Обичате мистериите и онова гъделичкащо чувство на страх? Мислите ли, че сте достатъчно смели, за да влезете в стая, която никога преди това не сте виждали? Да бъдете заключен вътре, а ключът за навън да е само вашето съзнание и интуиция? Let me Out е едно предизвикателство, което до сега никога не е правено. Игра, която безпроблемно може да ви омагьоса и пренесе в друго измерение. Изпитание за самите вас, което отваря врати в Пловдив още тази събота!

Хората се давят в ежедневието си. Сутрин ставаме, пием кафе, работим, прибираме се и спим. Дните ни затискат като камъни и тежестта си казва думата в един момент. Но пък идва и другият момент – кой не обича да побеждава? Влезеш ли в Let me Out, правилата са ясни. В рамките на 60 минути човек трябва тотално да се откъсне от външния свят и всичко, което е оставил зад вратата, защото просто няма друг начин да се концентрираш достатъчно, че да решиш всички пъзели.  Да се откъснеш от проблемите, задълженията и

Това е игра, която съществува по целия свят, но в България са само десетина подобните обекта. Това, което отличава Let me Out от всички останали, е че е единствената игра със старобългарски и старотракийски символи, които те пренасят в други времена. Създателят ѝ сам е измислил всеки един от пъзелите, така че дори и да сте посещавали някои от другите места, то пловдивската игра ще ви изненада. Общо шест месеца отнема да превърнат пространството в лабиринт, но крайният резултат е повече от впечатляващ. Щом влезеш вътре – излизане има, но пък не е толкова лесно. Пъзели и логически задачи очакват всеки, който прекрачи прага, а единственото, което може да ви помогне да се измъкнете, е логика, интуиция и дозичка късмет. Концентрацията също не би била лоша, тъй като в стаите е тъмно, а рисунките по стените могат да ви омагьосат в мига, в който ги погледнете. Триизмерна розета, руни и символи, числа – всичко е свързано и го осъзнаваш в един момент, но докато успееш да стигнеш до тези изводи, биваш хипнотизиран. Разбира се, не всеки е способен да издържи на нещо подобно, но това не бива да притеснява никого – всяка стая е оборудвана с паник бутон. Щом бъде натиснат, вратите се отключват.

Това се случва, когато в едно се сблъскат фобии и любопитство. Адреналинът ти се покачва, а тялото ти не е сигурно къде се намира. Духът ти се пренася, а четирите стени ти стават все по-тесни, с всяка изминала минута, а крайната цел става все по-желана. А вие ще можете ли да излезете от Let me Out? 

Сайтът на Let me Out - https://www.letmeout.bg/
Facebook страницата на Let me Out - https://www.facebook.com/pages/Let-Me-Out/782453138462743?fref=ts

Младата авторка представи „Дивата природа” в Петното

Стефка Георгиева

Следпразнично Петното посрещна редовните си Spirt&Spirit читатели с красива и уверена дама на сцената. Белослава Димитрова този път не беше гласът от радиото, а поетесата, представяща своя втора книга. „Дивата природа“ буквално се разлисти пред аудиторията със стиховете, вдъхновени от различни сфери на науката, към които младата поетеса все повече се обръща. Дори сподели, че стихът ѝ „Фетус“ е вдъхновен от сериал за човешкото тяло по ВВС.

Димитрова определено силно е обърнала поглед към биологията и сякаш си е поставила за цел да я обедини с литературата. Мнозина от нас се усещат силно свързани с природата или просто ѝ се възхищават, но сякаш това е нещо, за което не се говори или по-скоро не може да се изкаже. Е, Белослава именно това казва. Стиховете й са свободни, силно образни и почти винаги с финал, който доближава дивото до читателя или пък хвърля четящия в дивото. На животинско, инстинктивно ниво сякаш са писани стиховете ѝ, което силно противоречи на стегнатостта им. А тя, по думи на авторката, може би се дължи на дисциплината, която се е изградила в нея, изучавайки немска филология.

Зрялост и самоувереност се чуваше от сцената. Похвално е отношението на тази млада авторка към поезията. Наблюдавайки масово оскверняване на това изкуство с бълването на стотици, а може би и хиляди стихове на ден, които са насочени само и единствени към личното и частното, Белослава се обявява против писането „за спорта“. „Пиша, само когато нещо остане в мен. Задържи ли се достатъчно дълго, че да не ми дава мира и искам да го кажа, защото не е важно само за мен, а за хората като цяло, тогава пиша стихове.“

Освен, че тя е някаква крехка и деликатна връзка между науката и изкуството, която размива двете граници и ги доближава едно до друго, Белослава Димитрова е съхранение на памет. Не нашата, а тази преди нас. Добрите поетически примери съществуват, на нас ни остава само да се опитаме да се доближим до тях, каза тя. Естествена като природата, която описва, тя не медитира по общоприетия начин. За нея стиховете, които са съхранени в златния фонд на БНТ и които тя слуша, са като мантра. Слушам ги отново и отново, докато не започна да ги възприемам на друго ниво и те не ми донесат различно послание, бяха думите на авторката.

За финал Белослава сподели, че колкото и да се е опитвала да избяга от човека в тази стихосбирка, така и не е успяла. А и защо е нужно да се бяга, все пак хората са част от природата и може би така е било по-добре, за да бъде завършен целият цикъл на книгата ѝ.

Аня Петрова

Великден – честно казано това е единственият празник, който харесвам. Прибираш се вкъщи, мама те чака, сготвила вкусните си гозби, бабите подскачат около теб доволни, че те виждат, а ти лежиш по цял ден и си почиваш. Да, ама не и в нашето семейство. Ние ходим на село, където интернет няма, телевизия няма, но пък има радио, така че сме напред с технологиите. Цялото ми село се състои от двадесетина малки спретнати къщурки с двама постоянни жители. Няма кмет, няма магазин – няма нищо. Ако ти се дояде нещо, то вървиш около 4-5 километра до най-близкото магазинче и се надяваш да е отворено. Балканът е обгърнал майчински това забравено от цивилизацията селце. Та след тази дълга интродукция – този Великден беше най-поучителният, който съм имала някога през живота си.

Малко от познатите ми биха издържали на подобно място, най-малкото, защото там почивка няма, а лопата и търмък. За това си викам аз, защо да не заведа германец и литовка, които са в България от няма и година. Речено и сторено. Имаше ги миговете на притеснение как биха реагирали на типично българско село, но щом ги видях здраво хванали лопатите и вършещи работа из градината ми олекна. Това, което обаче ме сръчка беше светлинката в очите им щом видяха буркана с домашна лютеница. Да, всички ние си го имаме в килера, какво ни интересува? ИМЕННО – това е едно от нещата, които си имаме толкова много, че дори не му обръщаме внимание. А дори и спираме да си го правим сами, защото имало в магазините (все тая, че бурканчетата от рафтчетата са повече нишесте). Шарената сол се нарича „магическата подправка“, която се слага на ВСИЧКО. А щом майка набра малко коприва от двора и направи яхния – някаква смесица между рожден ден, Коледа, Великден и всичко хубаво, което може да бъде измислено на този свят, събрано в двама чужденци. Моята малка даденост в живота беше оценена подобаващо, защото да си набереш храната от двора е нещо, което поне ние градските, сме забравили как се прави.

Казвала съм го десетки пъти по други теми и сега отново ще се повторя – понякога ти трябва чужд човек, че да ти отвори очите за това, което имаш пред себе си. Хей, люде, вижте дивото! То още си стои и зове да го обичаме. Спомнете си баба с препечените на огън филийки, намазани с масълце и шарена сол. Ами щом паднехме – в задния двор са ти билките, просто си набираш малко и се превързваш. Пие ти се чай – ето там, на метър от теб е мащерката – набери си и си направи! Трепеш се от бачкане цял ден, но щом в края седнеш и погледнеш какво си свършил – дворът ти е красиво окосен, чемширът подрязан и всички цветя полети – няма по-сладка болка на този свят. Факт е че си с олющена кожа, изпочупени нокти, изгорял на тениска и мускулна треска на места, на които дори не си знаел, че можеш да имаш подобно нещо, но всичко това си заслужава, защото на масата те чака домашната ракия, бурканче с лютеница и шарена сол.

WHITESNAKE се завръшат в България с новия си проект The Purple Album. Дейвид Ковърдейл и компания включиха отново страната ни в световното си турне ТHE PURPLE TOUR. Така на 24 ноември в зала Арена Армеец, заедно с класиките “Is This Love”, “Here I Go Again” и много други, ще имаме удоволствието да чуем суперхитовете от трите велики албума на Deep Purple – BURN, STORMBRINGER и COME TASTE THE BAND, в които участва  Ковърдейл.
 
WHITESNAKE е една от най-влиятелните и най-популярни групи в света на рокендрола, любима на няколко поколения. Неин основен двигател е вокалистът на Deep Purple Дейвид Ковърдейл. След поредица култови албуми и паметни концерти WHITESNAKE с гордост обявиха, че поемат през 2015 г. на ново световно турне ТHE PURPLE TOUR, което ще включва най-големите им хитове и песни от новия им албум „The Purple Album”.

Дейвид Ковърдейл напуска Deep Purple през 1976 г. и две години по-късно основава WHITESNAKE. Музикалното му пътешествие преминава през тежък блус рок от края на 70-те с албуми като TROUBLE, LOVEHUNTER, READY AND WILLING, COME AN’ GET IT, през екплозивното хард рок звучене и мултиплатинения SLIDE IT IN до смазващия едноименен WHITESNAKE, продал милиони копия.

След многобройните си участия през 2013, свързани с турнето FOREVERMORE WORLD TOUR, групата прекарва 2014 в записи на 12-тия си студиен албум „The Purple Album”. „Новата ни продукция ще е един вид отдаване на почит. Това е едно голямо благодаря от мен към Deep Purple за възможността, която ми бе дадена преди 40 години – коментира Ковърдейл. – Както казах на Ричи, с тях започна това невероятно пътешествие за мен, което продължава и днес и не бих могъл да си представя по-добри учители. Универистетът Deep Purple беше изключителна школа за мен. Нямаме търпение да изпълним тези песни на живо!“

С „The Purple Album” от откриващия суперхит “Burn” до последната песен “Stormbringer”, WHITESNAKE се завръщат по-добри от всякога. Любими на няколко поколения рок химни като “Lady Double Dealer”, “Soldier of Fortune” и “Sail Away” поразяват с ново звучене и нова енергия от петимата големи: вокалиста Дейвид Ковърдейл, китаристите Реб Бийч и Джоуел Хукстра, басиста Майкъл Девин и барабаниста Томи Олдрич.

Турнето на WHITESNAKE в подкрепа на новия албум стартира от края на май в Северна Америка и ще продължи там поне до средата на август. Първият им концерт ще е на 28 май във Вашингтон. През есента бандата ще поеме и на европейска обиколка, като една от спирките им за щастие ще бъде в София. На 24 ноември в зала „Арена Армеец“ ще се състои първият самостоятелен концерт на Дейвид Ковърдейл и компания от години насам у нас!

Билетите за концерта им у нас ще се продават на цени от 60 до 120 лева още от този петък.  Организаторите от София Мюзик Евтърпрайсис са осигурили 10 процента отстъпка на всеки, закупил билет в първите десет дни от пускането на билетите в продажба.