Капана.БГ

Капана.БГ

Искате ли да се посмеете ? А да си починете от сивия делник?
Ада видите отблизо лицата от „АЛАМИНУТ“, „КАНАЛЕТО“, „ПЪЛНА ЛУДНИЦА“?
ко отговаряте с  ДА, то вашето място е сред публиката на най-взривната комедия „ЧЕТИРИМА В ЛЕГЛОТО“.
На 17 октомври (петък) от 19 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ Ви определяме среща с комиците Милена Маркова - Маца, Стефан Щерев - Чечо, Алексей Кожухаров, Добриела Попова.
 
Милена Маркова-Маца е в ролята на студентка, която се озовава в дома на едно семейство и по този начин провокира отношенията между съпрузите. Какво означава Четирима в леглото? Може би любовен четириъгълник, а може би не. От пиесата на Анатолий Крим може да се очаква всичко. Постановката е на Стефан Щерев-ЧеЧо.

Анотацията за щурата комедия в кратък вид и с много усмивка:
Въпрос... Един в леглото?
Отговор... Почива си.

Въпрос... Двама в леглото?
Отговор..."Трудят се".

Въпрос...Трима в леглото?
Отговор...Единият си почива, двамата се "трудят". После обратното...

Въпрос... Четирима в леглото?
Отговор...Смях без почивка

Тази сряда (08.10) в зоната на художествената галерия на мол „ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ“ с начало 17 :30 ч. ще се открие изложба на учениците от Национална гимназия по сценични и екранни изкуства  Ще бъдат представени творби от пленерни практики, проведени в гр. Брацигово и гр. Котел на ученици от 9 и 10 клас. Ще бъдат експонирани природни и архитектурни пейзажи.

Експозицията ще продължи до края на м. октомври. 

 

 

Събота, 04 Октомври 2014 03:00

ONE ARCHITECTURE WEEK KIDS

Деца ще създават сензорни станции за проверка на чистотата на въздуха и ще строят небостъргачи от плетена рециклирана хартия в рамките на специалната детска програма на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014. Седмото издание на международния архитектурен фестивал ще се проведе от 10 до 19 октомври в Пловдив и ще предложи богата програма от работилници и инициативи за най-малките. Повечето от инициативите ще се проведат в пловдивския квартал Капана и ще са със свободен вход за всички деца, като е нужно единствено малките да бъдат предварително записани от страницата на фестивала.

 

“Една от основните ни цели е широката общественост да има по-активна роля в дебата за средата, в която живеем. Децата са естествен носител на новото и са тези, които го създават”, заяви арх. Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK. “Затова тази година сме избрали за тях занимания, които да им дадат както практични умения, така и теоретични знания, но най-вече да разпалят любопитството и въображението на най-малките по въпросите на градската среда.”

 

Един от акцентите в детската програма е “Сензорни станции за по-чист град” - работилница, в която децата ще създават станции, измерващи степента на замърсяване на въздуха. Сензорите ще бъдат поставени в балони и ще бъдат издигнати високо над сградите а различни места из Капана. В зависимост от състоянието и чистотата на въздуха те ще се оцветяват в различни цветове, като всеки балон ще събира нужната информация относно качеството на въздуха и децата сами могат да отчитат степента му на замърсяване.

 

Работилницата “Плетене с хартия” на Джиджи систърс ще научи малчуганите да правят собствени елементи от хартиени листове и да импровизират с тях, създавайки архитектурни министруктури, като небостъргачи, мостове и кули, които ще останат изложени по време на фестивала. В работилницата “Strawbees”, организирана от KidsLab@DSLL и Smart Fab Lab, децата ще се научат да строят причудливи същества и механизми, макети на сгради и архитектурни елементи с помощта на цветни пластмасови сламки за пиене и елементите за сглобяване от Strawbees. Работилницата ще покаже на децата не само как да използват въображението си, за да построят необичайни предмети, но и ще ги научи на основни принципи, свързани със стабилността на конструкциите. Създадените макети ще бъдат представени в изложба.

 

 

“RЕстол” ще се състои в централната зона на  фестивала в Капана, където ще бъде създаден детски кът на открито. Тази работилница ще покаже начини за изграждане на публични пространства от рециклируеми елементи, предимно от дървен материал: палета, греди, щайги и други материали. Всеки участник сам ще измисля дизайнерския елемент, който иска да стане част от градската среда.

 

Инициативата “Отново на училище” тази година ще се проведе в София и Пловдив. Тя предвижда срещи на ученици от I до IV клас с професионалисти от областта на архитектурата, строителството, градското планиране, ландшафтната архитектура и геодезията, които да ги въведат в основите на своите професии. Информацията ще бъде поднесена по интересен за децата начин, като се разкрият ключови моменти от практиката, творческия процес и страстта на архитектите към това, което създават.

 

В програмата е включена и Детска обиколка на Капана на Каше Ателие - игра за малки групи деца на 10 локации в Капана. Архитектурната разходка ще е игра-приключение, вдъхновена от историята и специфичната архитектура на творческия квартал на Пловдив, в която ще могат да се включат деца от 8 до 10-годишна възраст. Малчуганите ще могат да открият и научат много за миналото и настоящето на квартала, като на всяко ново място от обиколката те ще получават карта-загадка за следващата локация. Сред местата в маршрута са чайната къща, книжарницата на леля София, ръкоделницата, галерии, магазинчета и малки работилници.

Събота, 04 Октомври 2014 03:00

Сблъсъкът на титаните

“Сблъсъкът на титаните” е двудневна работилница предназначена за студенти по архитектура, урбанизъм и ландшафт. Работилницата ще е ръководена от хора, работещи в световноизвестни архитектурни бюра, а тема на работилницата е “Реката’’. В рамките на два дена студентите, заедно с техните ментори, ще разработват идейни проекти свързани с подобряването и реновирането на пространствата около река Марица в Пловдив.

 За ментори са поканени трима ръководители проекти от едни от най-големите офиси в сферата на архитектурата днес. Това са хора, които са проектирали различни емблематични сгради и които са работили в различни страни. Избраните ментори са Инге Хаудсмит от ОМА (Хонг Конг), Асер Ортега от MVRDV (Ротердам) и Васил Кайков от Wilmotte Associes (Париж).

 

Къде: Баня старинна

Кога: 10 - 11 октомври, 10:00 - 18:00, работилница

         12 октомври, 11:00 - 13:00, лекция

Ментори:

  • Инге Хаудсмит - ОМА (Хонг Конг)

  • Васил Кайков - ВИЛМОТ (Франция)

  • Асер Oртега - МВРДВ (Холандия)

 

Работилницата е с предварително записване. Приемат се до 10 студенти на ментор, до запълване на местата. Необходимо е студентите да са трета година и нагоре и да учат архитектура, ландшафт, урбанизъм или индустриален дизайн. Работният език е английски. Всеки участник трябва да носи със себе си лаптоп и фотоапарат (или телефон с качествена камера).

 

За участие е необходимо да бъде пратен мейл на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. В мейла трябва да бъдат споменати:

  • име и фамилия на студента

  • години

  • специалност и година на обучение

  • умения за работа с 3D програми за проектиране (ще е предимство)

  • име на предпочитания ментор

Историкът представи първата книга от тритомието си „Балканският човек”

В едно свое есе Милодраг Павлович пише “…и така глината се прибра в глината“. Аз дълбоко протестирам глината да се прибере в глината без памет, казва авторът на „Балканският човек“ Йордан Велчев. Вчера той представи първия том от трилогията пред приятели, колеги и ценители в Радио Пловдив. Има две неща на този свят съхранили човечеството и дърпащи го нагоре към усъвършенстването, а именно историята и умението да разказваш. Още в далечните 1001 нощи косвено се налага идеята, че докато повествователните ти умения са в сила – ще живееш, но щом умрат – ти ще ги последваш.  Историята е приказка. Митология, в която всички ние вярваме и почитаме. Но историята не е само царе и войни. Не е едни повтарящи се години, които всички можем да рецитираме насън и имена, татуирани в душите ни. Тя е всички хора, битът им, че дори и климатът, който ги е заобикалял. Тя е най-малките детайли, за които никога не сме се замисляли, но щом стане дума за тях любопитството ни се наостря. Именно тази история описва в своите три тома на „Балканският човек“ историкът Йордан Велчев.

Едно посещение на Милодраг Павлович преди 40 години го среща с проф. Светлозар Игов, който и представи първия том от трилогията на пловдивската публика. Сръбският поет е повече от впечатлен от наслоените пластове в Пловдив. От Римски стадион, през джамия и Стария град, че чак до по-модерните сгради. Това са градове върху градове. Цивилизация върху цивилизация. Надграждане и усъвършенстване докато не се получава едно малко пространство, бликащо история и култура от всяко камъче по пътя. А някъде из тази величествена история има дупка. Дупка от 5 века, която е била поробена и почти всичко от тогава е загубено. Това е и работата на Велчев – да покаже в 3 000 думи до най-малки възможни подробности каква е историята на ХОРАТА. Тритомието е изцяло антропологично настроено, като се уповава на факти, цитати и личностни впечатления. Години наред авторът се изолира от света и единственото, с което е заобиколен са всичките книги и прахът в библиотеката. Общината му осигурява доход за преживяването, че да може реално единственото, с което се занимава да е само и единствено това. Държейки твърдите корици няма как да не се докоснеш до потта, която се е ляла върху страниците. Както каза проф. Игов – в природните науки, изследващият се предмет е в ръцете ти – ти го докосваш, помирисваш, виждаш. В литературата също – книгата може да била писана преди векове, но е винаги на ръка разстояние от теб. Историкът, обаче, никога не може да се докосне до обекта на своето проучване. Няма как да се върнеш на фронта на някоя велика битка или да говориш с владетелите ни, единствено останките говорят от името на събитията и е талант да можеш да ги чуеш.Фактът, че поредицата е историческа не бива да ви залъгва, че всичко е една суха, научна материя. Напротив, Велчев влага своето повествователно майсторство и изрисува думите по-възможно най-красивия и привличащ начин. Все едно четеш роман, коментираха вече прочелите първия том.

Историята е първото повествователно изкуство, което светът познава. Това е книга, която трябва да присъства в библиотеката, ако не на всяко българско семейство, то задължително на пловдивските, така издателката Божана Апостолова представи „Балканският човек“. Някои автори издават по книга на година, за да се запомни името им и да се издигнат в бестселъри, докато други отдават живота си на една единствена, за да бъде възможно най-сигурно, че съдържанието й ще се докосне до всеки отворил кориците й.  

 За пореден път предаването „Молескин“ ще изненада своите слушатели с интересен гост и страхотна музика – тази седмица подбрана от джаз изпълнителя Петър Салчев. В предаването той ще разкаже за работата си и отношението си към музиката.
 А що се отнася до музикалния му избор – разбира се, в ефир ще звучи много и стойностен джаз. За да чуете Петър Салчев и неговите любими песни слушайте предаването „Молескин“ в събота от 15 часа по Радио Пловдив като тази седмица то е изместено от регулярното си време за излъчване в петък от 17:00.

Светлин Русев: Там, някъде над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули

Здравко за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа

Картините на Чавдар са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената

Паулина Александрова

Професор Светлин Русев пристигна в Пловдив, за да открие официално общата изложба на  Сули  Сеферов, Чавдар Петров и Здравко Палазов в галерия Филипополис. Там се събраха повече от 30 ценители на живописта, сред които бе и директорът на Държавна опера Пловдив – Нина Найденова. Семейство – почитатели на изкуството на Чавдар Петров, бе пристигнало чак от Варна, за да посети изложбата.
Светлин Русев откри вернисажа с кратко, но мащабно по силата си, трогателно слово за тримата художници:

„Да представиш творчеството на Сули, Чавдар и Здравко е от онези задачи с повишена трудност, които обикновено остават без задоволителен отговор. Какво ги е събрало те най-добре си знаят, но очевидно освен различността, която в повечето случаи разделя, тук случая е от онези изключително редки изключения, при които уважението на различно мислещите е уважение към самия себе си – кауза, която извисява усилията на художника до истинска духовна мисия.

Мисля, че познавам добре развитието и на Сули, и на Чавдар и на Здравко не само като арт поведение. Много преди циганите да станат роми в една истинска чиста циганска махала, нещо, за което европейските напъни могат само да мечтаят, младият художник Сули Сеферов беше наредил отвън до стената работите си за поредната младежка изложба. Толкова искрен, самобитен и органично естествен художествен свят нашата живопис не познаваше. Бяхме с Калина Тасева и Бисера Прохова, вълнувахме се от откритието си, а всъщност Сули, без да се търси, беше намерил и открил себе си. От тогава много вода изтече. През дългия си, удостоен с много отличия път на Сули, живописта му е все така чиста, като душата на дете, изградила в пространствената си вселена свободата и художествения свят на едно чисто и добронамерено изкуство, в което реалното и иреалното се срещат и разминават, събират се и отново се понасят към светлината. Към изкуството на Сули бих прибавил и нещо не по-малко важно – достойнството, за което на лични основания да му благодаря. В едно сложно и трудно време Сули беше озаглавил своя статия „Ако искам да имам чиста съвест, трябва да кажа това, което мисля” и той го каза просто, чисто и ясно. В този материал цитираше своя покоен приятел Йовков. „Йовков е певец на земята, но разказите му вървят сякаш един метър над земята”.  Всъщност там някъде, над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули.

По същото време, когато приятелите застрашително намаляваха, получих писмо от Видин по пощата от художника Чавдар Петров с няколко думи, които имаха цената на морална подкрепа, която описва поведението ни, подкрепя вярата ни, че не всичко е загубено. Това споменавам не като лична благодарност, за която думите нищо не значат, а по-скоро като обяснение за себе си за личността на свободния творец. А Чавдар е свободен дух, с чисти политични пориви, съхранени във време на хаос и разруха. Художник, които живее на своя планета, разговаря с природата, със звездите, с небето и морето с езика на духовната светлина, детската наивност и почуда пред чудесата на природата. Картините му са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената.

И както тръгнах със спомени, не мога да не се върна на защитата на дипломната работа на Здравко Палазов. Преди да го познавам, все още непознатият за мен студент искрено ме изненада и поведе с едни малки прозорчета в свят на хармония, почтеност и красота.
Не си спомням какво смотолеви на защитата, но сега за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа. Пластическата живопис на Здравко е заченала древните традиции на Изтока, с ренесансова чистота на формата, с едно модерно разбиране за строежа и композицията на неговия вътрешен живот, вътрешния израз на външната форма, лична опитност, която във времето е натрупана като въпроси и отговори за пътя.

Известно е, че живописта като всяко изкуство е такава, какъвто е нейният автор, а живописта и на Сули, и на Чавдар, и на Палаза е духовно красива, пластически обаятелна и нравствено съдържателна, живопис, родена по законите на сърцето, живопис, живееща по нравствените закони на душата и слуша със свое време и свое пространство във всичката вселена на духа. На такова изкуство не може да не се вярва.

Някога, когато за първи път се срещнах със Сули, с Чавдар и със Здравко, те бяха обещаващи млади автори. Най-хубавото е, че сега носят любовта, илюзиите, надеждата на тези момчета. На добър час!”

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…