете тази година едноцветните и до болка познати методи за боядисване и да разгледате подбраните в галерията ни идейки за украса на великденски яйца. Миньони, панделки и дантели, рисунки по Ван Гог, че дори Междузвездни войни може да срещнете сред идеите, но важното е да намерите яйцата, които най-много ще подхождат на вашата маса. 

Текст: Аня Петрова
Фотограф: Сияна Касабова 

Връзката читател-книга е една от най-силните на този свят. Ако не мислите така, то тези проблеми биха ви се сторили смешни. Все пак, на този свят са останали хора, които не излизат от дома си без книга, спъват се в камъни, защото четат, вървейки и АКО заспят, то е с книга в ръка. Предлагаме ви най-сериозните проблеми на запаления читател. Ако сте един от тях – разбираме ви напълно, ако ли не сте, то вие проявете разбиране.

1.Когато някой те попита коя е любимата ти книга

Сериозно, само една ли трябва да избера? Една от всеки жанр, автор или година? Или може би са искали да попитат днес коя ми е любимата книга. Така и не се научихме да отговаряме на този сложен въпрос.

2.Когато някой ти прекъсне четенето.

А ти искаш да прекъснеш кръвта към мозъка му, обвил ръце около врата му. Ако се е случило нещо ТОЛКОВА сериозно, че да си заслужи да спрем с четенето, то вероятно и сами бихме го усетили. За тези, които не разбират – ако някой ви каже „само да си дочета“, седнете кротичко и почакайте. Полезно е за здравето ви, обещавам.

3.Когато книгата се превърне във филм и всичко вътре е объркано.

А вие изобщо прочетохте ли тази книга преди да се заемете да я филмирате? Имате ли си бегла идея как са описани героите или просто решихте, че една малка промяна би била добра? Сега разбирам защо не позволяват да се влиза в киното с остри предмети.

4.Когато някой, който харесваш ти каже, че не обича да чете.

Това е трагедия, която може не само да се равни и с Шекспировото творчество, ами и да го надмине. Казвайки, че не обичаш да четеш, то моята любов към теб също изчезва.

5.Когато забравиш да се храниш и да спиш, защото ти остава „съвсем мъничко“ до края на книгата.

Нов метод за отслабване – ДОБРА КНИГА. Всички сме предпочитали да изядем страниците, от колкото да се откъснем от историята, дори и за десет минути, та да се нахраним. Знам, че започва да звучи плашещо, но всеки си има своя наркотик.

6.Когато любимият ти герой почине.

Опитваш се всячески да си представяш, че това не се е случило, но е невъзможно и всички го знаем. Отнема  от ден до цял живот да преодолееш смъртта на измислен герой.

7.Когато любимият ти автор спре да пише.

А ти нас пита ли ни дали може да спираш? Разбираш ли що за болка причиняваш на толкова много хора, които те мислеха за най-добрия им приятел? НЕ ТЕ Е СРАМ!

8.Когато някой се опита да ти каже как приключва книгата.

С лъвски скок се стоварваш върху него и се опитваш да запушиш устата му с нещо, което би издържало там, поне докато сам си прочетеш края. А за хората, които спойлват цели серии, трябва да се измисли законно наказание!

9.Когато влезеш в книжарница.

Така или иначе забравяме да ядем покрай четенето, защо направо не си дадем парите за храна в книжарницата? Здрав дух – здраво тяло, нали така? Рафтове с книги, всичко, за което си мечтал и ти, там сред тях, подскачаш като малко дете и си береш плодовете на щастието от етажерките.

10. Когато някой ти заеме книгата и ти я върне в ужасно състояние.

Или по-лошо – никога не ти я връща. Някои хора просто нямат сърца и за жалост няма какво да се направи по въпроса.

11.Когато се разплачеш на публично място, четейки книга.

Хората около теб просто не разбират, за това те гледат по този начин. Героите в книгата са истинските ти приятели, не тези които ти се смеят.

12.Когато приключиш книгата.

Следват дни, в които трябва да обмислиш какво да правиш с живота си. А ще можеш ли всъщност да го продължиш? Има ли живот след смъртта, е туй е въпросът!

13. Когато някой ти каже, че четеш твърде много.

Това е като да ни кажете, че дишаме твърде много или мигаме твърде много. „Четеш твърде много“ не бих казала, че минава през едното ухо и излиза през другото. НЕ! То направо заобикаля цялата ни глава, защото вместо да спорим на подобни теми, читателите, предпочитаме да седнем с книжка в ръка и да се потопим в красивия ѝ свят. 

“Вила село не прави” – това казват в родопското с. Манастир. Хората там са пълни със светли мисли и положително настроение, може би защото гледат някак отгоре – все пак Манастир е най-високото населено място в България. Малко сме позабравили какво е да си на село. Сутрин ставаш, събуден от кокошките, баба ти е сложила закуската на масата, а въздухът – той просто си е чист. До преди години всички тичаха към големите градове, но сега нещата се обръщат.

„Резиденция баба“ е проект, който може да свърже потенциала на безработни младежи със знанието на възрастни хора в един иновативен социално-предприемачески модел, в който ще използват дизайн-мислене, умения за теренни етноложки проучвания и, най-важното, живот на село в Родопите – при баба – за период от четири до шест седмици това лято! В проекта са замесени Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” и Фондация “Пловдив 2019″.

Росен Малчев е главен секретар на Асоциация „Онгъл“. Създадена е през 1991 година от филолози, етнолози, медиевисти, учители, студенти, като основните ѝ цели са изучаването на културата на българите, езикът, историята и връзките в балкански и европейски контекст. От 1990 година започват да правят фолклорни проучвания в община Лъки, където и се осъществява проектът „Резиденция Баба“. През цялото това време от асоциацията обикалят всички села и всички махали и събраните материали се съхраняват в архива им и в общинския поселищен архив в гр. Лъки. През годините чрез работа на терен се сприятеляват с местните – баби, дядовци, че и техните внуци, които в началото са били пеленачета, а сега израстват пред очите на всички от асоциацията. Това е и водеща причина, поради която, когато „Фабрика за идеи“ ги канят да бъдат партньори, те предлагат именно този район на община Лъки. Става въпрос за селата Югово, Дряново, Джурково, Манастир и Белица. Това, което се цели с този проект е да се реализира един проект на социално предприемачество, който е утвърден на Запад. Целева група от двадесет човека, безработни, току що завършили студенти (до 2 години) да бъдат избрани и да бъдат разпределени в тези пет села, в 15 домакинства, избрани на принципа кои домакинства имат нужда от това. Младежите ще живеят в домовете между 4 и 6 седмици и да помагат с каквото могат на възрастните обитатели. Целите са два: бившите студенти да получат знания и умения от местните хора, които след това ще им помогнат да реализират своите проекти. От друга страна те ще помогнат физически  и морално на възрастните хора, при които ще отседнат. Разбира се, няма просто да бъде избран някой и да го изпратят някъде – първо следва обучение как да се държим на село.

Всяко едно село си е различно.  Константин Рагочев разказва малко повече за всички дейности, които ще могат да бъдат развити в отделните села. В село Югово може да се научат много дюлгерски умения – да цепят камък, да редят камък и суха зидария. В Дряново момичетата могат да научат плетене на мъниста и правенето на уникалните за България колани. Село Белица се хвали със специфичните за района готварски умения. Градският човек си казва, че на село е хубаво и екологично, но там всъщност има битови проблеми, с които човек трябва да се сблъска, за да види, дали става за тази работа или не. Една от идеите на проекта е да се противопоставят двата типа живот. Макар и всяко нещо да си има своя край, то след като се приключи със седмиците на село, хора, които са се осмелили на тази крачка ще са усвоили именно онези „бабини неща“ и то от първо лице, а не от интернет.

Какви са очакваните резултати? Идеалният вариант е ако някой от тези младежи решат да продължат самостоятелно този път, който предлага Резиденция Баба, казват от асоциацията. Да развият един свой бизнес, който би могъл да е полезен за тях и за самото населено място. Момичетата, които ще участват ще могат да се научат да готвят родопски гозби, а също така и да нижат мъниста, да плетат и предат, което са все дейности, свързани с фолклора ни и всъщност толкова нормални за нас, но сме ги забравили в старанието си да се модернизираме. Момчетата, от своя страна, ще се увлекат от професията планински водач, което ще се предостави като обучение от самия проект . Това е пряко свързано с туризма и веднъж добил подобни умения, то ставаш изключително ценен. Основната идея е младежите да добият представа за родното си място чрез диалектите, фолклорните мотиви и традиции на всяко отделно място. Да се потопят в един свят, който си мислим, че си отива, а всъщност е на една ръка разстояние от нас.  През община Лъки преминава един древен римски път, по който до ден днешен са запазени мостове, настилка и различни културни феномени, които ако се посочат на правилните хора, би могъл да се получи един много интересен маршрут. Тези пътища минават през всичките села, макар и да са на над 2000 години и би могло да се превърне в перо за културен туризъм. 

Човек е жив, докато споменът за него грее в сърцата на хората. Човек може да възкръсне без проблеми в изкуството, в творчеството на тези, които са го обичали. Преди по-малко от месец ни напусна гениалният Тери Пратчет. Тази болка все още не се е отмила (а и едва ли някога ще успее) от нас, но пък в страданието се ражда и вдъхновението. Улични артисти от Лондон и Бристол са започнали да творят графити в памет на писателя. Изображенията представляват лика на Пратчет и негови култови герои. Ние им казваме Браво и Благодаря  за невероятния начин, по който са успели да уловят магията, която Пратчет създаде. А да не забравяме и какво казваше самият Тери - Ако игнорирате графитите си е за ваша сметка. Те са пулсът на един град. Те са гласът на безгласните.